Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2198 гр.Пловдив,
18.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI н.с., в публичното
заседание на 06.12.2018 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря
Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД №
6190/2018г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-005784,
издадено на 16.07.2018г. от Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на П.С.К., ЕГН:
**********,*** на основание
чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,
т.5, пр.5 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за
нарушение по чл.44, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата
и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Р.Д.,
излага доводи за отмяна на
атакуваното наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок,
поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното Наказателно
постановление е издадено за това, че
на 04.07.2018 г. около
19:15 часа в гр.Пловдив, на ул.“Лерин“ пред № 16 жалбоподателката П.К. управлявала товарен автомобил „Пежо 207“ с рег.№ ****, собственост на Р.Г.Л. като при разминаване
като водач на посоченото МПС, чиято пътна лента
е заета с паркирани коли не спряла
и не изчакала насрещно движещия се лек автомобил
„Форд“ с рег.№ ****, при което допуснала
ПТП с материални щети. Поведението на К. било квалифицирано като нарушение по чл.44, ал.2 от ЗДвП, за което
св.С..Д. съставил АУАН бланков №
0692383/04.07.2018 г.
Въз основа на акта
било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган
е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под чл. 44, ал.2 от ЗДвП, като
е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева
на основание чл. 179, ал.2, вр.
чл. 179
ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
В хода на съдебното
производство в качеството му на свидетел
беше разпитан актосъставителя С.С.Д., който посочи, че не си спомня
конкретния случай. След като
на свидетелят беше предявен приложеният
към преписката АУАН, същият потвърди, че е съставил и подписал акта. Сочи, че няма
конкретни спомени, но смътно си
спомня за настъпило ПТП при разминаване на два автомобила, при което едното
МПС не изчакало другото.
Съдът кредитира
показанията на актосъставителя, но отчита обстоятелството, че същите са
лишени от каквато и да е конкретност и не представляват източник на обективна информация
с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на
изследваните нарушения, а възприема същите единствено като доказателство относно авторството на АУАН.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя в настоящото производство беше разпитан св.Б.В.В.. От показанията
му се установява,
че в деня на инцидента се
е намирал в процесния лек автомобил, управляван от бившата
му съпруга в лицето на жалбоподателката
К.. Свидетелят сочи, че жалбоподателката се движела бавно, тъй като било
дъждовно и имало трафик. Двамата забелязали водача
на другия автомобил, който се движел срещу
тях и карал далеч от бордюра.
Това накарало К. да намали скоростта до минимум и почти
да спре. Свидетелят твърди, че водачът
на други автомобил говорел по телефона, движел
се много близо до платното,
в което се намирали свидетелят и жалбоподателката, изведнъж кривнал и променил посоката на движение
като се насочил
към тях. Последвал лек удар в огледалата
на двете МПС. Видели, че другият водач
спрял. Жалбоподателката също спряла управлявания от нея автомобил. По настояване на другият
водач, който твърдял, че са
му счупили огледалото, била повикана полиция. В. е категоричен, че
бившата му съпруга почти спряла,
както и че другият водач им
признал, че е разговарял по телефона,
но пред полицаите
казал, че се подпирал. Свидетелят потвърждава,
че имало разстояние между тях, за да
се разминат, но другият водач
се разсеял и кривнал точно когато
се разминавали. Твърди, че преди и след
инцидента имало паркирани коли, но на точното
място на инцидента нямало коли, а гаражи.
Съдът кредитира
като обективни и последователни показанията на свидетеля В.,
които не противоречат на останалите доказателства по делото, като
отчита обстоятелството, че същият е бивш
съпруг на жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата
е основателна по следните съображения:
От събраните в хода на настоящото съдебно
производство доказателства,
както и от показанията на св.В. /очевидец/, се установява, че описаното като
нарушение в акта и НП инкриминирано събитие не съответства и съществено се различава
от действителната фактическа обстановка. В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е ангажирана за нарушение на
разпоредбата на чл.44, ал.2
от ЗДвП, която указва, че ако разминаването
не може да
се извърши безопасно поради наличието на препятствие
или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента
е заета, е длъжен да намали скоростта
или да спре,
за да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни
средства. От показанията на св.В., необорени от други доказателствени
средства, се установява, че на инкриминираната дата пътната лента,
в която се е движела К. не е била заета от
препятствие или стеснение на платното
за движение, които да препятстват
безопасното разминаване между автомобилите. Следователно за жалбоподателката не е било налице специалното
правило за разминаване, въведено с горецитираната разпоредба. Въпреки това, виждайки насрещно движещият се автомобил и близостта му до
нейното платно, К. намалила скоростта и почти спряла. Отново от показанията
на свидетелят-очевидец се установява, че до пътният
инцидент се достигнало в резултат на промяна в движението
на насрещният автомобил поради разсейване от страна
на неговия водач, който е управлявал МПС говорейки по телефона и се
е движел близо до пътното платно,
в което се намирало санкционираното лице. Това налага категоричният
според съда извод, че по
делото не са налице безсъмнени
доказателства за извършено от страна
на П.К. административно нарушение по цитираната
норма от Закона за движение
по пътищата. В тази насока да се направи
положителен извод не спомогнаха и показанията на актосъставителя, който не е очевидец на
нарушението и не си спомня в конкретика
случая така, както е посочен
в акта и НП, дори и след предявяване на съставения АУАН.
Предвид горното
Съдът приема, че описаната в обжалваното НП фактическа обстановка не се
потвърждава от събраният доказателствен материал пред настоящият
съд, а в хода на съдебното производство
е установена друга, различна фактическа обстановка, от което следва извод, че нарушението, предмет на оспореното
НП по чл.44, ал.2 от ЗДвП не е доказано
от страна на АНО, което налага
неговата отмяна.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 18-1030-005784, издадено на
16.07.2018г. от Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция”,
с което на П.С.К., ЕГН:
**********,*** на основание
чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,
т.5, пр.5 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за
нарушение по чл.44, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му пред Административен
съд гр.Пловдив по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
М.Г.