Р Е Ш Е Н И Е
№ 653/9.11.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в
открито съдебно заседание на 18.10.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка
Златева
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Кривиралчева
Мария Колева
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието
на прокурора Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Златева КАНД
№529 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по касационна жалба на В.Т.А., ЕГН***********, Затвора
– Пазарджик, отряд I, килия № 125 срещу решение №108 от 06.03.2023г., постановено
по адм.д. №822/2022г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и
необосновано. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания
размер.
Ответната
страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието гр. София, редовно призована, се представлява от
юриск. Р., който по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената касационна жалба и остави в сила оспореното решение като правилно и
законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд – Пазарджик е
правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на
подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.
Производството
пред Административен съд – Пазарджик се е развило по исковата молба на В.Т.А.,
ЕГН **********,***, отряд I, килия № 125, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията (ГД „ИН“) гр. София, към Министерство на правосъдието, с
която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
състоящи се в преживян стрес, тревога, чувство за безпокойство и унижение, в
периода от 30.12.2015г. до 14.08.2022г. за сумата от 10 000 лв., както и за
имуществени вреди в размер на 3000 лв., изразяващи се в действия и бездействия
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за това, че в Затвора
– Пазарджик не е наличен рентген, който да служи за контрол на влизащите или
излизащите от затвора предмети, хранителни продукти, лекарства и други. Претърпените
вреди е обосновал с това, че е нарушена заповед на министъра на
правосъдието, според която в затвора могат да се получават при свиждане
продукти, които трябва да са във фабрична опаковка. Излага твърдения, че след
нарязването на парченца на хранителните продукти, включително и колбаси във
фабрична опаковка, при внасянето им от негови роднини, вече са негодни за
консумация, застрашават здравето му и той ги изхвърля, тъй като в Затвора –
Пазарджик няма условия да се съхраняват продуктите с нарушена цялост.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователен
иска на В.Т.А., ЕГН***********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати за периода от 30.12.2015г. до 14.08.2022г., включително
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и за
имуществени вреди в размер на 3000 лв.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Следователно фактическият състав
на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен административен акт, фактическо
действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена
причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди
се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че за успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди (Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 год. на Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. В настоящия случай, В.Т.А. не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си по предявената от него искова претенция и не е доказал наличието на такива действия или бездействия, или незаконосъобразни административни актове, които да са в причинна връзка с твърдените от него вреди от имуществени и неимуществени вреди за периода от 30.12.2015г. до 14.08.2022г., изразяващи се в това, че вредите са настъпили в резултат на административна дейност, тоест незаконосъобразен акт на длъжностите лица при или по повод изпълнение на административна дейност, причинно-следствена връзка между незаконосъобразността на акта и настъпилите вреди.
Първоинстанционният
съд е изложил изключително подробни мотиви относно твърденията на ищеца, че е
нарушена заповед на министъра на правосъдието, според която в затвора могат да
се получават при свиждане продукти, които трябва да са във фабрична опаковка. Първоинстатционният
съд е установил, че на 08.12.2021 год. със Заповед № ЛС-04-746 от същата дата
зам.-министърът на правосъдието е утвърдил нов списък на разрешените лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и
задържаните по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове,
затворническите общежития и арестите в затворите, в сила считано от 01.01.2022
год. Изпълнението на заповедта е възложена на началниците на затвори,
поправителни домове и затворнически общежития, а контрола по изпълнението на
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. С тази заповед
е отменена Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018г. на Министъра на правосъдието. В
т. II от списъка сред разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти под
подточка първа фигурират трайни месни продукти във фабрична опаковка (без
полуфабрикати в сурово състояние), а в подточка втора – малотрайни колбаси –
закупени от лавката.
Редът
за получаване на хранителни пратки е регламентиран в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно
чл. 82 от ППЗИНЗС, във връзка с чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС, лишените от свобода
получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си,
само по време на свиждане. С разпоредбата на чл. 73, ал. 14 от ППЗИНС е
установено, хранителните продукти и други разрешени вещи, които носят
посетителите, подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди
започване на свиждането. Видимо негодните и опасни за консумация продукти се
връщат на посетителите. В следващата ал. 15 от същия подзаконов нормативен акт
е прието, че не се приемат хранителни продукти, вещи и предмети, които не могат
да бъдат проверени.
Твърденията
на ищеца, че след нарязването на парченца на хранителните продукти, включително
и колбаси във фабрична опаковка, вече са негодни за консумация, застрашават
здравето му и той ги изхвърля, тъй като в Затвора – Пазарджик няма условия да
се съхраняват продуктите с нарушена цялост, не се подкрепя от приобщения
доказателствен материал по спора. От свидетелските показания на Владимир
Любенов е установено, че при всяка проверка се извършва дезинфекция на спиртна
основа на ножовете и масите, а надзирателите ползват ръкавици при проверката.
Условията, при които се извършва контролиране на хранителните продукти в
Затвора – Пазарджик, не доказват нечовешко или унизително отношение към лишения
от свобода. Чрез нарязването или надупчването на саламите не се унищожават, а
се запазва техният качествен, количествен или калориен състав. За целта на
проверката се спазват хигиенни изисквания. Настоящият състав приема, че
действията на служителите от Затвора – Пазарджик се основават и са в изпълнение
на законови разпоредби и на вътрешни, утвърдени по съответния ред актове,
регламентиращи процесните отношения. В чл. 56, ал. 1 от Правилника за вътрешния
ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип е въведено
изискването донесената храна да се проверява и след това да се предава на
лишените от свобода, като при възникнали съмнения относно съдържанието на
хранителните продукти, се извършват и продължителни проверки, включително и със
специални технически средства – чл. 57, ал. 1 от същия. Следва да се посочи, че
проверката по този начин се извършва не защото хранителната пратка по
съдържание не съответства на списъка с разрешени лични вещи, предмети и
хранителни продукти, утвърден от Министъра на правосъдието, а защото е закупена
извън затвора и принципно е възможно с нея да се внесат забранени или
неразрешени предмети.
Недоказани
останаха и твърденията на ищеца относно нарязаните и надупчени пратки,
че
е подавал жалби или молби по началника на затвора или отговори на такива по
повод подадени такива, за извършени такива от страна на ответника преди датата
на 14.08.2022г. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, че не се доказа В.Т.А. да е бил подложен на „една
голяма несправедливост, с негативни финансови и емоционални последици“ за него
и семейството му. Същият не установи, че са извършени фактически действия,
които да са в нарушение на закона, респективно на определена правна норма и
виновно поведение на администрацията на Затвора – Пазарджик.
Следва
да се посочи, че от представената по делото справка, изготвена от главен
инспектор Е.С. – началник сектор „ФЛКР“ от 17.01.2023г. относно приготвянето на
храната в пенитенциарното заведение, е установено, че на лишения от свобода е
подсигурено разнообразно хранително меню от щатно работещ готвач в Затвора –
Пазарджик. Храната се приготвя по рецептурници, при стриктно спазване на
количествен и калориен състав и при съобразяване на празнични, религиозни и
диетични ястия. Спазват се изискванията за разнообразие, калорийност и
включване на всички полагащи се съставки в него. За лишените от свобода е
осигурена възможност за достъп до лавката, която се намира на територията на Затвора
– Пазарджик. Видно от представените по делото касови бележки, удостоверяващи
закупуването на хранителни продукти от лавката в затвора, ищецът е използвал
тази възможност и е пазарувал хранителни продукти, включително и месни такива,
тоест е налице алтернатива за закупуване на хранителни продукти, включително и
месни, поради което действията на служителите в Затвора – Пазарджик не могат да
бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение на лишения от
свобода, изразяващо се в унижение, стрес, липса на храна, незачитане на
човешкото му достойнство и други действия, бездействия или обстоятелства, по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
С
оглед на това съдът правилно е приел, че исковата претенция на ищеца е
недоказана при липса на доказани незаконосъобразни действия или бездействия и
реално претърпени имуществени и неимуществени вреди и без да е доказана
причинно-следствена връзка между тях, поради което не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответната стана по чл. 1 от ЗОДОВ. По
аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, в
случаите, когато резултатът е причинен от поведението на субекта, в чиято
правна сфера са настъпили вредите, държавата се освобождава от задължението да
заплати обезщетение.
Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, вкл. и тези по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната
инстанция.
Поради горното
и при извършената проверка
на обжалваното решение настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил
обосновано решение, прилагайки
правилно материалния закон. Затова настоящата инстанция приема
изложените в касационните жалби оплаквания за неоснователни.
С оглед изхода на
спора в полза на която и да е от страните разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и
на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №108 от 06.03.2023г., постановено
по адм.д. №822/2022г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/