Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА Й.
при секретаря М. Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 474
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС от С.Г.Щ. ЕГН ********** *** и
Л.Й.С. ЕГН ********** *** против И.Д.И.
ЕГН **********,***, Д.Н.Д. ЕГН ********** ***, К.С.Д. ЕГН ********** ***, Н.К.Н.
ЕГН ********** ***, Д.К.Н. ЕГН ********** ***, М.И.А. ЕГН ********** ***, Л.И.Ц.
ЕГН ********** ***, С.А.Щ. ЕГН ********** ***, Е.С.Щ. ЕГН ********** ***, И.Л.Щ.
ЕГН ********** *** и М.Л.Г. ЕГН ********** ***.
Ищците
твърдят, че за периода от 1990 до сега лично, а считано от 25.12.2010 г. и като
наследници на Й. Щ. са владели непрекъснато е необезпокоявано следния недвижим
имот: едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м /с идентификатор №
38916.10.502.1/, второстепенна постройка с площ от 15 кв. м /с идентификатор
38916.10.502.2/ и терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в с.
Костенец и представляващ част от имот с идентификатор № 389161.10.502, целият с
площ от 2184 кв. м. Твърди се, че с
нотариален акт № 97/10.04.1987 г. е призната собствеността върху имота с площ
от 2184 кв. м на Д.И.Щ., М.И.Щ., Г. И. Т., Л. И.Щ. и С. И.Щ.. След съставянето
на нотариалния акт едноетажната жилищна сграда, построена в имота е била
обитавана от семейството на Л. Щ.. М.Щ. и И.Щ. напуснали къщата, като същата е
била обитавана единствено от Й.н Щ., С.Щ. и Л.С.. Иска се установяване правото
на собственост върху описаните имоти спрямо всички ответници, и се предявява
ревандикационен иск спрямо И.Л.Щ. и М.Л.Г..
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата М.Г. представя писмен отговор, в който оспорва
иска. Твърди, че приживе И.Щ. никога не е претендирал, че имотът е негов и не е
отблъсквал владението на останалите съсобственици. Сочи се, че ищцата С.Щ. не е
допускала М. Г. и И.Щ. до имота от 2012 г., като в къщата има две стаи с техни
вещи. Сочи се, че давността е била прекъсната с фактически и правни действия.
Особеният
представите на ответника Д.Н.Д., който е призован по реда на чл. 47 ГПК,
оспорва иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 97, том I, дело № 177/1987 г. на РС-Ихтиман се установява, че Д.И.Щ. ***, М.И. ***,
Г. И. Т. от Гара Елин Пелин, Л. И.Щ. *** и С. И. *** са признати за собственици
по наследство и самостоятелно давностно владение върху недвижим имот, находящ
се в землището на с. Костенец, представляващ дворно място с площ от 2780 кв. м,
заедно с построената в него жилищна сграда, при съседи: наследници на А. Н.,
наследници на А. Ч., дере и гора.
От приложеното удостоверение за наследници изх. № 147/07.05.2019 г., издадено
от Кметство с. Костенец се установява, че Д.И.Щ. е починал и е оставил за свои
наследници двама сина - И.Д.И. и Н.Д.Щ., който е починал и е наследен от Д.Н.Д.
и К. Н.Д., който също е починал, като е наследен от К.С.Д. /съпруга/ и две деца
– Н.К.Н. и Д.К.Н.. М.И.Щ. е починала, като няма преки наследници. Г. И. М. е
починала, като е наследена от две дъщери – М.И.А. и Л.И.Ц.. След смъртта си С. И.Щ. е наследен от преживяла съпруга С.А.Щ. и син
– Е.С.Щ.. От своя страна Л. И.Щ. след смъртта си е наследен от трите си деца - М.Л.Г.,
И.Л.Щ. и Й. Л.Щ., който след смъртта си на 25.12.2010 г. е наследен от ищците –
С.Г.Щ. /преживяла съпруга/ и Л.Й.С. /дъщеря/.
От показанията на св. Л. С., се установява, че спорният парцел е бил
разделен на четири и има построени четири къщи, като С.Щ. живее в къщата на Л. Щ..
Преди 30 години там живял и И.Щ., но тъй като му било тясно се изнесъл със
съпругата си и детето Свидетелката твърди, че откакто се е изнесъл И. не е имал
претенции към къщата.
От своя страна св. И.М. също твърди, че първоначално в същата са живели
семействата на И.Щ. и Й. Щ., но И. се е изнесъл от там и е отишъл на квартира.
Споделял със свидетелката, че не може да се върне в къщата, защото е на Д.Й.
твърдял, че са се разбрали, тъй като родителите им дали пари на М. да си купи
апартамент, И. получил парцел, а къщата останала за него.
