Мотиви на Решение № 7 от 16.01.2016
г. по н.а.х.д. № 42/2016 год. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Постъпил е акт за констатиране
на дребно хулиганство, съставен от мл.полицейски инспектор при РУП У. Камен
Ангелов Панчев срещу Й.П.Й. ***.
В акта се твърди следното :
На 15.01.2016 г., Й.П.Й. бил в кафе-аператив ЕТ***, находящо се
в с.Г., област Л., собственост на свидетелката Ц.Т.Д.. Като клиенти в кафенето
имало около 15 души, като освен Й. и свидетелката Д. били и свидетелите Д. И. Д.,
С.В.Н., Г.Х.Г. и К.Д.К.. Част от свидетелите играели карти. Около 19:20 часа,
след като свършили играта излезли пред заведението да пушат. След тях излязъл и
нарушителя Й. и още с излизането нанесъл няколко удара с ръце на свидетеля К.К..
Останалите ги разтървали, след което Й. влязъл отново в заведението и се
нахвърлил върху свидетелят Д. Д., нанасяйки му удари с ръце в гърдите. Започнал
да го обижда и заплашва с убийство. Клиентите в заведението ги разтървали, след
което свидетелят Д. тръгнал да се прибира в къщи. Същият живеел в
непосредствена близост до заведението. Нарушителят Й. тръгнал след него с
намерение да му нанесе побой. Отворил с ритник вратата, където живеел Д..
Последният успял да го събори на земята, след което се намесили и други хора и
ги разтървали. От случилото се свидетелката Ц. Д. много се уплашила и се качила
на втория етаж на къщата, над заведението, откъдето подала сигнал до РУП У..
Пристигналите на място полицейски служители задържали Й., като пред тях той
заплашил, че ще запали много къщи в с.Г., а Д. Д. ще убие.
Нарушителят Й. ***.
Твърди се още в акта, че във
връзка със задържането му за 24 часа с полицейска заповед, Й. бил прегледан от
дежурния лекар в ЦСМП У. д-р М.К., като спрямо него нарушителят отправил обидни
реплики, наричайки го „идиот” и „сопол”.
В съдебно заседание Й.Й. не
желае адвокат и желае сам да се защищава. Дава обяснения, като заявява, че
съжалява за случилото се, но отрича да е удрял умишлено когото и да било.
Твърди, че действително се скарал с Д. Д., тъй като последният без да участва,
постоянно се месил в играта им на карти. Сочи, че Д. го хванал за дрехата и
започнал да го дърпа, в следствие на което я е скъсал, а той само го е избутал
с ръце. Отрича да е удрял свидетелят К.К. и предполага, че докато последния ги
е разтървавал, неволно може да го е бутнал с ръка. Отрича също така да е ритал
вратата на дома на Д., като заявява, че само е искал да се разберат с него, тъй
като били приятели и често работели заедно. Твърди, че не е обиждал лекаря, а
само му казал, че има проблеми с главата и не му е добре, на което д-р Кунчев
не му обърнал внимание. Не оспорва, че е употребил алкохол.
Съдът, като взе предвид
представените с акта за констатиране на дребно хулиганство доказателства, както
и обясненията на нарушителя, намира следното :
Безспорно се установи по делото,
че на 15.01.2016 г., около 19:20 часа, в кафе-аператив
ЕТ ** , Й.Й. извършил непристойна проява, като предизвикал сбиване нанасяйки
безпричинно удари с ръце върху свидетеля К.К., след което и такива върху
свидетеля Д. Д.. Употребил също така и ругатни, неприлични изрази и заплахи за
живота срещу свидетелят Д., а в последствие изритал входната врата на жилището
му в опит да влезе и физически да се саморазправи с него. Не се установиха
данни тези му действия да са били предизвикани с нещо от страна на свидетелите Д.
