Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
05.05.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №1158 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по предявени от П.С.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., кв.Б., бул.„Г..Н.С.“ №*, искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 4 000 (четири хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата, както следва:
1. обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева, за периода на задържането му в Затвора гр.Стара Загора за времето от 02.06.2017 г. до 14.02.2019 г.
2. обезщетение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за периода на задържането му в ареста в гр.Свиленград за времето: 05.10.2016 г. – 08.10.2016 г.; 16.10.2016 г. – 11.12.2016 г.; 14.01.2017 г. – 07.02.2017 г. и 07.03.2017 г. – 06.04.2017 г., или общо 115 дни;
3. обезщетение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за периода на задържането му в ареста в гр.Хасково за времето: 14.10.2016 г. – 15.10.2016 г.; 12.12.2016 г. – 13.01.2017 г.; 02.03.2017 г. – 05.03.2017 г. и 07.04.2017 г. – 01.06.2017 г., или общо 115 дни;
В исковата молба ищецът твърди, че във връзка с образувано срещу него наказателно производство, с определение на съда му била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 14.10.2016 г. Първоначално изтърпявал мярката за неотклонение в следствения арест в гр.Свиленград. Условията в ареста в гр.Свиленград не отговаряли на условията, които следвало да бъдат осигурени на задържаните, както на предвиденото в българското законодателство, така и на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека.
Ищецът бил настанен в килия с обща квадратура от 6 кв.м. заедно с още 5 (пет) задържани лица. В това помещение част от задържаните били пушачи, а ищецът бил непушат. Липсвала каквато и да е вентилация в помещението и ищецът непрекъснато изпитвал проблеми с дишането. Не разполагали с маса и столове, поради което се хранели на пода. В килията нямало санитарен възел и за целта използвали шишета или кофи при нужда. Бил извеждан за баня и бръснене веднъж седмично. В килията нямало пряка дневна светлина, а включеното луминисцентно осветление работело 24 часа и било невъзможно да се спи. Ареста в гр.Свиленград не разполагал с възможност за извеждане на така нареченото „каре“ поне за 1 час дневно. Състоянието на леглата и принадлежностите било плачевно и изключително нехигиенично. Същевременно ищецът бил лишен от право на глас на проведените Парламентарни избори на 26.03.2017 г., както и на Президентските избори през 2016 г.
След явяването на ищеца в Пловдивския апелативен съд, той бил временно настанен в следствения арест в гр.Пловдив. На 10.10.2016 г. бил приведен в ареста в гр.Хасково. В период от 4 дни семейството му не било уведомено за местоположението му. Условията в този арест били подобни на описаното за ареста в гр.Свиленград. През зимата липсвало отопление и неведнъж водата в шишетата замръзвала. Освен това в този период бил открит уран в питейната вода и същата не била годна за пиене, но друга не им била осигурена.
Ищецът твърди, че изтърпял мярката „задържане под стража“ в разстояние на 120 дни в ареста в гр.Хасково и 115 дни в ареста в гр.Свиленград, при нечовешки условия, които се отразили както на психиката, така и на физическото му здраве.
След влизане в сила на присъдата му на 02.06.2017 г. ищецът бил приведен в затвора гр.Стара Загора. В затвора отново не им били осигурени изискуемите от закона и човешкото отношение към задържаните – липсвал санитарен възел в килията, не били осигурени спални принадлежности и достатъчно дневна светлина в помещенията. Предоставената храна не отговаряла на необходимата калоричност и количество. Така до 14.02.2019 г., когато изтърпял наказанието си, ищецът бил подложен на нечовешки условия, както в следствените арести в гр.Хасково и гр.Свиленград, така и в затвора в гр.Стара Загора. Претърпял унижение и психически стрес, неудобства, било влошено здравословното му състояние поради изключително лошите условия в местата за задържане и изтърпяване на наказанията.
Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, унижение на човешкото достойнство, емоционални и физически страдания, като отделните периоди на задържане в арестите и затвора са уточнени в допълнителна писмена молба с вх.№6407/17.10.2019 г.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по делото – юрк.т., оспорва предявените искове по основание и размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция е частично основателна, само по отношение престоя на ищеца в арестните помещения, за който се доказват нарушения относно площта и хигиенните условия, а по отношение на престоя му в Затвора гр.Стара Загора исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостовереното в приложената към исковата молба Справка изх.№1393/16.09.2019 г. на Началник на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС„ИН“) – Хасково, ищецът П.С.С. е пребивавал в арестните помещения на РС„ИН“ – Хасково както следва:
от 06.10.2016 г. до 08.10.2016 г., след което е освободен с наложена мярка „парична гаранция“;
от 14.10.2016 г. до 27.02.2017 г., след което е изпратен в гр.Пловдив за ПСД;
от 02.03.2017 г. до 02.06.2017 г., след което е преведен в затвора Стара Загора.