Според св. М. Г., която познава С.Щ. от 2011 г., тя живеела в къща в
близост до работното й място. През месец май тази година, когато разбил
входната врата и изхвърлил покъщнина на С., девер й за пръв път предявил
претенции към имота.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно, се установява, че спорният
имот е с идентификатор № 389161.10.502 по кадастралната карта на курорт Вили
Костенец от 2005 г. и е с площ от 2184 кв. м, като същият е частично идентичен
с описания в нотариален акт № 97, том I, дело № 177/1987 г. на РС-Ихтиман, а разликата от
600 кв. м се намира югозападно от него. В този имот има обособени два оградени
имота, като оградата е от телена мрежа и дървени колове. В целия имот са
построени пет постройки, от които четири са жилищни и една второстепенна
постройка за дърва, която е долепена до едноетажната жилищна сграда с площ от
75 кв. м. Площта на частта от имота, която е заградена и в която попада
едноетажната жилищна сграда с площ от 75 кв. м /идентификатор №
389161.10.502.1/ е 874 кв. м. Според вещото лице между останалите къщи няма
изградени огради.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост върху недвижим имот по чл. 124, ал. 1 ГПК от съсобственик спрямо
останали съсобственици, както и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу част от
двама от съсобствениците.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита
на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се
установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето,
което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск,
разглежданият цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на
конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод
на вещта, обект на оспорваното право.
Предмет на производството е реална част от
съсобствен недвижим имот, включващ едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м
/с идентификатор № 38916.10.502.1/, второстепенна постройка с площ от 15 кв. м
/с идентификатор 38916.10.502.2/ и терен към нея с площ от 546,00 кв. м,
находящ се в с. Костенец и представляващ част от имот с идентификатор №
389161.10.502, целият с площ от 2184 кв. м., който е бил придобит по давност от
наследодателите на страните и за който няма данни да е бил поделян помежду им.
За
да е допустим искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е нужно ищецът да обоснове правния си
интерес от търсената защита Правният интерес се обуславя от оспорването на
правото на собственост на ищеца, но наличието или липсата му следва да се
преценява за всеки конкретен случай, съобразно твърдяното в исковата молба
фактическо положение, с оглед на което се предявява установителния иск за
собственост. С оглед търсената от ищците защита на правото им на собственост, с
която се цели установяването на индивидуална собственост от реална част от
съсобствен недвижим имот по отношение на останалите съсобственици съдът приема,
че те имат правен интерес от иска. Това е така, защото с постановяването на
евентуално уважително решение би се формирала сила на пресъдено нещо между ищците
и ответниците по преюдициалния въпрос за наличие на съсобственост и размера на
участието им в нея.
По
същество обаче, съдът приема, че искът е неоснователен.
При установителния иск за собственост, ищецът следва
да проведе пълно, главно доказване на юридическия факт, от който извежда
твърдяното право на собственост върху процесната вещ. Основанието на иска за
собственост обхваща фактите, от които ищцата твърди, че произтича правото й и
само с оглед на така заявеното основание съдът е длъжен да разгледа иска.
В случая ищците се позовават на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, като твърдят, че наследодателят им Й. Щ., а след неговата
смърт и те самите са владели жилищната сграда и прилежащия й терен непрекъснато
и необезпокоявано за период повече от 10 години преди предявяване на иска.
Позовавайки се на
придобивна давност по чл. 79 ЗС ищците следваще да
установят при условията на пълно и
главно доказване упражняване на фактическа власт върху имота в продължение
определен период от време постоянно, непрекъснато, явно и спокойно.
Фактическият състав на владението по чл. 68, ал. 1
ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана върху имота фактическа власт /corpus/, така и
субективния елемент - вещта да се държи като своя /animus domini/ - решение №
477/8.11.2010 г. по гр. д. № 909/2009 г., ВКС, II г. о., решение №
503/2.05.2012 г. по гр. д. № 83/2011 г., ВКС, I г. о., решение № 88/27.07.2016
г. по гр. д. № 661/2016 г., ВКС, II г. о. При наследствен имот, ако някой от
наследниците сам упражнява фактическата власт върху цялата вещ, той владее
вещта до размера на собствените си права, а в останалите части - упражнява
държане. За да може един от сънаследниците, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
следва да превърне с едностранни действия, държането им във владение. Това
означава, че трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, които действия
следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици, да не пораждат
съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и да не допускат
чужди въздействия - ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, ВКС. Казано
с други думи ако съсобственик се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
В случая в хода на производството не се събраха
доказателства за такива фактически действия, предприети от страна на Й. Щ., а
след неговата смърт – от страна на С.Щ. и Л.С., които да са станали достояние
на останалите съсобственици на имота, които недвусмислено да са били възприети
от тях като владение на имота като свой. Събраните по делото гласни
доказателства не са от естество да докажат, че Й. Щ. приживе, а и наследниците
му С.Щ. и Л.С. са манифестирали
намерението си спрямо останалите наследници, че имотът е тяхна еднолична
собственост. Разпитаните свидетели установиха единствено, че в последните
години едноетажната жилищна сграда, второстепенната постройка и част от терена е
ползван от Й.Щ. и семейството му, но не и че имотът е владян като свой. Нещо
повече - по делото не са събрани данни за това кога е и от кого е построена
спорната жилищна сграда и кога е изградена оградата в имота, Затова и в съответствие с правилото на чл. 92 от Закона за
собствеността, съгласно което собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, тя е
съсобствена между собствениците на терена, в който е изградена.
В този смисъл съдът приема, че ищците не доказаха елементите на фактическия състав
на придобивната давност, поради което те са владелци
на своите идеални части от жилищната сграда, второстепенната постройка и
терена, в който са построени, но държатели по отношение на останалите идеални части на другите наследници.
По отношение на ревандикационния иск,
предявен срещу И.Л.Щ. и М.Л.Г.И.Л.Щ. и М.Л.Г. съдът приема следното:
Предоставянето на търсената собственическа защита по
чл. 108 ЗС е обусловено от едновременното установяване, че ищецът е собственик
на спорния имот (съответно част от имот), който се владее или държи от
ответника без правно основание. Тежестта на доказване на тези предпоставки лежи
върху ищеца като липсата на всяка една от тях обуславя извод за неоснователност
на иска, т.е. правото да се иска предаване на владението по чл. 108 от ЗС
възниква при следния фактически състав: ищецът да е собственик (активна
материална легитимация); вещта да се владее или държи от ответника и
фактическата власт на ответника да е без правно основание, противопоставимо на
ищеца.
Както бе посочено по-горе, ищците не доказаха, че са единствени собственици на
едноетажната жилищна сграда с площ от 75 кв. м, второстепенната постройка с
площ от 15 кв. м и реална част от
терена, в който са изградени с площ от 546,00 кв. м.
Принципно съсобственикът може да предяви иск за
ревандикация на своята идеална част от общата вещ срещу друг съсобственик,
който упражнява фактическа власт върху цялата вещ. Недопустима е обаче
ревандикация между съсобственици за реални части от съсобствен имот, доколкото при наличието на съсобственост се прилагат
правилата на глава трета от Закона за собствеността, съгласно които всеки
от съсобствениците има законова гарантирана възможност да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на останалите
съсобственици да си служат с нея според правата си – чл.31, ал.1 ЗС. Тези права
на съсобственика включват: участие в ползите на вещта съразмерно на частта му
от нея – например върху припадащата се част от нейните плодове/естествени и
граждански/ – чл.30, ал.3 ЗС, на получаване на обезщетение за ползването
на общата вещ, от което е лишен от деня на писменото поискване – чл.31, ал.2
ЗС, както и да упражни правата си по чл.32, чл.33 и чл.34 ЗС – на определяне на
начина на управление на общата вещ с отреждане на дял в реално ползване,
на изкупуване и на делба на съсобствения имот.
В случая след като съдът прие, че и ищците не са
еднолични собственици на процесните сгради и терена, в който са изградени, а
същите са съсобствени с ответниците, то така предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора разноски не следва да бъдат
присъждани.
Воден
от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК,
предявен от С. Г.Щ. ЕГН **********
*** и Л.Й.С. ЕГН ********** *** против И.Д.И.
ЕГН **********,***, Д.Н.Д. ЕГН ********** ***, К.С.Д. ЕГН ********** ***, Н.К.Н.
ЕГН ********** ***, Д.К.Н. ЕГН ********** ***, М.И.А. ЕГН ********** ***, Л.И.Ц.
ЕГН ********** ***, С.А.Щ. ЕГН ********** ***, Е.С.Щ. ЕГН ********** ***, И.Л.Щ.
ЕГН ********** *** и М.Л.Г. ЕГН ********** *** за установяване
по отношение на ответниците, че ищците са собственици на едноетажна
жилищна сграда с площ от 75 кв. м /с идентификатор № 38916.10.502.1/,
второстепенна постройка с площ от 15 кв. м /с идентификатор 38916.10.502.2/ и
терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в с. Костенец и представляващ
част от имот с идентификатор № 389161.10.502, целият с площ от 2184 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г.Щ. ЕГН ********** *** и Л.Й.С. ЕГН
********** *** против И.Л.Щ. ЕГН **********
*** и М.Л.Г. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване
на владението върху едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м /с
идентификатор № 38916.10.502.1/, второстепенна постройка с площ от 15 кв. м /с
идентификатор 38916.10.502.2/ и терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ
се в с. Костенец и представляващ част от имот с идентификатор № 389161.10.502,
целият с площ от 2184 кв. м.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Р. Й.)