Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1178 18.09.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен
състав,
На двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 1428 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 129, ал. 7 и чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила
жалба от И.П.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, против акт за прихващане или
възстановяване № П-0200022041140-004-001/11.03.2020 г., издаден от Н. А.
Проданова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас,
потвърден с решение № 123/03.07.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради
неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на приходния
орган, че постъпилата сума представлява доброволно плащане от страна на
дружеството длъжник. Излагат се още съображения, че погасяването на данъчни
задължения на „Планет дивелопмънтс“
ЕООД, които са различни от задълженията му по ДДС, възникнали във връзка
с извършената публична продажба, води до извод, че погрешно внесената от
жалбоподателя в качеството му на ЧСИ сума по ДОС на дружеството е недължимо
платена. Иска се отмяна на оспорения акт за
прихващане и възстановяване.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата и иска оспореният акт да бъде
отменен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна заявява становище за
неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата
и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на оспорване административен акт, от страна имаща правен интерес от
оспорването му и е подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК - жалбата е
подадена на 10.07.2020 г. чрез директора на дирекция „ОДОП“- гр. Бургас, а
решението на директора на дирекция „ОДОП“- гр. Бургас, с което е потвърден
оспореният акт за прихващане и възстановяване е връчено на жалбоподателя на 03.07.2020
г., видно от представеното удостоверине за извършено връчване по електронен
път, поради което се явява допустима. При разглеждането и́ по същество,
съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят, в
качеството си на частен съдебен изпълнител с рег. № 705, с район на действие –
Окръжен съд- Бургас, е осъществил публична продажба на недвижим имот по изп.д.
№ 800/2015 г. с длъжник и собственик на имота „Планет Дивелопмънтс“ ЕООД.
Продажбата е осъществена като облагаема доставка на стойност 261 041.00
лева с вкл. ДДС в размер на 43 506.83 лева. С оглед спазване разпоредбите
на ЗДДС ЧСИ е изготвил протокол с изх. № 1083/07.02.2020 г. на основание чл.
131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС и уведомление до ТД на НАП
за извършената продажба от 07.02.2020 г. С платежно нареждане от същата дата
ЧСИ е превел дължимия ДДС по сметка на ТД на НАП- Бургас. В платежното
нареждане като наредител е вписано ЧСИ, а като задължено лице – дружеството
длъжник по изпълнителното дело, като основание за плащане е посочено, че сумата
представлява ДДС за публична продажба на имот на „Планет Дивелопмънтс“ ЕООД по
чл. 458 от ГПК и е посочено изпълнителното дело. Изготвените документи, ведно с
платежното нареждане са предоставени в ТД на НАП- Бургас на 07.02.2020 г. с писмо с изх. № 1084/07.02.2020 г.
На 17.02.2020 г. ЧСИ Б. *** искане заплатената
от него сума за ДДС във връзка с извършената публична продажба да му бъде
възстановена или алтернативно сумата да бъде осчетоводена като погасяване на
дължим ДДС от продажба на имот по ДОС на ЧСИ. В искането е посочено, че поради
допусната техническа грешка в платежното нареждане като задължено лице е
вписано дружеството- длъжник по изпълнителното дело, а не ЧСИ, поради което
сумата е разнесена за погасяване задължения на „Планет Дивелопмънтс“ ЕООД, а не
за погасяване на задълженията за ДДС по сметката на ЧСИ. По повод на
отправеното искане е издадена резолюция за извършване на проверка №
П-02000220041140-0РП-001/10.03.2020 г. от Ц. С. на длъжност началник сектор при
ТД на НАП- Бургас. С резолюцията са дадени указания, че не може да се
възстановяват суми на ЧСИ, когато същата не е постъпила по неговата сметка. Проверката
е приключила с издаване на оспорения АПВ, с който е отказано възстановяване или
прихващане на сумата посочена от ЧСИ. В акта е посочено, че по ДОС на ЧСИ няма
налична сума за възстановяване, а преведената от него сума е постъпила по
сметка за принудително събиране на публични задължения на „Планет Дивелопмънтс“
ЕООД като доброволно платена сума от длъжник, поради което липсват основания за
възстановяване на сумата на ЧСИ. Актът е връчен на ЧСИ на 11.03.2020 г.
Издаденият АПВ е потвърден
с решение № 123/03.07.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“- гр. Бургас. В
мотивите си решаващият орган е посочил, че с оглед основанието за внасяне
платената от ЧСИ сума е дължимо платена – с нея се погасяват задължения за ДДС,
възникнали в следствие на осъществена публична продажба. Според органа е без
значение по коя данъчно-осигурителна сметка е внесена сумата, за да породи
погасителния си характер относно задължението за заплащане на ДДС поради
наличието на солидарна отговорност между ЧСИ и длъжника за този данък. Прието
е, че липсват насрещни вземания, както и че сумата не е постъпила по ДОС на
жалбоподателя. Предвид това органът е приел, че не са налице основанията на чл.
128 от ДОПК за възстановяване или прихващане на внесената от ЧСИ сума. Посочено
е още, че с разпределението на постъпилата сума за погасяване на задължения за
данъци на „Планет Дивелопмънтс“ ЕООД различни от основанието за внасяне е
извършено незаконосъобразно възстановяване/прихващане на сумата за сметка на
бюджета.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При преценката на
законосъобразността и обосноваността на РА, съдът следва да извърши проверка
дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма; дали са
спазени процесуалноправните норми при издаването, както и правилно ли е
приложен материалния закон в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК.
В настоящия случай, обжалваният акт
е издаден от компетентен съгласно нормата на чл. 110, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК орган
– орган по приходите, доколкото съгласно заповед № 45.5/26.04.2013 г. Н. П. е
назначена на длъжност инспектор по приходите и същата е определена да извърши проверка
с резолюция на началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП- Бургас. Последният е
оправомощен да възлага проверки със заповед № РД-3 от 02.01.2020 г. на
директора на ТД на НАП- Бургас. Административният акт е издадена в законоустановената
писмена форма. Не се установяват съществени нарушения на процесуалния ред за
издаване на акта, които да опорочават фактическите и материалноправни изводи на
органа по приходите.
Производството е проведено по реда
на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК въз основа на отправено искане от жалбоподателя за
възстановяване или прихващане на недължимо платена от него сума. Съгласно
цитираните разпоредби на прихващане подлежат недължимо платени или събрани суми
за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от НАП. Такива суми се прихващат
от органите по приходите по тяхна инициатива или писмено искане на лицето, за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Остатъкът след
извършване на прихващане се възстановява на лицето. За да се прихване или
възстанови дадена сума постъпила по сметка на НАП следва същата да е внесена
без правно основание, т.е. недължимо платена. Отделно от това прихващане се
осъществява при наличието на две насрещни вземания/задължения, възникнали между
идентични субекти. Следователно, за да са налице предпоставките за прихващане в
настоящия случай е необходимо от една страна вземане на едно лице произтичащо
от недължимо платената сума на държавата (съответно задължение на държавата да
възстанови тази сума) и от друга страна вземане на държавата за данъци и такси
по отношение на същото лице (съответно задължение на лицето да заплати тези
данъци), респективно при възстановяване на сумите следва да липсват непогасени задължения
за данъци.
В разпоредбите на чл. 131 от ЗДДС
и чл. 83 от ППЗДДС е предвидено, че при осъществяване на публична продажба,
когато същата е облагаема, съдебният изпълнител е длъжен да удържи от
получената сума размера на ДДС и да внесе същия по сметка на съответната
териториална дирекция на НАП, както и да издаде предвидените в посочените норми
документи. В този случай ЧСИ не е данъчно задължено лице по материалното право,
но има задължение да удържи и внесе дължимия данък добавена стойност. С
удържането на данъка се погасява задължението на длъжника за заплащане на ДДС
за осъществената публична продажба, а по смисъла на чл. 18, ал. 2 от ДОПК ЧСИ
носи отговорността за неговото внасяне в бюджета. Следователно задължението за
ДДС възниква по данъчно-осигурителната сметка на ЧСИ, а не на длъжника по
изпълнителното дело, респективно с внасянето на дължимия данък по ДОС на
длъжника, независимо от причините, задължението на ЧСИ не се погасява. Извършеното
от ЧСИ плащане, макар и неправилно осъществено, се явява такова на възникнало
правно основание – осъществена публична продажба, т.е. плащането е дължимо по
отношение на ЧСИ. Същото обаче е недължимо по отношение на „Планет
Дивелопмънтс“ ЕООД, доколкото по ДОС на дружеството не възниква задължение за
заплащане на ДДС по осъществената публична продажба. Следователно право да иска
възстановяване на недължимо внесената сума, макар и разнесена за погасяване на
дължими задължения, има именно длъжникът по изпълнителното дело, доколкото той
е титуляр на сметката по която са постъпили недължимо платени суми. Частният
съдебен изпълнител не може да иска в този случай възстановяване на чужди
средства, без да е процесуален субституент, а законът не му позволява да поеме
това качество. С оглед на това, за държавата, в лицето на ТД на НАП, не е
възникнало насрещно задължение спрямо ЧСИ за връщане на недължимо платена сума
– сумите са внесени с основание и не са постъпили по сметка на ЧСИ. Ето защо,
съдът намира, че правилно с оспорения АПВ е отказано на ЧСИ И.Б. прихващане или
възстановяване на внесената от него сума по данъчно-осигурителната сметка на
„Планет Дивелопмънтс“ ЕООД, като в този смисъл са и решение № 3451/28.03.2016
г., постановено по адм.д. № 6108/2015 г. по описа на ВАС и решение № 3672 от
13.03.2019 г., постановено по адм.д. № 11957/2018 г. по описа на ВАС.
От
изложеното следва извод, че жалбата на И.П.Б., против акт за прихващане или
възстановяване № П-0200022041140-004-001/11.03.2020 г., издаден от Н. П. на
длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение
№ 123/03.07.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП, се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, разноски по
делото следва да се присъдят на ответната страна, а именно юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 835.20 лева, изчислено на основание чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.П.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, против акт за прихващане или
възстановяване № П-0200022041140-004-001/11.03.2020 г., издаден от Н. П. на
длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение
№ 123/03.07.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА И.П.Б. с ЕГН ********** да заплати на дирекция „ОДОП“
- Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1 835.20 лева (хиляда осемстотин тридесет
и пет лева и двадесет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: