Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 26.05.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на двадесет и трети май, две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при участието на секретар Ек.
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 4194 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 20013601/16.01.2021г.
по гр.д. № 59609 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 49-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 240 от ЗЗД, че Х.Т.В., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „К.И.И.Б.”ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:***, бизнес сграда „******заплащане на сумата от 17 000,85лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 06.06.2017г., до изплащането й,
представляваща неплатена сума по договор
за потребителски кредит № 1252849/30.08.2013г., за която е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 36906/2017г. по описа на СРС, като неоснователен
е отхвърлен иска за горница над
17 000,85лв. до предявен размер от 17253,87лв., като на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от 931,22лв. по исковото
производство и 389,28лв. по
заповедното производство.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25027029/16.02.2021г., изпратена по пощата на
15.02.2021г. от ответника по
исковете Х.Т.В., ЕГН ********** чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, в частта, в
която исковете са уважени . Изложил
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е, че
не му било връчено валидно уведомлението за договора за цесия,
получаването на преписи от приложенията към исковата молба не установявало
същото, защото те били получени от особен представител , чиято представителна
власт произтичала от акт на съда, а не от упълномощаване от потребителя.
Правилно районният съд приел, че не била настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора, но неправилно не бил приложил погасителната давност за
сумите по кредита, възражение за което било направено своевременно.
Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Въззиваемият- ищец „К.И.И.Б.”ЕАД, ЕИК ******в
предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че решението в
обжалваната част е правилно. Нямало пречка уведомлението за договора за цесия
да се връчи с приложенията на исковата молба, връчването на назначения особен
представител било валидно и пораждало последиците на личното уведомяване.
Задължението по договора било неделимо, срокът на погасителната давност била 5
години . Уточнил е с допълнителна молба, че вземанията за които е предявил
исковете са за 15721,46лв. главница и 1532,41лв.
възнаградителна лихва за периода от
30.08.2013г. до 25.05.2016г., когато бил
сключен договора за цесия. Възнаградителна лихва
от 10 138,75лв. била сторнирана от кредитодателя при
сключването на договора за цесия. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2025280/11.09.2018г. по регистъра на СРС изпратена по
пощата на 10.09.2018г., уточнения с молба вх. № 282995/27.04.2022г. на „К.И.И.Б.”ЕАД,
ЕИК ******срещу Х.Т.В., ЕГН ********** , с която е поискало от съда
на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит и с чл. 79 и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено
съществуване на вземането му срещу
ответника
за заплащане на сумата от 15721,46лв.
главница и 1532,41лв. възнаградителна лихва за периода от 30.08.2013г. до 25.05.2016г., ведно със законната лихва върху
тези суми от подаване на заявлението -
06.06.2017г., до изплащането й, представляваща
неплатена сума по договор за
потребителски кредит № 1252849/30.08.2013г. сключен между „У.К.Ф.”ЕАД и Х.Т.В.,
вземането за която са прехвърлени от У.К.Ф.”ЕАД
на „К.И.И.Б.”ЕАД
с договор за цесия от 25.05.2016г. за която е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 36906/2017г. по описа на СРС , като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че „У.К.Ф.”ЕАД сключило с ответника договор за потребителски
кредит за 17 532лв. , предоставена
му била сумата, уговорени били възнаградителни лихви, както и лихви за забава,
задълженията следвало да се погасят на
120 месечни вноски от по 288,15лв., задължението по договора с лихвите
било 34578лв. Ответникът платил първите 25 вноски , както и лихва за забава от
0,11лв., след което преустановил плащанията. Неплащането на последващите
вноски било основание по чл. 16, ал.2 от ОУ за обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията. Не било необходимо изявление за същото на кредитодателя. Дори да се приемело, че такава не е
настъпила, то се дължали падежиралите вноски - за главница и за възнаградителна
лихва към момента на формиране на силата на пресъдено
нещо. С договор за цесия от 25.05.2016г.
на ищеца били прехвърлени процесните вземанията, с чл. 3, ал.2 от договора ищецът
бил упълномощен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземанията и на длъжника било изпратено уведомление за
същото на посочения от него адрес, но
уведомлението се върнало като „непотърсено”, дори да се приемело че това не
било валидно уведомяване, то с връчването на приложенията към исковата молба
ответникът бил уведомен за цесията. Задълженията не били погасени чрез плащане
или по давност, последната била 5 години, защото задължението по договора било
неделимо.
Ответникът Х.Т.В., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че предсрочна
изискуемост на задълженията не е настъпила, не бил надлежно уведомен и за
договора за цесия. Вноските по погасителния план, падежирали
към подаване на заявлението били погасени чрез
плащане. Процесните задължения били погасени по давност, не било установено да е
получил сумата по договора за кредит. Евентуално отговорността му можела да се
ангажира само за падежирали
вноски по договора. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.
Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
По делото е приложено заповедно дело
№ 36906/2017г. по описа на СРС, съгласно
което по заявление вх. № 3042626/06.06.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Х.Т.В., ЕГН
********** да заплати на „К.И.И.Б.”ЕАД, ЕИК ******сумата
от 17 253,87лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -
06.06.2017г., до изплащането й, представляваща
неплатена сума по договор за
потребителски кредит № 1252849/30.08.2013г., съдебни разноски от 395,08лв., за така издадената заповед длъжникът
е уведомен чрез залепване на уведомление, на
20.08.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 11.09.2018г.
По делото е приет неоспорен от страните
договор за
кредит № 1252849/30.08.2013г., Общи условия, погасителен план, носещи подпис, положен за страните по
него, съгласно който на
30.08.2013г. У.К.Ф.”ЕАД се е задължило да предостави на
Х.Т.В.
кредит в размер на 17532лв., от които 15000лв.
се усвояват чрез банков превод, 2082лв. се усвояват чрез плащане на
застрахователна премия, 450лв. се усвояват чрез плащане на комисионна, при годишен лихвен процент от 15,49%, годишен процент на разходите
от 17,45%, лихва за забава на плащанията в размер на законната лихва за
забава, срещу задължения на кредитополучателя да върне предоставената
сума, да заплаща възнаградителни лихви на 120 месечни вноски от по 288,13лв. с падеж 07-мо число на съответния месец с падеж на първа вноска 07.10.2013г., общ размер на задълженията по кредита е 34578лв. В погасителния план е посочено от какво се
състои всяка погасителна вноска Съгласно чл. 16 от Общите условия, с които потребителят е положил подпис,
че е запознат,
при забава на 2 последователни вноски кредитодателят има право да обяви за предсрочно изискуеми
всички задължения по договора. Съгласно чл.16, ал. 6 от ОУ договора кредитодателят има право да прехвърли
вземанията на ІІІ-то лице. Съгласно погасителния
план погасителните вноски за периода от 07.06.2022г. до 07.09.2023г. са за главница от 4373,32лв.
Прието
е платежно нареждане от 30.08.2013г., съгласно което по сметка на ответника на
30.08.2013г. е наредена сумата от 15 000лв. от У.К.Ф.”АД с посочено
основание паричен заем № 1252849.
Приет е договор за цесия от 25.05.2016г.
с приложение, потвърждение, пълномощно, съгласно които на 25.05.2016г. У.К.Ф.”ЕАД е сключила с ищеца договор за цесия, с който е прехвърлило
на ищеца вземанията си по договора с Х.Т.В.
които към този момент са за 17253,87лв.,
формирана като сбор от 15721,46лв. главница и лихва от 1532,41лв, като съгласно чл. 3 от договора цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжника за така извършеното прехвърляне.
Прието е уведомление за цесия съгласно което ищецът като пълномощник на У.К.Ф.” ЕАД е
съставил изявление до ответника, с което го е уведомил, че вземанията по
договора за кредит № 1252849 са прехвърлени на ищеца и сумите следва да се
заплащат на него.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит
вр. чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на
заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
Страни по договора за потребителски
кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна
по договор за потребителски кредит и не действа
в рамките на своята професионална или търговска дейност,
а „кредитор” е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност.
Съдът приема за установено по делото, че на 30.08.2013г. между
У.К.Ф.” АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, като У.К.Ф.” АД се е задължило и е предоставило на ответника
потребителски кредит от 17532лв., от които 15000лв. се усвояват чрез банков превод, 2082лв. се
усвояват чрез плащане на застрахователна премия, 450лв. се усвояват чрез
плащане на комисионна, при годишен лихвен процент от 15,49%, годишен процент на разходите
от 17,45%, лихва за забава на плащанията в размер на законната лихва за
забава, срещу задължения на кредитополучателя да върне предоставената
сума, да заплаща възнаградителни лихви на 120 месечни вноски от по
288,13лв. с падеж 07-мо число на съответния месец , първата
от които с падеж 07.10.2013г., общ размер на задълженията по кредита е 34578лв.
при уговорена възможност за кредитодателя при забава на
2 последователни вноски да обяви за предсрочно изискуеми всички
задължения по договора, както и при уговорена възможност кредитодателят да прехвърли на ІІІ-то лице вземанията си по договора. Тези
обстоятелства не са спорни по делото, а
и се установяват от приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, включително договор и платежно
нареждане. С въззивната жалба не са въведени оплаквания
срещу изводите на районния съд в тази им част, при обосноваването им районният
съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма поради което и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът ги приема за установени
по делото.
Правилно
е прието от районния съд, че вземането за възнаградителната лихва от
1532,41лв. дължима за периода от 30.08.2013г. до 25.05.2016г. не е погасено по давност С уточнителната молба ищецът изрично е посочил, че вземанията за
които е предявил исковете са за главница и за лихва, като това за възнаградителна лихва е възникнало за периода от 30.08.2013г.
до 25.05.2016г. и е в размер на 1532,41лв. Същевременно с исковата молба ищецът
е посочил, че платени по договора са платени първите 25 вноски. Така наведените
твръдения обоскновават
извод, че претнецията е за непогасената възнаградителна лихва възникнала до 25.05.2016г., тоест
тази с падеж след 07.10.2015г. Заявлението
по чл. 410 от ГПК е подадено на 06.06.2017г., към който момент не е изтекъл 3-годишния срок за погасяване на лихвата по
договора за кредит. С оглед на диспозитивното начало
съдът не може да се произнася за вземания за лихви над размер и период, посочен
от ищеца. В случая ищецът е посочил, че вземанията за които е предявил претенции
за възнаградителна лихва са 1532,41лв. и те са
период до 25.05.2016г. Установява се
валидното възникнало вземане за същите от приетия по делото пгасителен
план. Не се установява погасяването им. При така установено правилно районният
съд е уважил иска за 1532,41лв.,
представляващи възнаградителна лихва за периода от
07.10.2015г. до 25.05.2016г.
Съдът
приема за установено по делото, че към приключване на устните състезания по
делото падежирали са вноските с падежи от
07.05.2022г. и така установено по делото е валидно възникнало задължение на
ответника за плащане на главница по
договора за кредит в размер на 11 348,14лв.,
падежирала по погасителния план към края на
съдебното дирене пред СГС и представляваща сбор от главниците по вноските , които са с падежи от 07.10.2015г. / падеж на 26-та вноска, релевантна по делото
доколкото ищецът признава че платени са първите 25 вноски/ до 07.05.2022г. включително. Размер на тези задължения се
установява от погасителния план, приет по делото, изводите на районния съд за дължимост на тази сума са обосновани без да е нарушена
императивна правна норма, във въззивното производство
не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд в тази част и съдът приема
за установени тези обстоятелства по
делото. По делото не е установено тези задължения да са платени от ответника.
Те са с настъпил падеж към приключване на устните състезания. Правилно е прието
от районния съд че доколкото не е установено до ответника да е достигнало
изявление за обявяване на задълженията по договора за предсрочна изискуеми, то
такава не е настъпила. Правилно е прието от районния съд, че при такава
хипотеза може иска да се уважи само за падежиралите
задължения към момента на приключване на
съдебното дирене.
Съдът
приема за установено по делото, че на
25.05.2016г. У.К.Ф.” е прехвърлило на ищеца вземанията си по договора с
ответника. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото и неоспорени от страните договор за цесия с
приложение, сочещо процесния договор за кредит. За
този извод на районния съд във въззивното
производство не са въведени оплаквания , при обосноваването на тези изводи
районния съд не е нарушил императивна
правна норма и съдът ги приема за
установени по делото
Съдът
приема за установено по делото и че за прехвърлянето на вземането длъжникът
е редовно уведомен по смисъла на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и така цесията е проявила действието си спрямо ответника. Целта
на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение
- да изпълни задължението си точно като плати
на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно
релевантно за действието на цесията
е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор
/цедента/, а не съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/. Няма пречка , обаче, цедентът
да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия. В този случай представителната
власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя
според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването
не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. Това
уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД от цедента
не може да бъде заместено от съобщението за издадената заповед
за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК.
Това е така, защото заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда,
а не от цедента, съответно от негов пълномощник. Получаването
на уведомлението за цесията в рамките
на исковото производство обаче
включително и с връчване на приложените
към исковата молба доказателства, едно от които
е изявление на цедента или неговия пълномощник
, с което се съобщава цесията следва
да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК - с връчване на уведомлението на цедента, съответно на негов
пълномощник по чл. 99, ал.3 и ал. 4 в хода на
исковото производство, цесията има
действие спрямо длъжника. (В този
смисъл Решение № 114/07.09.2016г. по
т.д. № 362/2015г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 3/16.04.2014 г. по
т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I
–во
Т.О.; Решение № 78/09.07.2014 г. по
т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, І-во Т.О. ; Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О. ; решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС,
ГК, III Г. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В конкретиня случай от прието по делото договор за цесия и
пълномощно се установява, че цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжника за така извършената цесия. С исковата молба е представено
уведомление за извършената цесия, изготвено от пълномощника на цедента, като същото е адресирано до ответника. Това
уведомление е връчено в хода на исковото производство на ответника, поради
което и съдът приема, че за цесията ответникът е надлежно уведомен. Няма пречка
уведомяването в хода на исковото дело да се извърши чрез връчване на книжа на
особен представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Този представител разполага с всички права на пълномощник, освен за тези за
които е нужно изрично пълномощно. Без значение е че пълномощията произтичат от
акт на съда, постановен при приложението на императивна правна норма.
При
така възприето съдът приема за установено по делото, че за ищеца е възникнало
валидно вземане към ответника за плащане на
11 348,14лв. главница по вноски с настъпил падеж до 07.05.2022г.
включително и за възнаградителна лихва в размер на 1532,41лв. с падежи от 07.10.2015г. до
25.05.2016г.
По
делото не е установено погасяване на тези задължения и правилно районният съд е
уважил исковете. Неоснователно е
възражението за погасяване на тези
задължения поради изтекла погасителна давност. Заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено на 06.06.2017г., а първата погасителна вноска
, за която съдът прие, че вземане е валидно възникнало и не е платено е с
падеж през октомври 2015г., към който момент не е изтекъл нито 5 годишния
срок за погасяването на главницата по договора за кредит, нито 3-годишния срок
за погасяване на лихвата по договора за кредит.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в частта в която исковете са уважени за 11 348,14лв. главница по вноски с настъпил падеж до
07.05.2022г. включително и за възнаградителна лихва в
размер на 1532,41лв. Решението на
СРС в частта, в която е уважен иск за 4120,30лв.
/ горница над сбора на 11 348,14лв. и 1532,41лв. до уважен от СРС
размер от 17 000,85лв./ като задължение
по договора следва да се отмени и иск за тази сума следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете при
съобразяване на обстоятелство, че въззивникът е представляван от особен представител и
не е събрана предварително държавна
такса за въззивното производство.
Така
въззивникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса от 257,61лв., а въззиваемият
– 82,41лв.
Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направени разноски за депозит за възнаграждение за особен представител от
393,75лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 75,76лв. , определено от
съда на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на сложността на
делото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
20013601/16.01.2021г. по гр.д. №
59609 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 49-ти състав в частта, с която е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 79 и чл. 240 от ЗЗД, че Х.Т.В., ЕГН
********** с адрес: *** дължи на „К.И.И.Б.”ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, бизнес сграда „******заплащане на сумата от 4120,30лв. / горница над 12 880,55лв. до 1700,85лв/, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 06.06.2017г.,
до изплащането й, представляваща неплатена
сума по договор за потребителски кредит №
1252849/30.08.2013г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 36906/2017г. по описа на СРС, както и в частта, с която Х.Т.В., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „К.И.И.Б.”ЕАД,
ЕИК *********. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 225,69лв. по исковото производство и съдебни разноски по заповедното производство в размер на 94,36лв. , като вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ иск
на „К.И.И.Б.”ЕАД,
ЕИК ******срещу Х.Т.В., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че Х.Т.В., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на „К.И.И.Б.”ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:***, бизнес сграда „******заплащане на сумата от 4120,30лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 06.06.2017г., до изплащането й,
представляваща неплатена главница по вноски с падежи от
07.10.2015г. до 07.05.2022г. включително по договор за потребителски
кредит № 1252849/30.08.2013г., за което е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 36906/2017г. по описа на СРС .
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20013601/16.01.2021г. по гр.д. №
59609 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 49-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за
потребителския кредит вр. чл. 99 от ЗЗД, че Х.Т.В., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на „К.И.И.Б.”ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:***, бизнес сграда „******заплащане на сумата от 11348,14лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 06.06.2017г., до изплащането
й, представляваща неплатена главница по вноски с падежи в периода от 07.10.2015г. до 07.05.2022г. включително по
договор за потребителски кредит № 1252849/30.08.2013г.; сумата от 1532,41лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 06.06.2017г., до
изплащането й, представляващи неплатена възнаградителна
лихва по вноски с падежи от 07.10.2015г. до 25.05.2016г. по договор за
потребителски кредит № 1252849/30.08.2013г., вземането за които са прехвърлени
от У.К.Ф.“ ЕАД на „К.И.И.Б.”ЕАД с договор за цесия от 25.05.2016г., за което е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 36906/2017г. по описа на
СРС; както и в частта, с която Х.Т.В., ЕГН
********** е осъден да заплати на „К.И.И.Б.”ЕАД, ЕИК ******на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 705,53лв. по
исковото производство и 294,92лв. по
заповедното производство.
ОСЪЖДА Х.Т.В., ЕГН
********** да заплати на „К.И.И.Б.”ЕАД,
ЕИК ******на основание на чл. 78, ал.1 и
ал. 8 от ГПК сумата от общо 469,71лв.
/четиристотин шестдесет и девет лева и 0,71лв/, представляващи съдебни разноски
за производство пред СГС.
ОСЪЖДА „К.И.И.Б.”ЕАД, ЕИК ******да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 82,41лв. /осемдесет и два лева и
0,41лв/.
ОСЪЖДА Х.Т.В., ЕГН
********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр.
с ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 257,61/двеста петдесет и
седем лева и 0,61лв /.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.