Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 179
гр. Сливен, 05. 11. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Галя Иванова
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 198 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба от „Д. Г. Б. –
А. за п. м. п.” с адрес: гр. С., ул. „С.
К. ” № *, ДКЦ-., каб. *, подадена против Писмена покана Изх.№ 29-05-21 от
09.03.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/– Сливен,
с която на основание чл. 76а от ЗЗО, оспорващото лечебно заведение е поканено в
14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неправомерно
получена сума в размер на 1 387 лева.
В жалбата си оспорващото лечебно
заведение твърди, че оспорената писмена покана е незаконосъобразна, тъй като е
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на
материалния закон. Излага съображения, че: оспореният акт не съдържа мотиви;
постановен е при неизяснена фактическа обстановка; в тежест на административния
орган е да докаже, че допуснатото превишение през трето тримесечие на
По подадената жалба първоначално е образувано адм. дело
№ 95 / 2016 г. по описа на Административен съд – Сливен. По делото е
постановено Решение № 111 от 15.07.2016 г., с което жалбата е отхвърлена като
неоснователна. Първоинстанционното решение е обжалвано с касационна жалба от „Д.
Г. Б. – А. за п. м. п.” и с Решение №
15228 от 12.12.2017 г., постановено по адм. дело № 11700 / 2016 г. по описа на
Върховен административен съд на Република България – Шесто отделение, е
оставено в сила. Проведено е производство по реда на Глава четиринадесета,
Раздел I от АПК „Отмяна по искане на страна по делото“ и с Решение № 7730 от
11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 5122 / 2018 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, са отменени
Решение № 15228 от 12.12.2017 г., постановено по адм. дело № 11700/ 2016 г. по
описа на Върховен административен съд на Република България– Шесто отделение, и
Решение № 111 от 15.07.2016 г., постановено по адм. дело № 95 / 2016 г. по
описа на Административен съд – Сливен, и делото е върнато е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд – Сливен. Върнатото за ново
разглеждане дело е образувано под нов номер - 198 / 2018 г. по описа на
Административен съд - Сливен.
В съдебно заседание оспорващото
лечебно заведение, редовно призовано, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли да бъде обявена
нищожността на оспорената писмена покана като издадена от лице, което не е
имало право да я подписва.
Административният орган, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна
и претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност на оспорената писмена покана.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 13.02.2015 г. в гр. Сливен, между Националната
здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от Директора на РЗОК - Сливен,
като възложител и „Д. Г. Б. – А. за п. м. п. /АПМП/”, с регистрационен номер на
ЛЗ ********** в РЦЗ – Сливен, като изпълнител, е сключен Договор № 200236 от 13.02.2015
г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, който е със срок на
действие за срока на действие на НРД за медицинските дейности за
На 13.07.2015 г. между „Д. Г. Б. – А. за п. м. п. и
РЗОК – Сливен е подписан Протокол № РС-ІІІ 236-1 за определяне броя на
назначаваните СМД и стойността на МДД на изпълнител на първична извънболнична медицинска
помощ /ПИМП/ за трето тримесечие на 2015 г., с който са определени брой
издавани „Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно
лечение” /бл.МЗ-НЗОК № 3/ – 60 броя. Въз основа на молба от ПИМП от 23.07.2015
г., с последващ Протокол № РС-ІІІ 236-2 от 14.09.2015 г., подписан от
Изпълнителя на ПИМП и Директора на РЗОК, броят на издавани „Медицинско направление
за консултация или за провеждане на съвместно лечение” /бл.МЗ-НЗОК № 3/ е
увеличен с 30 броя и определеният окончателен брой за третото тримесечие на
2015 г. е 90 броя. Протоколите са неразделна част от индивидуалния договор на
изпълнителя.
На 15.02.2016 г. в РЗОК – Сливен е входирано Писмо
Изх. № 20-00-41 от 12.02.2016 г. по описа на НЗОК, подписано от Управителя на
НЗОК, относно: Възможностите за прилагане на чл. 15 от „Правила за реда за
определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД към
договорите с изпълнители на ПИМП и СИМП“ за трето тримесечие на 2015 г. В
писмото е посочено, че: в резултат на извършения анализ в ЦУ на НЗОК за
усвояване на средствата за здравноосигурителни плащания за СИМП и МДД към трето
тримесечие на 2015 г. се регистрира недостиг на средства и по двата параграфа;
не са налице необходимите средства, които да бъдат преразпределени на
изпълнителите на ПИМП и СИМП, надвишили определените им брой СМД и стойност за
МДД за трето тримесечие на 2015 г.; директорите на РЗОК следва да предприемат
действия по прилагане на § 3 от ПЗР на „Правила за реда за определяне на броя
на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД към договорите с
изпълнители на ПИМП и СИМП“.
На 23.02.2016 г. е издадена Заповед № РД-09-151 по
описа на РЗОК-Сливен, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО във връзка с чл. 26 от
НРД за МД за
В заповедта за назначаване на проверка като издател на
акта е посочен Директорът на РЗОК-Сливен – д. А. В.. Видно от изричното
изявление на процесуалния представител на административния орган в писмено
становище, входирано в съда на 17.07.2018 г., издател на заповедта е Заместник
директорът на РЗОК Сливен Д. С. /л.16/. По делото са приети като доказателства:
Болничен лист за временна неработоспособност № Е20153689922, издаден на 29.02.2016
г. от ДКЦ Сливен ООД, видно от който Директорът на РЗОК - Сливен А. А. В. е в
отпуск от 20.02.2016 г. до 20.03.2016 г. /л.17/; Длъжностна характеристика на
Заместник директора на РЗОК Сливен Д. З. С., в която в т. VІІ „Отговорности,
свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите” е
посочено, че Заместник – директорът подпомага Директора на РЗОК Сливен при
осъществяване на дейността и замества същия при отсъствие /л.55-л.57 от АД № 95
/ 2016 г. по описа на Административен съд– Сливен/; Заповед № РД-09-823 от
12.12.2014 г. на Директора на РЗОК Сливен, с която на основание чл. 47, ал. 2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
105з от ЗЗО, Д. на РЗОК Сливен е възложил на Заместник директора на РЗОК Сливен
Д. З. С. правомощията по издаване на наказателни постановления и функциите на
административнонаказващ орган за периоди, в които отсъства поради ползване на
отпуск /л.37 от АД № 5122 / 2018 г. по описа на Върховен административен съд на
Република България– Петчленен състав – II колегия/. Представен е и Правилник за
устройството и дейността на НЗОК, съгласно чл. 38 от който Директорът на РЗОК
при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества
директора при отсъствие /л.19-л.26/.
Въз основа на горепосочената заповед за назначаване на
проверка, финансовият инспектор е извършила възложената проверка и е отразила
констатациите си в Констативен протокол № РД-13-01-29 от 25.02.2016 г., връчен
на лечебното заведение на 25.02.2016 г. В протокола са направени следните
констатации: Като изпълнител по договор за оказване на ПИМП, „Д. Г. Б. – А. за
п. м. п. е подписала Протокол № РС-ІІІ 236-1 от 13.07.2015 г. и Протокол №
РС-ІІІ 236-2 от 14.09.2015 г., с което е поела задължение през третото
тримесечие на
На лечебното заведение е съставен и Протокол за
неоснователно получени суми № РД-13-01-30Ф от 25.02.2016 г., връчен на ИМП на 25.02.2016
г. Протоколът е съставен от финансовия инспектор, на когото е възложена
финансовата ревизия, с посочено правно основание чл. 72, ал. 2 и чл. 76а от ЗЗО, като в него е възпроизведено съдържанието на горепосочения Констативен
протокол и е указана възможността за писмени възражения по направените
констатации в 7-дневен срок от връчване на протокола.
От лечебното заведение е направено писмено възражение
пред Директора на РЗОК – Сливен, с твърдения за
неоснователност на констатациите, отразени в протокола за неоснователно
получени суми, заведено в РЗОК - Сливен с Вх. № 29-05-33 от 09.03.2016 г.
Възражението на лечебното заведение е счетено за
неоснователно и на 09.03.2016 г. е издадена оспорената в настоящото
производство Писмена покана Изх. № 29-05-21 от 09.03.2016 г. „относно: Възстановяване
на суми, получени без правно основание, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО”. В
нея административният орган се е позовал на извършената, въз основа на Заповед
№ РД-09-151 от 23.02.2016 г. на Директора на РЗОК - Сливен, финансова проверка
на „Д. Г. Б. – А. за п. м. п., както и на съставените за резултата от
проверката: Констативен протокол № РД-13-01-29 от 25.02.2016 г. и Протокол за
неоснователно получени суми № РД-13-01-30Ф от 25.02.2016 г. В писмената покана
е посочено констатираното при проверката превишение от лечебното заведение на
определения брой на СМД за трето тримесечие на 2015 г., представляващо нанесена
щета на бюджета на НЗОК/РЗОК /преразход на бюджетни средства/ от „Д. Г. Б. – А.
за п. м. п. в размер на 1 387 лева и лечебното заведение е поканено, на
основание чл. 76а от ЗЗО, в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати
доброволно неправомерно получена сума в размер на 1 387 лева.
В Писмената покана като издател на акта е посочен Д.
на РЗОК-Сливен – д. А. В.. Под положения подпис е поставен правоъгълен печат с
текст „За Директор Зам. Директор: По заповед № РД-09-823/12.12.14г.” /л.33
от АД № 5122 / 2018 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия/.
Видно от изричното писмено изявление на процесуалния представител на
административния орган, входирано в съда на 17.07.2018 г. /л.16/, Писмената
покана е подписана от Заместник-директора на РЗОК – Сливен, Д. С..
Оспорената писмена покана е получена от лечебното
заведение на 10.03.2016 г. Жалбата срещу писмената покана е подадена чрез
изпращане по пощата на 23.03.2016 г.
В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и
приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д. Н.Т.И. със
специалност „Обща медицина”. Вещото лице дава заключение, че: за третото
тримесечие на
От оспорващото лечебно заведение е изразено възражение
относно заключението на вещото лице в частта за годишния бюджет и за първо,
второ и четвърто тримесечие с довод, че за тези тримесечия на лечебното
заведение са издадени писмени покани за възстановяване на суми. Съдът възприема
заключението на вещото лице във всички части, тъй като е изготвено компетентно
и кореспондира със събраните по делото доказателства. Заключението е изготвено
след анализ на приложените по делото документи и относимата за спора документация,
включително и въз основа на справки, предоставени на вещото лице от РЗОК Сливен
и от оспорващото лечебно заведение, както и въз основа на отчетените от
специалистите бл.МЗ-НЗОК № 3, и справки
за назначените от ОПЛ, изпълнени от СИМП и заплатени МН Бл. 3 за оспорващото
лечебно заведение за четирите тримесечия на 2015 г., направени чрез Интегрирана
информационна система на НЗОК.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Твърдението
на оспорващия за нищожност на акта е неоснователно. С разпоредбата на чл. 76а,
ал. 3 от ЗЗО Директорът на РЗОК е оправомощен да издава писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание. Съгласно чл. 38 от
Правилника за устройството и дейността на НЗОК, Директорът на РЗОК при
осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества
директора при отсъствие. В разглеждания случай административният акт е издаден
от Заместник директора на РЗОК Сливен при условията на заместване, въпреки
липсата на изрична писмена заповед за заместване, изходяща от отсъстващия
титуляр. Независимо от поставения правоъгълен печат с текст „По заповед №
РД-09-823/12.12.14г.”, процесната писмена покана е издадена при упражняване на
правомощия при заместване, а не делегиране, което е недопустимо съобразно разпоредбата
на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. Заместването се извършва в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези
случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, за определения период, заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. По делото са представени доказателства, че на 09.03.2016 г.,
когато е издаден оспореният акт, Директорът на РЗОК – Сливен е бил в отпуск
поради временна неработоспособност, от което следва, че същият в този период е
бил в обективна невъзможност да упражнява правомощията си. Оспореният акт е
издаден и подписан от подчинено на титуляра на правомощията лице, което е
овластено с подзаконов нормативен акт да замества директора при негово отсъствие.
Правомощието по заместване е включено и в длъжностната характеристика на
заместващия. С оглед на гореизложеното,
оспорената покана е издадена при наличие на компетентност. В гореизложения
смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение
№ 10407 от 06.08.2018 г. по адм. дело № 10777 / 2016 г., VI о.; Решение № 8764
от 28.06.2018 г. по адм. дело № 8277 / 2017 г., VI о.; Решение № 10101 от
31.07.2017 г. по адм. дело № 6137 / 2016 г., VI о.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен и мотивиран. В акта са посочени фактическите основания за издаването му –
установеното с констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми
превишение на определен брой на СМД за периода, което е платено от НЗОК/РЗОК, и
начинът, по който е определено превишението. Посочени са и съответните правни
основания за издаване на акта. Мотивите на административния орган се съдържат,
както в самия акт, така и в документите, към които актът препраща и които се
намират в административната преписка, а именно: заповед за извършване на
финансова проверка, констативен протокол и приложенията към него, и протокол за
неоснователно получени суми.
В административното производство, приключило с
издаване на оспорената покана, не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, определени в разпоредбата на чл. 76а
от ЗЗО. Твърденията на оспорващото лечебно заведение, заявени в противоположен
смисъл, са неоснователни. Съобразно правилото на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, оспореният
административен акт е издаден след извършена проверка от контролен орган по чл.
72, ал. 2 от ЗЗО – длъжностно лице от РЗОК – финансов инспектор. Заповедта, с
която е наредено извършване на проверката, е издадена от Заместник директора на
РЗОК при условията на заместване, с оглед представените по делото доказателства
за обективна невъзможност на Директора на РЗОК да упражнява правомощията си на
23.02.2016 г. /когато е издадена заповедта за проверка/ и наличието на изрична
нормативна регламентация за процесното заместване. За резултатите от проверката
са съставени Констативен протокол и Протокол за неоснователно получени суми, които
са връчени на оспорващия, като в съответствие с чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО на
лечебното заведение е предоставена възможност за писмени възражения по
направените констатации пред Директора на РЗОК. Писмената покана е издадена
след обсъждане на представеното възражение и след изтичане на срока за
възражение, с което е спазено и правилото, указано в чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената писмена покана административният
орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Условията, реда и правилата, при които ИМП може да
назначава СМД за процесния период са уговорени между страните при сключването
на договор № 200236 от 13.02.2015 г. за оказване на ПИМП. За всяко тримесечие
възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД, съобразно
Правилата по чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2015 г., утвърдени от НС на НЗОК /чл.
38, ал. 2 от договора/, като изпълнителят и възложителят подписват към договора
протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на
назначаваните МДД, съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД за МД за 2015 г. /чл.
38, ал. 3 от договора/. На основание чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД за МД за 2015
г., тези протоколи са неразделна част към договора. В разглеждания случай
неразделна част от индивидуалния договор са Протокол № РС-ІІІ 236-1 от
13.07.2015 г. и Протокол № РС-ІІІ 236-2 от 14.09.2015 г. - за определяне броя
на назначаваните СМД и стойността на МДД на изпълнител на ПИМП за трето
тримесечие на 2015 г., с които са определени брой издавани „Медицинско
направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение” /бл.МЗ-НЗОК
№ 3/ - 90 броя. Тези протоколи са подписани от представляващия лечебното заведение
и изпълнителят на ПИМП се е съгласил с
определените в тях стойности. Броят на СМД може да бъде надхвърлян с до 10 на
сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде
прехвърляно в следващите /чл. 39, ал. 3 от договора/. Всяко тримесечие
изпълнителят може да превишава с 15 процента определения брой на назначаваните
СМД, но е длъжен да компенсира надвишението през следващото тримесечие, като не
се допуска превишение през четвъртото тримесечие /чл. 39, ал. 4 от договора/. За
процесния период допустимите превишения от 10 % и от 15 % на определения брой
СМД, и констатираното превишение над тези размери, е установено по несъмнен
начин, както от представените по делото Констативен протокол и Протокол за
неоснователно получени суми, неоспорени по надлежния процесуален ред, така и от
заключението на приетата съдебна експертиза. Изчислените от вещото лице
стойности са идентични с констатациите, отразени в Констативния протокол и в
Протокола за неоснователно получени суми. Заключението на вещото лице е, че за
трето тримесечие на 2015 г. превишението над допустимите 10 % и 15 % на
определения брой на СМД е в размер на 73 броя СМД. Превишените 73 броя СМД,
умножени по 19 лева /съгласно чл. 2, т. 2 от Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014
г. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015 г. между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, обн., ДВ, бр.
5 от 20.01.2015 г./, са на стойност 1387 лева – сума, идентична с посочената в
оспорения административен акт. В чл. 41, ал. 1 от договора е предвидено, че
изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД
и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за
компенсиране. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, в случаите, когато ИМП е получил
суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по
този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72,
ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Вместването на медицинските
услуги в рамките на утвърдените стойности обезпечава финансовия ред в сферата
на здравното осигуряване. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени
между НЗОК/РЗОК и ИМП, са установени правила и рамки, в които ИМП могат да
назначават СМД и МДД за сметка на НЗОК. Излизането извън тези рамки е за сметка
на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които другата страна
по договора – НЗОК, е приела да финансира. Определените стойности са финансов
механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана
извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложените
параметри задължават ИМП да назначи СМД в рамките на определения брой.
Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи СМД в
рамките на определения брой се удостоверява с подписването на протокола за
възлагането им – в случая Протокол № РС-ІІІ 236-1 от 13.07.2015 г. и Протокол №
РС-ІІІ 236-2 от 14.09.2015 г. Въз основа на констатациите в Протокола за
неоснователно получени суми, административният орган е счел и е отразил, че е
допуснато превишение, съответно задължение за възстановяване на определените
стойности. От събраните по делото доказателства е установено, че лечебното
заведение е извършило превишение на определените параметри на назначени СМД над
разрешените за третото тримесечие на 2015 г. Отразеното в оспорения акт
превишение е изчислено като разлика между издадените, изпълнени и заплатени направления за СМД, и определените и
възложени с протоколите към ИД брой СМД, увеличени с допустимите общо 25 %
превишения за третото тримесечие на 2015 г., която разлика е в размер на 1387
лева и е установена по несъмнен начин по делото. Събраните доказателства са в
съответствие с констатациите на административния орган, намерили отражение в
оспорената покана, че е налице назначаване от ИМП на СМД / бл. МЗ-НЗОК № 3/ над
определения брой за съответния период, което от своя страна е причинило
непланирани плащания над разрешените бюджетни средства за НЗОК. По делото е
установено нарушение на поетото от лечебното заведение задължение по чл. 39,
ал. 3 и ал. 4 от договора за назначаване на СМД в броя, определен с подписаните
протоколи за съответното тримесечие, и в рамките на допустимите превишения,
което ангажира отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 41, ал.
1 от договора. Назначаването от изпълнителя на ПИМП на СМД над определените
размери за третото тримесечие на 2015 г. е причинило непланирани плащания над
разрешените бюджетни средства за НЗОК. Налице е щета за бюджета на НЗОК, чрез
издаването на направления за СМД над определения от РЗОК Сливен лимит за тези
медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със ЗБНЗОК за съответната
година. Определените и възложени стойности са регулаторен механизъм, който
трябва винаги да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет, в случая предвиден
в чл. 3 от ЗБНЗОК за 2015 г.
Тезата на оспорващото лечебно заведение за
компенсиране на допуснато превишение през трето тримесечие на 2015 г. до края
на календарната година, не може да бъде споделена. От заключението на вещото
лице е установено, че и след третото тримесечие – и през четвъртото тримесечие
на 2015 г., има превишение на допустимите параметри на СМД. Още повече, че съгласно
чл. 15 от ПРАВИЛАТА за реда за определяне на броя на назначаваните СМД и
стойността на назначаваните МДД към договорите с ИМП, приети от Надзорния съвет
на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8 от 27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.,
неусвоените брой за СМД и стойност за МДД от предходно тримесечие могат да се
преразпределят пропорционално на допълнително заявените за отпускане брой СМД и
стойност за МДД между изпълнителите на ПИМП и СИМП, надвишили определените им
брой СМД и стойност за МДД, с допълнителни протоколи за същото това тримесечие.
Ето защо, тезата на оспорващия, че за да се направи извод за щета на бюджета на
НЗОК, следва да отчете годишното превишение, не намира нормативна опора.
В разглеждания случай е изпълнено и изискването на § 3
от ПЗР на ПРАВИЛАТА за реда за определяне на броя на назначаваните СМД и
стойността на назначаваните МДД към договорите с изпълнители на първична и
специализирана медицинска помощ - 2015 година, приети от Надзорния съвет на
НЗОК с Решение № РД-НС-04-8 от 27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г. В
цитираната разпоредба е предвидено, че средствата, превишаващи определените
брой на СМД и стойност на МДД, се възстановяват от изпълнителите на СИМП и
ПИМП, след разпределение и преразпределение на брой СМД и стойност на МДД на
тримесечие в рамките на определените средства на бюджетните сметки на РЗОК. По
делото е установено, че за трето тримесечие на 2015 г. е регистриран недостиг
на средствата за здравноосигурителни плащания за СИМП и МДД, поради което не са
налице необходимите средства, които да бъдат преразпределени на изпълнителите
на ПИМП и СИМП, надвишили определените им брой СМД и стойност за МДД за трето
тримесечие на 2015 г. /Писмо Изх. № 20-00-41 от 12.02.2016 г. по описа на НЗОК,
неоспорено по надлежния процесуален ред/.
По изложените съображения, оспорената писмена покана е
законосъобразна, а подадената срещу поканата жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 8644 от 26.06.2018 г. по
адм. дело № 1787 / 2017 г., VI о.; Решение № 4838 от 16.04.2018 г. по адм. дело
№ 2156 / 2017 г., VI о.; Решение № 3424 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 7555 /
2017 г., VI о.; Решение № 2444 от 26.02.2018 г. по адм. дело № 5639 / 2017 г.,
VI о.; Решение № 1370 от 31.01.2018 г. по адм. дело № 13491 / 2016 г.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски,
включително и на юрисконсултско възнаграждение, е основателна, поради което
оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния
орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по делото в размер на 450
лева, от които: 300 лева - внесен депозит за вещо лице и 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. Г. Б. – А. за п. м. п.” с адрес: гр. С., ул. „С. К. ” № *, ДКЦ-*, каб.
*, подадена против Писмена покана Изх.№ 29-05-21 от 09.03.2016 г. на Директора
на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, с която на основание чл. 76а от ЗЗО, „Д. Г. Б. – А. за п. м. п.” е
поканена в 14-дневен срок от получаване на писмената покана да заплати
доброволно неправомерно получена сума в размер на 1 387 лева.
ОСЪЖДА „Д.
Г. Б. – А. за п. м. п.” с адрес: гр. С., ул. „С. К. ” № *, ДКЦ-*, каб.
*, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, сумата 450
/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: