№ 41833
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110158216 по описа за 2022 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал.1 и ал.3 и чл.146, ал.4 от ГПК съдът приема, че
исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по
допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2024г. от
15,20часа, за което да се призоват страните.
Изготвя следния проекто-доклад по делото:
Предявен е иск от А. Л. Л. за делба на недвижими имоти, както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор №68134.1007.78, съгласно КК на гр. София,
находящ се в гр. София, район „Триадица", ул. „.................. с площ от 283 кв.м с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10 метра, с номер по предходен план: 89, квартал 1, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1007.98, 68134.1007.81, 68134.1007.79, 68134.1007.1406;
2. Поземлен имот с идентификатор 68134.1007.79, съгласно КК на гр. София,
находящ се в гр. София, район „Триадица", ул. „.................. с площ от 279 кв.м с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10 метра, с номер по предходен план: 88, квартал 1, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1007.81, 68134.1007.80,68134.1007.1406, 68134.1007.78;
3. Поземлен имот с идентификатор 68134.1007.80 съгласно КК на гр. София,
находящ се в гр. София, район „Триадица", ул, „.................. с площ от 815 кв.м с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10 метра, с номер по предходен план: 87, квартал 1, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1007.81, 68134.1007.1402, 68134.1007.1406, 68134.1007.79.
Изложени са твърдения, че процесните имоти с номера по предходен план 89,88 и 87
съгласно скица издадена на 08.10.2009 по молба с вх. №94-М-275 от 2009 год. на СО, район
„Триадица", отговарят на имот с пл. № 9261, к. л. 570 по плана на гр. София.
В исковата молба са изложени твърдения, че през 1971 г. с Нотариален акт за дарение
1
на недвижим имот №189, том XXVI, дело № 94577/1971 г., дядото на ищеца - Б. Л. Христов
дарява по равно на дъщерите си М. Б. С., Йорданка Б. С.а и С.ка Б. Л. 750/1360 идеални
части от дворно място находящо се в гр. София, улица 494 №6 в местността „Хладилника“,
цялото от 1360 кв. метра, което е неурегулирано и няма утвърден регулационен план,
намиращо се съгласно нотариалния акт в землището на с. Драгалевци, местността „Терена"
при съседи съгласно акта: фелдшера И., Янко Николов, Алекси Стоянов и стария
драгалевски път, както и 1/2 идеална част от двете постройки намиращи се върху
поземления имот.
Посочва, че през 1977 год. е извършена делба на гореописания поземлен имот, като с
Протокол от 20 декември 1977 год. по гр. дело № 8683 от 1977 год., 44 състав на СРС е
одобрена постигната спогодба между страните, съгласно която: дял първи се поставя в
полза на Б. Христов Л. и съпругата му Костадинка В. Христова и те получават
едноетажна жилищна сграда с площ от 76 кв. м., състояща се от две стаи, хол, кухня, антре
и мазе с площ от 16 кв. м. в източната част на улицата, заедно с 610/1360 идеални части от
дворното място; дял втори се поставя в полза на М. Б. С. и тя получава следния недвижим
имот: едноетажна жилищна сграда с площ от 69 кв. м., находяща се в гр. София, ул. 494 №
6, състояща се от две стаи, хол, кухня, антре, заедно с 500/1360 идеални части от дворното
място; дял трети се поставя в полза на Йорданка Б. С.а и тя получава следния недвижим
имот: едноетажна жилищна сграда с площ от 35 кв. м., находяща се в гр. София, ул. 494 №
6, местността „Хладилника", застроена в дъното на дворното място, състояща се от една
стая, кухня, антре, заедно с 250/1360 идеални части от дворното място; дял четвърти се
поставя в полза на С.ка Б. Л. и тя за уравняване на своите идеални части от дворното място,
а именно 250/1360 ид. части получава от М. Б. С. сумата от 2000 лева, която сума трябва да
бъде изплатена до пет години.
Излага твърдения, че през 1981 г. с Нотариален акт за замяна на недвижим имот №
163, том XXVII, дело № 4279/1981 Йорданка Б. С.а прехвърля на сина си Б. С. П. следния
недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с площ от 35 кв.метра, находяща се в гр.
София, ул. 494 №6, местността „Хладилника“, застроена в дъното на дворното място,
състояща се от една стая, кухня, антре, заедно с 250/1360 идеални части от неурегулираното
дворно място цялото с площ от 1360 кв.м, находящо се в четите на града, в зона за реки и
водни площи, съответстващо на им. пл. №261, кадастрален лист 570 по кадастралния план
на гр. София, при граници: имоти с пл. № 260, с пл. N«202, с пл. №217 собственост на Иван
Милков и улица, а сега кв. „Мирчо Драганов", като в замяна на така прехвърления имот Б.
