Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4018 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на И.И.И. срещу П. на РБ
за осъждането й да му заплати сумата от 26 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес и негативни психически преживявания и провалени социални контакти от
повдигане и поддържане на обвинение в престъпление, за което И. бил оправдан и
800 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски
хонорари в наказателното производство. Претендира и заплащане на законни лихви
от дата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и
мораторни лихви върху главницата от 26 000 лева в размер на 12 749
лева за периода 23.05.2014 г. до 22.03.2019 г. и върху главницата от 800 лева в
размер на 392 лева за периода 14.05.2012 г. до 22.03.2019 г.
Ищецът
твърди в подадената от него искова молба, че на 08.10. срещу 09.10.2010 г. със
свои приятели били на дискотека в „Котън клуб“ в
Студентски град. Възникнал конфликт, при който И.И.
бил изведен от заведението, но там кавгите с друго лице от дискотеката
продължили. Дошли полицаи и го задържали за срок от 24 часа. Обвинили го, че е
извършил престъпление „хулиганство“, изразяващо се в отправяне на псувни спрямо
орган на реда. След като освободили ищеца, той се свързал с адвокат, на когото
заплатил 500 лева да го представлява по образуваното наказателно производство.
Впоследствие П. внесла в съда постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
До
този момент досъдебното производство се проточило повече от година и през този
период И. бил под постоянен стрес. По образуваното НОХД № 21692/2011 г. по
описа на СРС, 20 състав, продължило от март 2012 г. до януари 2014 г. и след
проведени осем съдебни заседания, съдът постановил решение, с което признал
ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение. В този период И. станал
нервен, влизал в конфликти с приятелите си и се страхувал, че ще бъде осъден,
което неминуемо щяло да повлияе на бъдещето му.
Срещу
решението на СРС П. подала протест. За представителството от адвокат пред въззивната инстанция ищецът заплатил допълнително 300 лева.
С окончателно решение от 23.05.2014 г. състав на СГС потвърдил решението на
СРС. Въпреки това ищецът продължил да чувства несигурност и опасение, че П. ще
продължи да търси начин той да бъде осъден.
Воденото
в продължение на четири години наказателно производство провалило социалните
контакти на И.И. – разделил се с приятелката си,
приятелите му започнали да го отбягват, а и той самият избягвал компанията им.
Неимуществените
вреди оценява на 26 000 лева, като моли сумата да му заплатена ведно със
законните лихви от 23.04.2014 г. до окончателното изплащане. Претендира и
имуществени вреди на стойност 800 лева, представляващи заплатени адвокатски
хонорари в наказателното производство, ведно със законните лихви от 14.05.2012
г. до окончателното изплащане.
От
ответника П. на РБ е постъпил отговор, в който се излагат доводи за
неоснователност на исковете и липса на законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата. Твърди завишен размер на претенцията за
неимуществени вреди. Възразява за погасяване по давност на мораторните
лихви.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност
по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата произтича от общото
задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на
гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при
наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от
нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на
вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В
случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца имуществени
и неимуществени вреди от действия на органите на П. – внасяне в съда на
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК за извършено престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК.
Не
се спори между страните в производството, че И.И.И. е
бил задържан за срок от 24 часа и с постановление от 09.10.2010 г. - привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
С
постановление от 27.10.2010 г. прокурор при СРП е постановил образуваното като
бързо производство № ЗМ 3231/2010 г. по описа на 07 РУП СДВР да продължи по
общия ред.
На
19.05.2011 г. разследващият полицай при 07 РУП е предложил ДП № 3231/2010 г. да
се изпрати на СРП с мнение за предаване на съд.
С
постановление от 11.11.2011 г., внесено в СРС на
15.11.2011 г., е предложено И.И.И. да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по
чл. 78а от НК за извършено на 09.10.2010 г. престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Образувано
е НАХД № 21692/2011 г. и след проведени осем съдебни заседания, на 23.01.2014
г. е постановено решение, с което И.И.И. е признат за
невиновен в това, че на 09.10.2010 г., около 02.00 часа в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, пред заведение „Котън клуб“ е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – напсувал Р.П.М.– полицейски служител при 07
РУП-СДВР и го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК.
Срещу
това решение П. подала протест. ВНАХД № 996/2014 г. по описа на СГС приключило
с окончателно решение № 514 от 23.05.2014 г., потвърждаващо акта на първоинстанционния съд.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема за доказано деянието, от
което ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са осъществени две от
предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер и влязло в сила съдебно решение, с
което ищецът в настоящото производство е признат за невиновен в извършването
му.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно
осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния,
обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. №
1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и
психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират от
естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия.
Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с
онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с причинените от незаконното обвинение вреди – стрес,
чувство на страх от неоснователно осъждане, негативна промяна в начина на
живот, изразяваща се в ограничени социални контакти.
Неминуемо
е привличането към наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление
от общ характер да породи страх у обвиняемия от осъждане.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.С.се
установява, че воденото срещу И.И. в продължение на 4
години наказателно производство се е отразило негативно на начина му на живот.
Затворил се, станал необщителен и нервен. Разделил се с приятелката си, на
която много държал и започнал да злоупотребява с алкохол. Това повлияло на
работата му и на хобито му да спортува.
За
да определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява тежестта на обвинението и обстоятелството, че за престъплението, за
извършване на което е бил обвинен се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация, както и обществено
порицание.
При
незаконно повдигане на обвинение се засяга правната сфера на привлеченото към
наказателна отговорност лице и това води до настъпване на вреди за потърпевшия
– негативно отражение върху психиката от несигурността на изхода. И.И. е привлечен като обвиняем през октомври 2010 г., а наказателното
производство е приключило през май 2014 г., или наказателното преследване е
продължило около три години и половина. Освен че е бил неколкократно
разпитван по досъдебното производство, започнало като бързо и преобразувано
като такова по общия ред, И. се е явявал като обвиняем на всяко от проведените
осем съдебни заседания.
В
приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, за доказаните неблагоприятни последици
от незаконното повдигане и поддържане на обвинение за извършване на умишлено
престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК дължимият
размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е 2 000 лева. Това
обезщетение е съобразено с обстоятелствата, че към 09.10.2010 г. ищецът не е би
осъждан, но в хода на наказателното производство, с влязло в сила определение
от 20.09.2011 г. е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Това
опровергава в значителна степен твърденията му за чувство на страх и специално
негативно отношение от страна на правоохранителните
органи към него. С поведението си, грубо нарушаващо забраната за управление на
МПС под въздействие на алкохол, И. е демонстрирал дързост и незачитане на
обществения ред. Страхът от проблеми в работата и негативни последици за
бъдещото му не са били с такъв интензитет, че да му попречат да извърши по
време на висящността на НАХД № 221692/2011 г. друго противоправно деяние, което действително е лош атестат за И.
като личност със склонност към нарушаване на установения в страната ред.
По
тези съображения съдът счита, че обезщетение в размер на 2 000 лева е
достатъчно да обезщети И. за търпените неимуществени вреди от обвинението в
хулиганство. За горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева искът е
неоснователен, тъй като е завишен от гледна точка на онези вредни последици,
които безспорно се доказа да са настъпили за ищеца. Целта на присъденото
обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди,
без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Сумата
от 2 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на решението, с което ищецът е оправдан (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 23.05.2014 г. до
окончателното изплащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за погасителна давност на претенцията
за лихва. Установява се, че искът е заведен на 22.03.2019 г., поради което за
периода 23.05.2014 г. – 21.03.2016 г. лихвата е погасена по давност. Такава се
дължи за период от три години преди датата на завеждането на исковата молба –
от 22.03.2016 г.
По приложеното наказателно
производство се намират два договора за правна защита и съдействие. Според
сключения на 12.10.2010 г. договор с адв. М. М.
договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, като не е отбелязано тази
сума да е заплатена от клиента И.И.И.. По договор от
13.03.2014 г. И.И. и адв.
М. М. са се споразумели за адвокатски хонорар от 300 лева, които е отбелязано,
че са заплатени „на ръка“ (в брой). Съгласно т. 1 на ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което съдът намира за
приложимо и в конкретния случай, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая надлежно отбелязване за
плащане и начина на извършването му е направено по договора от 13.03.2014 г. за
сумата от 300 лева. За останалите 500 лева липсват каквито и да било
доказателства да са сторени разходи от И.И.. Поради
това искът е основателен за сумата от 300 лева. Доколкото ответникът е възразил
за погасителна давност на акцесорната претенция за
лихва, сумата се дължи ведно със законната лихва от 22.03.2016 г. до
окончателното изплащане.
При този изход
на спора и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските
за производството и възстановяване на заплатената държавна такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „**** да заплати на И.И.И., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за
което е оправдан с влязло в сила на 23.05.2014 г. решение, ведно със законната
лихва от 22.03.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 26 000
лева и за заплащане на мораторни лихви за периода
23.05.2014 г. – 21.03.2016 г.; сумата от 300 лева, представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в наказателното
производство, ведно със законната лихва от 22.03.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 800
лева и за заплащане на мораторни лихви за периода
14.05.2012 г. – 21.03.2016 г.; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78,
ал. 1 от ГПК – сумата от 181.64 лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: