№ 2135
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110116432 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД.
В исковата и уточняващата молба молба ищцата М. В. АЛ. твърди, че на 28.02.2018г.
е сключила с ответното дружество „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД анекс към договор
за наем от 09.02.2017г., по силата на който е предоставила на дружеството за временно и
възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ вилна сграда, състояща
се от сутерен - санитарен възел, кухня, трапезария, офис и котелно; втори етаж - стълбищна
клетка, входно антре, два коридора, четири стаи, два балкона и сервизни помещения, трети
етаж - таванско помещение със санитарен възел и тераса, представляващ ателие с площ от
130 кв.м., за срок от една година, при месечна наемна цена от 1000 евро, платима до 20-то
число на месеца, предхождащ наемния период. Твърди се, че за периода от м. август 2018г.
до м. март 2019г., включително ответникът не е заплатил цялата дължима месечна наемна
цена, като е останал задължен със сумата от 57.60 евро месечно. За вземането си излага, че е
депозирала заявление по чл. 410 ГПК, като по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 11875/2021г. ответното дружество е депозирало възражение. С оглед това и за ищцата е
налице правен интерес от установяване съществуване на вземането й в размер на 460 евро,
представляваща незаплатена наемна цена за периода от м. август 2018г. до м. март 2019г.,
включително, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, поради което и сезира съда с искане за това.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Хоспис - Свети Пантелеймон" ЕООД
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Поддържа, че ищцата не е изпълнила задължението си по договора да предаде всички
1
помещения и площи по договора, като конкретно твърди, че офисът до котелното
помещение, както и самото котелно помещение са ползвани от трето лице, което няма
каквато и да е връзка с ответника или дейността му. В условията на евентуалност право
възражение за прихващане с насрещно свое вземане в размер на 1440 евро, представляваща
следващото се на дружеството обезщетение за лишаване от ползване на посочените
помещения за периода от 28.02.2018г. до м. март 2019г. С оглед горното моли за отхвърляне
на предявения иск като неоснователен, в условията за евентуалност поради извършено
прихващане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 11875/2021г. по описа на ВРС, 34-ти състав, се установява,
че по заявление на М. В. АЛ. против „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4222/18.08.2021г., с която е
разпоредено длъжникът „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД да заплати на заявителя М. В.
АЛ. сумата от 460.00 евро (четиристотин и шестдесет евро), представляваща незаплатена
наемна цена за периода м. август 2018г. до м. март 2019г., включително, по договор за наем
на недвижим имот от 09.02.2017г. и сключения към него анекс от 28.02.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
16.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението. В срока по чл. 414 ГПК,
длъжникът „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение.
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание
на 18.04.2022г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че между тях е сключен договор за наем от 09.02.2017г. и анекс от 28.02.2018г.,
по силата на който ищцата се е задължила да предостави за временно и възмездно ползване
недвижим имот, представляващ вилна сграда, състояща се от сутерен - санитарен възел,
кухня, трапезария, офис и котелно; втори етаж - стълбищна клетка, входно антре, два
коридора, четири стаи, два балкона и сервизни помещения, трети етаж - таванско
помещение със санитарен възел и тераса, представляващ ателие с площ от 130 кв.м., срещу
месечна наемна цена в размер на 1000 евро, както и че ищцата е предала държането на
следните помещения от имота: на сутеренния етаж - санитарен възел, кухня, трапезария,
както и тези на втори и трети етаж.
В чл.1.2. на договора за наем на недвижим имот от 09.02.2017г., страните са
договорили, че наемодателят запазва за свое ползване, безвъзмездно за целия период на
действие на договора – мазата, гаража, килера на таванския етаж в имота, както и офиса и
двата склада на сутеренния етаж. Съгласно чл.1.3 от договора видът и състоянието, в което
се предава имотът, са описани в Приемо-предавателен протокол, който ще бъде подписан от
двете страни при предаване на имота и ще стане неразделна част от договора.
Съгласно чл.1 на сключения между страните анекс към договора за наем на
2
недвижим имот от 28.02.2018г. наемодателят М. В. АЛ. предоставя на наемателя „Хоспис –
Свети Пантелеймон“ ЕООД за временно и възмездно ползване следния свой собствен
недвижим имот, а именно вилна сграда, находяща се в гр.Варна, община Варна, област
Варна, местност „Св. Никола“ 1 -968, състоящ се от: ¾ сутерен – санитарен възел, кухня,
трапезария, офис и котелно; втори етаж – стълбищна клетка, входно антре, два коридора,
четири стаи, два балкона и сервизни помещения; трети етаж – таванско помещение със
санитарен възел и тераса, представляващ ателие с площ 130 кв.м., като съгласно чл.2 срокът
на договора се удължава с една година, считано от 01.03.2018г. до 28.02.2019г.
От представения на л.45 по делото приемо-предавателен протокол от 14.12.2021г. за
обект: вилна сграда, находяща се в гр.Варна, община Варна, СО „Свети Никола“, с
кадастрален идентификатор – 10135.2563.299 по ККР се установява, че на 14.12.2021г. е
направен оглед при предване на обекта от наемателя на наемодателя, в присъствието на Д.
В. А. – за наемодателя и Ю. К. Т. – за наемателя, като е установено състоянието на обекта,
обзавеждането и оборудването му за следните помещения: сутерен – кухня, трапезария,
перално помещение, етаж 1 – десен апартамент, ляв апартамент, коридор, етаж 2 – десен
апартамент, ляв апартамент, еркерен стая, десен апартамент, етаж 3 – десен апартамент,
кухненски бокс, п – образно помещение, баня и тоалетна.
Видно от представеното на л.70-88 копие от извлечение от банкова сметка на Д. В.
А., за процесния период от м.август 2018г. до м.март 2019г. ответникът „Хоспис Свети
Пантелеймон" ЕООД е превеждал месечни суми за наем в размер на 1828,50 лева.
С Акт за установяване на административно нарушение №8/12.03.2018г. (л.93),
съставен от мл. инспектор при първа РСПБЗН – Варна против Ю. К. Т., като собственик на
„Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД, при извършена контролна проверка, във връзка с
пожар в Хоспис „Св. Пантелеймон“ на адрес гр.Варна, ул. „Констанит Яръмов“ №1 е
констатирано, че хосписът е в редовна експлоатация и в него пребивават хора, в обекта не са
осигурени изискващите се пожаротехнически средства (пожарогасители) и е налице
нарушение на чл.5, т.5 от Наредба №8121з-647 за правилата и нормите за пожарна
безопсност при експлоатация на обектите /обн. ДВ бр.89/14г./ Актът е разписан от Ю. К. Т.
без възражения, като същата е заявила писмено, че пропуските ще бъдат отстранение в най-
кратък срок.
С постановеление за отказ да се образува наказателно производство от 31.12.2021г. на
мл. прокурор при Районна прокуратура гр.Варна (л.89) е отказано образуването на
досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратена пр. пр.
№14088/2021г. по описа на Районна прокуратура – Варна, образувана по повод сигнал от Д.
В. А. за извършено престъпление по чл.330 и сл. НК.
С постановеление на ВОП от 20.04.2022г. (л.91) е отменено постановелението на ВРП
от 31.12.2021г. за отказ да се образува наказателно производство по пр. №14088/2021г. и
материалите по преписката са върнати за допълнителна проверка.
В рамките на настоящото производство са ползвани специални знания на вещо лице
за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. В заключението си (л. 93-95) инж. М.А.
3
сочи, че в сутерена в десния коридор по проект има посочени две избени помещения.
Помещението, което се наименова офис е със светли размери 4,20м/4,10м и застроена площ
2
– 19,62 м. Избеното помещение, което се ползва за котелно е със светли размери
2
1,36м/2,94м и застроена площ – 5,53м. Застроената площ от вилната сграда отдадена под
222
наем е: първи етаж 149,50 м; втори етаж 149,50м и тавански етаж - 130 мили общо 429
2
м. По Договор месечната наемна цена е в размер на 1200 евро. Следователно
22
1200€/429м=2,80€/м. Месечната наемна цена е 2,80€ за 1кв.м. застроена площ. За
определяне наемната цена на офиса и котелното използваме коефициент=0,8, тъй като са
2
помещения в сутерена (избени помещения). Помещение офис – застроена площ 19,62м.
2 2
19,62мх К=0,8 х 2,80€ = 43,95€/месечно. Избено помещение – котелно 5,53м х К=0,8 х
2,80€ = 12,38€/месечно. Определена е месечна наемна цена за Помещение офис в размер на
43,95 евро и месечна наемна цена за Избеното помещение – котелно в размер на 12,38 евро.
В хода на производството бяха събрани и гласни доказателствена чрез разпит на
свидетелите Х.Д.Н. и В.К.Ф. (внучка на ищцата) – водени от ищцовата страна и Ю. К. Т.
(едноличен собственик на капитала на ответното дружество) – водена от ответника.
От показанията на свидетеля Х.Н. се установява, че на сутерена на процесният имот
има тоалетна, кухня, трапезария, офис и котелно. От 2018г. наемател на този имот е Свети
Пантелеймон, хоспис, Знае, че наемателят е ползвал офиса и котелното на сутеренния етаж.
В имота е имало пожар през 2018г., който е възникнал в котелното. Д. му е казвала, че
наемателят плаща наема нередовно.
Свидетелката В.К.Ф., чиито показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, сочи
че майка й, чрез пълномощно от баба й, отдала процесния имота под наем на хоспис Свети
Пантелеймот през месец февруари 2018г. Свидетелката е присъствала на отдаването и е
говорила с майка си и баба си. Под наем били отдадени целите три етажа - първи, втори и
трети етаж и сутерен, на който са преотдадени кухня, трапезария, тоалетна и офис и две
котелни помещения. Наемателите не поддържали нито двора, нито сградата. През месец
март станал пожар в имота. Преди този пожар в началото на 2018г. през месец февруари,
т.е. преди да бъде подписан новият договор, заминал един кО.а на майка й. По време на
пожара имотът се ползвал от наемателите, в офиса имало едно старческо легло, тъй като
вратата била счупена се виждало, че се ползва.
Водена от ответника свидетелка Ю. Т., чиито показания съдът цени при условията на
чл.172 ГПК, доколкото същата е едноличен собственик на капитала на ответното дружество,
излага, че е присъствала при предаването на сградата и помещенията не са и били предадени
с приемо-предавателен протокол. В първоначалния вид договорът за наем бил сключен с нея
като физическо лице, тъй като все още не било приключило учредяването и регистрация на
хосписа като лечебно заведение. След това се изготвили анекси и дружеството и влязло в
задълженията по договора. Сградата им била предадена, с изключение на офиса в
приземния сутеренен етаж, което е описано по договора, тъй като там живеело лицето О. Ч.,
който бил регистриран на адреса. Идеята била Ч. да ги въведе и да им покаже
4
подробностите относно експлоатацията на сградата, като този период продължил доста
дълго от самото начало до края на февруари. Той ги запознал със сградата, но останал да
живее в тази стая до края на септември или началото на октомври 2018г., когато се изнесъл.
Дружеството не е имало достъп до въпросния офис, като в края на периода на наемните
отношения достъпът бил ограничен, включително и до котелното. В началото на първата
зима през 2017-2018г. бил направен опит да се ползва система за отопление, но тя била
много неефективна и се налагало да отопляват с електричество. На 10.03. се запалило табло,
което било близо до котелното. След това изобщо не са използвали възможността за парно,
били изцяло на ток. Не са използвали тази система и това котелно помещение. Преди това
не е било заключено, но нямало възможност да се използва, защото не работело. Заключено
било чак през 2021г. Тогава бил сложен катинар, преди това не било заключено, но не
можело да се използва, защото не работело. От отиването им през 2017г. до края на
септември, началото на октомври 2018г. лицето О. Ч. използвало помещението, употребявал
електричество и вода, държало автомобилите си в двора. След като Ч. напуснал имота се
наложило да бъдат извадени и изчистени всичките неща в помещението – същото било
направено с ламперия пвц и паркетът бил повреден. Сложили балатум и направили опит да
го използват, но имало мухъл и влага и пак останало неизползваемо, тъй като имало дупка в
стената, която била връзка между санитарния възел и стаята и там не се получавали нещата.
В последствие ищцата предприела действия по сваляне на ламперия и ремонт в стаята.
Същата била по-скоро склад, където стояли две легла. След изнасянето на О. Ч. през 2018г.
