ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.........
22.04.2020г.
гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и втори април 2020г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1575 по описа за 2013 година:
Производството
по делото е за съдебна делба.
Постъпила е
молба от Националното бюро за правна помощ гр.София (НБПП), с която се иска да
бъдат присъдени разноските за изплатено от последното възнаграждение за правна
помощ по делото.
Съдът след
като се запозна с молбата и данните по делото намира за установено следното:
С
определение от 18.04.2018г. на основание чл.25 ал.1 и ал.3 във вр. с чл.23 ал.4
и чл.21 т.3 от Закона за правната помощ на ответника С.А.К. е предоставена
правна помощ за осъществяване на процесуално представителство и с определение
от 26.04.2018г. й е назначен представител. Производството по делото е
приключило с влязло в сила решение от
22.01.2019гг, с което е извършена реално делбата.
С решение
№ СЗ-2958-831/21.01.2020г. на Председателя на НБПП, на назначения представител е
определено и изплатено от НБПП възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно
разясненията, дадени от ВКС в определение № 99 от 14.04.2016г. на ВКС по ч. гр.
д. №730/2016г., I г.о., ГК; Определение №136 от 27.06.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. №2039/2016г., II г.о., ГК, съгласно чл.23 ал.2 вр. чл.21 ЗПрП,
правната помощ, във вида на процесуално представителство, обхваща и случаите
когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. В чл.23, ал.3 ЗПрП съдът е посочен като орГ., който в хипотезата
на ал.2 предоставя правната помощ, както и критерият, комплексен по естеството
си, който той съобразява. В сравнение с чл. 22 ЗПрП, чл. 23 ЗПрП не посочва
изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна,
но тази нейна характеристика се извлича от чл.2 ЗПрП, където е посочено, че тя
се финансира от държавата, както и от чл.94 ГПК, който я посочва изрично като
безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по
начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на
държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на
правната помощ в ЗПрП - правната помощ се предоставя на физически лица,
съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от държавата, като по този начин се гарантира
конституционно признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл.27а
ЗПрП предвижда, че е възможно изключение, като постановява, че възстановяването
на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната
помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи.
Уредените
в чл.78 ал.7, изр.1 и 2 ГПК две хипотези не са такива случаи. Това се налага от
граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл.78 ал.1 изр.1 ГПК е предвидено, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели
делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна,
разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане
срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на
служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с
доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от бюрото,
съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за
нея. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП,
без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е
страната, на която е предоставена правна помощ. Именно отговорността за
разноски урежда чл.78 ГПК, която е отговорност на страните в процеса, не и на
трети лица, и която е поставена в зависимост основно от материалноправния изход
на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл.78 ал.7 изр.2 ГПК следва да се
тълкува не във връзка с изр.1, който урежда и въвежда вземането на НБПП като
изключение, а в общия контекст на чл.78 ГПК, касаещ разпределяне на
отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.
Съгласно чл.78 ал.7 изр.2 ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило
правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл.78
ал.1 и ал.3 ГПК - изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено
върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна
помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи
на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен
защитник/. Следователно чл.78 ал.7 изр.2 ГПК не е от изключенията, предвидени в
чл.27а ЗПрП, за разлика от чл.97 ал.2 ГПК - случаят на лишаване от правна
помощ, и чл.96 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП - хипотезата на прекратяването й поР.
промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена. Аргумент в
подкрепа на изложеното може да се извлече и от чл. 24 ЗПрП, който урежда
случаите, в които правна помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице
предпоставките, очертани в чл.22 и 23 ЗПрП. Една от хипотезите е, когато
претенцията на страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Само в този случай законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото,
но на етап предоставянето й. По никакъв начин ЗПрП не обвързва с изхода на
делото възстановяването на средствата от лицето, на което тя вече е
предоставена, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК го прави.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че молбата на НБПП е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, поР. което
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ София за присъждане в полза на НБПП на разноски
за възнаграждение за особен представител в размер на 300,00лв. по предоставена
по настоящото дело правна помощ на ответника С.А.К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: