Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
град Плевен, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм. дело №1134/2020г.
по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр.
чл.145 от АПК.
Депозирана е жалба от Н.В.Т., чрез адв. Т. Д., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№20-0938-001697/13.12.2020г. на мл. автоконтрольор- сектор Пътна полиция ОДМВР
– Плевен, с която, на жалбоподателя, по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП,
е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца до 1
година“, за извършено нарушение на чл. 5, ал.3, предл. 1 от ЗДвП. Твърди се, че
издадената заповед е незаконосъобразна. Твърди се, че са налице допуснати
нарушения на законоустановената процедура по издаването на заповедта. Твърди
се, че оспорената заповед е немотивирана, като самостоятелно съществено
нарушение. Твърди се, че нарушението, за което е наложена ПАМ, не е установено
по безспорен начин, като в самият АУАН, са посочени различни часове на извършване
на нарушението. Посочва се също, че талонът за изследване на кръвта е връчен на
жалбоподателя след издаването на АУАН. Посочва, че размерът на количеството
алкохол е съставомерен елемент от фактическият състав на нарушението, като се
оспорва посоченият размер от 0,73 промила, като завишен. Посочва се, че липсват
данни за техническата изправност на техническото средство „Дрегер Алкотест“
7510 с рег. №ARBA0164. Твърди се също, че в процесната заповед не е посочен
конкретен срок на наложената мярка, като е посочил период от 6 месеца до 1
година. Твърди се, че са налице и нарушения и на материалния закон. в
заключение моли съда да отмени издадената Заповед за налагане на ПАМ, като
незаконосъобразна. Претендират се разноски.
По делото, от страна на ответника, е депозирано
становище, в което се заявява, че депозираната жалба е неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
съобразно представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на
оспорената Заповед за налагане на ПАМ №20-0938-001697/13.12.2020г. на мл.
автоконтрольор- сектор Пътна полиция ОДМВР – Плевен, на жалбоподателя Н.Т., на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна адм. мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца до 1 година“. От съдържанието на
процесната заповед се установява, че ПАМ е наложена, за извършено нарушение на
чл. 5, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, за това, че на 13.12.2020г, ок. 0,55 часа, в гр.
Плевен, ул. „Десети декември“, до №86, с посока на движение бул. „Христо
Ботев“, като водач на собствения си лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. ***,
управлява автомобила след употребата на алкохол; от направената качествена
проба, с пореден номер 01560 в 02,59ч, с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“, с № ARBA 0164, е установено, че Т.
управлява с 0,73 промила алкохол в кръвта; издаден е талон за медицинско
изследване №0001463/13.12.2020г, заедно с 8 бр. стикери за сигурност и
валидност на пробата с пореден номер А027915, връчени в 03,50 часа на
13.12.2020г.
Безспорно по делото се установява факта на издаване на
АУАН №355760/13.12.2020г., за извършеното от Т. нарушение на нормата чл. 5,
ал.3, предл. 1 от ЗДвП, описано по- горе, с който са иззети СРМПС и рег. Табели
на автомобила- ***, както и СУМПС и контролен талон на водача. Безспорно се
установява също и факта на издаване на талон за изследване, с №0001463, ведно
със стикери, връчен на Т. в 03,50 часа на 13.12.2020г. Безспорно се установява
по делото също, съобразно представената справка, че жалбоподателя Т. е
собственик на управляваният от него лек автомобил Шкода Октавия, с рег. ***. По
делото се установява също, видно от представената ежедневна ведомост за 12./13.12.2020г,
надлежно утвърдена от началник сектор Пътна полиция, материалната компетентност
на актосъставителя на АУАН.
По делото, до датата на приключване на съдебното
дирене, не се установява издаване на наказателно постановление, но този въпрос съдът
намира за ирелевантен към настоящия правен спор, доколкото производството по
налагане на административно наказание с издаване на НП, не обуславя
производството по налагане на принудителни административни мерки и обратното.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Жалбата е основателна.
Безспорно по делото се установява, че процесната
Заповед за налагане на ПАМ, е издадена от компетентен орган, в рамките на
предоставените му със Заповед №316з-27/03.01.2018г., правомощия. При издаване
на процесната Заповед за налагане на ПАМ обаче, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до нейната незаконосъобразност.
Съобразно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
следната принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство,
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Съобразно цитираната норма, принудителната адм. мярка се
налага за срок от шест месеца до една година. Срокът на ПАМ подлежи индивидуализация
със самата заповед, в посочените законови рамки, отстрана на адм. орган, като
следва да бъдат изложени и мотиви в тази насока. В случая обаче, срокът на
процесната ПАМ не е индивидуално определен и конкретизиран, а е посочено, че мярката
се налага за срок от 6 месеца до 1 година. Съдът намира, че по този начин,
ответникът- мл. автоконтрольор, сектор
Пътна полиция ОДМВР – Плевен, е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, в т.ч. и правото на защита на жалбоподателя. При налагане на ПАМ, по реда
на посочената норма- чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, срокът на мярката следва да
бъде конкретно посочен, за разлика от ПАМ, налагана по реда на чл. 171, т. 1,
б. „б“, от ЗДвП, предвиждаща временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, на същото основание, но за срок до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съобразно редакцията на нормата на чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, срокът на налагането на ПАМ, не се обвързва и
предпоставя от решаването на въпроса за отговорността на водача, въз основа на издадено
съответно наказателно постановление.
На основание гореизложеното, съдът приема, че
издадената Заповед за налагане на ПАМ №20-0938-001697/13.12.2020г. на мл.
автоконтрольор- сектор Пътна полиция ОДМВР– Плевен, е незаконосъобразна, само
на това основание и следва да отменена като такава, без да се обсъждат останалите изложени в жалбата
възражения и релевантни към правния спор факти.
С оглед изхода на спора, следва в полза на жалбоподателя
да бъдат присъдени разноски, в размер на 310лв., от които 300лв.- адв.
възнаграждение и 10 лв.- държавна такса.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ
№20-0938-001697/13.12.2020г. на мл. автоконтрольор- сектор Пътна полиция ОДМВР
– Плевен, въз основа на която, на Н.В.Т., ЕГН **********,***, е наложена, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, принудителна адм. мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца до 1 година“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ОДМВР- ПЛЕВЕН, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.В.Т., ЕГН **********,***, сумата от 310лв.- разноски по делото.
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
АДМ. СЪДИЯ