№ 3483
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110124342 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба,поправена с последваща такава от Е. С. А.З ,ЕГН :
...................................... срещу С.Д.Б..Г.ЕИК ....................... ,с която е предявен осъдителен иск
с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на сумата в размер на 2289,48 лв., /след
допуснато увеличение/ представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 29 дни ,за 2022год. и 2023год.,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до
окончателното й заплащане.
В исковата молба ищцата сочи ,че трудовото й правоотношение с ответника било
прекратено на основание чл.330,ал.2 ,т.6 от КТ вр. чл.195,ал.1 и чл.190,ал.1т,.2 от КТ.Твърди
,че не била използвала платен годишен отпуск за 2022год. от 1 ден и 15 дни ,платен годишен
отпуск за 2023год. или общо 16 работни дни.Сочи ,че С.Д.Б..Г. при ММС било извършило
прихващане за вземане в размер на 1500лв. и още 67,33лв., с нейно вземане в размер на
12020,25лв., като останала задължена за сумата от 365,08лв.Сочи ,че прихващането е
извършено в нарушение на чл.103 от ЗЗД във връзка с чл.105 от ЗЗД,предвид че двете
вземания не били едновременно изискуеми и ликвидни и неможели да се прихванат без
съгласие на единия кредитор.Претендира ,че ответното дружество й дължи сумата от
1 500лв. ,обезщетение за неизползваният платен годишен отпуск ,при прекратяване на
трудовото й правоотношение.
В о.с.з. ,на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск с
правно основание чл.224,ал.1 от КТ ,като размера на същия е увеличен на 2289,48 лв., /след
допуснато увеличение/ представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 29 дни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от С.Д.Б..Г.ЕИК
......................., който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
Сочи ,че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №
1/07.12.2023год. ,на основание чл.195,ал.1,вр. чл.190,ал.1,т.2 от КТ – поради неявяване на
служителя на работа за периода от 27.09.2023год. до 07.12.2023год.,с което е нарушена
разпоредбата на чл.190,ал.1,т.2 от КТ.Заповедта била връчена при отказ ,чрез изпращането й
с куриерска фирма Еконт ,с товарителница № 5300534343969,съответно било констатирано
1
неполучаването й от служителя.
Твърди ,че при прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнение ,на
основание чл.221,ал.2 от КТ ищцата дължала на работодателя обезщетение в размер на
едномесечното брутно трудово възнаграждение в размер на 1 500лв.
Сочи ,че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работодателя
дължал обезщетение в размер на 1202,25лв. за неизползван платен годишен отпуск по
чл.224,ал.1 и ал.2 от КТ за 1 ден за 2022год. и 15 дни за 2023год.
В тази връзка оспорва размера на претендираното от ищцата обезщетение по
чл.224,ал.1 от КТ от 1500лв.
Твърди ,че тъй като ищцата не била престирала труд от 27.09.2023год. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 07.12.2023год. ,то не й се дължало и трудово
възнаграждение.Затова и за работодателя възникнало вземане в размер на 1 500лв.
,обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ.Сочи и че с протокол от 05.01.2024год. бил извършил
прихващане на вземанията ,предвид че били налице всички предпоставки за това,като с
оглед на това ,двете насрещни вземания били погасени до размера на по-малкото от тях.
Предвид това моли съда да отхвърли предявения иск ,а в условията на евентуалност
,ако приеме ,че извършеното материално изявление за прихващане е незаконосъобразно то
прави възражение за съдебно прихващане на вземането на работодателя към ищцата в
размер на 1500лв. ,обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ ,с вземането му за сумата от
1202,25лв.,представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 и ал.2 от КТ за 1 ден за 2022год. и 15
дни за 223год.Моли съда да постанови решение ,с което да установи основанието и размера
на двете насрещни вземания и да допусне съдебно прихващане на сумите ,до размера на по-
малката от тях.
Претендира и съдебни разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните,че по силата на трудово правоотношение Е. С. Асенова
–Здравкова е заемала длъжността „финансов директор“ в С.Д.Б..Г.ЕИК ........................
С допълнително споразумение №1/18.06.2014год. към трудов договор
№1/24.01.2006год. е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на
1500лв.,както и 5 дни допълнителен годишен отпуск за работа с компютър.
