Р Е Ш Е Н И Е №208
Гр.Видин, 23.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен
съд, III-ти
наказателен състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и
трети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мариела
Йосифова
при секретаря
К.Илиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 468 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72
ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Инициирано е по жалба на П.П.Х. против Заповед за
задържане на лице рег.№12339-1/11.05.2020г., издадена от В.В.Б., полицейски орган при ТСБОП Видин при ГДБОП МВР.
С жалбата се оспорва Заповедта за
задържане и се прави искане съдът да я отмени като незаконосъобразна,
необоснована и постановена в противоречие с целите на закона. Излагат се доводи,
че в нарушение на Закона оспорената
Заповед за задържане не съдържа фактическите основания за задържането, като са
посочени само правните такива - чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и чл.144 ла.1,2 и 3 от НК,
поради което се явява немотивирана. В жалбата си жалбоподателят твърди, че
не е извършил и не е имал намерение да извърши престъпление от каквото и да е
естество, поради което и липсва основание за задържането му, както и се
заявява, че по никакъв начин не му е разяснено въз основа на какви данни се е
наложило задържането му.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован се
явява лично като се представлява и от пълномощник –– адв.П. Х., като се заявява
поддържане на жалбата на същите основания и със същото искане. В хода на устните прения се пледира за отмяна на Заповедта за задържане като се акцентира на липсата на посочено фактическо основание
за издаване на оспорения акт, което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на
процесната Заповед за задържане. Обръща се
внимание и на обстоятелството, че жалбоподателя доброволно е отишъл в
полицейското управление след като е повикан по телефона . Преди изготвяне на
оспорваната Заповед му е бил издаден Протокол за предупреждение , който е подписан
от жалбоподателя. Дал е доброволно обяснения в които не е отрекъл за проведения
разговор , но е бил категоричен ,че не е заплашвал някого.
Ответникът по жалбата В.В.Б., полицейски орган при ТСБОП Видин при ГДБОП МВР, редовно призован, се явява лично. Зявява, че оспорва
жалбата като неоснователна. В хода на устните прения се излагат съображения, че издадената заповед е
законосъобразна. Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
оспорването и да
потвърди обжалваната Заповед за задържане като законосъобразна, издадена от
компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материално-правните и
процесулно-правни норми.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, с
преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:
На 11.05.2020г. в ТЗ БОП
Видин е получен факс – писмо от главен дежурен НСО за това , че на 11.05.2020г.
около 17.30 часа лице представила се като П.Х. *** 188 300 е звъннало в
КПКОНПИ и е отправило закани срещу председателя на комисията и служители на
ведомството. На Полицейският орган В.В.Б. било разпоредено да работи
по преписката. От извършените ОИМ се установило , че лицето , което е провело
разговора със служител н КПКОНПИ е П.П.Х.
. Звъннал му по телефона и го повикал в сградата на ОД МВР Видин, при което Х.
се отзовал. Б. снел обяснения от Х., съставил му протокол за полицейско
предупреждение, който бил подписан от Х., а в последствие издал атакуваната
Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа.
Видно
от приложената административна преписка атакуваната
Заповед
за задържане на лице рег. .№12339-1/11.05.2020г. е издадена от В.В.Б., полицейски орган при ТСБОП
Видин при ГДБОП МВР, с която на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето П.П.Х. с ЕГН ********** за срок от 24 часа в помещение за временно задържане
на РУ-Видин при ОД МВР Видин. Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено следното: „ рег. № 12339ЗМ-3/11.05.2020г. по описа на ТСБОП Видин
по чл.144 ал.1, 2 и 3 от НК“. В заповедта е отразено, че е издадена на 11.05.2020г. в 20.00 часа, Жалбоподателят е подписал
Заповедта.
В
преписката по издаване на оспорената заповед, както и в прокурорската преписка по отпочнатата
полицейска проверка предоставена от адм. орган се
съдържат заверени
копия от: докладна записка , писмо от
НСО , Сведение от задържаното лице , справка за съдимост, Протокол за
пполицейско предупреждение, Заповед за задържане на лице рег. .№12339-1/11.05.2020г., издадена от В.В.Б., полицейски орган при ТСБОП Видин при ГДБОП МВР; Протокол за личен обиск
на ХристовСведения от
свидетели и докладна записка на Малина Александрова – ръководител звено „Връзки
с обществеността“ ри КП КОНПИ , което по същество съдържа сведения за
проведения между нея и Х. разговор.
По приложената по
делото прокурорска преписка №1125/20г. към момента няма произнасяне по същество
от наблюдаващия прокурор.
С оглед така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
По правната си същност
задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие.
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК. Необходимо е
да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган В.В.Б.,*** при ГДБОП МВР,
представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и като такъв по
силата на чл.72 ал.1 от същия закон имащ право да постановява задържане на лице
за срок от 24 часа.
Спазена е
предвидената от закона писмена форма, така
както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед
за задържане, надлежно подписан
от адресата. Заповедта съдържа част от задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно:
вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице по чл.63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.
Но обжалваната в
съдебния процес заповед не съдържа съществен реквизит, а именно: - не са посочени в
изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.72 ал.2 т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането.
В конкретния казус, видно от
оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е „чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР", при която хипотеза едно лице може да бъде задържано, когато има
данни, че е извършило престъпление. Що се отнася до останалата част от
посоченото в оспорената заповед като фактическо основание, а именно „чл.144
от НК“, следва да се посочи, че от това не става ясно какво е отношението на
жалбоподателя към посочения текст от материалния наказателен закон. В този
смисъл в решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. На ВАС и решение № 4410 от
02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о., се сочи, че
фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които
органът черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им
не само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи
пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде
заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният случай и изписване на правна
квалификация на престъпно деяние, без каквато и да е конкретика на факти. В този
смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014г.
на Европейския съд по правата на човека по жалби №
50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация,
които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило
престъплението. Освен това подозрението трябва
да се отнася до конкретно престъпление”. Съдът приема, че единствено
посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно, а изхождайки от
изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема,
че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от
задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
В настоящия казус е издадена немотивирана заповед за
задържане, която с постановеното задържане засяга съществено правната сфера на
своя адресат, тъй като ограничава за срок от 24 часа субективното право на П.Х. на свободно движение. Той е бил
поставен в невъзможност да разбере мотивите за това решение на адм. орган,
което от своя страна се е
отразило върху възможността за ефективна защита на неговите права и законни интереси.
В допълнение, отсъствието
на каквато и да било конкретика на юридически факти препятства съдебната
проверка за законосъобразност. Съдът не може да проконтролира съществуването на
предпоставките по чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР при липсата на фактически
твърдения на органа за настъпили конкретни факти. В обратна насока са събраните по
полицейската проверка сведения сочещи , че действително Х. е разговарял със
служител на КПКОМПИ, но по същество не е отправял заплахи и закани , както към
председателя на комисията , така и към служителите/каквито данни са събрани още
от сведените на жалбоподателя/. Но дори и да имаше данни в обратна насока настоящият съдебен състав счита , че е
недопустимо съдът по тълкувателен път да извлича и
установява фактите от състава на соченото престъпление по чл.144 от НК и да замества
административния орган в излагането на мотиви. Нормативно регламентирано
задължение на съда е
единствено тяхната проверка за законосъобразност.
От изложеното може да се направи
единственият извод, че в настоящия случай не е било спазено категоричното
изискване възведено в чл.72 ал.2 т.2 от ЗМВР за излагане в кумулативна
наличност на фактическите и правни основания за задържането, което се явява
достатъчно основание за отмяна на
процесната заповед поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаването й.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Видинският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег***..№12339-1/11.05.2020г. издадена от В.В.Б., полицейски орган при ТСБОП
Видин при ГДБОП МВР, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР
е заповядано задържането за срок от 24 часа П.П.Х. с
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Видин в 14 -
дневен срок, считано от
днес - от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :