№ 3404
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110217859 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Н. Т. Г., чрез
упълномощения процесуален представител – адв. В. против наказателно
постановление № 21-4332-016231/05.08.2021г. на Началник група при отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20,00 лева и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3 б“в“ от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 120,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец .
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира
за незаконосъобразно и неправилно, като навежда доводи, че описаната в
него фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност.
Твърди, че на въпросната дата не е участвала в ПТП, поради което
незаконосъобразно е ангажирана отговорността . На самостоятелно
основание излага съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство. Посочва, че АУАН е съставен извън предвидените в чл. 34 от
1
ЗАНН срокове, а АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Моли за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован не се явява,
представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. В., който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Намира, че АУАН и НП са съставени извън сроковете по чл.
34 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. На самостоятелно основание развива доводи, че в
хода на съдебното следствие не е доказано по безспорен и категоричен на
процесната дата да е реализирано ПТП и в него да е взела участие
жалбоподателката. Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се
явява, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 30.12.2020г. св. Д. подала сигнал до сектор ПП- гр. Перник, че на
същата дата, на светофара на Панорамен път и бул. Цар Борис III, при
управление на л.а марка Ф., модел П. , с рег. № ХХХХ е била ударена от л.а с
рег. № ХХХХ, чийто водач е напуснал местопроизшествието. На място не бил
извършен оглед на автомобила на св. Д..
Преписката била препратена по компетентност в ОПП-СДВР, като
работата по издирване на напусналия мястото на ПТП водач била възложена
на св. Д..
На 21.07.2021г. в ОПП-СДВР се явила жалбоподателката Г., която в
собственоръчно попълнена декларация заявила, че на 30.12.2020г. л.а с рег. №
ХХХХ е бил управляван от нея, но не е била участник в ПТП.
Св. Д. преценил, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал 1
от ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и в присъствието на свидетел
по съставяне на АУАН и на нарушителя съставил против Г. АУАН №
220252/21.07.2021г.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, като
2
същата се възползвала от правото си и вписала възраженията си.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по така
съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП №
21-4332-016231/05.08.2021г. на Началник група при отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
лева и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1,
т. 3 б“в“ от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
120,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец .
Описаната фактическа обстановка се извежда от приобщените по
делото писмени доказателства приложени и приети от съда на осн. чл.283 от
НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
Разпитан в хода на съдебното следствие св. Д. заявява ,че няма спомени
по случая, поради което показанията на същия не допринасят за изясняване
на обективната истина.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н., като ясни, логични
безпротиворечиви.
Съдът не кредитира показанията на св. Д. по отношение на изложените
от нея твърдения, че на посочената дата е възникнало ПТП и водачът на
другия автомобил е напуснал мястото, доколкото същите се явяват изолирани
и неподкрепени от други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
3
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя от формална страна.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от
административно наказващия орган особено съществени нарушения на
императивни разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си
обуславят отмяната му, без да се налага произнасяне по същество по предмета
на спора.
На първо място: при извършената служебна проверка, съдът
констатира и нарушение на процедурата по съставяне на АУАН. Видно от
представения по административнонаказателната преписка АУАН същият е
съставен и подписан само от един свидетел и то такъв по съставяне на АУАН.
Доколкото и така съставеният АУАН не е редовен, същият няма
доказателствена сила.
Административно наказващият орган пък от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се
произнесе по преписката, респективно преди да издаде наказателното
постановление, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване
4
на спорните обстоятелства. Тежестта на доказване в
административнонаказателното производство лежи върху наказващия орган.
При съставянето на атакуваното НП, АНО е допуснал съществени
процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Същият не е изследвал спорните обстоятелства, с оглед
изложените от жалбоподателя твърдения, че не е участвал в ПТП. Не е
доказал и твърдението на св. Д., че такова реално е настъпило посредством
оглед на управлявания от нея автомобил, респ. констатирането на механични
увреждания по него.
Задължение на АНО е да установи осъществяването на
административното нарушение както от обективна, така и от субективна
страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със
съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението
не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно
установено. В конкретния случай Съдът намира, че това не е сторено.
Допуснатите в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила са самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално
основание без произнасяне по съществото на спора.
За пълнота на изложението съдът ще изложи и своите мотиви за
неправилното приложение на материалния закон.
На първо място по делото не се доказа по безспорен и категоричен
начин на посочената дата да е възникнало ПТП. Легалната дефиниция за ПТП
е дадена в параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, а именно „30. "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.“. От събраните по делото доказателства не се установиха
претендираните от св. Д. материални щети.
На самостоятелно основание, дори да се приеме, че такова е било
реализирано не се установи жалбоподателя да е губил управление над
автомобила, което да е било причина за възникване на ПТП, доколкото се
твърди, че същата е извършвала маневра престрояване от лява в дясна лента и
поведението е следвало да бъде подчинено на разпоредбата на чл. 25 от
5
ЗДвП.
Доколкото не се доказа да е възникнало ПТП, то Г. не е имала
задължението на водач – участник в такова визирани в разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Поради тези съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено изцяло .
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателно, поради което същите следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемата страна – ОПП- СДВР, поради което
последните следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 300,00 лева в полза
на жалбоподателя Н. Т. Г. .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016231/05.08.2021г.
на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева и на основание чл.
175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3 б“в“ от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 120,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6