РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. Шумен, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20223630100271 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „***“ №19, законни представители: В. М. С. – Главен
изпълнителен директор и Д. Д. М. – Изпълнителен директор, с пълномощник
юриск. Б. Р. Н. адрес: гр.Добрич, пл. „***” № 8, срещу Ю. Р. Б., с ЕГН
**********, с адрес, с.Вехтово, обл.Шумен, ул.„...“ № 10, наследник на
кредитополучателите Е. М. С., починала на 29.08.2015 г. и Р. Й. С. починал
на 23.11.2015 г.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес, навеждайки
следните фактически твърдения:
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК, за която е направено възражение от ответника. Вземането произтичало
от договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2015 г., към 02.09.2021
г., сключен с Р. Й. С. и Е. М. С.; настъпило универсално правоприемство;
извлечение от счетоводна книга, с което се установява вземането на банката
поради настъпил краен падеж на кредита.
1
С исковата молба, се иска от съда, за признае за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува
вземане против ответника в размер на ¼ от претендираните в заповедното
производство суми, както следва: сумата от 1179,76 лв. (хиляда сто
седемдесет и девет лева и седемдесет и шест ст. – главница, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на заявлението 03.09.2021 г. до
окончателно плащане ; 600,56 лв. (шестстотин лева и петдесет и шест
стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.11.2015 г. до
22.06.2021 г.; 262,46 лв. (двеста шестдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки)- лихвена надбавка за забава за периода от 07.12.2015 г. – 22.06.2021
г. (без времето за което не се начислява наказателна лихва съгласно чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение –
13.03.202 г.- 13.05.2020 г.); 23,27 лв. (двадесет и три лева и двадесет и седем
стотинки) – обезщетение за забава до подаване на заявлението (законна
лихва) за периода от 23.06.2021 г. -02.09.2021 г.; 30,00 лв. (тридесет лева) –
разходи при изискуем кредит; 7,50 лв. (седем лева и петдесет стотинки) –
заемни такси, както и разходите по заповедното и тези в съдебното
производство.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца поддържа
исковата молба, като посочва, че наведените доводи на ответника са
неоснователни. По същество сочи, че е сключен банков кредит, усвоен е от
кредитополучателите и е възникнало облигационното отношение между
страните. Налице е неизпълнение, невръщане на кредита. Иска от съда
положително решение, съобразно приетата експертиза.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът,
чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, като
изразява становище, че предявените искове по същество са допустими, но
частично основателни. Според ответника, изцяло е неоснователна
претенцията на ищеца за заплащане на лихвена надбавка за забава в размер на
262.46 лв. за периода от 07.01.2015г. до 22.06.2021г., тъй като към
22.06.2021г. ответницата не е била в забава, независимо, че е настъпил падежа
на кредита, тъй като не е била уведомена за кредита. Счита, че нотариалната
покана не е връчена редовно на посочената дата 25.02.2021г. и не са
ангажирани доказателства за спазване на изискванията на чл.47, ал.З от ГПК.
2
В тази връзка счита, че ответницата е била уведомена за дължимостта на
кредита с подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
не дължи лихвена надбавка за забава. В условие на евентуалност, на
основание чл.111, 6.„в“ от ЗЗД се позовава на кратка три годишна давност.
Посочва се, че са неоснователни претенцията за плащане на сумата от
23.27 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 23.06.2021г. до
02.09.2021г. и претенцията за присъждане на 30 лв. - разходи при изискуем
кредит /такса изискуемост/, както и е неоснователна и недоказана е
претенцията за присъждане на 7.50 лв. - заемни такси, тъй като са
неравнотравни клаузи и противоречат на закона.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата
молба писмени доказателства: представените с ИМ писмени доказателства –
ксерокопия на: пълномощно; Договор за кредит за текущо потребление от
20.06.2015 г.; погасителен план и ГПР; такси по кредити за текущо
потребление; извлечение от банка ДСК АД за периода от 20.06.2015 г. до
07.02.2022 г.; нотариална покана от ищеца до ответника чрез нотариус С. С.,
рег. № ...изх. № банка ДСК 0090-00644 от 01.02.2021 г.; протокол от
5,8,10.02.2021 г.съставен от П. Х. – кмет на с. Вехтово относно връчване на
нот. покана на ответницата; удостоверение за наследници изх. № 7:26.01.2016
г. издадено от кметство с. Вехтово община Шумен; нот. акт за покупко-
продажба на недв. имот № ..., том ..., рег. № ..., дело ... от 2006 г.; нот. акт за
продажба на недв .имот № ..., том ..., рег. № ..., дело ... от 2016 г.; справка по
лице извършена от Служба по вписвания Велики Преслав за периода
01.01.1992 г. до 27.02.2017 г. за лицето С. Р. А.; справка по лице извършена от
Служба по вписвания Велики Преслав за периода 01.01.1992 г. до 27.02.2017
г. за лицето Ю. Р. Й.; справка по лице извършена от Служба по вписвания
Велики Преслав за периода 01.01.1992 г. до 27.02.2017 г. за лицето Г. Р. Б.;
справка по лице извършена от Служба по вписвания Велики Преслав за
периода 01.01.1992 г. до 27.02.2017 г. за лицето Ю. Р. Б.; Справка по лице
извършена от Служба по вписванията гр. Велики Преслав за периода от
01.01.1992 г. до 27.02.2017 г. за лицето Р. Й. С.;
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата
е дала заключение, че съгласно приложеното по делото извлечение от
кредитна сметка ... (сметката по която се отчита заема) с титуляр Р. Й. С. на
3
22.06.2015г. „Банка ДСК”АД е превела от кредитната сметка по
разплащателната сметка BG74STSA... на Р. Й. С. сумата в размер на
5000,00лева с основание „усвояване на КТП“. Размерът на дължимата сума за
главница възлиза на стойност 4719,05лв. След дата 07.12.2015 г. пo кредита
не са постъпвали суми за издължаването му, поради това размера на
дължимата сума за главница към датата на настъпване крайния падеж на
кредита, към датата на подаване на заявлението и към датата на подаване на
исковата молба е в непроменен размер от 4719.05лв. Кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 23.06.2021 г. По делото се претендира 1/4 от
4719,05лв. в размер на 1179,76лв. Според експертизата, задължението е
дължима главница - 1179,76 лв.; договорна лихва - 600,56 лв.; лихва върху
просрочените главници -262,46 лв.; законна лихва върху главницата – 23,27
лв.; разходи за изискуем кредит – 30,00 лв. и заемни такси – 7,50 лв.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
На 20.06.2015 г. между ищеца и Р. Й. С., ЕГН ********** и Е. М. С. с
ЕГН ********** е сключен договор за кредит за текущо потребление за
сумата 5 000.00 лв. (пет хиляди лева). Усвояването на кредита е станало на
22.06.2015 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя Р. С.,
посочена в договора за кредит. Последното плащане по кредита е направено
на 07.12.2015 г. и е в размер на 2.48 лв. След тази дата не са постъпвали суми
с които да се погасяват задълженията по кредита. На 29.08.2015 г.
кредитополучателят Е. М. С. е починала, а на 23.11.2015 г. е починал и Р. Й.
С..
В изпълнение на разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД ищецът е изпратил
до всеки един от наследниците на починалите кредитополучатели нотариални
покани, с които е отправена покана в 7-дневен срок от получаване да заплати
наследственото задължения. На отв. Ю. Б. е пратена нотариална покана с №
..., том №1, рег. № ...от ...г. чрез нотариус С. С. рег. № ...на НК, връчена чрез
залепване на уведомление, за което е съставен и констативен протокол от
нотариуса.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
4
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена
редовно и възразена от длъжника. Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед. В тежест на ищцовото дружество е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от
действителен договор за кредит, че дружеството е изпълнило задълженията,
длъжникът е получил парите по кредита и не е погасил дълга си. Също така,
налице ли са предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна
изискуемост, както и размера на претендираното вземане. За да се уважи
предявения иск, дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание – наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на
сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест
на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право в т.ч. и възраженията му за липса на основания
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и недействителност на
договора за кредит.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно,
че отпуснатият кредит е бил усвоен изцяло от кредитополучателите.
Кредитополучателите са починали, а наследниците, вкл. и ответницата след
смъртта им са се разпоредили с недвижим имот, т.е. са приели наследството,
независимо от направените от тях откази от наследство.
Съдът кредитира изцяло назначената и приета по делото съдебно-
счетоводната експертиза, където се установява, че последното плащане по
кредита е направено на 07.12.2015 г.
Основанието на предявения иск е предсрочна изискуемост, настъпваща
с отправяне на известие от кредитора до длъжника. Съдът намира, че
посоченото е във връзка с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18, ВКС приема, че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за
5
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Такова
обявяване е направено преди завеждане на заповедното производство на
25.02.2021г., с нотариална покана, която е връчена чрез уведомление.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е извършено
на 07.09.2021г.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове са
допустими, а разгледани по същество за частично неоснователни.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла
погасителната давност относно сумите, претендирани като лихви. В
заседанието по същество на делото е направено възражение за изтекла
погасителната давност относно сумите, претендирани като главница.
Независимо дали това възражение е преклудирано, с едномесечния срок за
отговор по чл. 131 от ГПК, съдът намира следното:
Законодателят е предвидил в чл. 114 от ЗЗД, че давността тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Ответникът претендира погасителна
давност. Налице е практика на ВКС, която следва да бъде съобразена, а
именно Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о.,
ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о.,
ГК. В тези решения се приема, че при договор за банков кредит, който по
същество е договор за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, както и
доколкото се претендира лихва, /било то договорната лихва, или уговорена
договорна мораторна лихва/ приложима е кратката тригодишна погасителна
давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Съдът намира за основателно направеното възражение от ответника за
претенцията за присъждане на 30,00 лв. - разходи при изискуем кредит /такса
изискуемост/, както и претенцията за присъждане на 7,50 лв. - заемни такси,
6
тъй като са неравноправни клаузи и противоречат на закона.
Безспорно е, че ответникът притежава качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст - потребител е всяко физическо лице, което
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице е
предоставен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение
на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и
това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. Посочените задължения имат
вторичен характер и не рефлектират пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че посоченото противоречи на
добрите прави по смисъла на чл. 26. ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като
нарушава принципа на справедливост. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. В този смисъл предявеният иск в
тази му част, се явява недоказан както по основание, така и по размер, поради
което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона.
Относно разноските.
Относно исканията от страните за разноски по настоящото дело, съдът
намира, че са своевременно предявени.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Направено е
съответно искане, представени са и доказателства за сторени такива. В случая
7
на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 947,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. Р. Б., ЕГН **********, с адрес,
с. Вехтово, обл. Шумен, ул. „...“ № 10, в качеството й на наследник на
кредитополучателите Е. М. С., починала на 29.08.2015 г. и Р. Й. С., починал
на 23.11.2015 г.
дължи на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК на
кредитора “Банка ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „***“ №19, законни представители: В. М. С. – Главен
изпълнителен директор и Д. Д. М. – Изпълнителен директор пълномощник
юриск. Б. Р. Н. адрес: гр.Добрич, пл. „***” № 8
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК №837/07.09.2021г., постановена по
ч.гр.д.№2433/2021г. по описа на РС-Шумен: 1179,76 лв. (хиляда сто
седемдесет и девет лева и седемдесет и шест ст.) – главница, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на заявлението 03.09.2021 г. до
окончателно плащане; 600,56 лв. (шестстотин лева и петдесет и шест
стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.11.2015 г. до
07.09.2018г.; 262,46 лв. (двеста шестдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки)- лихвена надбавка за забава за периода от 07.12.2015 г. –
07.09.2018г. (без времето за което не се начислява наказателна лихва съгласно
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
– 13.03.202 г.- 13.05.2020 г.) и 23,27 лв. (двадесет и три лева и двадесет и
седем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 23.06.2021 г.-
02.09.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с който се иска да се признае за
установено, че Ю. Р. Б., ЕГН **********, с адрес, с. Вехтово, обл. Шумен, ул.
„...“ № 10 дължи на кредитора “Банка ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „***“ №19, законни представители: В. М.
С. – Главен изпълнителен директор и Д. Д. М. – Изпълнителен директор
пълномощник юриск. Б. Р. Н. адрес: гр.Добрич, пл. „***” № 8, следните
8
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК №837/07.09.2021г., постановена по ч.гр.д.№2433/2021г. по
описа на РС-Шумен: сумата от 30,00 лв. (тридесет лева) – разходи при
изискуем кредит и 7,50 лв. (седем лева и петдесет стотинки) – заемни такси.
ОСЪЖДА Ю. Р. Б., ЕГН **********, с адрес, с. Вехтово, обл. Шумен,
ул. „...“ № 10 да плати на “ “Банка ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „***“ №19, законни представители: В. М. С. –
Главен изпълнителен директор и Д. Д. М. – Изпълнителен директор
пълномощник юриск. Б. Р. Н. адрес: гр.Добрич, пл. „***” № 8, сума в общ
размер на 947,00 лева, от които 737,72 лева, представляваща направени по
настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл.
и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 209,28 лeва
- разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д.№2433/2021г. по описа на РС-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9