Със Заповед № 1/07.12.2023год. ,трудовото правоотношение на ищцата е прекратено
,считано от 07.12.2023год. ,на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ ,поради наложено
дисциплинарно наказание ,на основание чл.195,ал.1,вр. чл.190,ал.1,т.2 от КТ - неявяване на
служителя на работа за периода от 27.09.2023год. до 07.12.2023год.
Със същата заповед на ищцата е определено ,на основание чл.221,ал.2 от КТ
дължимо обезщетение в размер на 1500лв., за срока на предизвестието,което да се удържи от
последното й неизплатено трудово възнаграждение и всички дължими обезщетения.
Представен е и Протокол за насрещно прихващане от 05.01.2024год. ,съгласно който
работодателят е прихванал свое вземане в размер на 67,33лв. ,възникнало на 20.12.2023год.
– дължими здравно-осигурителни вноски за сметка на лицето и в размер на 1500лв. –
обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ ,възникнало на 07.12.2023год. със сумата от 1202,25лв.
,дължимото обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск : 1
ден от 2022год. и 15 дни за 2023год.
От заключението на вещото лице Е. Вл.Ж. по ССчЕ,което съда приема изцяло като
неоспорено по делото ,се установява ,че не са установени в периода 2022год. – 2023год.
молби от лицето ,респ. заповеди за ползване на платен годишен отпуск.Със заповед №
10/08.11.2022год. на председателя на Сдружение „БФГ“ е разпоредено всички служители да
2
ползват отпуск през м.декември 2022год.За м.декември 2022год. на ищцата било начислено
възнаграждение за ползван отпуск.
За останалия период във ведомостите за заплати няма отразен ползван платен
годишен отпуск.За м.09.2023год. има отразени 16 дни отработени ,а за периода м.10.-м.12
2023год. – няма отразени работни дни,в отчетните форми за м. ноември и декември 2023год
е посочено ,че лицето е било „самоотлъчка“.
Така вещото лице сочи ,че при 25 работни дни полагащ се отпуск ,за 2022-2023год.
неизползвания платен годишен отпуск от ищцата е 29 дни и обезщетението възлиза на
2 289,48лв.
Съответно при полагащ се 20 работни дни платен годишен отпуск ,неизползвания
платен годишен отпуск е в размер на 19 дни и обезщетението е в размер на 1500лв.
Вещото лице е посочило ,че начисленото от работодателя обезщетение за 16
работни дни възлиза на 1202,25лв.
При така установената фактическа обстановка,от правна страна съдът
съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск , с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ,за заплащането на
сумата в размер на 2289,48 лв., /след допуснато увеличение/ представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 29 дни ,за 2022год. и 2023год.,ведно със законната
лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност
три материални предпоставки – 1) да е прекратено трудовото правоотношение; 2)
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години и 3) правото на отпуск да
не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010 г. ,какъвто не е процесния
случай.
Спорен по делото е въпросът относно размера на полагащия се на ищцата платен
годишен отпуск за 2022год. и 2023год. ,както и дали дните платен годишен отпуск за
2023год. следва да се определят до м.септември ,когато последно тя е била на работа или до
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение през м.декември 2023год.
В случая следва да се приеме ,че до 07.12.2023год. ищцата е полагала труд по
трудово правоотношение ,прекратено поради наложеното й дисциплинарно наказание.
Следователно същата ,на основание чл.155 от КТ има право на платен годишен
отпуск,размерът на който макар и че не е изрично уговорен в трудовия договор, е в
нормативно определения размер от 20 работни дни.
С допълнително споразумение от 2014год. е уговорен и допълнителен платен
годишен отпуск от 5 дни ,поради което съдът приема ,че общия размер на полагащия й се
платен годишен отпуск за всяка една от процесните години е 25 работни дни.
Доказването на ползването на платен годишен отпуск като положителен факт, който
изключва вземането по чл. 244 от КТ, е в тежест на работодателя, а той може да го проведе с
помощта на всички доказателствени средства.
В случая от заключението на вещото лице се установява заповед за отпуск и
съответно ползван такъв през м.декември 2022год. ,поради което следва да се приеме ,че
размерът на неизползвания от ищцата отпуск за 2022год. възлиза на 6 работни дни.
Впрочем ,това не се оспорва от страните ,като от работодателя е прието че ищцата
не е използвала 1 р.д. ,но към него следва да се прибави и допълнително уговорения платен
годишен отпуск от 5 р.д. ,съгласно споразумението от 2014год.
За 2023год. не се доказва ищцата да е подавала молби ,съответно да са издавани
3
заповеди за платен годишен отпуск.
Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ и чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските, платеният годишен отпуск се ползва по писмено искане на работника или
служителя и след писмено разрешение на работодателя. В разглеждания случай няма
писмено искане от страна на ищцата за ползване на платен годишен отпуск за 2023год., т. е.
липсва нейно съгласие. Работодателят има правото да предостави платения годишен отпуск
на работника без негово съгласие само при наличието на някоя от алтернативните
предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ – престой повече от 5 работни
дни; ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители и работникът или
служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната
година, за която се полага. Ответникът нито се позовава на настъпването на релевантни
факти, нито е ангажирал доказателства за възникване на правото му по чл. 173, ал. 4 КТ за
2023год.
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи на
служителя обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на
времето , което се признава за трудов стаж.
Съгласно чл.351 от КТ, трудов стаж по трудово правоотношение е времето, през
което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Правото на
платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение и полагане на труд , тъй
като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на
работа сили. Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално
положен труд по трудовото правоотношение.
След като се установи ,че през месец септември 2023год. ищцата е полагала труд
само 16 работни дни ,то дните платен годишен отпуск,които са й са се полагали следва да
бъдат до този месец.Съответно ,при полагащи се 25 работни дни платен годишен отпуск за
2023год. ,до м.09.2023год. същата не е използвала 19 работни дни .
Размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 177 от КТ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение /чл. 224, ал. 2 от КТ/, т. е. от начисленото
среднодневно трудово възнаграждение за месеца, през който работникът или служителят е
отработил най - малко 10 работни дни.
Съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ,за 6 р.д. платен годишен отпуск
за 2022год. на ищцата се дължи обезщетение от 473,69лв. ,а за 19 р.д. за 2023год. – 1 500лв.
или общо претенцията й е основателна за 25 работни дни и до размера от 1973,69лв. ,като
до пълния размер от 2289,48лв. подлежи на отхвърляне-
По възражението за прихващане :
От страна на ответника е направено възражение ,че претенцията на ищцата за
неизползвания отпуск от 16 р.д. в размер на 1202,25лв. е погасена ,поради извършено
извънсъдебно прихващане ,с протокол от 05.01.2024год.
Съдът счита ,че това възражение е неоснователно,предвид ,че не са осъществени
предпоставките на чл.103-104 от ЗЗД.
Не се доказва да е отправено въпросното изявление до ищцата,а така също тя и го
оспорва,поради което не е налице нейното съгласие по чл.105 от ЗЗД.
Предвид ,че съдът прие че не се е осъществило извънсъдебното прихващане ,то
следва да разгледа заявеното ,в условията на евентуалност възражение на ответника за
съдебно такова.
Претенцията на ответника се основава на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата ,което е осъществено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ – с
налагането на дисциплинарно наказание.
4
Съгласно чл.221,ал.2 от КТ ,при тази хипотеза ,работника/служителя дължи на
работодателя обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
Предвид ,че в настоящото производство не се доказва какъв срок е уговорен между
страните за отправяне на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение ,то
съдът приема законоустановения минимален такъв от един месец.
В случаите на чл. 228 КТ (обхващащи и обезщетенията по 221,ал.2 от КТ) се
включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер ,получено за последния пълен отработен месец.
Съгласно заключението на вещото лице ,последното начислено на ищцата брутно
трудово възнаграждение е за м.09.2023год., но същата не е отработила пълен месец ,предвид
че са отразени само 16 работни дни.
Ето защо ,при съобразяване на чл.228,ал.1 от КТ ,следва да се приеме че брутното й
трудово възнаграждение ,служещо като основа за определяне на обезщетението по
чл.221,ал.2 от КТ е в размер на 1500лв.,съгласно допълнителното споразумение от 2014год.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от
тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на
извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на помалкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши. Както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. №
2/2020 г., ОСГТК, необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е
изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо.
Достатъчно е да е изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.
Съобразно по – горе изложените мотиви настоящият състав приема, направеното от
ответника възражение за основателно – налице е задължение ,на основание 221,ал.2 от КТ
на ищеца по главния иск ; съществуването на две действителни вземания , които са с един
и същи предмет - пари, установяване на тяхната безспорност в хода на делото и съответно
прихващане до размера на по – малкото от тях или до размера на обезщетението по
чл.221,ал.2 от КТ от 1500лв., което дава основание на съда да приеме, че исковата претенция
,която е доказана до размера от 1973,69лв. следва да бъде отхвърлена с оглед стореното в
хода на делото възражение за прихващане като остатъка на пасивното вземане възлиза на
473,69лв.
Или следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 473,69лв.,
ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане.
До пълния предявен размер от 2289,48лв. ,искът по чл.224,ал.1 от КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и погасен ,чрез прихващане със сумата от 1500лв.
По разноските:
На основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноски по
делото ,съобразно уважената част ,вкл. и тази в която е извършено прихващане ,предвид ,че
то е извършено в настоящото производство ,поради което и в тази част ответника е дал
повод за образуването му ,а от там и за разноски по делото.
Същата е доказала разноски в размер на 300лв.,уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение ,съгласно договор за правна защита и съдействие от
5
04.10.2024год.
Съобразно изложеното ,й се следват разноски в размер на 258,62лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски в отхвърлената част има и
ответника.
Същия е доказал разноски в размер на 750лв.,адвокатско възнаграждение ,платено
на 01.07.2024год. ,като на страната се следва сумата от 103,45лв.,които следва да бъдат
възложени на ищцата.
Тъй като ищцата е лице,освободено от внасянето на такси и разноски в
производството ,то на основание чл.78,ал.6 от ГПК дължимата държавна такса върху
уважения размер от иска която възлиза на 78,95лв. ,както и сумата от
300лв.,представляваща възнаграждение за вещо лице,следва да бъде възложена на
ответника ,платима в полза на съда.
Водим от изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Д.Б..Г. ЕИК ....................... със седалище и адрес на управление в
гр.София ,бул.“В. Л. да заплати на Е. С. А.З ,ЕГН : ...................................... ,с адрес в
гр.София,ж.к.“.............................. .......................... , на основание чл.224,ал.1 от КТ сумата в
размер на 473,69лв.,представляваща обезщетение за 25 работни дни неизползван платен
годишен отпуск за 2022год. и 2023год.,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до
окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. С. А.З ,ЕГН : ...................................... с адрес в
гр.София,ж.к.“.............................. .......................... срещу С.Д.Б..Г. ЕИК ....................... със
седалище и адрес на управление в гр.София ,бул.“В. Л. ,с правно основание чл.224,ал.1 от
КТ в частта за разликата от уважения размер от 473,69лв. ,до пълния предявен размер от
2289,48 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 29 дни
,за 2022год. и 2023год. ,като неоснователен и поради ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане
на С.Д.Б..Г.ЕИК ....................... срещу Е. С. А.З ,ЕГН : ...................................... ,с правно
основание чл.221,ал.2 от КТ в размер на 1500лв.,представляващо обезщетение в размера на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
ОСЪЖДА С.Д.Б..Г. ЕИК ....................... със седалище и адрес на управление в
гр.София ,бул.“В. Л. да заплати на Е. С. А.З ,ЕГН : ...................................... ,с адрес в
гр.София,ж.к.“.............................. .......................... , на основание 78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 258,62лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е. С. А.З ,ЕГН : ...................................... ,с адрес в
гр.София,ж.к.“.............................. .......................... да заплати на С.Д.Б..Г. ЕИК .......................
със седалище и адрес на управление в гр.София ,бул.“В. Л. ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата в размер на 103,45лв. ,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА С.Д.Б..Г. ЕИК ....................... със седалище и адрес на управление в
гр.София ,бул.“В. Л. да заплати по сметка на Софийски районен съд ,на основание
чл.78,ал.6 от ГПК сумата в размер 78,95лв. ,д.т. върху уважения размер на иска ,както и
сумата от 300лв.,представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7