Р Е Ш Е Н И
Е № 875
гр. Пловдив, 10.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15904 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба от ЕВН България Топлофикация ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов №37, против Ю.И.И., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 128,80 лв.- главница,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 16,22 лв.- обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 11240/2019 г. по описа на ПРС, ІІ-ри състав. Претендира разноски за заповедното и
настоящото исково производство.
Ищецът
сочи, че в качеството си на енергийно предприятие, съгласно разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ, продава топлинна енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. По силата на Общите условия на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди
се твърди, че ищецът е поел задължение да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно
чл.153,ал.1 от ЗЕ, ответникът,като собственик на топлоснабден имот, находящ се
в *** има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34,ал.1 от ОУ,
е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и
сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът твърди
забава на плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на общите
условия по отношение на падежа на задълженията и размера на обезщетението за
забава.
Ищецът
твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия е доставило на
обекта на ответника за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2018 г. топлинна
енергия на обща стойност 128,80 лв., която до този момент не е платена. Поради
забава в плащането на главницата се сочи, че се дължи и мораторна лихва в
горепосочените размери и за горепосочения период. За горните суми е образувано
заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
препис от заповедта е връчен при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,т.е налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 ГПК и
ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Претендират се разноски, вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се
уважаване на исковете и присъждане на направените по делото разноски.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 26.02.2020 г.
ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приетите в съдебно заседание може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
При този изход на спора
и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в заповедното, така и настоящото исково
производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени
разноски в общ размер от 250
лв., включващи сумата от 25 лв.- държавна такса в заповедното производство
и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
както и разноски в настоящото исково
производство в размер от 75 лв.
–държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък с
разноски по чл. 80 ГПК, които следва да му се присъдят изцяло.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ю.И.И.,
ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата
от 128,80 лв.- главница, представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 16,22 лв.- обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 11240/2019 г. по описа на ПРС, ІІ-ри
състав.
ОСЪЖДА Ю.И.И., ЕГН
**********,*** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата
от 250 лв., от които сумата от 75 лв. (50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и
25 лв. – държавна такса) – разноски в
производството по ч.гр.д. № 11240 по
описа за 2019 г. на ПРС, ІІ-ри състав и
сумата от 175 лв. (100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 75 лв. – държавна
такса) – разноски в производството по
гр.д. № 15904 по описа за 2019 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението е окончателно,
като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да
се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