и К.. Твърдението му, че Д. се намесвал постоянно докато играели карти и това
го е подразнило, не се установява от събраните по делото материали, но дори и
безспорно установено, това обстоятелство не е основание за последвалата
физическа саморазправа и отправени неприлични изрази и закани. Съдът приема за
защитна позиция и твърденията на Й., с които отрича да е нанасял удари върху
свидетелите Д. и К.. Последните категорично се опровергават от писмените
обяснения, както на двамата, така и на свидетелите Ц. Д., С. Н. и Г.Г.. В тази
връзка следва да се отбележи, че тези свидетели са били очевидци и обясненията
им изцяло кореспондират помежду си, взаимно се допълват и са логически
издържани. Всичко това се е случило в присъствието на около 15 души клиенти в
заведението. Действията на Й. принудили служителите на полицията да го
задържат, след което го отвели в РУП У., където му бил съставен настоящият акт
по УБДХ.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, по реда на НПК.
Настоящият състав кредитира показанията
на свидетелите Д. и К., като отчита
обстоятелството, че в случая те са били и лично засегнати. Същите обаче, както
се посочи и по-горе, изцяло кореспондират и с показанията на свидетелите Д., Н.
и Г., а и самия нарушител не оспорва, че е имало конфликт между него и Д. Д.. Съдът
прецени внимателно обясненията на нарушителя, като ги обсъди поотделно и в
съвкупност с целия доказателствен материал. Известно
е, че същите, освен средство за защита, са и основно доказателствено
средство в наказателния процес, на чийто правила се подчинява настоящето
производство.
С оглед на така изложеното,
съдът прие, че Й.П.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от
УБДХ.
От обективна страна, нарушителят
е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като на процесната
дата и място същият е извършил непристойна проява, изразяваща се в сбиване,
като нанесъл удари с ръце върху К. и Д., които не са го предизвикали по никакъв
начин, като в конфликта употребил и ругатни, неприлични изрази и заплахи за
живата на свидетеля Д., както и изритал входната му врата в опит да влезе в
дома му.
От субективна страна, деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Обстоятелството, че е употребил алкохол и малко преди това е бил подразнен от
реплики на свидетеля Д. (според обясненията на Й.), не игнорира по никакъв
начин умисъла в действията на нарушителя, още по-малко пък могат да бъдат
приети като смекчаващи отговорността обстоятелства.
Тези действия и отправени изрази
от нарушителя са били извършени на публично място, в заведение в центъра на
с.Голец, пред присъстващите там посетители, както и пред дома на свидетеля Д. и
са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие.
При обсъждане вида и размера на
наказанието, съдът прие, че действията на нарушителя Й. се отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност и не осъществяват признаците
на престъпление по чл.325, ал.1 от НК. При определяне на наказанието съдът взе
предвид и отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи
обстоятелства съдът прие отчасти признаването на вината и изразеното съжаление,
а като отегчаващи такива отчете факта, че агресията му е била насочена към двама
души, без да е бил предизвикан по някакъв начин от тях, извършил е действията и
пред други намиращи се на мястото лица – и не на последно място, в
доказателствата по делото се съдържат данни и за осъществени престъпления от
общ характер, като телесни повреди с оглед нанесените удари върху свидетелите К.
и Д. и закана за убийство спрямо последния. Това мотивира съда да приеме, че
стореното от Й. е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други
случаи на дребно хулиганство. При това положение, съдът определи наказанието
при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно : задържане за 5
денонощия в структурно звено на МВР, което наказание следва да изтърпи в
помещение за изтърпяване на наказанието в РУП У..
От така определеното му
административно наказание съдът приспадна времето от едно денонощие, през което
Й.Й. е бил задържан със Заповед за задържане на лице от 15.01.2016 г. по
ЗМВР.
Настоящият съдебен състав счита,
че така наложеното наказание би изиграло своята възпитателна и възпираща от
извършването на други подобни постъпки роля спрямо нарушителя Й..
По отношение на твърдените в
акта по УБДХ действия на Й.Й., че се е държал непристойно и е отправил обидни
думи спрямо дежурния лекар в ЦСМП У., докато последния го е преглеждал, съдът
го призна за невиновен и го оправда в тази част на вмененото му с акта
нарушение. Липсват и органа съставил акта не е ангажирал никакви доказателства,
които по безспорен и категоричен начин да установяват такива действия от страна
на Й.. Не се установиха и в хода на съдебното следствие по делото.
С тези мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :