№ 262
гр. Казанлък, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510102363 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на от И. П. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Ш., ул. “С.О.“ №30 против ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК:
***, с адрес: ***, представлявано от ***.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр.
чл. 86 от ЗЗД за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие.
И. П. К., с ЕГН: ********** моли съда да постанови решение, с което да
осъди ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** да й заплати сумата в размер на сумата в
размер на 500.00 лева частичен иск от 20 000 хиляди лева , представляваща
разликата между изплатеното обезщетение и действително претърпените от
ищцата имуществени вреди вследствие на настъпилото на 13.06.2024г.
застрахователно събитие - ураганна буря, придружена с градушка, и законна
лихва върху сумата, считано от датата на завеждането на настоящата искова
претенция - 16.09.2024 г. до датата на окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата твърди, че на 12.04.2005г. придобила правото на собственост
върху недвижим имот: дворно място с площ от 483кв.м. заедно с построените
в него жилищна сграда, гараж, навес, второстепенна сграда и други
подобрения, на адрес: ***, където живеела заедно с членовете на семейство
си. Документът, удостоверяващ въпросното обстоятелство е Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 69, Том III, per. № 4226, дело № 421 от 2005г.
Твърди, че всяка година застраховала своя имот и в тази връзка на 25.09.2023г.
1
сключила със ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, Застраховка „Б.“ №
*************, като изцяло заплатила така посочената застрахователна
премия. Застраховката била със срок на валидност от 26.09.2023г. до
25.09.2024г. Предметът на покритие на процесната застраховка били различни
по вид и характер застрахователни събития, в това число и предвидените в
клауза А такива, изразяващи се в природни бедствия - буря, ураган, градушка,
проливен дъжд, включително щети от падащи дървета и клони, вследствие на
природни бедствия.
На 13.06.2024г. настъпило именно такова случайно застрахователно
събитие, покрито от процесната застрахователна полица, а именно ураганна
буря придружена с градушка. Въпросното природно бедствие било невиждано
от десетилетия за нашия град и се отличавало с изключителната си ярост и
разрушителна сила. Къщата на ищцата и почти всички останали в града, не
остана незасегната от въпросното форсмажорно обстоятелство. Вследствие на
него били увредени редица елементи от недвижимия й имот.
Незабавно уведомила представител на ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** за
настъпилото застрахователно събитие, като наред с това предоставила и
всички документи, които й били поискани във връзка със заведената от щета.
В тази връзка представител на ответника - експерт, посетил застрахования
имот и извършил оглед, за да установи по обективен и несъмнен начин всички
настъпили вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие по
собствения ми недвижим имот. Бил съставен протокол за оглед по щета №
*************, видно от който на 13.06.2024г. вследствие на ураганна буря и
градушка били нанесени следните материални увреждания:
1.Покрив пристройка с размери 8 х 6м.;
2. Покрив къща - западен с размери 9.30 х 6.1 Ом., северна част -
керемиди, капаци;
3. Остъкление II етаж с размери - 4м х Зм., h - 1.50 - стъкла
единични покривни;
4. Прозорец северна страна - 0.70 х 1.20;
5.Стъкла източни 4 броя - единични 1.50 х 0.65м;
6. Водосточна тръба - северна страна;
7. Мазилка - западна стена външна;
8. Мазилка около прозорец фасаден;
9. Мазилка северна стена външна - 9 х Зм.;
Вследствие на гореизложеното ищцата твърди, че е получила
обезщетение в размер на 3745,00 /три хиляди седемстотин четиридесет и пет/
лева от ответника - ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***.
Счита, че така заплатеното й застрахователно обезщетение е крайно
недостатъчно и далеч не покривало реалния и справедлив размер на
претърпените от нея имуществени увреждания. От застрахователната
компания й било обяснено, че допълнителни плащания няма да получи и това
била крайната сума. В тази връзка прилага и част от фактурите, които е
2
заплатила във връзка с възстановяването на процесните щети.
Твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение
застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на под
застраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не била налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая
следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и
това била сумата от 23 745,00/ двадесет и три хиляди седемстотин
четиридесет и пет лева/ . Това било така, защото принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на деликвента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна
се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията, дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на
обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото
имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество.
Моли съда да осъди ответника ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** да й заплати
сумата от сумата в размер на 500,00 лева, частичен иск от 20 000 лева,
представляваща разликата между платеното й обезщетение и действително
претърпените от нея имуществени вреди вследствие на настъпилото на
13.06.2024г. застрахователно събитие - ураганна буря придружена с градушка
в собствения й имот – ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на завеждането на настоящата искова претенция - 16.09.2024 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението. Конкретните
имуществени вреди, които ищцата претърпяла се изразявали в следните
увредени елементи на горепосочения имот: Покрив пристройка с размери 8 х
6м.;Покрив къща - западен с размери 9.30 х 6.1 Ом., северна част - керемиди,
капаци;Остъкление II етаж с размери - 4м х Зм., h - 1.50 - стъкла единични
покривни; Прозорец северна страна - 0.70 х 1.20; Стъкла източни 4 броя -
единични 1.50 х 0.65м; Водосточна тръба - северна страна; Мазилка - западна
стена външна; Мазилка около прозорец фасаден;Мазилка северна стена
външна - 9 х Зм.
Общата сума на претърпените имуществени вреди от ищцата вреди
били в размер на 23 745,00 лева, представляващи претърпените имуществени
щети по отношение на собствения й имот, находящ се в гр. Ш. на ул. “С.О.“ №
30, като от нея следвало да се извади сумата от 3745,00 лв , която безспорно
била платена от ответника и по този начин се формирала цената на настоящия
3
иск – 500,00 лева частичен иск от 20 000 лева.
Моли обезщетението за настъпилите й имуществени вреди по
отношение на имота й, находящ се в гр. Ш. на ул. „ул. “С.О.“ № 30, ведно с
законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова претенция -
16.09.2024 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и
направените от нея съдебноделоводни разноски, в това число и заплатеният
адвокатски хонорар, да бъде преведено по следната банкова сметка: *** в
„ОББ“ АД, с титуляр адв. М. Т..
Ответникът ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** подава отговор на исковата
молба в законоустановения срок, с който изцяло оспорва по основание и
размер предявения от И. П. К. иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в частичен размер на 500, 00 лева от сума в размер на
20 000,00 лева, представляваща според ищцата остатък от дължима част от
застрахователно обезщетение във връзка с настъпило събитие буря на
недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на
исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и за заплащане на
направените в настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът прави възражение за местна подсъдност по настоящият
спор. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда,
в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Съгласно извлечение от електронната страница на търговския регистър
седалището и адреса на управление на ЗЕАД „Б.", ответник в производството,
е гр. София, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, като в тази връзка следва
да се вземе предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който
искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се
намира тяхното управление или седалище, поради което предявените искове
не са подсъдни на Районен съд Казанлък.
Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, както и причинно-следствената връзка между
деликта и претърпените имуществени вреди.
Оспорва и стойността на причинените вреди, като счита исковата
претенция за силно завишена в тази й част, тъй като претендираното
обезщетение значително надвишавало действително претърпените вреди,
както и действителната стойност на вредите. На базата на описа на
претенцията, който се съдържа в застрахователната преписка, експертите на
дружеството били определили застрахователно обезщетение в общ размер на
3704,78 лева, което било изплатено по посочена от ищцата банкова сметка
като моли това обстоятелство да бъде отделено за безспорно в настоящото
производство.
Оспорва твърденията уврежданията да са настъпили на твърдяната в
исковата молба дата, както и в твърдения период, като в тази връзка с исковата
молба не се представяли доказателства. Възможно било уврежданията да са
настъпили не по описаният в исковата молба механизъм, а вследствие на
4
събитие, възникнало преди началната дата и час на издаване на
застрахователната полица, т.е. в период от време, който да не е покрит по
процесната застрахователна полица, прави възражение в този смисъл, като в
тази връзка следвало да се отчете фактът, че преди сключването на
застрахователната полица на процесният обект не бил извършван оглед от
представители на застрахователя.
Оспорва твърдените квадратури на увреждания по процесния имот,
както и по отношение на самите увреждания. Оспорва твърденията, че всички
увреждания по процесната къща са в следствие на процесното
застрахователно събитие. След направеният преглед на приложените по
процесната щета документи било установено, че не всички увреждания по
процесната къща били вследствие от процесното застрахователно събитие.
Оспорва всички твърдения относно необходимостта от извършване на
ремонтни дейности, като счита, че ищцата претендира присъждане на
подобрения.
Оспорва исковата претенция по отношение на ремонтни дейности по
допълнителна постройка, която не била обект на процесният застрахователен
договор. Видно от процесната полица обект на същата била „къща /без
допълнителни постройки/“, докато от страна на ищцата се претендирало
присъждане на имуществени вреди по допълнителна постройка, която не била
обект на застрахователния договор. Това обстоятелство се установявало и от
представения с исковата молба нотариален акт, от който било видно, че освен
на къщата, ищцата била собственик на „гараж, навес, второстепенна сграда
...“, които обаче не били обект процесният застрахователен договор, което
било изрично посочено в същият, поради което оспорва твърденията за
настъпили увреждания по постройка, която била обект на покритие по
процесния договор, както и че е налице покритие по същата, поради което
исковата претенция следвало да бъде отхвърлена изцяло.
Оспорва също така исковата претенция и по размер, тъй като от страна
на ищцата се претендирала главница в частичен размер на 500,00 лева от обща
сума в размер на 20 000 лева, представляваща разлика от платеното на ищеца
обезщетение от страна на ЗЕАД „Б." и исковата претенция. Счита, че от страна
на ищцата се претендирала главница в по-голям размер, а също така и се
претендирали суми, които не били в причинно-следствена връзка с процесното
увреждане, поради което оспорват исковата претенция и по размер.
Счита, че от страна на ищцата се претендирало заплащане на стоки и
услуги, които не били в причинно-следствена връзка със застрахователното
събитие.
Оспорва твърденията на ищеца, че е заплатила възстановяването на
причинените при процесното събитие щети, като в тази насока не се
представяли доказателства.
Оспорва, че ищцата е правоимащо лице, което има право да получи
застрахователно обезщетение, поради което оспорва материалната и
5
процесуалната легитимация на ищеца, а също така оспорва и наличието на
застрахователен интерес, поради което исковата претенция следвало да бъде
отхвърлена.
Прави възражение за наличие на подзастраховане. Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят бил длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което било равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно чл. 389, ал. 2 от КЗ ако
застрахователният договор бил сключен с уговорка за пропорционално
обезщетяване, обезщетението се определяла според съотношението между
застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната
стойност, поради което прави възражение за подзастраховане.
Оспорва исковата претенция и поради достигането на застрахователния
лимит по процесния застрахователен договор, поради което исковата
претенция следвало да бъде отхвърлена.
На осн. чл. 214 от ГПК, по искане на ищеца, съдът е допуснал изменение
в размера на предявения иск, като е приел, че същият е предявен за сумата от
3315,00 лв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения си
представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 25.09.2023 г. са сключили имуществена
застраховка „Б.“ полица № ************* със срок на действие на
застрахователната полица от 26.09.2023г. до 25.09.2024 г. застрахователната
полица е сключена между собственика на имота и ищец в настоящото
производство И. П. К., ЕГН: ********** и застрахователното дружество
ЗЕАД „Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, което е застраховател и ответник в настоящото
производство.
Не е спорно между страните обстоятелството, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие на 13.06.2024 г. в срока на действие на
застрахователното покритие и е изплатено от ответника обезщетение по
застрахователна полица № ************* от 25.09.2023г. в размер на 3745,00
лв. по посочена от ищеца банкова сметка.
Не е спорно и обстоятелството, че на 13.06.2024 г. в района на гр. Ш. на
ул. “С.О.“ №30 при разразила се силна буря, придружена с градушка са
нанесени щети по имот, предмет на застрахователно покритие от
застрахователя. Това се потвърждава от Доклад по щета №**********/14324
от 09.07.2024 г., с което застрахователят съобщава на ищеца сумата,
6
определена като обезщетение на нанесените от силната буря щети.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, Том III,
per. № 4226, дело № 421 от 2005г. на Нотариус Петранка Куцарова, с рег. №
100 при НК ищецът е собственик на имота предмет на застрахователно
покритие по застрахователна полица №************* от 25.09.2023г.
Видно от Сметка № 20230767224 от 25.09.2023 г. застрахователната
премия по застрахователна полица № ************* от 25.09.2023г. е
заплатена от застрахованото лице.
От представения по делото Протокол от 17.06.2024 г., изготвен от
представители на ответника се установяват уврежданията по имота
вследствие на силна буря и градушка на 13.06.2024 г. в района на гр. Ш..
Видно от Заявление за възникнало събитие получено от ответника на
19.06.2024 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. Към
заявлението за обезщетение е представяна и Претенция за обезщетение,
подписана от ищеца.
Видно от представеното копие на Доклад по щета №**********/14324
от 09.07.2024 г. на ищецът е определено за изплащане обезщетение в резмер
на 3704,78лв. При определяне на обезщетение са взети предвид представените
и по настоящото производство разходо-оправдателни документи. Вещото
лице, извършило оценката на щетите за застрахователя е приложило
фотоснимки съм изготвения доклад, от където са видни настъпилите щети по
застрахования имот.
По делото е представена цялата преписка по щета №**********/14324,
съставена във връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна
полица № ************* от 25.09.2023г.
Приетата по делото съдебнотехническа експертиза посочва, че
уврежданията по сградата се дължат на ураганна буря, придружена от
градушка, както и че настъпилите увреждания са в причинно-следствена
връзка с природното явление. В същата се потвърждават претендираните в
исковата молба и констатирани от застрахователя увреждания. За
възстановяване на вредите по имота, нанесени от ураганната буря на
13.06.2024 г. вещото лице е посочило, че са необходими 7060,00 лв.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ,
се обуславя от осъществяването на фактически състав, включващ елементите:
1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между
застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имуществено право;
2/ настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
представляващо покрит от застрахователя риск; 3/ причинени щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното
7
събитие и 4/ изправност на застрахованото лице по отношение на
задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок.
С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава
срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен
риск, при реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за
причинените на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на
вредата към деня на събитието.
По делото безспорно се установява, че за обекта, по отношение който се
претендира застрахователно обезщетение, е налице валидно сключена със
ЗЕАД "Б." АД застраховка по застрахователна полица № ************* от
25.09.2023г. застрахователното събитие е настъпило на 13.06.2024 г., т.е в
срока на валидност на застрахователната полица. По заявление до ответника,
получено на 17.06.2024 г. за настъпилото застрахователно събитие,
застрахователят е предприел действия по извършване на оглед, за което е
съставен протокол за оглед от 19.06.2024 г. Тези предприето от застрахователя
действия обосновават извод, че последният не е подложил на съмнение, че
посоченият в заявлението обект не попада в обхвата на застрахователната
полица. Напротив, с предприетите от ответника действия за извършване на
оглед, а впоследствие и оценка на причинените вреди, застрахователят прави
извънсъдебно признание на факта на увреждане на застрахованото имущество
в резултат на застрахователни причини. Изявлението на ответника в частния
свидетелстващ документ – протокол за оглед, съставлява извънсъдебно
признание на реализирането на покрит от застраховката риск, довел до
повреждане на процесната сграда – едноетажна жилищна сграда. Отделно от
посоченото застрахователят е изплатил обезщетение по застрахователна
полица № ************* от 25.09.2023г. в размер на 3704,78 лв. Отказът на
застрахователя да плати пълният размер на обезщетението се основава
единствено на твърдението, че не била налице причинно следствена връзка
между настъпилото застрахователно събитие и вредите по имота, собственост
на ищцата. Приетите по делото доказателства и изготвеното експертно
заключение доказват тъкмо обратното.
Неоснователно е и възражението на ответника, направено в отговора на
исковата молба, че ищецът не е заплатил причинените вреди. Това
обстоятелство не е предмет на спора.
По делото безспорно се установява, че ищецът е изпълнил задължението
си, съгласно общите условия към договора, като в 3 дневен срок от настъпване
на застрахователното събитие е уведомил застрахователя за събитието.
Депозираното заявление пред застрахователя е на 17.06.2024 г., когато се пада
първият работен ден, след настъпване на застрахователното събитие.
Не е спорно между страните, че на 13.06.2024 г. се е разразила ураганна
буря, придружена с градушка в района на гр. Ш., при която са нанесени щети
на множество сгради, едно от които е процесния имот.
8
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен.
По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение:
В депозирания писмен отговор ответникът прави възражение за
подзастраховане. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 КЗ не се
прилага.
В решение № 128/12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 969/2009 г., II т. о.,
постановено при действието на КЗ (отм.), но с релевантност и при сега
действащия КЗ, е разяснено, че не съществува спор нито в съдебната
практика, нито в правната доктрина, че застрахователното обезщетение при
имущественото застраховане има за цел да обезщети застрахования за
действително настъпилите от застрахователното събитие вреди на
застрахованата вещ /имущество/, както и, че с оглед характера на
застрахователното обезщетение, конкретният му размер се определя в
зависимост от размера на увреждането, в рамките на застрахователната сума и
действителната стойност на застрахованото имущество към момента на
настъпване на събитието. Законодателят ясно е регламентирал начина на
определяне на сумата, срещу която се застрахова имуществото, а именно - въз
основа на действителната стойност на вещта /застрахователна стойност/ към
момента на подписване на полицата.
За установяване действителния размер на настъпилите вреди по
застрахованото имущество по делото е изслушано заключение по съдебно-
техническа експертиза, в което се посочва, че стойността на необходимите
ремонтни дейности в имота на ищцата, възлиза на 7060,00 лв. Съдът приема,
че това е стойността на нанесените действителни щети на застрахования
обект, вследствие настъпилото събитие, тъй като вещото лице е стигнало до
този резултат, при изчисления, направени към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като същите щети са описани и остойностени и в
Протокол 19.06.2024 г., изготвен от представители на застрахователя. Поради
това, съдът приема, че застрахователят носи отговорност пред ищеца за
изплащане на обезщетение за реално понесените вреди, в размер на разликата
между действително претърпените вреди и изплатеното обезщетение или за
сумата от 3355,22 лв. В настоящото производство ищецът претендира
заплащане на сумата от 3315,00 лв. Така установеният размер за дължимо
застрахователно обезщетение е в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната,
вследствие застрахователното събитие, вреда и не надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество.
9
С оглед на изложеното, съдът приема, че не е било налице основание за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение в пълен размер,
сътоветстващ на реално претърпените вреди. Ето защо, на осн. чл. 405, ал. 1 от
КЗ, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 3315,00
лв., представляваща обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
По претенцията за лихва съдът намира същата за основателна като
предявени за законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1296,50
лв., съобразно приложения списък на разноски, като същите включват 900,00
лв. - адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
26.03.2025 г., 132,60 лв. - държавна такса в настоящото производство и 263,90
лв. - възнаграждение на вещото лице по назначената съдебнотехническа
експертиза от ищеца.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество "Б." ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
всеки двама изпълнителни директори ***, да заплати на И. П. К., ЕГН
**********, ***, сумата от 3315,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка - застрахователна полица
№ ************* от 25.09.2023г. за застрахователно събитие, настъпило на
13.06.2024 г. на застраховано имущество –жилищна сграда и пристройка,
находящи се в ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
предявяване на исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество "Б." ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
всеки двама изпълнителни директори ***, да заплати на И. П. К., ЕГН
**********, ***, сумата в общ размер на 1296,50 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка:
*** в банка ОББ АД с титуляр адв. М. М. Т..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11