ответното дружество е имало достъп до това помещение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на исковата претенция е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното и провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. В случая се претендира сума за незаплатена
наемна цена за периода м. август 2018г. до м. март 2019г. включително. Основателността на
претенцията предполага да бъдат установени следните правнорелевантни факти, относими
към възникване на соченото право, а именно: наличие на валидно сключено наемно
правоотношение между страните, че имотът предмет на договора за наем е бил предаден за
ползване на ответника, размера на уговорената месечна наемна цена, както и че същата не е
заплатена в цялост от ответното дружество.
По дело е безспорно, че на 09.02.2017г. е сключен договор за наем с Ю. К. Т., в
качеството й на наемтел, като с анекс от 28.02.2018г. в наемното правоотношение е
встъпило ответното дружество. Не се спори, че по силата на изменено с анекса наемно
правоотношение ищцата се е задължила да предостави за временно и възмездно ползване
недвижим имот, представляващ процесната вилна сграда, срещу месечна наемна цена в
размер на 1000 евро, както и че ищцата е предала държането на следните помещения от
имота: на сутеренния етаж - санитарен възел, кухня, трапезария, както и тези на втори и
трети етаж. Спорен между страните е въпросът дали ищцата, като наемодател е изпълнила
задължението си по договора да предаде офиса до котелното помещение, както и самото
5
котелно помещение и дали същите през процесния период са били ползвани от трето лице,
което няма връзка с ответника и дейността му.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. При
липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в
състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета (чл. 230, ал. 1 ЗДД), а наемателят
е длъжен да плаща наемната цена и да върне вещта. Ако страните по наемното
правоотношение не са подписали двустранно приемо - предавателен протокол, установяващ
състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл.
233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро
състояние.
В настоящия случай, независимо, че страните изрично са предвидили в процесния
договор за наем от 09.02.2017г., че видът и състоянието, в което се предава имотът са
описани в приемо-предавателен протокол, който ще бъде подписан при предаване на имота,
такъв протокол не е представен по делото. Няма пречка обаче при липса на съставен
приемо-предавателен протокол или друг писмен документ, установяващ предаването,
страната да ангажира други доказателства за установяване на твърденията си.
В случая от непротиворечивите показанията на свидетелите Н. и Ф. се установява, че
за претендирания период от м. август 2018г. до м. март 2019г., включително, ответното
дружество е ползвало цялата наета сграда, включително офисът до котелното помещение,
както и самото котелно помещение, до които ответникът е имал непосредствен достъп, като
тези помещения не са били ползвани от трето лице през този период.
Свидетелката Ф. сочи в показанията си, че настаненото в имота лице – кО.а на майка
- е напуснало същия имот в началото на 2018г., преди подписване на анекса от 28.02.2018г.
Разпитаната като свидетел по делото Ю. Т. - едноличния собственик на капитала на
ответното дружество, също установява, че в началото на наемното правоотношение през
2017г. в офиса на сутеренния етаж на сградата е било настанено лицето О. Ч., който е
следвало да запознае наемателя с експлоатацията на имота и в последствие е напуснало
същия. Сочените показания на двете свидетелки напълно кореспондират със съдържанието
на чл.1.2. на договора за наем на недвижим имот от 09.02.2017г., в който е съгласувано, че
наемодателят запазва за свое ползване, безвъзмездно за целия период на действие на
договора – мазата, гаража, килера на таванския етаж в имота, както и офиса и двата склада
на сутеренния етаж.
Съдът не кредитира показанията на Ю. Т., в частта, в която същата твърди, че Ч. е
напуснал имота едва през есента (септември – октомври) на 2018г., доколкото в тази част
показанията на свидетелката не кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото, в частност с представените писмените доказателства.
Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение от
12.03.2018г., при извършената контролна проверка във връзка с пожара, възникнал в наетия
6
имот на 10.03.2018г., проверяващият орган е констатирал, че хосписът е в редовна
експлоатация. Нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в
издаденото в последствие постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 31.12.2021г. не е посочено, че към датата на пожара -10.03.2018г. в имота е
имало друг ползвател освен ответното дружество. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен единствено срещу Ю. Т., в качеството и на
едноличен собственик на капитала на „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД, като същата е
подписала акта без възражение и е декларирала пред проверяващия орган, че пропуските ще
бъдат отстранени в най-кратък срок.
В случая, с оглед показанията на свидетелите Н. и Ф., които съдът кредитира изцяло
и съобразно отразеното в горепосочените писмените доказателства по делото, следва да се
приеме, че настаненото в процесния имот лице, което е ползвало офиса в сутерена на
сградата, е напуснало имота в началото на 2018г., преди подписване на анекса от
28.02.2018г., като от този момент нататък ответното дружество е имало достъп и
възможност да ползва всички помещения в сутерена, както и в цялата наета сграда. В
показанията си Ю. Т. също посочва, че след като О. Ч. се е изнесъл през 2018г. ответното
дружество е имало достъп до процесните помещения на сутеренния етаж. Тук съдът намира
за необходимо да посочи, че не кредитира показанията на свидетелката относно състоянието
на двете помещения и възможността същите да бъдат ползвани по предназначение,
доколкото в отговора на исковата молба възражения относно недостатъци на имота не са
релевирани.
Предвид изложеното съдът намира, че от съвкупния анализ на доказателствата по
делото се установява, че ищцовата страна е изпълнила надлежно задълженията си по
процесния договор за наем от 09.02.2017г. и анекс от 28.02.2018г., като за претендирания
период от м. август 2018г. до м. март 2019г. е предоставила на ответника ползването на
целия нает недвижим имот, включително офиса до котелното помещение, както и самото
котелно помещение, съобразно договореното в анекса от 28.02.2018г. Поради това, на
основание чл. 232 ЗЗД, на ищцата като наемодател по договора се дължи плащане на пълния
размер на договорената наемната цена по анекса. Константната съдебна практика приема, че
наемателят дължи плащане на наемна цена за наетия имот ако и фактически да не го е
ползвал.
От представеното извлечение от банкова сметка на упълномощеното от ищцата лице
Д. В. А. се установява, че за периода от м. август 2018г. до м. март 2019г. ответникът
„Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД е превеждал ежемесечни суми за наем в размер на
1828,50 лева, равняващи се на 934.90 евро, т.е. с 65.10 евро по малко от договорената с
анекса месечна наемна цена от 1000 евро. По делото не бяха представени доказателства от
ответника за заплащане на наема в пълен размер, поради което до претендирания размер
искът за дължимата наемна цена се явява основателен.
С оглед изложеното по-горе съдът намира за неоснователно релевираното от
ответната страна възражение за прихващане, доколкото по делото се установи, че за
7
посочения от ответника период от 28.02.2018г. до м.март 2019г. вкл. офисът до котелното
помещение и котелното помещение на сутерена не са били предоставени за ползване от
ищеца на трето лице и ответното дружество не е било лишено от възможността да ползва
посочените помещения.
Воден от гореизложеното съдът намира, че искът на ищцата за установяване на
дължимост на суматата от 460 евро, представляваща незаплатена наемна цена по процесния
договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017г. и сключения към него анекс от
28.02.2018г. се явява основателен и следва да се уважи в цялост.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.415 от ГПК и предвид направеното от ищеца
искане, ответникът дължи заплащане на законната лихва върху установения размер на
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.08.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното от ищеца
искане, ответникът „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство разноски, които възлизат в общ размер на
750 лева, от които 25 лева за държавна такса по ч.гр.д. № 11875/2021г. на ВРС, 300 за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 11875/2021г. на ВРС, 25 лева за заплатена държавна
такса по настоящото производство и 400 за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. В. АЛ., ЕГН **********, от гр.
******** срещу „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Оборище“ № 36, ет.5, ап.56, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 460 евро /четиристотин и шестдесет евро/, представляваща незаплатена
наемна цена за периода м. август 2018г. до м. март 2019г., включително, по договор за наем
на недвижим имот от 09.02.2017г. и сключения към него анекс от 28.02.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
16.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
№ 4222/18.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
11875/2021 год., по описа на РС-Варна, 34-ти състав, на основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т.
1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Хоспис Свети Пантелеймон" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Оборище“ № 36, ет.5, ап.56, да заплати на М. В. АЛ.,
ЕГН **********, от гр. ********, сумата от 750.00 лева (седемстотин и петдесет лева),
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в заповедното и настоящото
8
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9