Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ............. /15.09.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия
МАРИЯ
ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7172 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 4407 от 08.01.2020 г. постановено по гр.д.
№ 66782/2018 г.
на СРС, 49 състав, е признато за установено по
предявените от Й.Д.П. против „Т.С.” ЕАД искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й.Д.П. не дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата от 191.66 лева за начислена топлинна
енергия по фактура № **********
за м.02.2011, фактура № ********** за
м.03.2011, фактура № ********** за м.04.2011, фактура № **********
за м.07.2011г„ фактура № ********** за
м.08.2011 и фактура № ********** за м.09.2011г., КАТО Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА Й за горницата над 191.66 лева до пълния предявен
размер от 287.50 лева- начислена топлинна енергия по фактура № ********** за
м.02.2011, фактура № ********** за м.03.2011, фактура № **********
за м.04.2011, фактура № ********** за
м.07.2011г., фактура № ********** за м.08.2011 и фактура № **********
за м.09.2011г. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими между страните и тези на адв.Д. дължими на основание чл.38 от ЗАдв.
Решението е обжалвано в срок от ищеца Й.Д.П. чрез пълномощник адв.Д.Д. само в частта, в която искът по чл.124 от ГПК е бил
отхвърлен с искане за отмяната му в тази част и уважаване на иска изцяло. С
въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалния
и материалния закон, и необоснованост поради несъобразяване със събраните по
делото доказателства. Излагат се оплаквания за неправилност на извода на съда,
че ищцата дължи отговаря за 1/ 3 от претендираните от
нея суми, които са погасени по давност, и че искът е неоснователен над 1/3 от
сумите по процесните фактури поради съсобственост
върху имота на още две лица наред с ищцата, доколкото ответникът претендира
изцяло сумите по процесните фактури само от ищцата, а
не иска от нея само 1/ 3 част от сумите по тях. Счита, че интересът на ищцата
от предявения отрицателен установителен иск е да
установи, че не дължи на ищеца цялата сума, начислена по процесните
фактури. Претендират се и разноските по обжлаването,
вкл. и от ад.Д. възнаграждение на осонвание чл.38,
ал.2 от ЗАдв за оказаната от него безплатна правна
защита на въззивницата.
Въззиваемата страна-ответник „Т.С.” ЕАД с писмен отговор чрез юрк.И.М.,
оспорва въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
като неоснователна, претендира разноски и за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваната отхвърлителна част и допустимо.
В частта, в която
искът за недължимост на сумата от 191.66 лева за
начислена топлинна енергия по описаните в решението 6 бр. фактури, е бил уважен
като епризнато че ищцата не дължи на ответника тази
сума, решението не е обжалвано и е влязло в сила и не е предмет на въззивна
проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати нарушения при преценката дали
ищцата дължи сумата над 1/ 3 част от процесните
фактури за топлинна енергия когато ответникът претендира от нея цялата сума,
макар да е съсобственик само на 1/ 3 ид.ч. Това
оплакване само очертава обхвата на въззивната
проверка за правилност на решението в обжалваната част.
Първоинстанционният съд е основал решението си в отхвърлителната част на база приетите по делото
доказателства, че ищцата е съсобственик на топлоснабдено
жилище в гр.София, за което се сочи от ответника, че се дължи цена на ТЕ по процесните 6 бр. фактури за м.02,03,04,07,08,09.2011 г.за
имот с абонатен № 017341, с дял 1/ 3 ид.ч. от
съсобствеността, а другите 2/ 3 ид.ч. са съсобствени на трети лица, които не са страна по това
дело. Така е счел, че ищцата се явява и
страна в облигационното отношение с ищеца по доставка на ТЕ по силата на
закона- чл.153 от ЗЕ по договор при Общи условия (ОУ), обвързващи ищцата като съсобственик на жилище в
топлоснабдена сграда-етажна собственост, и тя отговаря за задълженията за
цената на потребената за това жилище топлинна
енергия, но само до размер на 1/ 3 ид.ч. колкото нейния дял от съсобствеността, и не носи
отговорност за задълженията за останалите 2/ 3 ид..
от задълженията по процесните 6 бр. фактури. Въз основа
на заключението на приетата ССЕ е счел, че ищцата не дължи на ответника 2/3 от процесната искова сума от 287, 50 лева, а именно не дължи сумата
от 191.66 лева поради липса на облигационно правоотношение с ответника за тази
сума. За разликата от 1/3 ид.ч. от исковата сума- над
191,66 лв. до исковия размер от 287,50 лв. е счел искът за неоснователен тъй
като ищцата дължи 1/3 част от исковата сума както съсобственик и потребител на
ТЕ за тази 1/ 3 ид.ч.
Въззивният съд споделя изложените мотиви в обжалваното
решение по неоснователност частично на предявеният и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря изцяло.
В допълнение и по повод оплакванията с жалбата, излага се
и следното:
С исковата молба ищецът не е навел довод за недължимост на 1/3 от исковата сума като погасена по
давност, първоинстанционният съд не е допуснал
изменение на иска в този смисъл и така не е разглеждат дали исковата сума е
погасена по давност. При липсата на оплакване с възивната
жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд по необсъждане на довод на ищеца за погасяване вземанията по процесните фактури по давност, въззивният
съд не може да го обсъжда за първи път с оглед ограничението по чл.269,
изр.второ от ГПК. Доколкото с възивната жалба няма
други оплаквания относно приетото за установено в първоинстанционното
решение, че ищцата е съсобственик на топлоснабденото
жилище, за което са издадени процесните 6 бр.
фактури, с дял в съсобствеността от 1/ 3 и поради това е задължена за 1/ 3 част
от сумите за топлинна енергия за това жилище, то въззивният
съд не може да приеме различно относно тези факти, и така се споделя извода на
първата инстанция, че ищцата е страна в облигационно отношение с ответника и е
потребител на топлинна енергия, но само за 1/3 част от сумите по процентите
фактури. Тази 1/3 част от исковата сума по тези 6 бр. фактури е 95,83 лв. и тя
е дължима от ищцата на ответника и за тази сума искът й по чл.124 от ГПК е
неоснователен, тъй като се установява дължимост на
тази сума от 95,83 лв. от ищцата. Тази сума е именно разликата над 191,66 лв. до исковата сума от
287,50 лв. За сумата от 191,66 лв., представляваща 2/3 от исковата сума, ищцата
не я дължи на ответника, тъй като за останалата 2/3 част от задълженията
отговорността към ответника се носи от трети за делото лица- от другите съсобственици
на имота. Фактът, че ответникът извънсъдебно е искал от ищцата цялата сума по
тези 6 бр. фактури, а не само 1/3 част от нея, не прави предявеният отрицателен
установителен иск на ищцата изцяло основателен, а
само го прави допустим за разглеждане от съда с оглед изискването на чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване на правен интерес да се предяви иска за цялата сума
по 6 бр. фактури. Дали искът по чл.124, ал.1 от ГПК е изцяло или частично
основателен, е въпрос на преценка по същество на спора, и събраните по делото
доказателства сочат, че ищцата е съсобственик на имота с дял 1/3 и отговаря
следователно за задълженията към ответника за цената на потребената
топлинна енергия според деля си, т.е. само за 1/3 част от сумите, но не и за
останалите 2/3 части от сумите. Ето защо за 1/3 част от задълженията по процесните 6 бр. фактури отговаря само ищцата, но не и за
останалата 2/3 част от сумите. Следва да се има предвид, че в обжалваното
решение, според диспозитивното начало и предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост
на парична сума, съдът е приел, че
ищцата дължи 1/3 част от сумата и не дължи само 2/3 части от сумите и искът е
неоснователен за 1/3 и основателен за 2/3 от задълженията по тези 6 бр.
фактури, а не както неправилно се сочи във въззивната
жалба, че е прието, че искът е неоснователен над 1/3 ( или за 2/3 ) от задълженията по процесните фактури
Ето защо въззивният съд намира, че с решението в обжалваната част не са допуснати нарушение на императивни правни норми, приложими по спора, а и поради липсата на конкретни оплаквания с въззивната жалба относно приетите размери на дължимите задължения за главница по 6 бр. фактури, въззивният съд приема, че така посоченият размер в решението в обжалваната отхвърлителна част е правилно определен и решението в обжалваната част следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени според изхода на спора и при липсата на производство по тях по чл.248 от ГПК.
Съгласно изхода на спора, въззивницата-ищец няма право на разноски пред въззивната инстанция, право на възнаграждение няма и адв.Д., въпреки оказаната от него безплатна защита, тъй като въззивната жалба не се уважава.
На въззиваемото
дружество-ответник, подало отговор на въззивната
жалба, ищцата дължи разноски за защита от
юрисконсулт пред въззивната инстанция в минимален
размер от 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.25 от Наредбата за правна помощ, предвид липсата на сложност на спора пред въззивния съд.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4407 от 08.01.2020 г. постановено по гр.д. № 66782/2018 г. на
СРС, 49 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е
отхвърлен предявеният от Й.Д.П. против „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й.Д.П.
не дължи на „Т.С.” ЕАД за горницата над 191.66 лева до пълния предявен размер
от 287.50 лева- начислена топлинна енергия по фактура № ********** за
м.02.2011, фактура № ********** за м.03.2011, фактура № ********** за м.04.2011,
фактура № ********** за м.07.2011г., фактура № ********** за м.08.2011 и
фактура № ********** за м.09.2011г. , и в часттите за
разноските.
ОСЪЖДА Й.Д.П., ЕГН**********, със съдебен адрес:г***,
да заплати на „Т.С.”ЕАД,ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата 100 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.