РЕШЕНИЕ
гр. С., 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при
участието на секретаря Цветанка Павлова сложи за разглеждане докладваното от
съдията гр. д. № 684 по описа на
съда за
ДП „Н.К. Ж.И.“, гр. С.
е предявило срещу „Д.Б.К.Б.“
ЕООД, *** /с предишно наименование „Д.Б.Ш.Б.”
ЕООД/ иск за заплащане на сумата 705 821, 23 лв., представляваща обезщетение
за вредите, нанесени върху железопътната инфраструктура съоръженията
към нея, причинени от
настъпило на 07.01.2014 г. произшествие - дерайлиране на вагони от влак № 30562, собственик на ответника - превозвач, при
транзитно преминаване през гара Г.;
сумата 340486,79 лв. мораторна лихва за периода 07.01.2014 г. до
14.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху
главницата от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 07.01.2014 г.
около 21.00 ч. влак № 30562, собственост на ответното дружество, в състав от 33
вагона, обслужван от локомотив № 92/027, при транзитно преминаване през гара Г.
се раздвоява, като при преминаването му
през стрелка № 1 дерайлират петнадесети вагон с втора талига и 7 броя вагони от
17 до 23 с двете талиги. При дерайлирането се откъснала главата на релсата с
дължина около
Ищецът твърди, че е направил разходи за ремонт и
възстановяване на действието на 3-ти коловоз в гара Г., както и подновяване
на стрелките, на обща стойност
741 639,94 лв. с ДДС. Твърди, че неколкократно
отправял покана до ответника за провеждане на среща за обсъждане размера на вредите, с цел постигане на споразумение, но такова
не била постигнато. Общата стойност на щетите възлизала на сумата 740 720,03 лв. с ДДС, от която: 714 267,71 лв. за възстановяване на 3- ти коловоз и стрелките в гара Г. към момента на
повреждането, вследствие на дерайлирането /в
тази стойност не били включени средствата за модернизиране и подмяна на железен
път и стрелки от тип 49 и от тип 60/; 21
796, 08 лв. за материали е
непреки разходи в поделение
"Сигнализация и телекомуникации"; 4656,24
лв. за механизация и материали в
поделение "Е.". Твърди се, че ответникът заплатил на ищеца сумата
34 898,80 лева за възстановяване на щетите при процесния инцидент, като
останала незапатена сумата 705 821,23 лв.
Въпреки отправените покани тази сума не била заплатена. Ищецът твърди, че на 28.11.2018 г. пред АС на БТПП е
образувано арбитражно дело /ВАД № 146/2018 г./ срещу ответника за заплащане на
процесните вреди, което с определение от 17.04.2019 г. било прекратено поради
липса на арбитражно споразумение, представляващо компетентност на АС при БТПП
да разгледа и да се произнесе по съществото на предявения иск.
С уточнителна молба от 18.07.2019 г. /подадена по т.д. №
925/2019 г. на СГС/ в отговор на дадените от съда указания, ищецът е посочил,
че делайлирането на влака № 30562 собственост на ответното дружество, което е
причинило претендираните вреди, е следствие на вътрешна проява на свойствата на
материала, от който е изработена оста на първата колоос на втората талига на
вагон № **********-5, като този недостатък е в резултат на умора на материала и
настъпването му не е предизвикано от външно въздействие. В молбата ищецът е
заявил, че ответникът не е неизправна страна по сключения договор за достъп и
използване на железопътната инфраструктура, тъй като не е нелице неизпълнение
на договорно задължение от него страна, а претенцията за заплащане на вредите е
основана на деликтно основание по чл. 50 от ЗЗД срещу ответника в качеството му
на лице, под чийто надзор се е намирала вещта /вагона/, предизвикала
дерайлирането, респ. вредите върху железопътната инфраструктура.
С отговора на исковата молба
ответникът излага възражение за недопустимост на исковете, поради наличието на законоустановен специален режим за разследване на
железопътни инциденти, включващ създаването на специални органи, изготвянето на
специални доклади от тези органи, съдържащи информация относно инцидентие и размера
на нанесените вреди. Сочи се, че ищецът няма правен
интерес да претендира заплащане на процесните
щети, тъй като страните били обвързани със
задължителното за тях произнасяне от разследващата комисия по чл. 17, ал. 2 от сключения договор за достъп и използване на
железопътната инфраструктура,
по отношение на размера на вредите. Твърди
се в тази връзка, че в
изготвения от комисията окончателен доклад е описан размера на вердите,
настъпили за управителя на железопътната инфраструктура,
които са: щети на железен път и съоръженията му в общ размер 21 464,76 лв., осигурителна техника и съобщения, радиовръзки и ел. закранване в общ
размер 10 665,24 лева; контактна мрежа в общ размер 4095,84 лева и други
повреди и щети общо 540,60 лева, или общо размер на щетите е 36766,44 лв., който размер не е било оспорен от
ищеца. Алтернативно се излага възражение на неоснователност на исковете по
аналогични с горните съображения относно наличието на установяване между
страните на размера на вреди в съставения окончателен доклад и доклад на
оперативната група. Ответникът твърди,
че действителният размер на претърпените от ищеца вреди в резултат на
железопътния инцидент е 34 898,80
лв., която сума е изцяло заплатена от него на ищеца на 23.12.2016 г. Излага довод, че претендираните от ищеца вреди не са
пряка и непосредствена последица от настъпилия железопътен инцидент, а такава
последица са щетите, които са изрично посочени и оценени в окончателния доклад
№ 7 от заседанието на РКК П. от 27.01.2014 г. Сочи се, че всички други ремонти
и разходи, направени по инициатива на „НКЖИ”, не са непосредствена последица от
инцидента на гара Г. и не следва да се обезщетяват от ответника. Направено е възражение за погасяване
на претендираното вземане по давност.
С определението на съда по
чл. 140 от ГПК като трето лице
– помагач на страната на ответника е конституирано
„З.к.У.”
АД. Третото
лице оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че
претендираните суми над изплатените от ответника не се във връзка с процесния железопътен инцидент. Твърди, че предметът на
възложената от ищеца обществена поръчка касае рехабилитация на железопътното
трасе и припадащата му се инфраструктура, планирано много преди инцидента, като
извършените действия нямат нищо общо с вредите, причинени вследствие на
дерайлирането на влаковата композиция на 07.01.2014 г.
С уточнителна молба от 05.12.2019 г. в отговор
на дадените от съда указания, ищецът е посочил, че общата стойност на
разходите, направени от него за възстановяване на железен път на 3- ти коловиз и стрелки в гара Г. в следствие на
дерайлирането на влака, възлиза на сумата
714 267,71 лв.
с ДДС. Разходите са посочени в количествено – стойностна сметка в табличен вид, групирани в три групи /подновяване на 3-ти
коловоз с дължина
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител юрк. В., поддържа исковете.
Ответникът „Д.Б.К.Б.” ЕООД, чрез процесуалните си
представители адв. К. и адв. К., оспорва исковете. Подробни съображения излага
в писмени бележки.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
26.05.2010 г. е сключен договор между ДП „Н.К.П.И.”, като управител на
железопътната инфраструктура, и „Д.Б.Ш.Р.Б.” ЕООД, като железопътен превозвач,
с предмет предоставяне на достъп и използване на железопътната инфраструктура
на Република България. В чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че вредите на
железен път и съоръжения, контактна мрежа, сигнализация и телекомуникации,
подвижен състав, стоки и товари, причинени от прекъсване на движението и
железопътни произшествия, доказаните допълнителни разходи от промяна на режима
за движение на влаковете, са за сметка на страната, отговорна за причиняването
им, като размерът на вредите и степента на съпричиняване се определят от
специално назначена от страните постоянна комисия. Решенията на комисията
относно размера на вредите и степента на съпричиняване са задължителни за
страните, а при непостигане на съгласие споровете се решават по арбитражен ред
/ал. 2/.
Не е
спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства и
приетото основно заключение на съдебно-техническата експертиза, че на
07.01.2014 г. около 21,00 ч. в района на гара Г. е настъпило железопътно
произшествие при движение на влак № 30562, собственост на ответното дружество,
в състав от 33 вагона, в резултат на настъпило дерайлиране между подвижния жп
състав и железния път. На км 250-650 от междугарието Т. – Г. е станало
дерайлиране на дясното колело на вагон № 84525383065-5, а лявото колело
останало да се движи по релсата и дерайлирало непосредствено пред стрелка № 1
на гара Г.. При влизане на влака в гара Г. дерайлиралата колоос се ударила и
изкъртила част от около
Механизмът
на настъпване на произшествието е подробно отразен в изготвения доклад на
оперативната група чл. 71 от Наредба № 59 за управление на безопасността в
железопътния транспорт от 17.01.2014 г.
и окончателен доклад № 7 от заседание на разследващата комисия по чл.
78, ал. 2 от същата Наредба / РРК-П./ от 27.01.2014 г., и се потвърждава изцяло
от заключенията на СТЕ.
Установено
е, че непосредствено след инцидента е извършена смяна на сърце и междинни релси
на жп стрелки № 1 и № 5 и в 5,45 ч. е пуснато движението на в междугарието Г.-Т.
при намалена скорост, а разписанията на влаковете са променени.
Според
докладите на оперативната група и на РКК, както и основното заключение на СТЕ
от 24.11.2020 г., основната техническа причина, довела до настъпване на
дерайлиране на вагон от влак № 30562 на 250+
Не
се спори, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 34898,80 лв.,
което се установява и от представеното платежно нареждане от 23.12.2016 г.
Представен
е договор № 4631/23.04.2014 г., сключен между ДП „Н.К.П.И.” като възложител, и
ДЗЗД „К.Ж.П. 2012-2016” като изпълнител, след проведена обществена поръчка, с
който възложителят възлага на изпълнителя да извърши „възстановяване на
железния път и стрелките в гара Г.” срещу възнаграждение в размер на
3 293 850,74 лв.
Представени
са: количествено-стойностна сметка за направени от ищеца разходи за
възстановяване на 3-ти коловоз и стрелките в гара Г., в която са отразени
отделните видове СМР по единична стойност, с общ размер на разходите за всички
СМР от 714 267,71 лв.; справка за извършени разплащания за изпълнение на
обект „Възстановяване на железния път и стрелките в гара Г.” с посочен размер
на разходите по отделни фактури в общ размер от 714 267,71 лв.; актове за
извършени СМР от изпълнителя по горепосочения договор; фактури за извършени от
изпълнителя дейности и заплатени суми по горепосочения договор.
Според
основното заключението на СТЕ, за възстановяване движението на железопътните
возила след дерайлирането на влака на 07.04.2014 г. е било необходимо да се
извърши ремонт и подмяна на повредените елементи от горното строене на железния
път и железопътните стрелки, основно по 4-ти коловоз. В заключението /стр.
293-294/ са описани конкретните щети, настъпили по елементите на железопътната
инфраструктура, осигурителната техника и МРЦ в района на гара Г. вследствие на
дерайлирането на товарните вагони от влак № 30562 на процесната дата. Тези щети
са наложили извършване на авариен ремонт на железния път, а не основен такъв.
Видът и стойността на извършените аварийни ремонтно-възстановителни дейности по
прилежащата инфраструктура са подробно описани в заключението /отговор на
въпрос № 2/, като общата им стойност възлиза на сумата 44 725,21 лв. /без
ДДС/. Именно тези извършени аварийно-ремонтни дейности /описани подробно в
отговора на въпрос № 2/ и техните стойности са в причинно-следствена връзка
между механизма на настъпилото произшествие и извършените непосредствено след
това ремонтни дейности по железния път и железопътните стрелки № 1 и № 5 в
периода от 07.01.2014 г. до 08.01.2014 г. Според експертното заключение,
описаните и извършени впоследствие строително-монтажни работи от изпълнителя по
сключения в резултат на проведена обществена поръчка договор № 4631/23.04.2014
г. между ДП „НКЖИ” и ДЗЗД „Консорциум железен път 2012-
Според
допълнителното заключение на СТЕ от 26.05.2021 г., извършено въз основа на
метода на амортизираната възстановителна
стойност /при съвместно прилагане на инвестиционната стойност и техническото
обезценяване, изхабяване/, действителната стойност на увреденото имущество към
момента на инцидента възлиза на сумата 10 561,86 лв. без ДДС. При разпита
му в съдебно заседание вещото лице разяснява, че по приложения от него метод на
амортизираната възстановителна стойност размерът на вредите се съизмерява със
стойността на възстановяването към момента на настъпване на произшествието при
отчитане на амортизацията на възстановените елементи.
На
28.11.2018 г. ДП „ НКЖИ” е предявило пред
АС при БТПП искова молба срещу „Д.Б.К.Б.” ЕООД с предмет осъдителна претенция
за сумата 705 821,23 лв., представляваща обезщетение за причинените на
дружеството имуществени вреди в резултат на дерайлиране на вагон № **********-5
при транзитно преминаване на 07.04.2014 г. през гара Г., и сумата
340 486,79 лв. мораторни лихви за периода от 07.01.2014 г. до 07.10.2018
г.
С
определение от 17.04.2019 г. по образуваното по исковата молба ВАД № 146/2018
г. е прекратено производството по делото
поради липса на арбитражно споразумение, представляващо компетентност на АС при
БТПП да разгледа и да се произнесе по предявения иск.
При
така установените факти, правните изводи
на съда са следните :
Предявен е иск с правно основание чл.
50 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени на
ищеца от вещ, която е собственост на ответника, и акцесорен иск по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Видно от
изложените в исковата молба твърдения /вкл. и в уточняващите молби/, исковата
сума представлява стойността на направените от ищеца разходи за възстановяване
на щетите по железната инфраструктура и комуникации, причинени от влак,
собственост на ответното дружество, в резултат на настъпило железопътно
произшествие поради повреда на влака при движението му в описания железопътен
участък.
Правната квалификация на претенцията
по чл. 50 от ЗЗД се извежда от изложените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения за настъпило увреждане, причинено от вещ /влак/ поради
обективните качества на тази вещ.
Обстоятелството, че между страните са
налице договорни отношения по силата на представения с исковата молба договор
за достъп и използване на железопътната инфраструктура, по силата на който
влакът, собственост на ответното дружество, се е движел по железния път, при
което е настъпило процесното произшествие, от което се претендира да са
настъпили имуществени вреди за ищеца като управител на тази инфраструктура, не
може да обоснове извод за правна квалификация на претенцията за обезвреда на
договорно основание. Ищецът твърди единствено, че е настъпило дерайлиране на
вагони, собственост на ответника, причинено от скъсана колоос в следствие на
стара пукнатина от умора на материала, но не твърди да е налице противоправно
поведение на ответника във връзка с неизпълнение на договорно задължение, нито
неполагане на грижата на добрия стопанин от страна на ответника във връзка с
изпълнение на такова задължение. След като ищецът не излага твърдения за
неизпълнение от страна на ответника на конкретно договорно задължение, а твърди
като причина за настъпилото увреждане железопътен инцидент - дерайлиране на
вещи /вагони/ поради вътрешни конструктивни свойства на тези вещи, то
претенцията му се основава на деликтно основание.
Ищецът не твърди претендираните вреди от
дерайлирането на влака на ответника да са резултат от използването,
управлението или служенето с тази вещ при или по повод изпълнение на работа,
възложена от ответника, което пък изключва квалификацията на претенцията по чл.