С. П. прехвърлил на Йорданка Б. С.а собствения си Апартамент № 93, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин", ул. 510, бл.17 - 21, вход „В", ет.8.
Посочва, че през 2009 год. с Нотариален акт за продажба на недвижими имоти №76,
том V, peг. № 6718, дело №758 от 2009 год. по описа на нотариус Д.Т М. Б. С. и Е. С. Н.
продават на С.ка Б. Христова (майката на ищеца) собствените си 250/1360 идеални части от
процесните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1007.78, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1007.79 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор N968134.1007.80, които идеални части били прехвърлени на ищеца.
Предвид изложеното ищецът А. Л. Л. твърди, че е налице съсобственост между него
и ответниците Б. С. П., Е. С. Н., А. В. Л., М. В. Л. и Е. В. Л. за процесните недвижими
имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1007.78, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1007.79 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор N968134.1007.80, при
следните квоти:
За А. Л. Л., ЕГН ********** - 250/1360 ид. части;
за Б. С. П., ЕГН ********** - 250/1360 ид. части;
за Е. С. Н., ЕГН ********** - обща квота от 250/1360 ид. части;
за А. В. Л., ЕГН *********, М. В. Л., ЕГН ********** и Е. В. Л., ЕГН ********** -
обща квота от 610/1360 ид. части;
Ответникът Б. С. П. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
2
иск за делба, по отношение включените имоти и дяловете в съсобствеността. Прави
възражение, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1007.78, с адрес на
поземления имот: гр. София, район „Триадица", ул. „........ с площ от 283 кв.м. е лична негова
собственост, като придобит на основание наследяване и давностно владение при условията
на чл. 79 от ЗС и в тази връзка, моли да бъде изключен от делбата. Посочва, че още първите
години след извършването на делбата, описана в исковата молба, през 1977г., съгласно
Протокол от 20 декември 1977г. по гр. д. № 8683/1977г. на СРС, 44 състав, с който е
одобрена постигната спогодба между страните, в дял на Йорданка Б. С.а са поставени
едноетажната жилищна сграда, застроена в дъното на дворното място, с площ от 35 кв.м.,
състояща се от една стая, кухня, антре, заедно с 250/1360 идеални части от дворното място,
цялото с площ от 1360 кв.м., е ограден от Йорданка Б. Л. /С.а, по време на брака / и Стефан
П. С. - родители на ответника Б. С. П.. Излага твърдения, че с поставянето на оградата,
праводателите на ответника са заявили самостоятелното си владение и са установили реална
фактическата власт върху целия имот, съответстващ към момента по КК на гр. София на
поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.78. Посочва, че при всички последващи
прехвърляния между Б. С. П. и неговите родители на собствеността върху къщата от 35
кв.м., заедно с описаните 250/1360 идеални части, владението е предавано върху вече
обособения поземлен имот с оградата, като лична собственост, съответно владението се е
осъществявало единствено от тях. т.е. при условията на чл. 82 от ЗС поддържа, че следва да
се приеме, че вече повече от 40 години е установена фактическата власт на Б. С. П. върху
мястото, обособено като ПИ 89, като владението е упражнявано непрекъснато,
необезпокоявано, неоспорено и явно. Поддържа, че владението е осъществявано
изключително лично за себе си от Б. С. П. и неговите родители, като за обективирането му
спрямо всички, включително и спрямо останалите съсобственици, е обстоятелството, че до
момента единствено тази част, на която отговаря ПИ 89, е оградена от праводателите на Б.
С. П. от общия тогава имот, описан като дворно място, цялото с площ от 1360 кв.м.,
находящо се в тр. София, ул. „494“, № 6, местността „Герена/Хладилника/, в чертите на
града, съставляващо имот пл. № 261, при граници: имот пл. № 260, 202, 217-собств. на Иван
Милков и улица, а сега - кв. Мирчо Драганов. Посочва, че от поставянето на оградата,
отговаряща на границите на ПИ 89, понастоящем имот с идентификатор № 68134.1007.78,
което се е осъществило в периода 1977г. - 1982г., праводателите на Б. С. П. и той, се считат
за собственици на този обособен имот. През всичките тези години от 1977г. /или най-късно
от 1982г./ до момента Б. С. П., а преди това майка му и баща му, се манифестират пред
всички като собственици не само на сградата от 35 кв.м., но и на поземления имот около
нея, представляващ ПИ 89 и ползван като прилежащ терен и двор на къщата, със
самостоятелен вход, откъм ул. „Мичман Тодор Саев“. През всичките тези над 40 години те
са поддържали и използвали имота като свой и никой, никога и по никакъв повод не е имал
претенции към самия имот или части от него, или към доверителя ми и неговите родители,
като собственици и не се е противопоставял на тяхното владение, съответно не е заявявал
претенции, в т.ч. и за достъп. Поради изложеното, се твърди, че Б. С. П. е придобил
собствеността върху владения от него и праводателите му поземлен имот с идентификатор
№68134.1007.78, както при предпоставките на чл. 79, ал. 2, така и при предпоставките на чл.
79, ал. 1, вр. чл. 82 от Закона за собствеността.
Относно размера на дяловете на съделителите, посочен в исковата молба, оспорва
същите като неправилни. Посочва, че не става ясно как е определена притежаваната обща
квота от 610/1365 ид. ч. от поземлените имоти за ответниците А. В. Л., М. В. Л. и Е. В. Л.,
като излага твърдения, че същите наследяват от баща си Васил Б.ов Л., който от своя страна
е наследник на първоначалния наследодател Б. Л. Христов. Посочва, че по силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, том XXXXIX /доколкото се чете/,
нот. дело № 8652/1993г., с който на 23.04.1993г. Костадинка В. Христова, действаща лично
и като пълномощник на съпруга си Б. Л. Христов е дарила на сина им Васил Б.ов Л.
придобития по време на брака им и представляващ СИО недвижим имот, а именно: Дворно
място, находящо се в гр. София, местността „Кръстова вада“, представляващо имот
планоснимачен номер 87, нанесен в кадастрален лист № 570, с пространство от 610 кв. м.,
3
заедно с построената в него жилищна сграда, със застроена площ от 76 кв. м. и избено
помещение от 16 кв. м., при съседи на мястото: Марика Б. С., Елисавета И.а Милкова, ул.
„494“ и нива на ТКЗС, който оспорва в частта, с която са прехвърлени в качеството и на
пълномощник, притежаваните от Б. Л. Христов идеални части, доколкото е липсвала
представителна власт – актът на разпореждане е извършен на 23.04.1993 г., а на същата дата
в 7 часа и 30 минути е починал Б. Л. Христов. Посочва, че нотариалният акт за дарение на
недвижим имот е могъл да породи вещно-транслативен ефект само по отношение на
правата, с които дарителят Костадинка Христова е разполагала върху предметния на
дарението имот, а именно - собствената й 1/2 идеална част след прекратяване на СИО и 1/10
идеална част придобита като наследник на починалия и съпруг на основание чл. 9, ал. 1 от
ЗН, или общо 6/10 идеални части от собствеността върху имота. В останалата част или по
отношение на 4/10 идеални части от собствеността върху имота, дарението е
недействително спрямо наследниците-съделители, каквито се явяват универсалните
правоприемници на мнимо представлявания Б. Л. Христов и със същите идеални части
следва да бъдат увеличени техните делбени квоти, при условие, че имотът бъде включен в
делбената маса, така както е поискано с исковата молба. На отделно основание посочва, че и
доколкото с Протокол от 20.12.1977г. по гр. д. № 8683/1977г., 44 състав на СРС, при
извършената между страните съдебна делба, в дял на дарителите Б. Л. Христов и
Костадинка В. Христова са поставени 610/1360 ид. части от цялото дворно място с площ от
1360 кв. м., от което в последствие са се обособили предметните на дебата имоти, в това
число и дареният с горепосочения нотариален акт имот № 87, то дарителите се легитимират
като собственици само на 610/1360 ид. ч. от предметния на дарението имот. Изложени са
твърдения, че с извършеното дарение на целия имот в полза на Васил Б.ов А.ов, Костадинка
В. Христова освен, че е действала без представителна власт.
Оспорва правото на собственост на ищеца А. Л. Л., върху 250/1360 идеални части от
описаните по-горе недвижими имоти, които е придобил с Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 26, том № IV, peг. № 4545, дело №528 от 2021 год. по
описа на Нотариус Д.Т, поради наличие на недействителност на предходната сделка, с
която неговите праводатели са придобили прехвърлените му идеални част. Излага
твърдения, че дарителите на ищеца са закупили описаните идеални части от М. Б. С. и Е. С.
Н. при неспазване на законовото изискване по чл. 33, ал. 1 от ЗС, съгласно което
съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след
като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че
никой от тях не е приел това предложение.
Ведно с отговора на исковата молба са представени документи, за които е направено
иска да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за
допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
твърденията, свързани с възражението за придобивна давност върху Поземлен имот с
идентификатор №68134.1007.78.
Ответниците А. В. Л., М. В. Л. и Е. В. Л. депозират отговор на исковата молба, с
който оспорва включените в делбената маса имоти, както и квотите на съделителите. На
първо място оспорват притежаваните от Б. С. П. 250/1360 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.1007.78, като посочват, че последният с нотариален акт № 45, том
IV, дело № 515/1982 г. е дарил едноетажната жилищна сграда с площ от 35 кв.м., заедно с
250/1360 ид.ч. от поземления имот, на своя баща Стефан П. С., поради което посочват, че Б.
С. П. няма качеството на съсобственик, а на негово място следва да бъде конституиран
Стефан П. С. или неговите наследници, в случай че към днешна дата е починал.
Правят възражение Поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.80, с площ по
КККР от 815 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „Никола Крушкин - Чолака“ № 6,
представлявал по предходен кадастрален план имот с пл. № 87 от кв. 1 по плана на гр.
София, местност „м. Кръстова вада и м. Южен парк IV част, да бъде изключен от делбената
маса, тъй като същият не е съсобствен между посочените в исковата молба лица, а същият е
4
придобит от ответниците въз основа на извършеното дарение и наследственото
правоприемство. Посочват, че с нотариален акт № 44, том V, нот. д. № 247/1993 г. Б. Л.
Христов (дядо на страните по делото) е признат за собственик по давност на дворно място,
находящо се в гр. София, местността „Кръстова вада“, съставляващо имот пл. № 87, нанесен
на кадастрален лист № 570, с площ от 610 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна
жилищна сграда с площ от 76 кв.м., при съседи на мястото М. Б. С., Елисавета И.а Милкова,
ул. „494“ и нива на ТКЗС, като с нотариален акт № 135, том XXXXIV, нот. д. № 8652/1993 г.
Б. Л. Христов и съпругата му Костадинка В. Христова са дарили на своя син Васил Б.ов Л.
така придобития чрез давностно владение поземлен имот с идентификатор №
68134.1007.80. Васил Б.ов Л. е починал на 23.07.2012 г., като е оставил за свои наследници
по закон именно децата си А. В. Л., М. В. Л. и Е. В. Л., които твърдят, че са единствените
собственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.80 при квоти от по 1/3
идеална част за всеки от тях. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че
описаното правоприемство чрез дарение и наследяване не е породило вещнопрехвърлително
действие, то на основание чл. 79 ЗС във връзка с чл. 82 ЗС и чл. 70 ЗС, правят възражение,
че са придобили собствеността на поземлен имот с идентификатор 68134.1007.80 по
давност, въз основа на изтекло давностно владение с кратка петгодишна давност, изтекла
още през 1998 г., доколкото обективираното в нотариален акт№ 135, том XXXXIV, нот. д. №
8652/1993 г. дарение представлява годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС и
осъществява признаците на добросъвестното владение, респ. е изтекъл както краткият, така
и дългият 10-годишен срок за придобиване на имота давност.
Ведно с отговора на исковата молба са представени документи под опис, за които е
направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Ответницата Е. С. Н. депозира отговор на исковата молба, чрез процесуалния си
представител, в който изразява становище за недопустимост на настоящото производство
поради наличието на постановен и влязъл в сила съдебен акт по допускането и
извършването на делба за процесните имоти. На следващо място, излага твърдения, че
процесната делба е недопустима по аргумент от т. 1 от ППВС № 2/04.05.1982 г., като
посочва, че изградените сгради са изключени от съсобствеността върху парцела и
представляват три самостоятелни обекта, всеки от които е собственост само на една група от
съсобствениците на парцела. На следващо място, излага твърдения, че делба на процесиите
недвижими имоти е невъзможна и от техническа гледна точка, тъй като не са налице
предпоставките по ЗУТ за разделянето им. Процесуалният представител на страната излага
твърдения, че Е. С. Н. е единствен собственик на основание придобивна давност и
наследство на поземлен имот с идентификатор 68134.1007.79 с адрес в гр. София, район
„Триадица”, ул. „Никола Крушкин-Чолака” № 6 с площ от 279 кв.м., в който е построена и
собствената й едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, хол, кухня и входно
антре. Поддържа се, че след извършената делба, обективирана в Протокол от 20.09.1977 г.
по гр. д. № 8685/1977 г. на Софийски районен съд, 44 състав, М. Б. С. и съпругът Сокол
Кръстанов Соколов са започнали да упражняват явно, непрекъснато и необезпокоявано
давностно владение по отношение на реални части от имот с пл. № 261, к.л. 570 по плана на
гр. София с площ от 1360 кв.м., идентични с поземлен имот № 88 от квартал 1 по плана на
гр. София, местност „Кръстова вада - Южен парк IV част”, сега поземлен имот с
идентификатор 68134.1007.79, в който е била построена и притежаваната от тях едноетажна
жилищна сграда. След смъртта на Сокол Кръстанов Соколов през 1994 г. давностното
владение било продължено от М. Б. С. и дъщеря им Е. С. Н., като след смъртта на М. Б. С.
на 07.04.2022 г., давностното владение е продължено от дъщеря й Е. С. Н.. Така приживе М.
Б. С. и съпругът й Сокол Кръстанов Соколов са станали собственици на основание
придобивна давност на поземлен имот № 88 от квартал 1 по плана на гр. София, местност
„Кръстова вада - Южен парк IV част”, идентичен с поземлен имот с идентификатор
68134.1007.79 (видно от приложената към исковата молба скица на поземлен имот № 15-
1119549/28.09.2022 г.), продължила от 20.09.1977 г. до смъртта на всеки от тях. Това
давностно владение е било явно и е било манифестирано по отношение на всички останали
съсобственици, които са ги признавали и приемали за собственици на поземлен имот № 88
5
от квартал 1 по плана на гр. София, местност „Кръстова вада - Южен парк IV част”,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.1007.79, в това число и праводателят на
ищеца С.ка Б. Христова, която още при извършването на делбата през 1977 г. се е отказала
от право на собственост върху имота, за което е получила уравняване в пари.
Изложени са твърдения, че сделката, обективирана в Нотариален акт № 76, том V,
дело № 758 от 2009 г. на нотариус Д.Т, с която М. Б. С. и Е. С. Н. са прехвърлили с покупко-
продажба 250/1360 ид.ч. от процесиите недвижими имоти на С.ка Б. Христова, е нищожна
поради привидност и не поражда правни последици, като същата е извършена
симулативно с оглед оплакването на С.ка Б. Христова, че е подложена на постоянен тормоз
от сина си, че се е отказала от собствеността си в имота. Посочва се, че целта е била по този
начин, чрез извършването на симулативна сделка, само по документи, да се спре с
постоянните атаки към нея, като страните по сделката са били с ясното съзнание, че не
желаят настъпването на правните последици на покупко-продажба, не е имало плащане по
сделката и след извръшването й нищо не се е променило по отношение на владението върху
имота, като след датата на сделката 09.12.2009 г. М. Б. С. и Е. С. Н. са продължили да
осъществяват необезпокоявано, непрекъснато и явно владение спрямо поземлен имот № 88
от квартал 1 по плана на гр. София, местност „Кръстова вада - Южен парк IV част”,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.1007.79, имали са ясната воля и
съзнание на собственици на имота и са демонстрирали на всички останали съсобственици,
включително на С.ка Б. Христова, своето намерение за своене, като тя от своя страна никога
не е предявявала претенции по отношение на владението върху имота и е признавала М. Б.
С. и Е. С. Н. за негови собственици. Поради което се навеждат твърдения, че с Нотариален
акт № 26, том IV, дело № 528/2021 г. С.ка Б. Христова не е прехвърлила посочените в акта
идеални части от процесиите недвижими имоти на ищеца, тъй като никой не може да
прехвърли собственост върху вещ, каквато не притежава.Посочва се още, че дори да се
приеме, че със сделката от 09.12.2009 г. е прекъснато давностното владение на М. Б. С. и Е.
С. Н., то е продължило след тази дата и към 09.12.2019 г. е настъпила придобивната давност
по смисъла на чл. 79 от ЗС. Отделно от изложеното, към момента на сделката от 2009 г. М.
Б. С. и Е. С. Н. вече са били собственици по давност и наследство на целия поземлен имот
№ 88 от квартал 1 по плана на гр. София, местност „Кръстова вада - Южен парк IV част”,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.1007.79, а са прехвърлили само 250/1360
ид.ч. от него с нотариалния акт. Ето защо следва да се приеме, че дори сделката да не беше
привидна, а реална и дори да не беше осъществено давностно владение спрямо имота след
датата на сделката, същата касае само част от имота, като останалата част е останала в
собственост на М. Б. С. и Е. С. Н.. Поради изложеното, процесуалният представител твърди,
че ответникът Е. С. Н. е единствен собственик на основание давностно владение и
наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор 68134.1007.79, поради
което искът за делба по отношение на този имот следва да бъде отхвърлен.
Ведно с отговора са приложени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е и искане за допускане до разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на давностното владение.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НЕДОПУСТИМОСТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
производството, поради наличието на съдебна спогодба, обективирана в Протокол от
20.09.1977 г. по гр. д. 8685/1977 г. на СРС, 44 състав, с която е са определени дяловете в
процесния поземлен имот на праводателите на страните, доколкото в настоящото
производство се навеждат твърдения за последващо извършени разпоредителни сделки с
процесния имот.
Във връзка с направеното възражение на ответника Е. Н. за недопустимост на
делбеното производството по предявения иск за на застроено съсобствено дворно място, в
което има постройки-индивидуална собственост, съдът намира, че допустимостта се
преценява с оглед състоянието на имота към разглеждането на делото в първата фаза на
производството за делба, градоустройствения му статут и зависи от възможността от
6
дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване
изискванията на чл. 19 ЗУТ, като за изясняване на този въпрос съдът е длъжен да
предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ във
фазата по допускане на делбата и изводът за недопустимост на делбата на съсобствен
парцел, застроен със сгради, които са собственост на някои от съделителите, е обоснован
само тогава, когато напълно се изследва възможността от дворното място да се обособят два
или повече самостоятелни урегулирани поземлени имота /УПИ/ при спазване на
изискванията на чл. 19 ЗУТ, за което в настоящия случай съдът следва да предприеме
необходимите действия и да назначи съдебно-техническа експертиза.
ПО ДОКЛАДВАНИЯ ИСК СЪДЪТ УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ
доказателствената тежест по делото съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, като
следва:
УКАЗВА на ищец А. Л. Л., че следва да докаже наличието на съсобственост между
страните по отношение на процесния имот, възникнала на посоченото в исковата молба
основание, както и че същият е годен обект на делба.
УКАЗВА на ответника Б. П., че с оглед направеното възражение за придобиване
по давност, в негова тежест е да докаже, че в периода 1977 - 2023 г. е осъществявал
фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор 68134.1007.78, респ. родителите му
Йорданка Б. Л. и Стефан П. С., и е манифестирал пред останалите съсобственици, респ.
пред техните правоприемник, както и пред ищеца, намерение за своене /вкл. чрез
отблъскване на собственическите им претенции/ в продължение на десет години, считано до
предявяване на иска за делба, както и обстоятелствата на които се основава възражението за
недействителност с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на договор за
дарение, оформен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, том XXXXIX,
нот. дело № 8652/1993г., относно ½ ид. ч. дарена от Б. Л. Христов, чрез пълномощника му
Костадинка В. Христова.
УКАЗВА на ответниците А. В. Л., М. В. Л. и Е. В. Л. с оглед направено
възражение за давност е да докажат, че са осъществявали фактическа власт върху поземлен
имот с идентификатор 68134.1007.80 и са манифестирали пред останалите съсобственици,
намерение за своене /вкл. чрез отблъскване на собственическите им претенции/ в
продължение на десет години, считано до предявяване на иска за делба.
УКАЗВА на ответницата Е. С. Н., че с оглед направено възражение за
придобиване по давност в тяхна тежест е докажат, че са осъществявали фактическа власт
върху поземлен имот с идентификатор 68134.1007.79 и са манифестирали пред останалите
съсобственици, намерение за своене /вкл. чрез отблъскване на собственическите им
претенции/ в продължение на десет години, считано до предявяване на иска за делба, както и
обстоятелствата, на които основава възраженията си за нищожност на договора за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 76, том V, дело № 758 от 2009 г. на нотариус
Д.Т.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация
по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да
се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на
закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на посочените обстоятелства СЪДЪТ
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника Б. С. П. за установяване на факта на упражнявана от
ответника фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор 68134.1007.78 и
7
манифестиране пред съсобствениците намерение за своене.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника Е. Н. за установяване на факта на упражнявана от
ответника и праводателите му фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор
68134.1007.79 и манифестиране пред съсобствениците намерение за своене.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба, като съдът им указва, че могат най-късно в първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и проекто доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок не представят писмени доказателства или
не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно
които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8