№ 20376
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110117178 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Софийска вода“ АД, с която е предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК срещу А. П. П. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите за сумата от 8 120,76 лева, представляваща
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води до водоснабден имот, находящ се ......................., въз основа на издадените
фактури за периода 06.02.2023 г. – 05.04.2023 г., за период на консумация от 01.02.2012 г. до
27.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2023 г.,
до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 23680 от 10.08.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43764/2023 г. по описа на
СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че ответникът А. П. П. е потребител на ВиК услуги за посочения имот
на основание пар. 1, т. 2, б. А от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни
услуги. Предвид посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги
(доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът
не е заплатил дължимата цена в установения с чл. 33 от общите условия 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Във връзка с просрочените задължения на ответника посочва, че по
партидата на имота е открита договорна сметка № ... с клиентски № ....., като за процесния
период от 06.02.2023 г. до 05.04.2023 г. дължимата стойност на потребеното количество ВиК
услуги възлизала на 8 120,76 лева за период на консумация от 01.02.2012 г. до 27.02.2023 г.
Претендира разноски.
С подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла
1
погасителна давност. Твърди, че от представените от ищеца доказателства за правото на
собственост върху процесния имот се установява, че ответникът не е единствен собственик,
поради което не следва да се ангажира отговорността му за пълния размер на начислените
разходи за имота. Оспорва количествено и стойностно да е потребил твърдените ВиК услуги.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на иска:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите. Видно от приложеното ч. гр. д.
43764/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу А. П. П.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника,
който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В
указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената
установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното
вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
По основателността на иска:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. получаването на услуги ВиК се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата/.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за
процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г.
и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи към настоящия
момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители
на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост.
Следователно, за да бъде едно лице потребител на ВиК услуги, следва да бъде установено,
че същото е собственик или носител на вещно право на строеж или право на ползване върху
имот, който е присъединен към водоснабдителните и канализационните системи.
Приложена по делото е Справка от Агенция по вписванията № 353620/17.03.2023 г.
по индивидуалната партида на А. П. П., от която се установява вписване от 29.12.2002 г.,
видно от което недвижим имот с адрес ....................... е прехвърлен на купувачите А. П. П. и
Г. В. П. на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. От същата
2
справка се констатира наличието на няколко последващи вписвания, съгласно които върху
имота многократно са налагани, респ. заличавани възбрани, във връзка с които като длъжник
в качеството си на собственик на ½ идеални части от имота е посочена А. П. П.. В тази
връзка ответникът навежда конкретни възражения, че не е единствен собственик, поради
което не следва да се ангажира отговорността му за пълния размер на начислените разходи
за процесния имот. По делото липсват доказателства, които да оборят така изведената от
справката информация, респ. да установят в подкрепа на твърденията на ищеца, че
ответникът е едноличен собственик на недвижимия имот както за периода, в който са
издадени фактурите за ВиК услугите, така и за твърдения период на консумация. Предвид
изложеното, съдът намира за установено по делото, че ответникът е собственик на ½ ид. ч.
от процесния недвижим имот и при успешно проведено доказване от ищеца на всички
предпоставки за уважаване на иска, А. П. П. би отговаряла до ½ от размера на задълженията
за предоставени от ищцовото дружество услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води до водоснабдения имот.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения
за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или
извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица;
б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се
вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при
придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията
разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за
вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената
справка от Агенцията по вписванията за периода от 01.01.1998 г. до 17.03.2023 г. е годна да
установи притежанието на вещно право от ответника, а оттам и договорна обвързаност с
ищцовото дружество. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за
наличието на обвързващо страните облигационно правоотношение с предмет доставка на
ВиК услуги, по което ответникът в качеството си на потребител на доставените от ищеца
услуги дължи заплащане на тяхната стойност.
Въпреки това по делото не следва да се приемат за доказани обстоятелствата по
отношение твърдяната от ищеца доставка на ВиК услуги до имота, находящ се на адрес
......................., за процесния период в претендираните количества. Прието и неоспорено в
тази връзка е заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ.
От техническата част на заключението се установява, че процесният имот, находящ се в
......................., е водоснабден, но не е имал изправни водомери до 05.09.2022 г., поради което
за периода на консумация до 05.09.2022 г. доставеното до имота водно количество е
изчислено на „база“. Вещото лице сочи, че след 05.09.2022 г. доставяното водно количество
до процесния имот е изчислявано при наличието на изправни водомери. Изяснява, че от
общото доставено водно количество до имота едва 8 куб. м. са изчислени въз основа на
реални отчети, а останалите 3 614,68 куб.м. са изчислени на „база“. Експертизата стига и до
извод, че за процесния имот първоначално е имало открита партида с клиентски № ..... с
титуляр Л. С. И. като същата е закрита на 22.11.2022 г. и впоследствие за същия имот е
открита нова партида с клиентски № ..... с титуляр А. П. П.. От констативно-съобразителната
част на заключението по СТЕ се установява още, че реалните отчети за консумирано водно
количество са направени от метрологично годни водомери, видно от Талон за пломбиране на
водомери № 1032049/05.09.2022 г. за пломбирането на два водомера /приложен като писмено
доказателство по делото/, издаден на името на Л. С. И. с клиентски № ..... за имот, находящ
се в гр. София, ул. „Ген. Данаил Николаев“ № 18, вх. А, ет. 5, ап. 14. В заключението си
вещото лице е отразило, че сред проверените от него документи, представени му от
3
ищцовото дружество, са 36 бр. фактури дубликати за периода от 03.03.2012 г. до 06.02.2015
г. и 101 бр. фактури дубликати за периода от 20.03.2015 г. до 06.02.2023 г. на името на Л. С.
И. с клиентски № ..... за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Ген. Данаил Николаев“
№ 18, вх. А, ап. 14, както и карнети от посещенията на ап. 14 на същия адрес за периода от
21.04.2010 г. до 20.07.2012 г. и от 19.10.2012 г. до 21.01.2015 г. – отново с клиентски № ......
В откритото съдебно заседание вещото лице, изготвило техническата част на
заключението, допълва, че по данни на ищеца последният е приобщил начислените водни
количества от 2012 г. до съответния момент, като претендираната обща сума за исковия
период от 06.02.2023 г. до 05.04.2023 г. се отнася за консумирани ВиК услуги за период от
2012 г. насам. Посочва, че фактурите са издавани на името на Л. С. И. като впоследствие
сумите по тях са префактурирани на новия титуляр – ответника по делото.
От счетоводната част на заключението се установява, че общият размер на дължимите
суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода на
консумация от 01.02.2012 г. до 27.02.2023 г. е 8 120,76 лева. Вещото лице изяснява, че
цените, по които са предоставяни ВиК услугите за периода, съответстват на утвърдените от
КЕВР пределни цени. В заключението си вещото лице е отразило, че сред проверените от
него счетоводни документи, представени му от ищцовото дружество, са и справка за
формирани задължения и извършени плащания по партида с клиентски № ..... с титуляр Л. С.
И. и новосъздаден клиентски № ..... с титуляр А. П. П., както и фактури, издадени от
„Софийска вода“ АД на Л. С. И. и на А. П. П..
Съдът, като извърши преценка на заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е
изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили
изчерпателно и непротиворечиво на поставените задачи, като по делото липсват
доказателства, сочещи за заинтересованост на експертите от изхода на правния спор или за
тяхната недобросъвестност. Изготвеното от вещите лица комплексно заключение сочи за
наличието на редица несъответствия между твърденията на ищеца и фактически описаното
в представените от дружеството на вещите лица документи за проверка и обследване.
Действително, за сочения период на консумация ищецът в качеството на ВиК оператор е
издавал ежемесечни фактури – каквото е и неговото задължение съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите общи условия, но същите безспорно се установи, че се отнасят за различен
водоснабден имот от процесния – ап. 14, за различен клиентски № – ....., и не на последно
място, за различен титуляр на партидата – Л. С. И.. За доказано следва да се приеме по
делото, че ежемесечните фактури за периода на консумация впоследствие са преиздадени от
ищеца, а паричните задължения по тях - обективирани в нови 4 бр. фактури за исковия
период от 06.02.2023 г. до 05.04.2023 г. и сумирани в общ размер от 8 120,76 лева, но този
път на името на ответника А. П. П., която, както се установи от заключенията, е титуляр на
партида с клиентски № ..... за процесния недвижим имот – ап. 23. Гореописаното води до
безспорния извод, че ищцовото дружество в качеството на ВиК оператор е действало в
разрез със задълженията, вменени му с разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от приложимите
общи условия, доколкото същото не е издавало ежемесечни фактури при наличие на
консумация на количества вода за процесния водоснабден имот и/или служебно начисляване
на количества вода. Това, от своя страна, е препятствало и възможността на потребителя да
направи своите писмени възражения срещу определената дължима сума за използвани ВиК
услуги пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. В допълнение, по
делото не бяха ангажирани доказателства, които да установят, че по отношение на
процесния водоснабден имот е съществувало наемно правоотношение между ответника и
посоченото в комплексното заключение лице - Л. С. И. което да внесе някаква яснота по
отношение така установените несъответствия между титулярите на партидите, респ.
причините по закриването на старата и откриването на новата партида. Ето защо съдът
намира за неоснователно твърдението на ищцовото дружество, че ответникът не е заплатил
дължимата цена в установения с чл. 33, ал. 2 от приложимите общи условия 30-дневен срок
след датата на фактуриране – такъв срок въобще не му е бил предоставян.
4
Следователно, предявеният иск се явява изцяло неоснователен - както за исковия
период, в който са издадени процесните фактури, така и за периода на консумация, поради
недоказано наличие на извършена от ищеца доставка на ВиК услуги в претендираните
количества в посочения недвижим имот с адрес ....................... с клиентски № ..... и с титуляр
- ответника по настоящото производство. С оглед гореизложеното, направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност не следва да бъде разглеждано в
настоящото производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски. Съгласно мотивите към т.
11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в заповедното производство за
безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно
представения по ч. гр. дело договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г. /лист 22/.
Съдът намира, че на процесуалния представител на длъжника принципно се дължат
разноски във връзка с предоставената безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, доколкото съдебни разноски са дължими за всяка една защита под формата на
процесуално действие /каквото е и подаването на възражение по чл. 414 ГПК/, без оглед
характера на производството - исково или заповедно. Видът и обемът на извършената работа
обаче не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 200 лева за подаване
на възражението по чл. 414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи
единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето защо
съдът намира, че се касае за оказано съдействие по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата /в
приложимата редакция след 04.11.2022 г./, в който случай възнаграждението е в размер на
200 лева, които се дължат от ищеца на осъществилия процесуално представителство адв. В.
И..
Ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в исковото производство за
безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г. /лист 22/.
Съдът определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 1 112,08
лева, които се дължат от ищеца на осъществилия процесуално представителство адв. В. И..
Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на размера
на адвокатското възнаграждение в исковото и заповедното производство, доколкото
последното не надхвърля минималния такъв съгласно наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1618, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2
и ет. 3, Бизнес център Интерпред, срещу А. П. П., ЕГН **********, с адрес ..........., по реда
на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 8 120,76 лева, представляваща задължения за
предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води до водоснабден имот, находящ се ......................., въз основа на издадените фактури за
периода 06.02.2023 г. – 05.04.2023 г., за период на консумация от 01.02.2012 г. до 27.02.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2023 г., до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
5
задължение № 23680 от 10.08.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43764/2023 г. по описа на
СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1618, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и ет. 3,
Бизнес център Интерпред, да заплати на адв. В. Б. И., от ПАК с личен № ......, със служебен
адрес ..........., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 200 лева - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1618, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и ет. 3,
Бизнес център Интерпред, да заплати на адв. В. Б. И., от ПАК с личен № ......, със служебен
адрес ..........., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 1 112,08 лева - разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6