РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Велико Търново, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и осми две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 654 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба подадена от „Ц.и син“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Бели Осъм, обл. Ловеч, ул. „Козя стена“ № 37, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10270/ 24.08.2018 г., издадена от Ж.И.А.- началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – гр. София. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена без да е спазена изискуемата форма /липса на мотиви/, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Изтъква се, че първото от посочените в заповедта нарушения – това от дата 18.08.2018 г., фактически не е извършено, като се развиват подробни доводи за обосноваване на тази теза. Относно нарушението от 08.07.2018 г., отново с подробни доводи се твърди, че същото е изцяло недоказано от обективна страна. На последно място оспорващият търговец счита, че с издаването на административния акт не може да бъде постигната нито една от визираните в чл. 22 от ЗАНН цели на принудителните административни мерки, като същевременно е нарушен и принципът на съразмерност, доколкото засяга негови права и законни интереси в степен, по-голяма от необходимото за преследваната от закона цел. С тези мотиви, подробно изложени в подадената жалба, от съда се отмяната на оспорената заповед, претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото ***М.Н. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, като допълнително заявява такова за обявяване нищожността на оспорения административен акт, поради липса на териториална компетентност на издателя.
Ответникът
по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез пълномощника си
гл. *** К., оспорва жалбата. Като се позовава и на доводите, развити в писмено
становище при първоначалното разглеждане на делото твърди валидност, формална и
процесуална законосъобразност на оспорения административен акт, а по същество
безспорна установеност на нарушенията, обусловили налагането на ПАМ. Счита, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на правомощията,
предоставени със заповед на изпълнителния директор НАП. Развива доводи и че при
ПАМ от вида на процесните, административният орган
действа в ролята на обвързана компетентност, при което въпросът дали да приложи
или не мерките е извън обхвата на неговата преценка. С тези съображения,
изложени в хода на устните състезания, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции, в размер на 400,00 лв. съгласно приложен
списък.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, включително тези съдържащи се в административната преписка и допълнително
представените от ответника, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 18.08.2018 г., в 13:00 часа от
служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е извършена проверка в
търговски обект – гостилница „Хитър Петър“, находящ
се в с. Бели Осъм, обл. Ловеч, ул. „Козя стена“ № 37,
стопанисван от „Ц.и син“ ООД – с. Бели Осъм, за която е съставен Протокол за
извършена проверка № 0295350/ 18.08.2018 година. Съгласно отбелязаното в
протокола, в обекта са се предлагали като услуги ресторантьорство с утвърдена
категория „една звезда“, капацитет 70 места на открито и 30 места на закрито,
като има гостилница с предлагане за консумация на храна и напитки, и бар до
реката, където са предлагани десерти и кафе. Освен това в заведението е предлагана
и услугата „возене на въжен тролей“, за която цената е била 3,00 лв. за един
път и 5,00 лв. за двукратно спускане. На видно място е имало поставени
информационни табели, че заплащането на услугата „возене на въжен тролей“ се
извършва в сладкарницата. В обекта е имало два броя регистрирани фискални
устройства с индивидуални номера DY309272 и DY388325, като едното е свързано с инсталиран
програмен продукт за управление на търговска дейност „Готекс
Ресто“, а чрез другото, което не е свързано с посочения програмен продукт, са
били регистрирани продажбите на услугата с въжения тролей, както и на десерти и
кафе, поръчани на бара до реката. В обекта е имало инсталирано и пост
терминално устройство, като плащанията чрез него се отчитали чрез фискално
устройство. При проверката, преди извършването на легитимация,
от контролните органи е било проведено скрито наблюдение, при което е
установено, че клиент /в присъствието на проверяващите органи по приходите/ е
заплатил в брой сумата от 3,00 лв. за ползване на услугата „спускане на въжен
тролей“. Плащането е прието от Д.Ц. - представляващ „Ц.и син“ ООД, който не е
предоставил фискална касова бележка /ФКБ/. Съгласно отразеното в протокола,
проверяващият екип е направил и консумация на храна и напитки на стойност 28,10
лв., за което е била издадена ФКБ. Пак съгласно отразеното в протокола, във
връзка с предоставена сметка от 08.07.2018 г. № 59866 на стойност 109,00 лв.,
заплатена в брой от С.Н.М.– инспектор по приходите в отдел „Селекция“, ТД на
НАП – В. Търново, след разпечатка на контролната лента за дата 08.07.2018 г., е
било установено, че не е издадена фискална касова бележка от наличните и
работещи в обекта фискални устройства. При направена справка в програмния продукт
е било установено, че за деня са издадени сметки от № 59849 до 59932. Според
данните от протокола и от два броя описи на паричните средства в касата от
18.08.2019 г., по данни от двата броя ФУ касовата наличност е била 843,10 лв.,
по данни от касовите книги към тези ФУ – 893,10 лв. /50,00 лв. са отразени в
касовата книга към ФУ с ИН DY309272, сумата е
внесена за начало на работния ден, но не е въведена в касовия апарат/, а при
преброяване е установена фактическа наличност в касата 913,30 лева. От присъствалия
при проверката Д.П. Ц.са дадени писмени обяснения, че касовата бележка за
тролея се издава в сладкарницата преди или след спускането на клиента, а на
датата на проверката не издал касова бележка на клиент на стойност 3 лв.,
поради това, че хората са били с малко дете и не е можел да ги бави.
При така установеното е прието, че са
констатирани два случая на неиздаване на фискален касов бон от ФУ при продажба
– на дати 18.08.2018 г. и 08.07.2018 г., което е преценено като основание по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за налагането на принудителни
административни мерки по същия текст и по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Последвало е
издаването на оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 10270/ 24.08.2018 г., с
която за извършени нарушения на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
“Запечатване на обект” за срок от 14 дни, за търговски обект – гостилница
„Хитър Петър“, находящ се в с. Бели Осъм, обл. Ловеч, ул. „Козя стена“ № 37, стопанисван от „Ц.и син“
ООД – с. Бели Осъм. Определено е запечатването да се извърши в срок до 14 дни
от влизане в сила на заповедта. Със същата заповед на основание чл. 187, ал. 1
от ЗДДС е наложена и принудителна административна мярка “Забрана достъпа до
обекта” за същия търговски обект, като е указано наличните стоки да бъдат
отстранени до определената дата на запечатването му. Заповедта е връчена на
дружеството, чрез управителя му, на дата 28.08.2018 г., съгласно съдържащата се
в нея разписка. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез ТД на НАП – гр. В.
Търново на 11.09.2018 г., видно от дадения от ответната администрация входящ
номер.
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя не са ангажирани доказателства извън тези, съдържащи се в
административната преписка. От ответника е представена административната
преписка, в която извън коментираните по-горе документи, се съдържат справка за
лицата, работили към дата 18.08.2018 г. по трудово правоотношение с „Ц.и син“
ООД в обект гостилница „Хитър Петър“ /15 души/, разпечатка от фискален бон,
сочен да е издаден от „Ц.и син“ ООД и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП. Допълнително при първоначалното разглеждане на
делото, след изискване от съда, от ответника са представени представени
Заповед № 2264/ 11.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, три броя
решения на Управителния съвет на НАП за одобряване на
организационно-управленска структура на ЦУ на НАП и длъжностно разписание на ЦУ
на НАП към дата 01.02.2018 година. При първоначалното разглеждане на жалбата,
Заповед за налагане на ПАМ № 10270/ 24.08.2018 г. е обявена за нищожна с
Решение № 146/ 29.03.2019 г., по адм. дело № 674/ 2018 г. по описа на Административен съд – В.
Търново. С Решение № 14353/ 28.10.2019 г. по адм.
дело № 5877/ 2019 г. на Върховен административен съд е отменено Решение № 146/
29.03.2019 г., по адм. дело № 674/ 2018 г. по описа на АСВТ и делото е върнато на
същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на
делото от страните не са представени нови доказателства.
При така установеното от фактическа
страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация –
адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект за
който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4
от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя
от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК, същата се явява процесуално
допустима за разглеждане по същество в настоящото производство.
Съобразно Решение № 14353/ 28.10.2019 г. по адм. дело № 5877/ 2019 г. на Върховен административен съд и
обратно на твърдяното от жалбоподателя, издалото оспорения административен акт
лице, е притежавало необходимата за това материална компетентност. Във връзка с
възражението за нищожност и след извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
проверка съдът установи, че не се установяват пороци във формата, в проведената
процедура, нарушения на материалноправни норми или
несъответствие с целта на закона, които по своята степен на тежест да обуславят
нищожност на обжалвания административен акт.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения
административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК.
В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на приетите за
установени от административния орган факти и посочване на правното основание за
налагането на принудителната мярка. Макар и не твърде пространно, са изложени и
съображенията за налагане на процесните мерки –
нарушаване на данъчното законодателство, което води до неотчитане на приходи и
нанася пряка вреда на държавния бюджет. Отбелязано е, че в конкретния случай
данъчният субект е извършил две нарушения, касаещи отчетността и водещи до
неотчитане на приходи, като търговския потенциал на обекта сочи за нарушаване
на съществен държавен фискален интерес и обуславя предприемането на мерки за
защита на фиска. Посочено е и че спазването на
стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата
на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.
Продължителността на запечатването, освен с изброените обстоятелства, е
обоснована и с вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, като е
посочено, че посредством така определения срок за налагане на мярката се
осъществява превенция срещу превръщането на противоправното
поведение на задълженото лице в трайна практика. Съответствието на изложените
от административния орган мотиви с установените в производството факти, не
касае формалната, а материалната законосъобразност на акта.
В хода на административното производство
органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като
са извършили проверката си, в присъствието и на представители на „Ц.и син“ ООД
– салонния управител на обекта и един от управителите на дружеството. Същите са
довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз
основа на тях последващи действия. В оспорената
заповед са сгрешени индивидуалните номера на ФУ в обекта, но същите са правилно
отбелязани в протокола от проверката, и техническата грешка не е довела до
съществено нарушение на процесуални правила. Основателни обаче са възраженията
на жалбоподателя, че от контролните органи не са били проверени и изяснени
релевантни към случая факти и обстоятелства, по-конкретно такива, свързани с
второто /но първо по време/ от посочените в ЗПАМ нарушения. Както се посочи,
съгласно отразеното в протокола за извършена проверка и в заповедта, касае се
за сметка № 59866 в размер на 109,00 лв., която се твърди че е заплатена на
дата 08.07.2018 г. от С.Н.М.– инспектор по приходите в отдел „Селекция“, ТД на
НАП – В. Търново. Другите твърдяни в тази връзка
обстоятелства са, че неиздаването на касова бележка е било установено
посредством разпечатка на контролната лента за дата 08.07.2018 г., извършена е
проверка в програмния продукт при когато е констатирано, че за деня са издадени
сметки от № 59849 до 59932. Съгласно отразеното в протокола, но не и в процесната заповед, информацията за заплатената от С.М.
сметка е била изтрита. В представената пред съда административна преписка се
съдържа единствено копие от разпечатка на фискален бон, сочен да изхожда от „Ц.и
син“ ООД и неотговарящ на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т.
12, т. 14 и т. 17 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Същевременно издаденият при самата проверка фискален бон от ФУ с
ИН DY388325, както и служебните бонове от
18.08.2018 г. от двете ФУ в обекта, съдържат всички изброени по-горе реквизити,
вкл. графично фискално лого, съгласно приложение № 18 към Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ. Това, заедно с цялостната визия на „фискалния бон“ на л. 19 от делото
и фактът, че същият няма дата на издаване, прави неясно както действителното
авторство на въпросна разпечатка, така и моментът на изготвянето й. Както се
посочи, независимо от позоваването на данни от извършена проверка в
програмния продукт за управление на търговската дейност на „Ц.и син“ ООД, в
преписката липсват такива материализирани данни. Нещо повече, липсва и изрично
сочената в ЗПАМ разпечатка на контролна лента за дата 08.07.2018 г.,
удостоверяваща неиздаването на фискален бон за покупката на С.М.. На последно
място няма доказателства, че извършилите проверката органи по приходите
притежават специални знания в областта на информационните техологии,
необходими за установяване на твърдяното манипулиране на данните от програмния
продукт, чрез изтриване именно на въпросната сметка. Предвид така
констатираното се налага извод, че административният орган е възприел като
извършено второто посочено в ЗПАМ нарушение, без да е събрал необходимите за
това доказателства, т.е. не са спазени изискванията на чл. 35 от АПК. Нарушение
на същата норма е допуснато и в процедурата по установяване на другото
нарушение, посочено в ПАМ – неиздаване на фискален бон за услуга „спускане на
въжен тролей“, доколкото не са обсъдени дадените от Д.П. Ц.писмени обяснения
относно механизма на заплащане и издаване на касови бележки за конкретната
услуга. Въпросното нарушение в случая е съществено, доколкото недопускането му
е могло да повлияе върху съдържанието на оспорения акт и да доведе издателя му
до изводи, различни от формираните.
Заповедта за налагането на ПАМ е
издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
Съобразно характеристиките и целите на
принудителните администравни мерки, като вид
индивидуални административни актове /чл. 22 от ЗАНН/, необходима материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ е
наличието на данни за извършено административно нарушение или за вероятност от
извършването на токова, към предотвратяването или преустановяването на което
същите да бъдат насочени. Конкретно в случаи от вида на процесния,
съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, принудителна мярка запечатване на обект се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Настоящият състав
намира, че не е безспорно установено в проверения от служителите на НАП обект
гостилница „Хитър Петър“ да е извършена продажба на услуга, за която да не е
издадена фискална касова бележка.
Както се отбеляза по-горе, изцяло
недоказано е посоченото в ЗПАМ като второ по ред нарушение – неиздаването на
фискална касова бележка за покупка на стойност 109,00 лв., за която се твърди
че е заплатена на дата 08.07.2018 г. от С.Н.М.. Твърденията за описаното деяние
следва да бъдат подкрепени със съответните доказателства, които по достатъчно
категоричен начин да установяват всички негови съставомерни
елементи. Самото деяние е описано в протокола за извършване на проверка от
18.08.2018 г., който на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК, представлява официален
документ. В случая обаче, конкретно в частта му, касаеща
коментираната покупка, Протокол за извършена проверка № 0295350/ 18.08.2018 г.
няма характеристиката на такъв документ, доколкото не отразява действия и
изявления, извършени от или пред органите по приходите. Няма спор, че
твърденията са самата покупка да е извършена повече от месец преди проверката,
като никой от органите по приходите не е посочил да е очевидец на събитието.
Единственото писмено доказателство за заплащане на сумата от 109,00 лв. е
обсъденият „фискален бон“, но поради вече обсъдената липса на задължителни
реквизити, не е установено по безспорен начин кой е издателят му, при пълна
липса на данни за действителната дата на съставянето му. При липсата на други
писмени и/или гласни доказателства, „фискалният бон“ не е годен да удостовери
както самото заплащане на сумата, така и към кого то е извършено, а още
по-малко – че получател е именно дружеството-жалбоподател. Съобразно
изложеното, съдът намира коментираното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ за изцяло недоказано, при което същото не може да съставлява годно
основание за налагането на процесната принудителна
административна мярка.
По отношение на другото нарушение /първо
по поредност в ЗПАМ/, съдът намира за установено, че
на 18.08.2018 г. при извършена проверка на обект гостилница „Хитър Петър“,
стопанисван от „Ц.и син“ ООД, трима служители в отдел „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП са станали свидетели на извършено плащане от други клиенти, на сумата
3,00 лв. – стойността на услуга „спускане на въжен тролей“. Сумата е била
предадена от трето лице на Д.П. Църовски, който е
обслужвал тази атракция. Установено е, че Д.Ц. е приел сумата и не е издал
незабавно касова бележка от ФУ за извършеното плащане. Също така обаче се
установява от съставения при проверката протокол, че на видно място в обекта е
имало поставени информационни табели с указание, че заплащането на услугата
„возене на въжен тролей“ се извършва в „сладкарницата“. Предвид останалите
отразени в протокола обстоятелства, съдът приема, че под „сладкарницата“
съставителите са имали предвид бара до реката, в който се предлагат десерти и
кафе, а не някакъв отделен и по-отдалечен обект. Независимо от това, издаването
на касова бележка за полученото от обслужващия самата атракция служител,
предполага известен период от време, обективно необходим най-малкото за
придвижване до бара и предоставяне на сумата на касиера. В случая самият Д.Ц.
твърди, че това време е било по-продължително, поради необходимостта веднага да
обслужи клиентите. Така или иначе, при несъобразяване от самите клиенти на
доведените до знанието им указания за служителя обективно не е съществувала
възможност да издаде незабавно фискална касова бележка, а единствено вариант да
откаже да приеме плащането. При това положение проверяващите е следвало да се
убедят какви действия ще бъдат предприети от Д.Ц. след обслужването на клиентите,
което не е било извършено. Проверка на тези обстоятелства очевидно не е била
извършена и от административния орган преди издаването на оспорената заповед,
независимо от дадените от Ц.писмени обяснения по случая. При това положение
съдът не намира за безспорно доказано и второто от посочените в обжалваната
ЗПАМ нарушения на изискванията за издаване на документ при продажба, което
прави оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС.
Но дори да се приеме за доказано описаното от административния орган нарушение на дата 18.08.2018 г., съдът намира че принудителната административна мярка не съответства на целта на закона. В случая мотивите на заповедта сочат, че мярката е предприета с превантивна цел – да се предотврати извършването на други нарушения от страна на данъчния субект. Тези мотиви обаче са общи и несъобразени с конкретните претендирани като установен факти, а именно неиздаване на касова бележка за извършена услуга на стойност 3,00 лева. Неправилно, съобразно събраните в производството доказателства от ответника е прието, че констатираното нарушение не е първо за лицето. Всъщност липсват доказателства за други случаи на нарушения от този вид, които да квалифицират търговското поведение на проверяваното лице като трайно нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Ето защо изложените мотиви в заповедта, за висока степен на обществена опасност на деянието, възможност за многократно проявление на същото, и съответното съществено значение за охраната на държавния интерес, не кореспондират с обективно установените факти. Не става ясно по какъв начин нерегистрирането на една сделка на стойност от 3,00 лв. чрез касов бон от ФУ, засяга особено значим държавен или обществен интерес, при положение че за далеч по-голяма като стойност покупка, при същата проверка е издаден такъв касов бон. Вярно е, че налагането
от административния орган на принудителните администрантивни мерки от вида на процесните се извършва при условията на обвързана компетентност. Това обаче не освобождава административният орган от задължението да обоснове необходимост за налагането на ПАМ, предвид установените в чл. 22 от ЗАНН специфични цели на същите - предотвратяване, преустановяване и отстраняване на вредните последици от конкретно административно нарушение. Както се посочи, в случая не се доказва трайно установено поведение на субекта за ощетяване на фиска посредством неотчитане на продажби, налагащо налагане на мерки с цел предотвратяване на последващи нарушения от този вид. Не се установява необходимост от преустановяване на конкретното нарушение, при положение, че вече е изпълнен фактическия състав на същото, а липсват каквито и да било мотиви, касаещи евентуално целено с налагането на ПАМ отстраняване на последиците от неиздаването на касова бележка. Не става ясно и как видът и потенциалът на търговския обект обуславят съществено нарушаване интересите на фиска, доколкото става въпрос за неголямо заведение за хранене и развлечения, в малко населено място. Обратно стойността на контролната покупка за която не е издаден касов бон, фактът, че за другата контролна покупка /тази на храна и напитки, наличието на редовно въведени и действащи два броя фискални устройства, не обосновават квалификация за значимост на засегнатия държавен интерес, налагаща преустановяване, макар и временно дейността на обекта. Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Същевременно тази охрана не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /чл. 6, ал. 2 от АПК/, налагането на принудителната административна мярка, следва да е насочено към необходими за постигане на целта на закона, но и да е съразмерно по тежест с установените факти и преследваната цел. В тази връзка и не на последно място по значение, следва да се държи сметка че посредством налагането на процесните ПАМ се засягат непомерно права и законни интереси както на самото дружество, така и на 15 негови служители временно оставащи без работа като източник на доходи.
Предвид изложеното по-горе съдът намира,
че оспорените принудителни административни мерки са наложени при недоказано
извършване на сочените от административния орган нарушения на чл. 3, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
на МФ, а освен това противоречат на законоустановените
цели на административната принуда. Подадената жалба от „Ц.и син“ ООД е
основателна и като такава следва да бъде уважена. Заповед № 10270/ 24.08.2018
г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново,
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София,
като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не следва да се
присъждат. С оглед направеното в жалбата и в съдебно заседание искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател
съдебни разноски в размер на 400,00 лв. от които 50,00 лв. внесена държавна
такса и 350,00 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
договор на л. 6 от адм.д. № 674/ 2018 г. по описа на
АСВТ.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е
Ш И :
Отменя
по жалба
на „Ц.и син“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Бели Осъм, обл. Ловеч, ул. „Козя стена“ № 37, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10270/ 24.08.2018 г., издадена от Ж.И.А.-
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – гр. София.
Осъжда Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на „Ц.и син“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с. Бели Осъм, обл.
Ловеч, ул. „Козя стена“ № 37, разноски по делото в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :