Решение по дело №2589/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на Б. С. В., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, чрез адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАН/ № GRAM-8951/28.10.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" - Варна, ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрация на ППС на собственик, който управлява МПС и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест за установяване концентрация на алкохол или употреба на наркотични вещества и техните аналози или не изпълни предписание за медицинско изследване биологични проби, доказателствен анализатор за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни.

Според жалбоподателя оспорената принудителна мярка е незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 146, т.4 от АПК, налице е противоречие с материалноправни разпоредби. В заповедта липсват мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган да приложи ПАМ. Целта на мярката е с превантивен характер, да се осуети възможността дееца да извърши други подобни нарушения, мярката не съставлява административно наказание. Оспорения акт е издаден въз основа на АУАН, в който е прието, че В. при управление на МПС е нарушил нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Предния ден В. е употребил "Ибопром Синус", а този препарат реагира при полеви тест, в него се съдържа кодеин и ефедрин, макар и дозите да са малки, те са достатъчни за отчитане на положителен резултат. В. е дал кръв за химичен анализ за определяне съдържанието на упойващи вещества в кръвта. На 29.10.2024 г. е посетил МДЛ "Кандиларов", където е направил тест за наркотици, който е отрицателен, което е индиция, че жалбоподателя не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Заповедта не съдържа реквизитите визирани в чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, в нарушение на изискването за форма, в акта са изложени само мотиви на административнонаказващия орган. Административнонаказателното и административното производство са две различни производства, законосъобразността на НП е предмет на ревизия по реда на ЗАНН. ПАМ не е мотивирана, липсват основанията визирани в чл. 172, т.2, б. "б" от ЗДвП, в случая МПС е придобито в СИО и принадлежи на двамата съпрузи, съпругата му не е извършила нарушение на ЗДвП, липсват основания за прекратяване на регистрацията на превозното средство. В с.з. адв. Д. поддържа жалбата, моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът – мл. автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" - Варна, ОДМВР - Варна, чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Поддържа, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Моли да се отхвърли жалбата.

Жалбата е ДОПУСТИМА. Заповедта е връчена на В. на 28.10.2024 г., за което в самата заповед е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез административния орган на 29.10.2024 г., т. е. в предвидения за това процесуален срок. Налице е правен интерес, тъй като жалбоподателя е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена.

От фактическа страна е установено, следното:

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3279042/28.102024 г.

Според констатациите изложени в акта на 28.10.2024 г. в 21.55 часа, в гр. Варна, по ул. "Д-р Пискюлиев", посока бул. "Вл. Варненчик" до кръстовището с ул. "Н. Бозвели" В. е управлявал товарен автомобил "Фолксваген Таурег" с рег. № [рег. номер], като е отказал да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабричен номер ARSD0025. Издаден е талон за медицинско изследване № 0165450.

В АУАН е посочена нарушената разпоредба – чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Актът е предявен и подписан от В. на 28.10.2024 г.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни.

От страна на ответника по делото е представен месечен график за определяне на служителите за изпълнение на ППД от сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, видно от която М. П. на 28.10.2024 г. е бил нощна смята.

По делото е представена Заповед № 8121з-1632/2.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата, както и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор ОДМВР - Варна, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Варна да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Съгласно справка от КАТ ППС с рег. № [рег. номер] е със записан собственик Б. С. В..

От приложена справка за нарушител е видно, че В. има издадени 5 фиша , няма издадени НП.

Приложен е талон за изследване № 0165450, с който на В. е указано да се яви в ВМА - гр. Варна за извършване на медицинско изследване.

Видно от писмо с.д. № 18570/2024 г. от ВМА в болничното заведение са постъпили биологични проби за химико-токсикологично изследване от В.. Поради претоварване на лабораторията, изследванията не са приключени. Налице е първоначален резултат от скринингови тестове, който е отрицателен за наркотични вещества, но теста има ограничена достоверност.

По делото е разпитана свидетелката В.-В., която сочи, че на 27.10.2024 г. жалбоподателя имал главоболие и пил медикаменти. На следващия ден В. бил на работа, като вечерта се обадил на свидетелката и й съобщил, че полицейски служители искат да го тестват за наркотици. В. го предупредила, че след като е пил медикаменти може теста да е положителен, посъветвала го да даде кръвна проба.

Представен е протокол от 28.12.2024 г., съгласно който В. се е явил в МБАЛ – Варна към ВМА на 28.10.2024 г. в 22.30 ч. и е дал кръвна проба в указания от полицейските служители времеви интервал.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – мл. автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" - Варна, ОДМВР – Варна. Това се установява от приложените по делото доказателства – заповеди на министъра на вътрешните работи и Директор ОДМВР-Варна за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР -Варна да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които мл. автоконтрольори към сектор "Пътна полиция" - Варна, ОДМВР – Варна.

Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършените пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В настоящия случай е представен АУАН, с който на В. е повдигнато обвинение за извършено нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативно установени за това условия.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП принудителната административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

В случая по делото е приложен АУАН, издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред. С акта е прието, че В. е осъществил нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно ал. 4 на същия член редът по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Текста на чл. 3а от същата Наредба сочи, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест или лицето не приема показанията на техническото средство, или теста или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Анализът на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП показва, че в нея се регламентирани две нарушения – първото, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол, а второто изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози. За законодателя няма значение с какъв способ ще се извърши тази проверка, т.е. ако лицето, което подлежи на проверка е съгласно да даде кръв за установяване наличието на употреба на наркотични вещества или техните аналози, въпреки че не се е съгласило да бъде изследвано с полеви тест за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози, това лице не е осъществило изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, защото не е отказало да бъде изследвано за наличие на наркотични вещества или техните аналози. Обстоятелството, че В. не се е съгласил да му бъде извършена проверка чрез един от регламентираните в разпоредбата способи не обосновава извод за наличие на отказ по смисъла на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. С представените по делото доказателства жалбоподателя е доказал фактическа обстановка, различна от тази посочена в АУАН.

След като в случая не се установи нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП няма основание да бъде издавана заповед от вида на процесната, с мотиви, че е осъществен състава на посоченото нарушение. След като жалбоподателят е дал биологична проба за химико-токсикологично изследване, наличието или отсъствието на извършено нарушение по чл. 174, ал.1 от ЗДвП,, може да се установи едва след получаване на резултатите от химико-токсикологичното изследване.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Противоречието на заповедта с материалния закон води и до несъответствието с целта на закона.

Ето защо оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора на В. следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 410 лв., от които 10 лв. платена д.т. и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.172 ал.5 ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. второ АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАН/ № GRAM-8951/28.10.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" - Варна, ОДМВР – Варна.

ОСЪЖДА ОДМВР - Варна да заплати на Б. С. В., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.