Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2411 14.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2555 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Оптимакс Тур“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 59, вх. 1, представлявано от *** Е.И., чрез пълномощник адв. К.А., е предявил против „Ая Травел“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 105, представлявано от И.Й.И., иск за признаване на установено, че ответникът му дължи част от присъдените по частно гр. дело № 21193/ 2019 г. на ПРС, XIV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11548/ 30.12.2019 г., суми, а именно: сумата от 15 247, 70 лева- главница за извършени туристически услуги- хотелско настаняване, по фактура № ********** от 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението- 23.12.2019 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че между страните имало сключен договор за предоставяне на хотелски услуги, в която връзка през лятото на 2019 г. такива били предоставени в хотел „Империал Резорт“ в к.к. Слънчев бряг. Стойността на услугата възлизала на сумата от 15 247, 70 лева, дължима по фактура № ********** от 03.09.2019 г. Страните сключили и споразумение от 15.11.2019 г., с което ответникът се задължил да заплати цената на услугата по фактурата. Поради липса на изпълнение, за събиране на сумата се образувало заповедно производство, но длъжникът възразил срещу издадената заповед. В този смисъл се моли за признаване съществуването на вземането на ищеца. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди се, че хотелските услуги били предоставяни за украински туристи чрез „Алмар турс“, регистрирана в У., по договор между ответника и това чуждестранно дружество, като за стойността на услугите била издадена и фактура № **********/ 04.10.2019 г. Признава се, че нямало извършено плащане от ответника към ищеца, но уговорката била плащането да се извърши на ищеца директно от украинската компания. В с.з. страната не се явява и не се представлява.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
С договор от 27.02.2019 г. ищецът е предоставил хотелски услуги на ответника за сезон 2019 г.- от 01.05. до 31.10. в хотел „Империал резорт“.
Със споразумение от 25.10.2019 г. ответникът е признал свое задължение към ищеца по договора, възлизащо в размер на 15 247, 70 лева, съобразно фактура, която се е задължил да изплати в срок до 15.11.2019 г.
Като писмени доказателства са приети копия от договора между страните и общите условия към него, споразумение за дължимостта на сумата и процесната фактура.
Приети са още фактура и договор за сътрудничество между ответника и трето за спора лице за предоставени туристически услуги на чужденци.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото относно
обстоятелството, че страните са имали валидно възникнало правоотношение по
договор за предоставяне на хотелски услуги, по който ищецът е изпълнил своите
задължения, но ответникът не е заплатил съответната цена като възнаграждение.
За уреждане на отношенията страните допълнително са подписали и споразумение, в
което ответникът е признал дължимостта на сумата по фактурата, издадена във
връзка с договора и се е задължил да я заплати в определен срок. Тези
обстоятелства се признават и в отговора, където е посочено, че плащане още
нямало, защото съществувала допълнителна устна уговорка не ответникът, а трето
за спора лице (на което пък ответникът бил предоставил хотелските услуги за
настаняване на чуждестранни туристи) да заплати директно на ищеца цената.
Подобни твърдения от една страна останаха недоказани по делото, доколкото не се
ангажираха доказателства в тяхна подкрепа, а от друга, което е и по- важното,
независимо дали е имало или не уговорки за плащане от страна на третото лице,
задълженият по процесния договор и споразумението си остава ответникът. Именно
с него е възникнало съответното правоотношение и само той е субектът, който
трябва да изпълни, за да е изправна страна. Като не го е направил, нито с
издаване на фактурата, нито в продължения срок на споразумението, той се явява
задължено лице, което при липса на доброволно плащане, следва да бъде осъдено да
го направи с настоящото решение, за да не се допусне неоснователното му
обогатяване за сметка на ищеца.
В
заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, обективирано в процесната фактура, по отношение на което
вземане вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането
за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да
се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение.
С
оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски
в пълен размер. Същите се претендират и макар за тях да не е представен списък
по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна
такса в размер на 304, 95 лева (лист 8 от делото) и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лева с ДДС (л. 9), поради което те следва
да се възложат в тежест на ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 11548/ 30.12.2019 г., издадена по частно гр. дело № 21193/ 2019 г. на ПРС, XIV гр. с-в, „Ая Травел“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 105, представлявано от И.Й.И., ДЪЛЖИ на „Оптимакс Тур“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 59, вх. 1, представлявано от ***Е.И., сумата в размер на 15 247, 70 (петнадесет хиляди двеста четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки) лева- главница за извършени туристически услуги- хотелско настаняване, по фактура № ********** от 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението- 23.12.2019 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „Ая Травел“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 105, представлявано от И.Й.И., да заплати на „Оптимакс Тур“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 59, вх. 1, представлявано от ***Е.И., разноските в заповедното производство в размер на 314, 10 (триста и четиринадесет лева и десет стотинки) лева- за държавна такса, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 304, 95 (триста и четири лева и деветдесет и пет стотинки) лева- държавна такса и сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева с ДДС- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД