РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. С. , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101110 по описа за 2020 година
Ищецът С. Д. Н. твърди, че на 23.05.2013 г. срещу него бил издаден изпълнителен
лист по т.д. № 2549/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI – 1 състав, за заплащането на сумата от
4255,84 лв. заедно със законната лихва от 29.10.2012 г. – датата на постановяване на
арбитражното решение, до окончателното погасяване на задължението, както и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 395,35 лв., разноски по арбитражното
производство в размер на 80 лв. и държавна такса за издаване на ИЛ в размер на 50 лв. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 20138480401288 по описа на ЧСИ
Р. А., което било прекратено на 21.12.2015 г. по силата на закона на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК – поради изтичане на две години след последното изпълнително действие от
21.12.2013 г. Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д.
№ 20207670400530 по описа на ЧСИ Г. Г. за главница в размер на 3788,21 лв., законна лихва
за периода от 29.10.2012 г. до 09.09.2020 г. в размер на 3025,91 лв. и присъдените разноски
в размер на 849,03 лв. Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителното дело, тъй като
същите са погасени по давност – след последното изпълнително действие по изп.д. №
20138480401288 по описа на ЧСИ Р. А. (21.12.2013 г.) е изминал срок над 5 години още
преди образуването на изп.д. № 20207670400530 по описа на ЧСИ Г. Г.. Моли съда да
признае за установено, че не дължи на ответника, взискател по изпълнителното дело,
придобил вземанията чрез договор за цесия, главница в размер на 3788,21 лв., законна лихва
за периода от 29.10.2012 г. до 09.09.2020 г. в размер на 3025,91 лв., както и разноски в
размер на 849,03 лв. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД оспорва предявения иск и моли
1
съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че придобил вземането срещу ищеца на
основание договор за цесия от 08.08.2018 г., сключен с първоначалния длъжник „Профи
Кредит България“ ЕООД, за който договор длъжникът е уведомен. Застъпва тезата, че по
силата на Постановление № 3/1980 г. на ВС, обявено за загубило сила с ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че давността за
вземанията се прекъсва с образуването на изпълнително производство за събирането им,
както и че давност не тече докато последното е висящо, като това разрешение намира
приложение до постановяване на посоченото тълкувателно решение, след който момент
следвало да се приеме, че всяко изпълнително действие прекъсва давността. Твърди, че въз
основа на изпълнителния лист от 23.05.2013 г. на 12.07.2013 г. било образувано изп.д. №
1288/2013 г. по описа на ЧСИ Р. А., с което давността за вземанията, предмет на
изпълнителното производство, била прекъсната. Като действия, прекъсващи погасителната
давност за процесните вземания, ответникът посочва още: присъединяване на НАП като
взискател на 21.12.2013 г., молба на взискателя от 03.08.2016 г. за извършване на справка за
регистриран трудов договор на длъжника и за налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение, молба на взискателя от 23.04.2018 г. за извършване на справка в НОИ и за
наличие на банкови сметки на длъжника, съответно за налагане на запор, молба от м.
септември 2018 г. за конституиране на нов взискател и за извършване на опис на движими
вещи, молба на взискателя от 02.04.2019 г. за извършване на справка в НОИ и налагане на
запор последвана от изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника, молба
на взискателя от 24.06.2020 г. за образуване на ново изпълнително производство, за
извършване на справки за наличие на имущество и за насрочване на опис на движими вещи,
изпращане на запорни съобщения до ОДМВР – С., „ПИБ” АД и работодателя Агенция пътна
инфраструктура.
Счита, че след образуването на изп.д. № 1288/2013 г. по описа на ЧСИ Р. А.
давността за вземанията е спряла да тече, до отмяната на Постановление № 3/1980 г. на ВС
чрез ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и че новата
давност е започнала от датата на постановяване на ТР и би следвало да изтече едва на
26.08.2020 г., като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Отделно от това след започването на
новата давност, същата била прекъсвана с извършването на изпълнителни действия, които
не било необходимо да са завършили успешно с оглед разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
При отхвърляне на иска претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като също
така прави възражение на прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на ищеца.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК.
2
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 23.05.2013 г.
СГС, констатирайки, че решение № 1074 от 29.10.2012 г. по вътрешно арбитражно дело №
1074/2012 г. по описа на арбитър Б. Газдова подлежи на изпълнение, е издал изпълнителен
лист срещу ищеца в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД за заплащане на сумата от
4255,84 лв. заедно със законната лихва от 29.10.2012 г. – датата на постановяване на
арбитражното решение, до окончателното погасяване на задължението, както и на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 395,35 лв., разноски по арбитражното
производство в размер на 80 лв. и държавна такса за издаване на ИЛ в размер на 50 лв. Чл.
117, ал. 2 ЗЗД гласи, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години, като на основание тази разпоредба съдът приема, че с
влизането в сила на арбитражното решение е сложено началото на петгодишен давностен
срок, чието изтичане би погасило вземането на кредитора при бездействие от негова страна
във връзка с осъществяване на принудителното му събиране (установените с арбитражни
решения вземания също попадат в приложното поле на тази норма, в каквато насока
съдебната практика е еднопосочна – напр. решение № 2106 от 28.12.1998 г на ВКС по гр.д.
№ 1571/98 г., V г.о., решение № 1959 от 11.03.2020 г. на СГС по в.гр.д. № 16832/18 г.).
Чл. 116, б. „в“ ЗЗД гласи, че давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, като съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. На 12.07.2013 г. кредиторът подал молба за
започване на изпълнително производство за събиране на вземанията си по изпълнителния
лист, каквото било образувано под № 20138480401288 по описа на ЧСИ Р. А.. В
производството били извършвани изпълнителни действия, всред които и присъединяване на
взискател, сторено на 21.12.2013 г., след която дата в продължение на 2 години не били
предприети други актове на принудително изпълнение. Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК гласи, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на
делата за издръжка, като на това основание следва да се приеме, че производството по изп.д.
№ 20138480401288 по описа на ЧСИ Р. А. е било прекратено по силата на закона на
21.12.2015 г., в който смисъл се е произнесъл и СГС с решение от 31.05.2019 г. по ч.гр.д. №
6385 по описа за 2019 г., с което се отменя отказа на ЧСИ да постанови прекратяването.
Казаното сочи, че всички действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземането
по изпълнителния лист, извършени по изпълнителното производство след тази дата
(21.12.2015 г.) не са валидно предприети, поради което следва да се приеме, че последното
действие по това изпълнително дело, произвело ефекта по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, се явява
присъединяването на кредитор от 21.12.2013 г.
3
Чл. 117, ал. 2 ЗЗД гласи, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Същевременно към момента на образуване на изп.д. № 20138480401288 по описа на ЧСИ Р.
А. е намирало приложение ППВС № 3/1980 г., според чието тълкуване давността по време
на изпълнителното производство се спира; това постановление е обявено за загубило силата
си чрез последващ тълкувателен акт ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК – т. 10 от същия, поради което съдът приема, че до датата на неговото обявяване -
26.06.2015 г., следва да се приеме, че давността е била спряна съобразно действащото до
този момент тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В този смисъл се е произнесла и
съдебната практика – решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г., 4-то г.о.,
според което последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени
по съответния ред, т.е. установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да
бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент (в същия смисъл са и
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 252 от
17.02.2020 г. по д. № 1609/2019 г. на ВКС, III г.о.). Въпреки съществуването на различни
становища по този въпрос, дали основание за образуване на тълк.д. № 3/2020 г. по описа на
ВКС, настоящият съдебен състав приема, че с оглед правната сигурност разрешенията по
тълкувателните актове на ВКС следва да намерят приложение до тяхната отмяна, без да
може новото тълкувателно решение да отнесе действието си към момент, в който по
задължителен начин е следвало да се прилага предходно такова.
Казаното сочи, че новата петгодишна погасителна давност е започнала да тече от
отмяната на ППВС № 3/1980 г. - 26.06.2015 г., и би следвало да приключи на 26.06.2020 г.
в случай че до този момент кредиторът не предприеме изпълнителни действия срещу
длъжника си и не са възникнали други обстоятелства, обосноваващи спирането и
прекъсването на давността. В конкретния случай с молба от 24.06.2020 г. ищецът в
качеството си на цесионер по договор за цесия от 08.08.2018 г. и Приложение № 1а към него
от 04.09.2018 г. инициирал ново изпълнително производство, каквото било образувано на
същата дата под № 20207670400530 по описа на ЧСИ Г. Г.. В молбата за образуване на
основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител било възложено извършването на всички
необходими действия за нормалното протичане на изпълнителното производство, като въз
основа на тази молба на 13.07.2020 г. ЧСИ присъединил държавата като взискател по делото
чрез изискването и приемането на удостоверение за наличие на публични задължения, а
също така наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (с постановление от
09.09.2020 г., по което запорното съобщение било връчено на взискателя на 11.09.2020 г.) и
запор на лек автомобил (чрез уведомление за наложен запор до ОД на МВР – С. от
09.09.2020 г., връчено на дирекцията на 10.09.2020 г.). Както по – горе стана ясно т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК изяснява, че
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
4
е предприето последното валидно изпълнително действие, поради което като действие,
прекъсващо започналата от 26.06.2015 г. погасителна давност, се явява както молбата за
образуване на изпълнително производство и възлагане на действия по чл. 18 ЗЧСИ от
24.06.2020 г., при положение че въз основа на нея са били предприети валидни
изпълнителни действия, така и самите действия, в конкретния случай присъединяване на
взискател от 13.07.2020 г., налагане на запор на трудово възнаграждение от 11.09.2020 г. и
на лек автомобил от 10.09.2020 г. При това положение съдът приема, че давността е била
прекъсната на 24.06.2020 г. преди погасяването на вземанията по изпълнителния лист, а
междувременно и самото завършване на давността се е отложило с два месеца с оглед
спирането по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, който гласи, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение (13.05.2020 г.) спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. При съобразяването
на това спиране погасителната давност се явява успешно прекъсната дори да се игнорира
ефекта на молбата за образуване на изпълнително производство от 24.06.2020 г., тъй като
присъединяването на взискател от 13.07.2020 г. представлява валидно изпълнително
действие, извършено преди окончателното изтичане на погасителната давност и
следователно годно да прекъсне същата. При тези данни става ясно, че към момента
вземането на ищеца по изпълнителния лист от 23.05.2013 г. съществува, тъй като не е
погасено по давност, поради което предявеният в обратната насока иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение, ведно с искането за
присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от С. Д. Н. с ЕГН ********** от гр.
С., ул. „Д.“ № .против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК .........и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. „П. В.“ № .., Бизнес център „Л. .“, ет. ., чрез който ищецът
моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника в качеството му на цесионер
по договор за цесия от 08.08.2018 г. и Приложение № 1а към него от 04.09.2018 г. главница
в размер на 3788,21 лв., законна лихва за периода от 29.10.2012 г. до 09.09.2020 г. в размер
на 3025,91 лв., както и разноски в размер на 849,03 лв., за чието събиране е образувано
изп.д. № 20207670400530 по описа на ЧСИ Г. Г. въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 23.05.2013 г. по т.д. № 2549/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI – 1 състав.
5
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Детелина“ № 1 за
присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА С. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № .да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК .............и адрес на управление: гр. С., район Л., бул.
„П. В.“ № ..., Бизнес център „Л. .“, ет. .направените по делото разноски в размер на 150 лв.
(сто и петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6