Определение по дело №1090/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба от Р.Д., чрез адв. Т.П., с искане за изменение на Решение № 1363/20.10.2023 г. по адм. д. № 1090/2023 г. по описа на Административен съд – Варна (АдмС-Варна), в частта му за разноските, като се счита, че незаконосъобразно и необосновано в полза на заинтересованата страна са постановени разноски в прекомерно висок размер. Посочва се, че на основание чл. 78, ал. 10 ГПК не се присъждат разноски на трето лице, помагач, какъвто по делото е качеството на Д.Г..

Насрещната страна – Д.Г. – заинтересована страна по делото, чрез процесуалните си представители, оспорва искането. Твърди, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е законосъобразно и справедливо определен. Посочва, че от страна на жалбоподателя не е направено възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение, а е направено възражение за недължомист на същото..

Съдът намира искането за процесуално допустимо по следните съображения:

Искането за изменение на съдебното решение е подадено в срока по чл. 284, ал. 1 ГПК и от надлежна страна.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С Решение № 1363/20.10.2023 г. по адм. д. № 1090/2023 г. по описа на АдмС-Варна, съдът е отхвърлил жалбата на Р.С.Д., срещу обективирания в писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. отказ на кмета на район „Приморски“ при община Варна за издаване на заповед по чл. 194, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Присъдените разноски включват следните суми: 1450 лева - адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Заинтересованата страна по делото е била представлявана надлежно в производството от процесуални представители, поради което в нейна полза е възникнало правото да получи разноски за адвокатско възнаграждение. Други допълнителни разноски не са били възложени в тежест на жалбоподателя по делото.

Присъждането на разноски е поискано своевременно и са представени доказателства за реалното им извършване чрез заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева по банков път.

Отговорността за разноските е гражданско облигационно отношение. То произтича от процесуалния закон и е уреден от него. Фактическият състав, от който се поражда, включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от водене на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля противното твърдение на отговарящия за разноски. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорността за разноските. Това не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените по делото разноски.

Неоснователно е и възражението на Д. за присъдени разноски в прекомерно висок размер. В хода на делото и в открито съдебно заседания жалбоподателя не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и следва да бъде присъдено именно адвокатско възнаграждение в размер на поискания от процесуалния представител на заинтересованата страна.

Във връзка с горното, съдът счита, че не са налице основания за изменение на съдебното решение в частта му за разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, приложим във връзка с чл. 144 АПК, АдмС-Варна, XV състав,

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.Д., чрез адв. Т.П., с искане за изменение на Решение № 1363/20.10.2023 г. по адм. д. № 1090/2023 г. по описа на Административен съд – Варна (АдмС-Варна), в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: