Решение по дело №1534/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 10424/10.07.2023г. на Директор на Национално ТОЛ Управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител В П  – юрисконсулт, срещу Решение № 486/29.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20223110204235/2022г. на Районен съд гр.Варна, тринадесети състав.

С обжалваното решение районния съд е отменил Наказателно постановление № BG28022022/2000/P8-63/22.08.2022 г., издадено от Директор на Национално ТОЛ Управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за извършено нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, на основание същата разпоредба, на А.П.А., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е отразил фактическата обстановка, като е приел, че в АУАН е допусната непълнота в описание на нарушението. Изложени са съображения, че от описанието на фактическата обстановка за нарушителя не възниква съмнение за нарушението, което му е вменено. Изложени са мотиви, че след като А. е управлявал МПС при извършване на административната проверка, то съответно упражнява дейност по управление именно на това МПС. Позовава се на факта, че А. не е представил доказателства, че друго лице е управлявало превозното средство в деня на нарушението. Пояснява, че нарушението е за това, че лицето е управлявало ППС, за което не е била платена ТОЛ такса и го е привел в движение по път от платената републиканска пътна мрежа. Касаторът сочи, че нарушението се доказва от изготвения доклад от електронната система по чл.167а, ал.3 ЗДвП и статичните изображения към него. Твърди, че сочената като нарушена в НП разпоредба на чл.179, ал.3а ЗДвП съдържа хипотеза, диспозиция и санкция, която е идентична с текста на чл. 139, ал.7 ЗДвП. Иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – А.П.А. с представен чрез адвокат К.А. отговор от 02.06.2023г., оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Пледира, че неправилно въззивният съд е приел, че наказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че в НП се съдържа подробно описание на фактите относими към състава на извършеното нарушение.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2022 г. в 09.44 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кардам пътно превозно средство с рег. № ТХ 1595 АК, с обща технически допустима максимална маса 12 тона, брой оси 5, към момента на проверката било управлявано от А.А.. Електронната система за събиране на пътни такси отчела, че на 24.02.2022 г. в 15:27 часа същото пътно превозно средство с регистрационен № ****, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е била дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /3П/. Превозното средство е било засечено на 24.02.2022 г., 15:27 часа, по път А-2, км 418+126, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Като място на нарушението е посочен път А-2, км 418+126, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. Посоченият пътен участък попадал в обхвата на платената пътна мрежа и за използването му се събирала тол такса. За това деяние Електронната система за събиране на пътни такси е създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението D8C93D73D2E92C02E053011F160AD484. Пътното превозно средство било оборудвано с бордово устройство, което функционирало включително и към 24.02.2022г., но според АНО не предавало коректни данни за движение. Поради разликата между данните от бордовото устройство за броя на осите и тези, с които реално се движило превозното средство, Електронната система за събиране на пътни такси отчела движението на влекача като нарушение. Към генерирания доклад били приложени и статични изображения във вид на снимков материал. На 28.02.2022г. свид. Кючуков констатирал от Електронната система по чл. 167а от ЗДвП нередовност с влекача с ППС управлявано от въззивника. След като Електронната система за събиране на пътни такси сигнализира нередовност на конкретното превозно средство, Кючуков приел, че има незаплатена такса. На същата дата съставил акт за установяване на административно нарушение против А., а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което е ограничено правото на защита на лицето и неправилно е приложен материалния закон. Съдът е счел, че са описани различни деяния от фактическа страна в АУАН и НП. Пояснил е, че приложената санкционна разпоредба не съответства на вида на описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Позовавайки се на изискани данни от „Интелигентни Трафик Системи“ АД за движението на процесното МПС на 24.02.2022 г. в 15.27 ч., въззивният съд е установил, че е налице разминаване в декларирания и действителен брой на осите. Прието е, че при връчването на акта лицето по никакъв начин не е било уведомено, че фактът на използваното бордово устройство и на спазвания дотогава режим на отчитане на дължимите такси в края на месеца е съобразен от системата по чл. 167а от ЗДвП. Изложено е, че ако лицето е било уведомено с акта за действителните параметри на деянието от фактическа страна, - че нарушението се дължи не на липса на предварително заплащане на тол такса, а на допусната грешка в декларираните данни, то той би могъл да направи различен избор и да реши да се възползва от правото си по чл.189е, ал.5 ЗДвП. Изложени са мотиви, че не са ангажирани доказателства, че А. е управлявал влекача на датата на нарушението, която е различна от датата на проверката.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и законосъобразно и като такова счита, че същото следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, за нарушение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в хода на въззивното производство.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

В АУАН е изложена фактическа обстановка различна от установената в НП. В АУАН е посочено единствено, че на 24.02.2022г. в 15.27 ч. на Игнатиево път № А-2, отсечка 418+126, е засечен с терминално устройство 10082, проверката за заплатена такса е установена чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси на 28.02.2022 г., в направление излизане от територията на Република България, ГКПП Кардам, при която е установено, че А., като управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗДвП, е извършил административно нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП. В НП за първи път е посочено, че за ППС с рег. №ТХ1595 АК е било оборудвано с бордово устройство, като не са подавани коректни данни за движение, подаваните данни са за ППС с 2 оси, а констатацията от приложените изображения във вид на снимков материал, съдържащи се в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 ЗДвП на 24.02.2022 г. в 15.27 ч. е засечено движението на влекач с 2 оси и прикачено към него ремарке с 3 оси, като общият брой оси на състава е 5. В съставения против А. АУАН тези факти отсъстват. Следователно, в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, АУАН не съдържа никакви констатации относно съставомерните по приложения санкционен текст обстоятелства /като от буквалното тълкуване на цитирания текст може да се заключи, че същите са установени от наказващия орган след съставяне на АУАН/. Затова и наказаното лице не е могло да упражни правото си на защита по това обвинение по предвидения в ЗАНН ред /след съставяне и предявяване на акта/, вменено му за пръв път с издаденото наказателно постановление. Така посоченото представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. АУАН има обвинителна функция и с него се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение от фактическа и от правна страна, поради което описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат еднозначно в акта за установяването му и в издаденото въз основа на същия наказателно постановление.

Подаваните данни за процесното ППС е с 2 оси, но видно от снимковия материал в Електронната система, е засечено движението на влекач с 2 оси и прикачено към него ремарке с 3 оси, като общият брой оси на състава е 5. В единия случай, според АУАН изобщо не са подадени данни за процесното ППС, а според НП има подадени данни за ППС с 2 оси, но снимковия материал в Електронната система е засякъл движение на влекач с 2 оси и прикачено към него ремарке с 3 оси. Налице е разминаване на фактическата обстановка между АУАН и НП. В касационната жалба правилно е посочено, че е установено „…в НП дата 24.02.2022 г. е подавало данни за движение на влекач с две оси, вместо за състав с общ брой оси пет, както е видно от приложените към делото статични изображения във вид на снимков материал“. Но не е отчетено от касатора, че този факт не е бил установен, съответно отразен към момента на съставяне на АУАН.

По така изложените мотиви настоящият касационен съдебен състав приема, че като е отменил процесното наказателно постановление, въззивният съд се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Затова следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на делото, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и такива не следва да се присъждат.

Предвид крайния изход на делото, съдът намира за основателно и направено в срок искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 486/29.03.2023г. на Районен съд – Варна, тринадесети състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110204235/2022г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на А.П.А. ЕГН ********** сума в размер на 720 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: