РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201801 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на И. М. Т. с ЕГН:
**********, чрез пълномощник – адв. И. Ч. – БАК, с посочен съдебен адрес:
***************** против Наказателно постановление № 8589/21.03.2024 г., издадено от
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който за нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „А“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, на жалбоподател
е наложена „Глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се,
че към момента на проверката МПС-то е било в покой, а не в движение. Допълва се, че не е
било извършено измерване на масата на състава, поради което и недоказано се явява
обвинението, че е налице претоварване. Оспорва се правната квалификация на деянието,
както и размерът на наложената санкция. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч. – БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че „пътно-прехвърлителната
разписка“ е неясна и от нея не може да се установи дали действително е било налице
претоварване. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
1
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт П., която моли НП да
бъде потвърдено. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин, както и че в хода
на производството не са допуснати съществени пороци. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 23.02.2024 г. в 19:15 часа св. Д. З. – инспектор към АПИ бил повикан за
съдействие от органите на МВР на път III-5392, км. 5+500 в посока с. Кръстина – гр.
Камено, където престоявало за почивка съчленено ППС – МПС с 2 оси марка „Волво“ с рег.
№ ************и полуремарке с три оси с рег. № А************, с водач –
жалбоподателят Т.. В хода на проверката свидетелят изискал документи за извършвания
превоз, като му била предоставена и „пътно-прехвърлителна разписка“ (л. 15). На база на
тази разписка свидетелят преценил, че пътният състав е претоварен с общо 11580 кг., като не
отговаря на нормите, установени в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. За констатираното на
място свидетелят съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 0009681/23.02.2024 г.,
описвайки горните факти и давайки им квалификация на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него,
без да направи възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
Въз основа на АУАН на 21.03.2024 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 177, ал.
3, т. 1, предл. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ -
София, който към дата 21.03.2024 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от
приложената Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице, в предвидените за това срокове.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай вмененото нарушение е останало
изцяло недоказано. Това е така по следната причина.
2
Твърденията, че съчлененото ППС е било претоварено и не е отговаряло на
съответните норми се базира изцяло и само на приложената по делото „пътно-
прехвърлителна разписка“ (л. 15). Видно от показанията на актосъставителя – контролните
органи не са извършили претегляне на ППС-то, въпреки че по принцип разполагат с
мобилни везни. Контролните органи не са изследвали и кой е издал въпросната разписка,
нито с какво техническо средство са били измерени съответните маси, отразени в
разписката, респективно – дали това техническо средство е годно и калибрирано, дали е
използвано по предвидения за това ред и т.н. Всичко това е довело до там, че твърдението,
че ППС е претоварено и то точно с 11580 кг. е недоказано. Нещо повече. Както правилно
възразява процесуалният представител на жалбоподателя – в конкретния случай „пътно-
прехвърлителната разписка“ дори не е попълнена надлежно и съобразно полетата в нея,
което води до там, че не може безпротиворечиво да се разбере дори какво точно отразява тя.
В частност в разписката е записано само „пшеница“ и срещу нея са изписани едно под друго
числата – „51580“ и „14820“ след което е поставена черта и под нея е изписано числото
„36760“. Вероятно този начин на изписване показва, че от първото число е извадено второто
и се е получило третото, но какво точно означават тези числа и дали отразяват някакви маси
и в какви мерни единици – в разписката не е отразено. В съдебно заседание
актосъставителят заяви, че на база на тези числа той е предположил, че 51580 е теглото на
цялото ППС в килограми, 14820 е масата на празното ППС и 36760 (отново в килограми) е
масата на товара. Това обаче е само едно предположение, на което не може да почива
„обвинението“ – принцип важащ и в административнонаказателното производство, което
предположение на всичко отгоре - не се подкрепя от реквизитите на самата разписка, в която
липсва изобщо графа за маса на ППС-то. При това положение съдът счита, че в процеса не
се ангажирани доказателства в подкрепа на тезата на АНО. Не е съществувала никаква
пречка, щом контролните органи са се усъмнили в евентуално претоварване на ППС-то, да
използват техническите средства, с които разполагат и да претеглят композицията, като по
този начин безпротиворечиво се установи дали е налице претоварване или не. Те не са
сторили това, а са изградили „обвинението“ на база на документ, с неясно съдържание, като
по този начин сами са се поставили в положение да не могат по надлежния начин да
докажат твърденията си.
С оглед на изложеното е налице недоказаност на нарушението при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото НП
следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по разноските, като с оглед отмяна на НП право на
разноски има само жалбоподателят, който претендира разноски в размер на 550 лева, за
чието плащане в брой представя доказателства (л. 38). Не е направено възражение за
прекомерност от АНО, поради което и претендираната сума следва да се присъди изцяло.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8589/21.03.2024 г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който за нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „А“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, на И. М. Т. с
ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза на И. М. Т. с ЕГН:
********** сумата в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4