49 от ЗЗД. Когато вредата е причинена единствено от действието на самата вещ, а
не е резултат на действия или бездействия на трети лица при извършване на
работа с тази вещ, претенцията за обезщетяване на вредите е по чл. 50 от ЗЗД.
Така предявеният иск с правно
основание чл. 50 от ЗЗД е допустим. Неоснователно е направеното с отговора на
исковата молба възражение на ответника за недопустимост на иска поради липса на
правен интерес у ищеца, основано на наличието на установен в Наредба № 59/05.12.2006
г. за управление на безопасността в железопътния транспорт специален режим за
разследване на железопътни инциденти и съставените във връзка с това доклади на
оперативната група и на разследващата комисия, констатациите на които относно
вида и размера на щетите имат обвързваща сила в отношения на страните съгласно
чл. 17, ал. 2 от сключения между тях договор за достъп от 26.05.2010 г.
Наличието нормативно уреден в глава 5 от Наредба № 59 ред за разследване на
произшествия и инциденти в железопътния транспорт не дерогира възможността за
реализиране на деликтната отговорност на превозвача за репариране на
причинените в резултат на произшествие или инцидент вреди на собственика или
управителя на железопътната инфраструктура по съдебен ред. На общо основание
увреденото лице може да предяви иск за обезщетяване на вредите от настъпилите
железопътни произшествия или инциденти, като провеждането на регламентираната в
глава 5 от Наредбата процедура по разследване не съставлява отрицателна
процесуална предпоставка за реализиране на гражданската отговорност на
причинителя на вредите по общия исков ред. Установените в Наредбата специални
правила относно установяването и разследването на железопътни произшествия и
инциденти чрез нарочно създадени вътрешни органи, дейността, задълженията на
тези органи и актовете, които издават в резултат на извършените проверки, са
предвидени с оглед спецификата на засегнатите от тези произшествия обществени
отношения от публичен характер. Тези специални правила имат за цел да се гарантира своевременното
установяване на причините за настъпване на произшествията в областта на
железопътния транспорт, събиране и запазване на доказателства относно механизма
и вредите от произшествията, с оглед тяхното своевременно отстраняване чрез
предприемане на аварийно-възстановителни ремонтни работи за възстановяване на
железната инфраструктура, и предприемане на мерки за предотвратяване на такива
инциденти в бъдеще.
Няма отношение към допустимостта на
иска за обезщетение за вреди в резултат на железопътни произшествия и
съдържащата се в чл. 17, ал. 2 от сключения между страните договор за достъп от
26.05.2010 г. уговорка за определяне на размера на вредите и степента на
съпричиняване от специално назначена от страните комисия и установената задължителна
сила между страните на решенията на тази комисия относно определения от нея
размер на вредите и степен на съпричиняване, на която разпоредба се позовава
ответникът. Уговорката, съдържаща се в чл. 17, ал. 2, изр. 3 от договора за
достъп, установява само обвързваща страните доказателствена сила на решенията
на специално назначена от страните постоянна комисия относно размера на
вредите, които решения обективират постигнато между страните съгласие за това.
Наличието на такова решение обаче няма отношение към допустимостта на иска, а
би могло да се преценява при решаване на спора по същество, т.е. за
основателността на иска за обезщетение. Следва да се отбележи за пълнота на
изложението, че в случая не се твърди, нито се установява да е налице решение
на назначена от страните постоянна комисия по чл. 17, ал. 2 от договора относно
размера на вредите. Представени са само доклади на създадените нормативно
предвидени органи по разследване на инцидента – оперативна група по чл. 71, ал.
2 и комисия по разследване по чл. 78 от Наредба № 59, които органи са различни
от комисията по чл. 17, ал. 2 от договора за достъп, която се създава по волята
на договарящите страни.
Разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД визира
реализирането на обективна отговорност на собственика или надзорника на вещта,
поради което на доказване подлежат единствено обстоятелствата относно
настъпилите вреди и причинната връзка между увреждането и вещта.
Между
страните няма спор, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило
железопътно произшествие – дерайлиране на влак, собственост на ответното
дружество, по начина, описан в исковата молба, както и че от това произшествие
са настъпили повреди на железопътната инфраструктура. Конкретният механизъм на
настъпване на произшествието и причините за дерайлирането на влака са
установени безспорно от писмените доказателства и заключението на СТЕ.
Безспорно е също, че произшествието /дерайлирането на влака/ е причинено от
действието на самата вещ, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността
на ответника по чл. 50 от ЗЗД.
Спорни по
делото са естеството и размерът на причинените от произшествието вреди. В тази връзка ответникът е направил възражение
за наличие на задължително за страните установяване на размера на вреди в
съставените окончателен доклад на комисията по разследване и доклад на
оперативната група, и че така определеният в тези актове размер е изцяло
заплатен от него, като всички останали претендирани от ищеца разходи за ремонт
на железопътната инфраструктура не са в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Доказването на вида и размера на вредите е в тежест на ищеца, с
всички допустими доказателствени средства.
Докладите на оперативната група и на
разследващата комисия по Наредба № 57 съставляват доказателства за отразените в
тях обстоятелства относно механизма, причините за настъпилото железопътно
произшествие, констатираните от тези органи непосредствено след настъпване на
произшествие щети по железната инфраструктура и техния размер с оглед
незабавното аварийно отстраняване на тези щети и възстановяването на нормалното
движение на влаковете. На общо основание ищецът може да претендира и други
вреди или в по-голям размер, ако твърди, че те са в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие. Съставените от
специализираните органи по вътрешното разследване на произшествието актове
нямат обвързваща за съда доказателствена сила относно действителния размер на
причинените от произшествието вреди и доказателственото им значение за спора се
преценява във връзка с всички останали събрани доказателства. Съдът не намира
законово обосновано основание за извод, че докладите на вътрешните разследващи
органи по глава 5 от Наредба № 57 по императивен начин установяват размера на
вредите от разследваното железопътно произшествие и така определеният в тях
размер е задължителен в съдебно предявения спор относно имуществената
отговорност на деликвента.
За действително настъпили в резултат на
дерайлирането на влака щети по железопътната инфраструктура съдът приема тези,
описани подробно в основното заключение на СТЕ на вещите лица инж. К.К. и инж.
С. А. / стр. 293-294 от
делото/, което заключение съдът изцяло кредитира като обосновано, подробно
аргументирано и основано на детайлен анализ на всички събрани делото писмени
доказателства, допълнително проверени от експертите документи, имащи значение
за спора, и след извършен оглед на място. Всички описани в заключението щети са
наложили извършване на аварийно-възстановителен ремонт на железния път, в
резултат на който последиците от дерайлирането на влака са били преодолени и
железната инфраструктура е била възстановена във вида, в който е била преди
настъпването на произшествието, както и нормалното движение на влаковете.
Съгласно заключението, общата стойност
на разходите, направени от ищеца за извършване на тези възстановителни ремонтни
дейности във връзка с описаните щети, възлиза на сумата 45 418,32 лв. без
ДДС /или 54 501,98 лв. с ДДС/ Това е стойностният размер на
възстановяването на щетите като последица от дерайлирането в първоначалния
конструктивен вид на железния път и стрелките в гара Г., която сума съдът
приема за действителен размер на причинните с процесното железопътно
произшествие имуществени вреди на ищеца. Направените от ищеца разходи за
възстановяване на настъпилите щети намаляват неговото имущество, поради което
разходите се съизмеряват с причинените вреди. Както са посочили експертите,
всички извършени впоследствие строително-монтажни работи от изпълнителя по
сключения в резултат на проведена обществена поръчка договор № 4631/23.04.2014
г. между ДП „НКЖИ” и ДЗЗД „Консорциум железен път 2012-
Съдът намира, че горепосочената сума
от 54 501,89 в. /с ДДС/, представляваща обща стойност на направените от
ищеца разходи за възстановяване на щетите от процесното железопътно
произшествие, представлява действителният размер на претърпените вреди,
подлежащи на обезщетяване от ответника. Съдът не кредитира допълнителното
заключение на в.л. С. А., в което след приспадане на коефициент за техническо
обезценяване /овехтяване/ е определен размер на обезщетяване на вредите от
10 561,86 лв. Както бе посочено по-горе, действителният размер на вредите
се равнява на направените разходи за възстановяването на последиците от
дерайлирането в първоначалния конструктивен вид на железния път и стрелките в
гара Г. и нормалното движение на влаковете. Тези вреди се съизмеряват с
инвестиционната стойност на направените възстановителни разходи, защото с
извършването на тези разходи обективно е намаляло имуществото на увреденото
лице, като извършването на тези разходи е било необходимо за възстановяване на
последиците от увреждането, поради което реално направените разходи се намират
в пряка причинна връзка с увреждането.
Безспорно е
установено, че ответникът е заплатил на ищеца сума от 34 898,80 лв. за обезщетяване
на причинените в резултат на процесното железопътно произшествие имуществени
вреди. Общият размер на дължимото обезщетение е 54 501,89 лв., при което
останалата неплатена от ответника част от дължимото обезщетение в размер на
19 603,09 лв. За тази сума в полза на ищеца е налице действително вземане
на ищеца срещу ответника, представляваща дължимо обезщетение за имуществените
вреди, причинени му от влак № 30562, настъпили в резултат на железопътно
произшествие на 07.01.2014 г. в района на жп гара Г. вследствие на дерайлиране
на вагони от влака.
Това
вземане, обаче, е погасено по давност, възражение за което е направено от
ответника своевременно с отговора на исковата молба.
Вземанията за непозволено увреждане се
погасяват с изтичане на общия 5 –годишен срок по чл. 110 от ЗЗД, който започва
да тече от момента на увреждането, т.е. от извършване на непозволеното
увреждане, ако деецът е известен, или от откриване на дееца. В случая с оглед
механизма и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – транспортно
произшествие с влак, несъмнено отговорният за това собственик на влака е бил
известен към този момент, в който са настъпили вредите за ищеца, поради което
моментът на произшествието е началният момент, от който е започнала да тече
погасителната давност за вземането на ищеца за имуществени вреди в резултат на
инцидента. Искът е предявен на 17.05.2019 г. – след изтичане на 5 години от
настъпването на процесното железопътно произшествие на 07.01.2014 г. Не са
налице обстоятелства от предвидените в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, водещи до
спиране или прекъсване на давността. Предявяването от ищеца на искова молба
срещу ответника с предмет процесното вземане пред АС на БТПП не е довело до
прекъсване на давността, тъй като прекъсване на давността е налице само, ако
искът бъде уважен /чл. 116, б. „б” от ЗЗД/ . Същото важи и за спирането на
давността по чл. 115, б. „ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно
вземането – спиране на давността настъпва, само ако искът бъде уважен с влязло
в сила съдебно решение. В случая образуваното арбитражно производство е било
прекратено, поради което това производство няма за последица нито прекъсване,
нито спиране на започналата погасителна давност за претендираното вземане.
По изложените съображения предявените
искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото и направеното от ответника
искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да му заплати направените разноски по делото в общ размер 23 920
лв., от които 22 720 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 1200 лв. общо депозити за експертизи.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДП
„Н.К. Ж.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона, искове с правно
основание чл. 50 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 705 821,23 лв., представляваща обезщетение за вредите,
нанесени върху железопътната инфраструктура, причинени
от настъпило на 07.01.2014 г. произшествие - дерайлиране на вагони от влак №
30562,
собственик на ответника -
превозвач, при транзитно преминаване през гара Г., и сумата
340486,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.01.2014 г. до
14.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху
главницата от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ДП „Н.К. Ж.И.“ да заплати на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД сумата 23 920 лв. за
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЗК „У.
АД като трето лице-помагач на страната на ответника „Д.Б.К.Б.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: