РЕШЕНИЕ
№ 2494
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120100392 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София
№ 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р. Д. - изпълнителни директори,
против С. П. З., ЕГН **********, и Т. И. З., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. Б., ***, за ОСЪЖДАНЕ на ответниците, в качеството им на родители на
непълнолетния и неправоспособен водач З.С.З., да заплатят на ищеца
СОЛИДАРНО сумата от 458, 20 лева, представляваща регресна претенция за
изплатено от ищеца в полза на Н. Д. Ф. застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № 0410-800-0070-2019
вследствие на ПТП, настъпило на *** г., в гр. Б., ***, ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба на 24.01.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба са излоЖ. твърдения, че на *** г., около 02:00 часа, в
гр. Б., ***, в посока ул. Ц.К., МПС марка „Нисан“, модел „Примера“, с peг. №
***, било управлявано от неправоспособния водач З.С.З., който навлиза в зона
срещу пътен знак „В1“ - „Забранено е влизането на пътни превозни средства“
и поради двиЖ.е с несъобразена скорост удря два паркирани автомобила,
единия от които МПС марка „Фиат“, модел „Сейченто“, с peг. № ***, след
което се блъска и в пътен знак „В1“. За инцидента бил съставен Протокол за
ПТП № 1666542/*** г., по описа на СПП при ОД на МВР - Бургас, съгласно
1
който виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на МПС марка
„Нисан“, модел „Примера“, с per. № ***. Спрямо виновния водач било взето
административно отношение с АУАН. З.С.З. не е притежавал СУМПС към
момента на настъпване на произшествието.
Към датата на застрахователното събитие, МПС марка „Нисан“, модел
„Примера“, с peг. № ***, управлявано от виновния водач, е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД,
полица № BG/23/118002185528, валидна от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г.
На 12.07.2019 г. собственикът на увреденото МПС марка „Фиат“, модел
„Сейченто“, с peг. № ***, подал уведомление за щета при ищеца, въз основа на
което била образувана щета № 0410-800-0070-2019. На 12.07.2019 г. експерти
на дружеството провели оглед на увредения автомобил и съставили Опис-
техническа експертиза по щетата, в който били описани увредените детайли, а
именно: дясна врата, заден десен панел, капаче на резервоар, заден ляв панел,
заден капак и ляв стоп. След оглед нанесените щети по автомобила ищцовото
дружество определило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на
458, 20 лв. С платежно нареждане № 834669/02.08.2019 г., сумата от 458, 20
лв. била изплатена по сметка на собственика на увредения автомобил - Н. Д.
Ф..
Сочи се, че към датата на настъпване на ПТП З.С.З. е бил непълнолетен,
като ответниците са негови родители. От страна на дружеството били
изпратени покани за доброволно изпълнение и до двамата родители, но
същите били върнати на подателя поради неуспешното им връчване.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците, които оспорват размера на предявените искове и претендират
разноски. Поддържа се, че в съставения Протокол за ПТП № 1666541/*** г. са
изрично посочени увредените детайли на пострадалото МПС, а именно:
предна броня, предна дясна врата, заден десен калник, т. е. само три елемента,
а не всички изброени детайли в описа, за които застрахователят е дал оценка, а
именно: дясна врата, заден десен панел, капаче на резервоар, заден ляв панел,
капак и ляв стоп. Излагат се доводи, че увредените детайли, описани и
оценени по щетата извън тези описани в полицейския протокол, не са
вследствие на това ПТП и застрахователят е следвало да откаже тяхната
оценка. Отбелязва се, че ударът е бил отдясно на увреденото МПС и няма как
да се увредят детайлите от ляво, които са описани, т. е. тези детайли не са
увредени вследствие на ПТП, в което е участвал синът на ответниците.
Поддържа се, че исковете са основателни само за изплатеното обезщетение за
увредените детайли, отразени в полицейския протокол, но не и за останалите
детайли. Твърди се, че ответницата е ходила до офис на застрахователя с
искане да плати щетата, но от там са й отговаряли, че като са готови, ще им
изпратят покана, въз основа на която да заплатят дължимата сума. Оспорват
се твърденията, че до ответниците са били изпращани покани за доброволно
изпълнение.
2
Правната квалификация на предявените пасивно субективно съединени
осъдителни искове е чл. 500, ал. 2 КЗ вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 48, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. Настъпването на имуществени вреди на определена
стойност, които са пряка и непосредствена последица от виновно
противоправно поведение на ответника; 2. Действителен застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по силата на който ищецът е възстановил стойността на
щетите в полза на увреденото лице; 4. Наличието на твърдяното от ищеца
регресно основание – че лицето, управлявало моторното превозно средство, не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство; 5. Че ответниците са родители, упражняващи родителските
права върху непълнолетния водач, който е живеел при тях към момента на
деликта; 6. Встъпване на застрахователя в правата на застрахования
(суброгация).
По основанието и размера на регресния иск:
Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство. Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати
обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в
посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си
отговорност.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните
обстоятелства: 1. Действителен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по силата на
който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 458, 20
лева в полза на увреденото лице – Н. Д. Ф.; 2. Че при управление на МПС
марка „Нисан“, модел „Примера“, с peг. № ***, на *** г., около 02:00 часа, в
гр. Б., ***, в посока ул. Ц.К., З.С.З. е бил неправоспособен; 3. Че ответниците
са родители, упражнявали родителските права върху З.С.З., който към *** г. е
бил непълнолетен и е живеел при тях.
В съдебно заседание ответниците признават описания в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП, както и че то е настъпило в резултат от
виновно противоправно поведение на непълнолетния неправоспособен водач
З.С.З., който навлиза в зона срещу пътен знак „В1“ - „Забранено е влизането
на пътни превозни средства“ и поради двиЖ.е с несъобразена скорост удря два
паркирани автомобила, единия от които МПС марка „Фиат“, модел
3
„Сейченто“, с peг. № ***, след което се блъска и в пътен знак „В1“.
Спорни по делото са обстоятелствата относно наличието на пряка
причинно-следствена връзка между поведението на делинквента и
настъпването на част от описаните в исковата молба имуществени вреди –
заден ляв панел, заден капак и ляв стоп, както и относно размера на разходите
за възстановяване на другата част от щетите, за които няма спор между
страните, че са настъпили в резултат от процесното ПТП – дясна врата, заден
десен панел, капаче на резервоар.
По спорните между страните обстоятелства относно наличието на пряка
причинно-следствена връзка между поведението на делинквента и
настъпването на част от описаните в исковата молба имуществени вреди –
заден ляв панел, заден капак и ляв стоп, са приети заключения на вещите лица
М. и Н. по двете допуснати съдебно-автотехнически експертизи, които съдът
кредитира в тези им части, тъй като са изготвени от лица с необходимите
специални знания и дават обоснован отговор на поставения въпрос въз основа
на съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал –
протокол за ПТП, опис-техническа експертиза на щета, 24 броя снимки,
показанията на свидетелите Ф. и Х.. От тях се установява, че в резултат от
процесното ПТП, настъпило *** г., са били увредени само 3 броя елементи от
оборудването на МПС марка „Фиат“, модел „Сейченто“, с peг. № ***, а
именно дясна врата, заден десен панел и капаче на резервоар. При
настъпването на ПТП лек автомобил марка „Фиат“ е бил паркиран от
северната страна на ул. „Любен Каравелов“, между пресечките на ул. „И.” и
ул. „Ц.К.“ и насочен на изток, като при двиЖ.ето на управляваното от З.З.
МПС марка „Нисан“, модел „Примера“, с peг. № ***, е настъпило
съприкосновение с дясната страна на МПС с марка „Фиат“, модел „Сейченто“,
с peг. № ***, довело до странично просуркване по дясната му врата и десния
му заден панел, където се намира и капачето на отвора за гърловината на
горивния резервоар. От настъпилия контакт са причинени щети по лаковото
покритие на корпусните елементи на МПС марка „Фиат“, модел „Сейченто“, с
peг. № *** – дясна врата, десен заден панел и капак на отвора за зареждане на
резервоара, изразяващи се в минимално увреждане по повърхността без
деформации в дълбочина. Възникналите от съприкосновението резултативни
сили са били недостатъчни по стойност, за да предизвикат преместване на
автомобил „Фиат” в посока, идентична на двиЖ.ето на автомобила „Нисан”
поради факта, че уврежданията са повърхностни. Не е възникнало и
странично преместване, тъй като липсват деформации по контактувалите
повърхности на корпусните елементи. Щетата е определена като такава от
първа сложност. За да възникнат следи от лявата страна на автомобила, тоест
тази към тротоара. В строителната практика поставянето на колчета или
бетонни изливи на тротоарните площи се прави така, че даже и гумите на един
автомобил, който се паркира, да опрат в бордюра, неговите корпусни елементи
отстрани да не стигат до тези колчета. Като абсолютно невъзможно се
определя ударът да е причинил изместване на автомобила до
4
ограничителните колчета на тротоара, каквато е тезата на пострадалия за
настъпване на вредите от лявата страна на увредения автомобил. Тъй като
просуркването започва от средата на дясна задна врата, то не е възможно
предната броня на автомобила, описана в Протокола за ПТП като щета, да е
деформирана в резултат от това ПТП. Ако предната броня е била с щета, то би
трябвало и преден десен калник да има деформация или просуркване. При
така установените по делото обстоятелства съдът приема, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между поведението на делинквента и
настъпването на претендираните от застрахователя имуществени вреди по
заден ляв панел, заден капак и ляв стоп на МПС марка „Фиат“, модел
„Сейченто“, с peг. № ***.
По спорните между страните обстоятелства относно размера на
разходите за възстановяване на щетите, за които няма спор, че са настъпили в
резултат от процесното ПТП – дясна врата, заден десен панел, капаче на
резервоар, също са приети заключения на вещите лица М. и Н. по двете
допуснати единични съдебно-автотехнически експертизи, които дават
различни отговори на поставения въпрос относно стойността на разходите за
ремонта на учредените елементи – дясна врата, заден десен панел и капаче на
резервоар, по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК и трайната и непротиворечива съдебна
практика (Решение № 108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ІV
г. о., Решение № 58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, І г. о.,
Решение № 107/27.07.2015 г. по т. дело № 4680/2013 г. на ВКС, І т. о., Решение
№ 248/16.11.2015 г. по гр. дело № 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.) съдът не е
длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори страните да не са
възразили срещу него, а следва да прецени неговата доказателствена сила
съобразно обосноваността му, както и да го обсъди заедно с другите
доказателства по делото. Независимо дали възприема или не експертното
заключение, съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за
годността на експертизата. При наличие на няколко противоречиви по смисъл
заключения по едни и същи въпроси съдът е длъжен да обсъди всички и да се
аргументира защо възприема или не всяко едно от тях.
Според заключението на вещото лице М. вероятната пазарна цена за
възстановяването на щетите по МПС марка „Фиат”, модел „Сейченто“, с peг.
№ *** – дясна врата, заден десен панел и капаче на резервоар, без ползване на
договорни и търговски отстъпки, е не по-висока от 124 лева. Щетата е
определена като такава от първа сложност. Ползвайки информация за цената
на автотехнически услуги в специализираните сервизи на марките „Пежо”,
„Форд”, „Мазда”, „Опел” и „Ситроен”, вещото лице е установило, че за
периода м. юни 2019 г. – м. юли 2019 г. средната часова ставка за пазара на
авторемонтни услуги по автотенекеджийски операции е била в диапазона от
18,00 лева до 28,00 лева без ДДС. Според вещото лице с оглед характера на
щетите, които са повърхностни, се касае за „козметичен ремонт“. В
заключението е обективирана таблица, от която са видни вида на
5
техническите операции, времето и часовата ставка за извършването им, както
и вида материали за извършване на съответната техническа операция,
необходимото количество материал и цената му. При тези часови ставки
стойността на вложеното време, на използваните основни и помощни
материали и на допълнителните операции по отстраняване на щетите по
описаните 3 елемента от оборудването възлиза на 123, 30 лева с ДДС.
Според заключението на вещото лице Н. средствата, необходими за
ремонт на щетите по МПС марка „Фиат”, модел „Сейченто“, с peг. № *** –
дясна врата, заден десен панел и капаче на резервоар, по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие възлиза на 312, 22 лева с ДДС. Въз
основа на снимковия материал по делото вещото лице определя деформациите
по детайлите като такива от първа степен. Сочи, че нормовремената за
възстановяване на деформирани детайли от първа степен се определя като
възстановяване на леки деформации - изправяне на огъвания или побитости,
без да се извършват заварки, нагряване или точкуване. В това заключение
също е обективирана таблица, в която са посочени по всеки един от трите
увредени детайла труд за възстановяване и бояджийски операции в сервизни
часа, както количество и цена на боя акрил. Приета е цена в размер на 35 лева
за 1 сервизен час. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че механизмът,
който е ползвал за определяне на сумата от 35 лева за 1 сервизен час, е по
пазарни цени, които е извадил от заключения по експертизи, изготвени от него
през 2019 г., но не може да посочи конкретни сервизи, които са работили на
тази цена.
Съдът, като съпостави двете приети заключения по двете експертизи в
оценителните им части по втория поставен от ищеца въпрос относно средната
пазарна стойност за възстановяване на щетите по МПС марка „Фиат”, модел
„Сейченто“, с peг. № *** – дясна врата, заден десен панел и капаче на
резервоар, към датата на застрахователното събитие – *** г., намира, че следва
да възприеме заключението на вещото лице М.. В него е посочено, че вещото
лице е ползвало цената на автотехнически услуги в специализираните сервизи
на марките „Пежо”, „Форд”, „Мазда”, „Опел” и „Ситроен”, за да установи, че
периода м. юни 2019 г. – м. юли 2019 г. средната часова ставка за пазара на
авторемонтни услуги по автотенекеджийски операции е била в диапазона от
18, 00 лева до 28, 00 лева без ДДС. Вещото лице Н. посочва в заключението си
фиксирана цена в размер на 35 лева за един сервизен час без да посочва въз
основа на какви данни е достигнал до извод, че именно това е била средната
пазарна цена към момента на застрахователното събитие, а при изслушването
му в съдебно заседание заявява, че е ползвал пазарни цени, които е извадил от
заключения по експертизи, изготвени от него през 2019 г., но не може да
посочи конкретни сервизи, които са работили на тази цена. При съпоставката
между двете заключения съдът взе предвид и обстоятелството, че към датата
на настъпване на ПТП минималната работна заплата за страната е била в
размер на 560 лева месечно, или 3, 37 лева на час, което съответства в по-
голяма степен на икономическите параметри за заплащането на един сервизен
6
час, зададени в заключението на вещото лице М..
Меродавно за съпоставката между двете заключения е и съотношението
им към описа-техническа експертиза по щетата, заведена от застрахователя, и
доклада за определяне на размера на обезщетението. В описа-техническа
експертиза по щетата, заведена от застрахователя, уврежданията по дясна
врата и заден десен панел са определени като такива от втора степен, което не
съответства на изводите на двете вещи лица, че се касае за щета от първа
степен – за повърхностна деформация. Вещото лице М. уточнява, че втора
сложност има при нагъната ламарина, което налага освен боядисването и
автотенекеджийски ремонт да се сваля вратата, да се разглобява, да се
изправя. Вещото лице Н. също отбелязва, че нормовремената за
възстановяване на деформирани детайли от втора степен се определя като
възстановяване на средни деформации – изправяния на огъвания или
побитости, обхващащи до ½ от детайла с частични разрези, нагрявания и
напасване. По отношение на капачето на резервоара застрахователят е
отбелязал „Б“, което сочи, че е само за боядисване. По отношение на панел
заден ляв е определена от застрахователя трета степен на щетата, за заден
капак – първа степен, а за стоп ляв не е посочена степен. В описа на
застрахователя не са определени конкретни стойности за часове и стойност на
труда и материалите за извършване на ремонта. В доклада по щетата
застрахователят е определил обезщетение в размер на 458, 20 лева. И двете
вещи лица са категорични, че щетата по дясна врата и заден десен панел е от
първа степен, а не от втора, както е приел застрахователят, поради което
определеното от него обезщетение не съответства на действителната стойност
на разходите за ремонта на тези щети. Вещите лица са единни и по отношение
на извода за липсата на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
описаните и заплатени от застрахователя щети – заден ляв панел, заден капак
и стоп ляв, поради което те не следва да бъдат вземани предвид при
определяне на дължимото обезщетение. Като взе предвид, че в определеното
от застрахователя обезщетение в размер на 458, 20 лева са били включени
разходите за ремонт на щетите по дясна врата и заден десен панел като такива
от втора степен, както и разходите за ремонт на щетите по заден ляв панел,
заден капак и стоп ляв, съдът прецени, че съответстващо на действителната
средна пазарна стойност на разходите за възстановяване на щетите от първа
степен по дясна врата, заден десен панел и капаче на увредения автомобил е
заключението на вещото лице М., което определя стойността им в размер на
124 лева.
Въз основа на излоЖ.те съобраЖ.я съдът приема, че в полза на ищеца
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД е
възникнало регресно право по чл. 500, ал. 2 КЗ да получи от З.С.З. в
качеството му на лице, управлявало моторното превозно средство без да
притежава правоспособност за управлението му, платеното по щета № 0410-
800-0070-2019 в полза на Н. Д. Ф. обезщетение в размер на 124 лева за
възстановяване на щетите по дясна врата, заден десен панел и капаче на МПС
7
марка „Фиат”, модел „Сейченто“, с peг. № ***, причинени при ПТП,
настъпило на *** г. в гр. Б., *** в резултат от виновно противоправно
поведение на З.С.З. при управление на марка „Нисан“, модел „Примера“, с peг.
№ ***, за което е сключен действителен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Относно правото на суброгация:
На основание чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задълЖ.е, или 2. възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълЖ.ята и договорите, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълЖ.ята и договорите.
Съгласно задължителните разяснения в т. 15 от Постановление № 7/77 г.
от 04.10.1978 г. на Пленум на ВС суброгацията в правата на увредените лица
се осъществява чрез регресни искове. Законът е предоставил в определени
случаи на застрахователя правната възможност да встъпи в правата на
удовлетворените чрез застрахователните обезщетения лица спрямо онези,
които са ги увредили. Срещу застрахователя е допустимо третите лица да
правят всички възраЖ.я, които са могли и може да правят на застрахования.
Прието е, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да
предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са
налице основания за нея. Видно от изложеното, постановлението на Пленума
на ВС не поставя разграничение за тази възможност в хипотезите на чл. 344
ЗЗД /отм./ и чл. 349, ал. 4 ЗЗД /отм./, които регресни права са били уредени в
чл. 213 от КЗ /отм./ и чл. 274 от КЗ /отм./, съответно в действащите чл. 410 КЗ
и чл. 500 КЗ, приложими към процесните правоотношения. Налага се извода,
че тъй като според ППВС № 7/77 и в двете хипотези застрахователят встъпва в
правата на увреденото лице, /независимо, че в хипотезата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между него и увредения няма
правоотношения до момента на увреждането, а такива има между
застрахователя и виновния водач/, то и в двете хипотези застрахователят
придобива не само вземането за обезщетение срещу делинквента, но и
правото да претендира това вземане от лицата, които по силата на изричните
разпоредби на ЗЗД отговарят солидарно с делинквента. В този смисъл е
постановено Решение № 136 от 22.07.2016 г. по т. д. № 3308/2014 г., I т. о. на
ТК на ВКС. Поради това настоящият съдебен състав приема, че изброяването
в чл. 410, ал. 1 ГПК на лицата, срещу които застрахователят има право да се
суброгира, не е изчерпателно, а включва и съставите на чл. 48 ЗЗД.
Противното би довело до нелогичния правен резултат, че суброгацията е
допустима само срещу лица, които са носители на безвиновна отговорност.
8
Родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт
отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те
лично не са причинили, като отговорността им не е гаранционно-
обезпечителна, т. е. те не отговарят вместо непълнолетното дете – деликвент.
Родителите и осиновителите имат задълЖ.ето да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето и да го подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му
внушават внимателно отношение при действията му до навършване на
пълнолетие. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична – за
неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.
Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в
състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид
случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от
родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по
обективни причини) на детето – извършител на деликта. Обективните
причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в
невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния,
както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира
детето. Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не
е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да
го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди
деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето.
Доброто възпитание не се презумира и ако непълнолетният извърши
противоправно деяние, то това е илюстрация, че усилията на
родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълЖ.ята по възпитанието,
контрола и надзора не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви
добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да
изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика
демонстрира незачитане на обществените правила – в случая правилата
относно двиЖ.е по пътищата. Важни са не намеренията и субективните
усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия. В
горния смисъл е постановено Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 916/2016 г., IV г. о., чиито изводи намират прилоЖ.е и в процесния случай.
По делото ответниците не са доказали, а и не са твърдели наличието на
обстоятелства, изключващи тяхната отговорност. Напротив, установява се, че
МПС марка „Нисан“, модел „Примера“, с peг. № ***, управлявано от
неправоспособния водач З.С.З., е собственост на баща му – ответника С. П. З..
Към датата на деликта родителите са упражнявали родителските права върху
сина им, който е живеел при тях, но не са упражнили контрол върху
поведението му, като са допуснали той да придобие държането върху ключа от
автомобила и да поеме управлението му като неправоспособен водач.
Когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско -
отговорни субекти – срещу прекия причинител на вредата /непълнолетния
деликвент/ на основание чл. 45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл.
9
48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона
(Решение № 223 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 900/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
Спрямо увреденото лице отговорността на непълнолетния делинквент по чл.
45 ЗЗД и тази на родителите му по чл. 48 ЗЗД не се изключват взаимно. Касае
се за солидарна отговорност на основание чл. 53 ЗЗД, тъй като както прекият
делинквент, така и родителите му с поведението си са допринесли за
настъпване на вредоносния резултат. При пасивната солидарност няколко
длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да
иска изпълнението й от всеки съдлъжник – чл. 122 ЗЗД. Следователно е
въпрос на избор от страна на увреденото лице, респ. на суброгиралия се в
правата му кредитор дали да конституира всички отговорни лица като
ответници или само някои от тях. Поради това в процесния случай
отговорността на двамата ответници в качеството им на родителите на
непълнолетния делинквент е солидарна.
Въз основа на излоЖ.те съобраЖ.я съдът приема, че на основание чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл. 48, ал. 1 ЗЗД ищецът „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор срещу ответниците С. П. З. и Т. И. З., които отговарят солидарно в
качеството им на родители за вредите, причинени от непълнолетния им син
З.С.З., който към *** г. е живеел при тях и спрямо когото те са упражнявали
родителските права.
С оглед на горното предявеният иск се явява частично основателен за
сумата от 124 лева, до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над
124 лева до пълния предявен размер от 458, 20 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски по
съразмерност въз основа на направените искания за присъждането им и
представените доказателства за извършването им.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1011, 92 лева, от които 50
лева за държавна такса, 30 лева за депозит за възнаграждение за призован
свидетел, 451, 92 лева за депозит за възнаграждение не вещо лице по
допуснатите съдебно-автотехническа експертиза и повторна съдебно-
автотехническа, 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Съразмерно на
уважената част от предявения иск ищецът има право на разноски в размер на
273, 21 лева.
Ответниците са сторили разноски в размер на 430 лева, от които 30 лева
за депозит за възнаграждение за призован свидетел и 400 лева за адвокатско
възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от предявения иск ищецът
има право на разноски в размер на 313, 90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН **********, и Т. И. З., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Б., ***, в качеството им на родители на непълнолетния
З.С.З., който към *** г. е живеел при тях и спрямо когото те са упражнявали
родителските права, да заплатят на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно
от А.Л. и Р. Д. - изпълнителни директори, СОЛИДАРНО сумата от 124 лева,
представляваща изплатено от ищеца в полза на Н. Д. Ф. по силата на договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
застрахователно обезщетение по щета № 0410-800-0070-2019 за
възстановяване на щетите по дясна врата, заден десен панел и капаче на
резервоар на МПС марка „Фиат”, модел „Сейченто“, с peг. № ***, причинени
при ПТП, настъпило на *** г. в гр. Б., *** в резултат от виновно
противоправно поведение на З.С.З. при управление на марка „Нисан“, модел
„Примера“, с peг. № ***, без да притежава правоспособност за управлението
му, като навлиза в зона срещу пътен знак „В1“ – „Забранено е влизането на
пътни превозни средства“, и поради двиЖ.е с несъобразена скорост удря
паркираното МПС марка „Фиат”, модел „Сейченто“, с peг. № ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 124 лева до пълния предявен размер от
458, 20 лева.
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН **********, и Т. И. З., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Б., ***, да заплатят на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно
от А.Л. и Р. Д. - изпълнителни директори, сумата от 273, 21 лева за разноски
по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р. Д. -
изпълнителни директори, да заплатят на С. П. З., ЕГН **********, и Т. И. З.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ***, сумата от 313, 90 лева за
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11