№ 1248
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110200444 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б. Б. БР., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 19 - 4332 – 023230/08.11.2019 г ., издадено от началник
група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 188, ал.1
изр. 2 вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания – „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че
описанието на нарушението не е пълно, не е ясно къде и кога е било
извършено то. Твърди се, че описаната в НП посока на движение на
автомобила се разминава с посоката на движение на МПС по приложената
снимка. Посочва се, че уточнението „срещу представителство „Хюндай” не
внася яснота, тъй като такова представителство има на две места на
бул.”Околовръстен път”. Жалбоподателят счита, че АУАН и НП са съставени
от некомпетентни лица, а отделно от това АУАН е нечетлив, което
препятства възможността на жалбоподателя да разбере в извършването на
какво е обвинен. Оспорва се годността на техническото средство, с което е
установено нарушението.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и моли за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Акцентира
1
върху обстоятелството, че в АУАН и НП е описана посока на движение на
автомобила обратна на установената от приложената по делото фотоснимка.
Жалбоподателят посочва, че номерът на техническото средство, с което е
установено нарушението ТФР –М № 506 не е отбелязано никъде в
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, като в протокола за
последваща проверка номерът 506/07 е добавен с химикал.
Въззиваемата страна - Началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до
24.02.2020 г. На 24.10.2018 г. устройство от посочения тип средство за
измерване с фабричен номер 506/07 преминало последваща периодична
проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от
проверка № 2-38-18/24.10.2018 г.
На 02.09.2019 г. около 12:51 часа в гр. София неустановен по делото
водач управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с рег. №
РК1212ВК, собственост на жалбоподателя Б. Б. БР., движейки се по бул.
„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Проф. Александър Танев”
към бул. „Климент Охридски”. Срещу представителството на „Хюндай”
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение по пътищата тип TFR1- M с фабричен номер 506 заснела
посоченото моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение
на същото - 106 км/ч. при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за
населено място. При заснемането бил изготвен клип № 7763.
На 22.10.2019 г. жалбоподателят депозирал декларация по чл. 188 от
ЗДвП в която вписал, че на 02.09.2019 г. около 12:51 часа собственият му
автомобил с рег. № РК1212ВК е управляван от неизвестен водач.
На датата на депозиране на декларацията В.А.А., заемащ длъжност
„младши автоконтрольор“ към ОПП на СДВР, съставил в присъствие на
жалбоподателя Б. Б. БР. акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 086284/22.10.2019 г., в обстоятелствената част на който било
отбелязано, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, като се е движел със скорост от 103 км/ч. (измерена с
техническо средство – 106 км./час при отчетен толеранс от 3 % от скоростта),
при ограничение на скоростта до 50 км./час, за населено място, въведена с
пътен знак В26, с което е нарушил нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На
същата дата АУАН бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го
подписал като посочил, че има възражения, които ще изложи допълнително.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили такива.
2
Въз основа на така съставения АУАН на 08.11.2019 г. началник група
АНД при ОПП - СДВР издал обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС, с което е
извършено нарушението на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП били
наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Препис от
същото бил връчен на жалбоподателя на 08.12.2021 г., а на 15.12.2021 г. била
депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: декларация по чл. 188 ЗДвП от Б. Б. БР., удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол за последваща проверка №
2-38-18/24.10.2018 г., протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта от 02.09.2019 г., фотоснимки, приложени на
л. 13-15, справка „Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-13140/23.10.
2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, писмо
от СО – дирекция „Управление и анализ на трафика”, ведно с проект за
организацията на движението на бул. „Околовръстен път” в частта от ул.
„Проф. Александър Танев” до бул. „Климент Охридски”.
При анализа на приложените по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 и протокол за последваща проверка № 2-
38-18/24.10.2018 г., настоящият състав взе предвид факта, че същите се
отнасят именно до техническото средство, използвано при установяване на
процесното нарушение. Видно от посочените писмени доказателства
използваната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение е била вписана в регистъра на одобрените за използване средства
за измерване съгласно Закона за измерванията под № 4835, като срокът на
валидност на одобряването е бил до 24.02.2020 г. Видно от протокола за
последваща проверка към 24.10.2018 г. мобилната система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства тип TFR-M1 с фабричен номер на
устройството 560 е била технически изправна, поради което е неоснователно
възражението на жалбоподателя срещу годността на техническото средство
да установи процесното нарушение. В отговор на възраженията на
жалбоподателя съдът намира за нужно да посочи, че няма как в
удостоверение за одобрен тип средство за измерване да фигурира фабричния
номер на конкретното устройство, което е използвано, защото в този
документ е посочен типът на средството за измерване, а протоколът за
последваща проверка удостоверява техническата изправност на конкретно
техническо средство от този тип, а именно мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение от типа TFR-M1 с фабричен номер
на конкретното устройство № 560. При преглед на протокола за последваща
проверка № 2-38-18/24.10.2018 г., е видно, че допустимата грешка при
отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена
скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. При
анализа на изложените дотук данни в посочените писмени доказателства,
отнасящи се до годността на преносимата система за контрол на скоростта,
съдът намери същите за пълни, ясни и обективни, поради което счита, че
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на
приложения по делото снимков материал – клип № 7763. При анализа на
посоченото веществено доказателствено средство настоящият състав взе
предвид факта, че същото е съставено чрез използването на одобрен тип
измервателно средство по смисъл на Закона за измерванията. В този смисъл
съдът се позова на обсъждания снимков материал по отношение на времето и
мястото на извършване на нарушението, вида и регистрационния номер на
3
процесното МПС, както и относно отчетената от радара скорост на движение
от 106 км/ч. /преди отчитане на възможната грешка/.
От протокола за използване на автоматизираното техническо средство
или система е видно, че в участъка на контрол не е имало поставен пътен знак
В26, а е отчитано общото ограничение на скоростта, валидно за населено
място. Липсата на пътен знак се потвърждава и от проекта организацията на
движение на процесния участък.
Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на
вътрешните работи, от които се установява компетентността на
актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314,
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Този извод на съда следва от приложената по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи. Видно от т. 1.3 от приложената заповед актосъставителят, заемащ
длъжността „младши автоконтрольор” е бил оправомощен да съставя АУАН
на ЗДвП. По силата на чл.189, ал.12 от ЗДвП министърът на вътрешните
работи има правото за делегира правомощието си по издаване на наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП на определени от посочения орган
длъжностни лица, което е било извършено с цитираната заповед, съгласно
която компетентен да издаде обжалвания акт е и началник – група АНД при
ОПП при СДВР /т.2.10/, като от представената заповед № 8121к-
1340/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност е видно, че към 08.11.2019 г. издателят на НП е заемал именно тази
длъжност. С оглед изложеното възраженията на жалбоподателя за липса на
компетентност у актосъставителя и АНО са лишени от основание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
се допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съдът не споделя и възражението, изложено в жалбата, че правото на
защита на жалбоподателя е нарушено поради съставяне на нечетлив АУАН.
Законът не е въвел изискване актовете за установяване на административни
нарушения да се написани на компютър, пишеща машина или друго печатно
устройство. Въпреки ръкописното изписване на текста същият не е нечетлив,
а напротив, разбираем е и не е налице неяснота относно съдържанието му.
Съдът обаче намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно
допуснато е противоречие между фактическото описание на нарушението и
дадената му правна квалификация. Цифрово и в двата документа е посочено,
че е бил нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП, но в обстоятелствената част на
издадените АУАН и НП се описва да е имало поставен пътен знак В-26, с
който е била въведена максимално допустима скорост на движение от 50
км/ч. В алинея 1 на цитирания член са посочени стойностите на скоростта в
населено и извън населено място, които водачите на пътни превозни средства
не бива да превишават. Алинея 2 на същия член гласи, че когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
4
алинея 1, това се сигнализира с пътен знак, а именно пътен знак В-26.
Констатираното противоречие между фактическото описание на нарушението
и правната му квалификация съществено ограничава правото на защита на
наказаното лице, което право включва както възможността му да обори
приетите от АНО за установени факти, така и да оспори правната
квалификация, под която са подведени установените факти. При наличното
несъответствие жалбоподателят е изправен пред невъзможност да разбере за
извършването на какво точно нарушение е наказан, тъй като не става ясно
дали ограничението на скоростта е било общоважимото за населено място
/съгласно правната квалификация/ или е било въведено с пътен знак,
съобразно словесното описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението.
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да бъде
отменено, въпреки
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното дотук и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал. 3
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19 - 4332 – 023230/08.11.2019
г ., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на основание чл. 188, ал.1 изр. 2 вр. чл.182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя Б. Б. БР., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания – „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5