От страна на ищеца е представена и Служебна бележка зд№235/2017 от 14.02.2019 г. от Началник на Старозагорски затвор, с която е удостоверено, че П.С.С. е бил задържан в затвора на 13.10.2016 г. в изпълнение на присъда по НОХД №335/17 на ОС – Хасково и освободен на 14.02.2019 г.
От страна на ответника по делото е представена и приета като писмено доказателство Справка изх.№1785/15.11.2019 г. от Началника на РС„ИН“ – Хасково относно престоя на П.С.С. ***.
В т.I от справката се удостоверяват обстоятелства относно престоя му в Арест Хасково, като в т.I.1 е изброено за кои периоди в кои килии е бил настанен ищецът, съответно с колко на брой лица.
В т.I.2 от справката е направено описание на килии с номера 2 и 15, в които е бил настанен.
Посочено е, че килия №2 е с обща площ 12.00 кв.м., четири легла (на два етажа), две маси и три табуретки с размери: легло 192х71х170 см.; маса 100х52х65 см.; табуретка 40х40х65 см. Има отваряем прозорец с размери 70х60 см. на вратата на килията към южния коридор, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационната система, осигуряващи постоянна циркулация на въздуха. Капацитетът на помещението на база 4 кв.м. – 3 легла.
За килия №15 е посочено, че е с обща площ 08.06 кв.м., с три легла, една маси и две табуретки, с размери: легло 192х71х170 см.; легло 192х71х50 см.; маса 100х52х65 см.; табуретка 40х40х65 см. Има неотваряем прозорец с размери 90х40 см. на външната стена, за осигуряване на слънчева светлина и отваряем с размери 70х60 см. на вратата на килията към коридора, за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационната система, осигуряващи постоянна циркулация на въздуха. Капацитетът на помещението на база 4 кв.м. – 2 легла.
В т.I.3 от справката се сочи, че престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Престоят на открито в рамките на един час се ползва от задържаните лица в работно време като графика – разпределението се определя от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждат покилийно всеки ден в различен час.
В т.II от справката се удостоверяват обстоятелства относно престоя на ищеца в Арест Свиленград, като в т.II.1 е изброено за кои периоди в кои килии е бил настанен същият, съответно с колко на брой лица.
В т.II.2 от справката е направено описание на килиите в арест Свиленград, които са с еднакви характеристики и оборудване. Посочено е, че всяка килия е с площ 6.50 кв.м. и съдържа: четири легла (на два етажа); една маса и две табуретки с размери: легло 192х80х160 см.; маса 45х40х60 см.; табуретка 35х35х35 см. Има отваряем прозорец с размери 60х60 см. на вратата на килията към коридора, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в килиите е посредством радиатори на централно отопление, монтирани в стената на коридора. Над вратата на килиите са монтирани две луминисцентни тела за денонощно осветление. В килиите има въздуховоди от вентилационната система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Капацитет на помещението на база 4 кв.м. – 1 легло.
В т.II.3 е посочено, че в арест Свиленград няма обособено място за престой на открито, но по тази причина задържаните лица ежедневно се извеждат за разходка в коридора пред килиите.
В т.III.1 от справката се удостоверява, че помещенията и в двата ареста не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел, който е с площ 14 кв.м. за арест Хасково и 9.3 кв.м. за арест Свиленград, се осъществява:
– по утвърден график за разпределение на времето в ареста. От 06.00 т. до 08.00 т. – личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 т. до 22.00 т. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. Когато със задържаните лица не се извършват ПСД, времето от 08.30 т. до 17.00 т. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста;
– при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно т.20.1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГД„ИН“. Посочено е, че поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел.
В т.III.2 от справката е удостоверено, че на задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично, а през летния сезон, по възможност, ежедневно.
В т.III.3 е посочено, че съгласно т.26.1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на ГД„ИН“, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно т.26.2 на същата Заповед, килиите и общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или при необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички общи помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по раздел IV от заповедта за вътрешния ред. Посочено е също, че в РС„ИН“ – Хасково хигиенните материали са закупувани от службата.
В т.III.4 от справката е описан реда за оказване на медицинска помощ на задържаните лица, а в т.III.5 е посочено, че всички помещения и в двата ареста са оборудвани с дюшек, възглавница, одеяло, чаршафи и калъфки за възглавница, като задържаните лица по желание могат да ползват собствено спално бельо.
Представена е и цитираната в справката Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите, издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на основание чл.256, ал.4 от ЗИНЗС.
От страна на ответника е представена и Справка изх.№3595/14.11.2019 г. на Началника на Затвор – Стара Загора, с която се предоставя информация, касаеща престоя на П.С.С. в Затвора – гр.Стара Загора.
В справката е посочено, че лишеният от свобода П.С.С. е бил настанен в приемно отделение в корпуса на Затвора – Стара Загора в периода от 02.06.2017 г. до 14.06.2017 г., от която дата е настанен в затворническо общежитие от открит тип „Стара Загора“, където пребивава до 14.02.2019 г., от която дата е освободен условно - предсрочно. Посочено е, че в периода 02.06.2017 г. – 14.06.2017 г. по време на престоя в приемно отделение са осигурявани нормални условия за живот, съгласно всички изисквания за осветеност, отопление, постоянен достъп до санитарни помещения и течаща вода, включително топла.
От 14.06.2017 г. до 08.11.2017 г. е настанен в спално помещение №8 в ЗООТ „Стара Загора“. Спалното помещение е с размери 5,20 метра х 11,60 метра или 60,32 кв.м. При спазване на изискването за 4 квадратни метра площ на един лишен от свобода, помещението отговаря за настаняване на 15 лишени от свобода. Никога през периода в това помещение не са настанявани повече от 15 лишени от свобода. Помещението е оборудвано със стандартни легла, шкафчета, закачалки, маса и столове. Изкуственото осветление е реализирано с луминисцентни осветителни тела, достатъчни за добра осветеност на помещението според съществуващите стандарти, а естественото осветление е осигурено чрез 3 броя трикрили прозореца, които гледат към мястото за престой на открито. Проветряването и естествената вентилация на спалното помещение се осъществява чрез тези прозорци, като две от крилата на всеки прозорец са отваряеми.
Коридорът към спалното помещение се заключва през времето от 22:00 т. до 06:00 часа, когато според графика за разпределение на времето, на лишените от свобода им се полага да спят. През това време лишените от свобода могат да ползват изградения към спалното помещение санитарен възел с площ 1,25 метра х 0,95 метра и умивалня с площ 29,90 квадратни метра, където има и течаща вода. През останалото време от денонощието спалното помещение е отключено и лишените от свобода имат свободен достъп и до общите умивални с постоянно течаща вода и общия санитарен възел, както и да спортуват или се разхождат в двора на общежитието.
От 08.11.2017 г. до 02.04.2018 г. С. е настанен в спално помещение №2 на работен обект „Стопански двор“. Спалното помещение е с площ 19,97 квадратни метра. При спазване на изискването за 4 квадратни метра площ на един лишен от свобода, помещението отговаря на настаняване на 5 лишени от свобода. Никога през периода в това помещение не са настаняване повече от 5 лишени от свобода. Помещението е оборудвано със стандартни легла, шкафчета и закачалки. Изкуственото осветление е реализирано с три луминисцентни осветителни тела 2х36 вата, а естественото осветление е осигурено чрез три двойни прозореца, всички крила на които се отварят. Проветряването и естествената вентилация на спалното помещение се осъществява чрез тези прозорци, като всеки един от тях е пригоден да се отваря.
До общите санитарен възел, умивалня и баня с течаща топла и студена вода, е осигурен непрекъснат 24-часов достъп на лишените от свобода от всички спални помещения. По всяко време, с изключение на времето, предвидено за сън – от 22:00 часа до 06:00 часа, всички лишени от свобода имат достъп до двора на общежитието и могат да се разхождат и да спортуват.
От 02.04.2018 г. до 10.12.2018 г. С. е настанен в спално помещение №7 на работен обект „Стопански двор“. Спалното помещение е с площ 23,87 квадратни метра. При спазване на изискването за 4 квадратни метра площ на един лишен от свобода, помещението отговаря на настаняване на 6 лишени от свобода. Никога през периода в това помещение не са настаняване повече от 4 лишени от свобода. Помещението е оборудвано със стандартни легла, шкафчета и закачалки. Изкуственото осветление е реализирано с три луминисцентни осветителни тела 2х36 вата, а естественото осветление е осигурено чрез три двойни прозореца, всички крила на които се отварят. Проветряването и естествената вентилация на спалното помещение се осъществява чрез тези прозорци, като всеки един от тях е пригоден да се отваря.
До общите санитарен възел, умивалня и баня с течаща топла и студена вода, е осигурен непрекъснат 24-часов достъп на лишените от свобода от всички спални помещения. По всяко време, с изключение на времето, предвидено за сън – от 22:00 часа до 06:00 часа, всички лишени от свобода имат достъп до двора на общежитието и могат да се разхождат и да спортуват.
От 10.12.2018 г. до 14.02.2019 г. С. е настанен в спално помещение №1 на работен обект „Стопански двор“. Спалното помещение е с площ 12,93 квадратни метра. При спазване на изискването за 4 квадратни метра площ на един лишен от свобода, помещението отговаря на настаняване на 3 лишени от свобода. За кратко в него бяха настанени 4 лишени от свобода, което се наложи от оперативното време, нужно за оборудването на новоремонтираните спални помещения. Помещението е оборудвано със стандартни легла, шкафчета и закачалки. Изкуственото осветление е реализирано с две луминисцентни осветителни тела 2х36 вата, а естественото осветление е осигурено чрез два двойни прозореца, всички крила на които се отварят. Проветряването и естествената вентилация на спалното помещение се осъществява чрез тези прозорци, като всеки един от тях е пригоден да се отваря. Към спалното помещение е изграден санитарен възел с размери 1,35 метра х 1,35 метра и е оборудван с тоалетна чиния, мивка и душ с постоянно течаща топла и студена вода. Отоплението е с парно на природен газ.
Към справката са приложени График за разпределение на времето на лишените от свобода в ЗООТ „Верея“ към Затвора – Ст.Загора; Справка за ремонтни дейности ЗООТ „Стара Загора“ III-та група (ново ЗООТ „Верея“), както и протоколи за извършени услуги по дезинсекция и дератизация в затвора гр.Стара Загора, включително в ЗО Ст.Загора, съответно от м.11.2017 г., от м.03.2018 г. и от м.01.2019 г. и м.03.2019 г.
Представено е също така утвърдено Седмично меню, изготвено на база вложени продукти, съгласно т.1 за състава на дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със Сборник меню за З.О.Х. изд.„Интерменю“ 1991 година, за конкретни времеви периоди от 2017 г. до 2019 г.
По искане на ищеца по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите т. т.и А. т..
За свидетеля т. по делото беше писмено удостоверено, че е пребивавал в Арест Свиленград и Арест Хасково за конкретни периоди през времето от 30.10.2016 г. до 01.06.2017 г., съвпадащи с исковия период.
Този свидетел дава показания, че познава ищеца от пребиваването си в Ареста в гр.Хасково и в гр.Свиленград, като в определени периоди са били и в една килия. Разказва за условията в двата ареста и за размера на килиите, в които е бил настанен П.С.. Сочи, че условията били „нечовешки“, като в ареста в Свиленград имало случаи да вкарват „по четири човека на леглата, и четири човека са спели в краката ни долу“. Свидетелят описва килията в Ареста в Хасково така: „имаше по четири легла. Прозорци няма. Прозорци фактически, беше едно нещо … което беше запушено и нямаше прозорец. Дневна светлина влизаше от самия коридор. Влиза, но нищо не се виждаше. Мръсно, и … имаше и дървеници. Дървениците ни изядоха там. За тоалетната, няма какво да говоря, в кофата. В килията имаше пластмасова кофа. Тоалетната в килията представляваше една пластмасова кофа и ако нямаше кофа, се ползваха пластмасови бутилки. Всеки си имаше пластмасова бутилка и като ни пуснат на определения час, си изхвърляхме урината. Няма ден, няма вечер. Това беше нон-стоп. Имаше тоалетна в Ареста, но на определен час те пускаха до тоалетна. … Тоалетна, ако почукаш, ако имаш зор по голяма нужда, тогава те пускат. Ако почукаш за малка нужда, ще чакаш.“ За Ареста в гр.Свиленград свидетелят посочва, че там били много по-малки килиите. „Няма въздух, няма нищо. Скъсани са пружините. …Там в коридора също има обща тоалетна и като почукаш по голяма нужда те пускаха, а по малка също се ходеше в шишетата. … Там каре няма. Има коридор, който е на дължина от прозореца на стената на тази зала до вратата на залата, около 10-тина метра.“
Свидетелят Ч. заявява, че е излежавал присъда в периода от 05.01.2018 г. до 15.10.2019 г. в затвора в гр.Стара Загора, като бил настанен в сградата на Затвора – Стара Загора, стопански двор и бил в 5-та килия, а ищецът бил настанен в съседна на неговата килия. Свидетелят сочи: „През три врати килиите ни бяха. … мисля че беше във 2-ра или 1-ва килия. Аз много пъти съм влизал в неговата килия. Килиите са постоянно отворени и знаем коя килия какво представлява. В този период, когато аз бях там, за неговата килия мога да кажа, че тя беше по-малка, с повече хора в нея. Там имаше и болни хора при него. Мисля, че имаше три вишки легла. … Освен леглата имаше и шкафчета ... Всички ходехме в една и съща тоалетна, която … беше много мръсна. Тоалетната беше на етажа … в дъното на самия коридор. … Имахме … обща баня. Много мръсна беше…“ Свидетелят обяснява, че по време на пребиваването им в затвора се извършвали ремонти на килиите и имало прахоляци, а като отишъл там нямало парно и се отоплявали с печки – духалки. Обяснява, че килиите по принцип били отключени, като след вечерна проверка се заключвала само входната врата, а килиите нямало кой да ги заключва. През деня лишените от свобода имали право да се разхождат в двора на общежитието, нещата с чаршафите и одеялата били „нормални“. Свидетелят сочи, че ищецът е работел като заварчик и поддръжка на вътрешен обект, в рамките на общежитието.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно изложените в тях фактически твърдения и претенции, предявените в производството три субективно съединени осъдителни иска могат да бъдат подведени под правното основание на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, а съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
В действащата към датата на подаване на исковата молба редакция на чл.203, ал.1 от АПК (ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) е предвидено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а според ал.2, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането.
В случая исковете са допустимо предявени срещу надлежен ответник.
Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковите претенции са за неимуществени вреди, произтичащи от причинени на ищеца в качеството му на задържан под стража и лишен от свобода, от специализираните органи по изпълнение на наказанията, т.е. от дейността на служителите от администрацията на Ареста в гр.Свиленград и Ареста в гр.Хасково към Районна служба „Изпълнение на наказанията” Хасково, Областна служба „Изпълнение на наказанията“ град Бургас, както и на служителите от администрацията на Затвора гр.Стара Загора, които са териториални подразделения на ГД„ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и наказанието „лишаване от свобода“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката и наказанието, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и лишените от свобода, и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС са: същият да е претърпял вреди, причинени му като лишен от свобода или задържан под стража, от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл.3.
От своя страна чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (изм.ДВ бр.13 от 2017 г.) гласи: „Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Според ал.2 на същата разпоредба, „за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“.
От съдържанието на исковата молба може да се приеме, че и трите претенции на ищеца имат характер на искове за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия като задържан под стража в Ареста в гр.Свиленград и в Ареста в гр.Хасково, и като осъден в Затвора гр.Стара Загора – в лоши условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, достатъчно дневна светлина, чист въздух, добра хигиена и определени други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т.е. претенциите попадат в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Н. и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”
Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Като съобрази приетото в решенията на ЕСПЧ, както и изричната разпоредба на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, настоящият съдебен състав намира, че следва да отчете в съвкупност всички наведени от ищеца П.С.С. твърдения, независимо дали за всяко от тези твърдения за неблагоприятни условия в Ареста гр.Свиленград, Ареста гр.Хасково и Затвора гр.Стара Загора, се установява или доказва да е налице неспазване на някаква вътрешно правна регламентация от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Съдът следва да извърши глобално преценката си дали така визираните аспекти на условията, при които ищецът е пребивавал в местата за лишаване от свобода, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС (Конвенцията), която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат и установената практика на ЕСПЧ по делата за нарушение на тази разпоредба и на следващо място – на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС.
Правното положение на лицата, осъдени и задържани под стража по реда на НПК, в българското законодателство се урежда в ЗИНЗС, както и в Правилника за прилагането му. В част втора „Изпълнение на наказанията“, Глава осма „Места за лишаване от свобода“ на ЗИНЗС е регламентирано изискването на чл.40, ал.2, т.1 поправителното въздействие върху затворниците да се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В чл.43, ал.2 и сл. от закона се уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване от свобода. Според тях (ал.2) всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица; (ал.4) минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. и (ал.5) количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
Тези разпоредби са доразвити в ППЗИНЗС, където в чл.20, ал.2 се установява, че в спалните помещения следва да се осигури пряк достъп на дневна светлина и проветряване и че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Член 20, ал.3 от ППЗИНЗС гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Член 21, ал.1 от същия правилник гласи, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Според чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.
Съгласно чл.240 от ЗИНЗС, доколкото в част четвърта – „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.
Цитираните вътрешноправни разпоредби, с които българският законодател установява законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода – затворите и следствените арести, са приложими за процесния период и валидно основание за извършване на преценка доколко тази законова гаранция реално намира проявление в конкретната битова среда на местата, където ищецът изтърпява наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ и наказанието „лишаване от свобода“.
С новата разпоредба на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е предвидено, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Съобразно разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, от специализираните органи по изпълнение на наказанието на ищеца, по делото е предоставена на информация от значение за случая, съдържаща се в Справка изх.№1785/15.11.2019 г. на Началника на РС„ИН“ – Хасково и Справка изх.№3595/14.11.2019 г. на Началника на Затвор – Стара Загора.
От съдържанието на Справка изх.№1785/15.11.2019 г. на Началника на РС„ИН“ – Хасково може да се направи извод за пребиваването на ищеца през определени периоди от време при условията на недостатъчна жилищна площ на спалното помещение, в което е бил настанен в Ареста в гр.Хасково и Ареста в гр.Свиленград.
Удостоверено е, че в Арест – Хасково П.С.С. е бил настанен в килия №2 и килия с №15. Килия №2 е с обща площ 12.00 кв.м., в която на два етажа са били разположени 4 легла, две маси и три табуретки, при капацитет на помещението от 3 легла на база 4 кв.м. на задържан. Удостоверено е също, че за периодите от 14.10.2016 г. до 17.10.2016 г.; от 08.02.2017 г. до 27.02.2017 г.; от 02.03.2017 г. до 06.03.2017 г. и от 02.05.2017 г. до 04.05.2017 г., освен ищеца в тази килия е имало настанени още 3 лица.
Килия №15 е с обща площ 08.06 кв.м., с три легла, една маса и две табуретки, като капацитета на помещението на база 4 кв.м. на задържан е 2 легла, а е удостоверено, че в периода от 07.12.2016 г. до 04.01.2017 г. освен ищеца в тази килия е имало настанени още 2 лица.
По отношение на килиите в Арест – Свиленград е удостоверено, че всички са с еднакви характеристики и оборудване – с площ от 6.50 кв.м., съдържащи четири легла (на два етажа), една маса и две табуретки, като капацитета на помещението, на база 4 кв.м. на задържан, е 1 легло. Същевременно е удостоверено, че ищецът е бил настанен в килии с различни номера в този арест, като през целия период от 06.10.2016 г. до 06.04.2017 г. е пребивавал в тях заедно с други лица, съответно 1, 2, 3, 4 или 5 броя лица.
Така установените обстоятелства водят на извода, че за определени периоди от време в Ареста в гр.Хасково, и през целия исков период за Ареста в гр.Свиленград, ищецът е пребивавал при условия на недостатъчна жилищна площ в помещението, в което е бил настанен.
Видно е, че действителното свободно пространство в килиите, в които е бил настанен, респ. чистата жилищна площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се движи в помещението, или придвижването му е изключително ограничено.
Според Стандартите на КПИ, ако затворниците (арестантите) имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори (решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и др. против България). При безспорната установеност на наличие на мебели в килиите, с дадените в справката размери, то безспорно реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв.м. на човек, която площ вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на ЕКПЧОС. Тези условия на пребиваване на задържания П.С.С. в ареста през заявения период безспорно са му причинили значителни затруднения и дискомфорт.
Установява от представена от ответника нарочна Справка, че в Арест – Свиленград няма обособено място за разходка и престой на открито, вместо което задържаните лица се извеждат на разходка в коридора пред килиите, а престоят „на открито“ на задържаните лица в Арест – Хасково всъщност се осъществява в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5 кв.м. с два прозореца. Предвид писмената Справка съдът приема за еднозначно установено, че в ареста в гр.Хасково в процесния период също не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в сградата, която макар да разполага с прозорци, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина, не е подходяща за обслужване на търсения ефект.
Според ЕСПЧ особено значение следва да се отдаде на това дали са налице възможности за упражнения на открито, каква е продължителността на тази възможност и условията, при които лишените ги правят. Според стандартите на КПИ на задържаните без изключение следва да се позволява най-малко един час упражнения на открито и то за предпочитане, като част от една по-обща програма от дейности извън килията. Същите стандарти установяват, че за упражненията на открито трябва да има осигурено достатъчно пространство, като се приема, че кратката продължителност на упражненията на открито могат да са фактор, който да повлиява положението на лицето. Ето защо следва да се приеме, че на ищеца формално е било предоставяно правото на престой, който не може да се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването. Ето защо следва да се обоснове извод, че задържаното лице не е имало условия за реално и пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден, а оттам и за доказаност твърденията на ищеца за неблагоприятни условия в двата ареста, изразяващи се в неосигуряване на престой на открито, намален достъп до свеж въздух и влошени условия за двигателна активност.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства опровергават наведените от ищеца твърдения, че в помещенията, в които е бил задържан в арестите в гр.Хасково и в гр.Свиленград, не са били осигурени минимално необходимите му санитарно-хигиенни условия, достатъчно дневна светлина, вентилация и отопление, както и твърденията му, че в арестите не разполагали с маса и столове, поради което се хранели на пода. Тези твърдения не се подкрепят с каквито и да било доказателства по делото. Показанията на свид.т. за липса на прозорци и на „въздух“ в килиите се опровергават от удостоверените в справката по отношение на всяка от килиите в двата ареста обстоятелства – наличие на отваряеми и неотваряеми прозорци, осигуряващи приток на свеж въздух и слънчева светлина, наличие на въздуховоди от вентилационна система, на монтирани лампи за осветление и радиатори за централно отопление.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, което е посочено и в т.III от Справката, че помещенията за задържане и в двата ареста не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС (доп. ДВ, бр.14 от 10.02.2017 г.), към който правилник препраща нормата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В цитираната Справка се съдържат данни, че в арестите в гр.Хасково и в гр.Свиленград (които не представляват арест в затвор), достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста: от 06.00 т. до 08.00 т. – личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 т. до 22.00 т. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията; когато със задържаните лица не се извършват ПСД (процесуално-следствени действия) времето от 08.30 т. до 17.00 т. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържането на чистотата и хигиената в ареста; при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно точка 20.1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите, на Главния директор на ГД „ИН“.
Така предоставените данни водят на извода, че на задържаните в Арест – Хасково и Арест – Свиленград лица е осигуряван достъп до общ санитарен възел и течаща вода, включително за времето от 22.00 т. до 06.00 т. при поискване от страна на задържаните лица. Същевременно от изложеното в справката и показанията на разпитания свидетел Т. се установява, че този достъп не е бил постоянен. В самата справка се сочи, че понякога е било невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел. Дадените от свид.Т. показания почиват на преки и непосредствени впечатления, и съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност. Според показанията му, в килиите, включително тези, в които е бил настанен ищецът, е имало пластмасови кофи, или пластмасови бутилки, в които арестантите са извършвали физиологичните си нужди, тъй като са били пускани до тоалетна на определен час и не винаги, когато поискат. Изложените от ищеца твърдения, че в килията нямало санитарен възел и за целта използвали шишета или кофи при нужда, съдът приема за доказани.
Така установените неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в гр.Хасково и ареста в гр.Свиленград, в своята съвкупност, са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, като в този смисъл и е цитираната тук практика на ЕСПЧ по дела за нарушение на чл.3 от Конвенцията. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищецът в арестите през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията, което дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди. В пилотното решение от 27.01.2015 г. по делото Н. и др. против България ЕСПЧ дори приема, че „съгласно практиката на Съда, всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице”. Доказаните в настоящото производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е задържан, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража, и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПт. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред, поради което съдът приема, че вторият и третият от предявените от П.С.С. искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ са доказани по основание.
Ищецът претендира като обезщетение за претърпените неимуществени вреди сумата 1500 лева за всеки от периодите, в които е пребивавал в Арест гр.Хасково и сумата 1500 лева за всеки от периодите, в които е пребивавал в Арест гр.Свиленград.
Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста, т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. Така в §299 от пилотното решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Н. и другите ЕСПЧ сочи, че „размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди”.
Съдът отчита периода от по-малко от 4 месеца, в който ищецът е пребивавал във всеки от двата ареста, а освен това намира, че в случая неблагоприятните условия, при които е бил поставен П.С.С., не се обективират в пълнота трайно през целия период на пребиваването му, и не се характеризират с висок интензитет на вредност. Същите като вид и характер в изключително ниска степен засягат неимуществената сфера на ищеца, поради което увреждането му би било справедливо възмездено с обезщетение в размер на 250 лева за всеки от двата иска, като в останалата част, до пълно предявения размер от 1500 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума. Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е уреден в АПК и ЗИНЗС, на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото.
Още с постановеното по тълкуването и прилагането на ЗОДВПГ (загл.изм. ДВ бр.30 от 2006 г. на ЗОДОВ) Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. по тълк.гр.дело №3/2004 г., ОСГК на ВКС е възприело за правилно становището, че вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. С оглед т.4 от цитираното тълкувателно решение, законната лихва е дължима от датата на предявяване на настоящата искова молба – 04.10.2019 г. и следва да бъде присъдена от тази дата.
Съдът намира за недоказана и неоснователна исковата претенция за обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 1000 лева от престоя му в Затвора в гр.Стара Загора в периода от 02.06.2017 г. до 14.02.2019 г.
По отношение на този период не са събрани доказателства, подкрепящи извода за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, попадащи в някоя от хипотезите на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства и други подобни. Твърденията на ищеца за липса на санитарен възел в килията, за неосигуряване на достатъчно дневна светлина в помещенията, неосигуряване на спални принадлежности и предоставяне на храна, която не отговаря на необходимото количество и калорийност, се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Основно съдът цени като достоверни подробно изложените в Справка изх.№3595/14.11.2019 г. на Началника на Затвор – Стара Загора данни относно вида и капацитета на спалните помещения, в които е бил настанен лишеният от свобода П.С.С. в отделните времеви периоди в затворническото общежитие от открит тип „Стара Загора“ към Затвора – Стара Загора. Съдържащите се в справката данни, че в посочените периоди в помещенията за настаняване не са били настанявани повече лица, отколкото е капацитета на съответното помещение, при спазване на изискването за 4 кв.м. площ на един лишен от свобода, не се опровергаха от други доказателства, включително събраните гласни такива. Подробна справка е дадена относно наличието на оборудване в помещенията за настаняване, за броя отваряеми прозорци, за наличните осветление, отопление и вентилация. Освен това по несъмнен начин с писмените и гласни доказателства по делото е установено, че лишените от свобода, включително ищецът П.С.С., са имали безпрепятствен достъп до тоалетни помещения и течаща вода през цялото денонощие – до изградени към спалното помещение санитарни възли и до общите умивални и санитарен възел. Имали са и свободен достъп до двора на общежитието, където съобразно режима са можели да се разхождат и да спортуват.
С писмени доказателства се доказва както извършването на хигиенна обработка и дезинсекция и дератизация в ЗО Ст.Загора, така и предоставянето в затвора на храна с определена съгласно утвърдено седмично меню калоричност.
От представена и неоспорена по делото справка се установява също, че през периода 10.2017 г. – 12.2017 г. са ремонтирани основно 7 бр. спални помещения в ЗООТ „Стара Загора“, като ремонтните дейности обхващат смяна на дограма, направа на тавани от гипсокартон и полагане на изолация по тавани, направа на подови настилки, полагане на тръби за отоплителна инсталация, шпакловка и боядисване на стени. След допълнително финансиране, през месец юли 2018 г. започват ремонтни дейности по останалата част от сградата, като те включват ремонт на покрива, направа на тавани от гипсокартон и полагане на изолация, цялостна подмяна на ВиК, електро и отоплителни инсталации, изграждане на нова абонатна станция, изграждане на санитарни възли във всяко спално помещение, подмяна на осветление, радиатори, ново оборудване и т.н. Посочено е, че ремонтните дейности приключват месец декември 2018 г., като по време на СМР лишените от свобода са настанени във вече ремонтираните през 2017 г. килии. Данните за извършения ремонт се потвърждават и от показанията на свид.т., който също потвърждава, че през исковия период лишените от свобода са имали постоянен достъп до тоалетната на етажа, тъй като за през нощта се заключвал само общия коридор, но не и килиите, а през деня лишените от свобода, включително ищецът, имали възможност да се разхождат в двора на общежитието.
Събраните доказателства водят на категоричния извод, че условията, при които е пребивавал ищецът в затворническото общежитие, не могат да се квалифицират като уронващи човешкото достойнство, или пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Не се констатира условията, при които ищецът е пребивавал в Затвора – Стара Загора, в своята съвкупност, да са довели до нечовешко или унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, което да презумира настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Исковата претенция за обезщетение за периода от 02.06.2017 г. до 14.02.2019 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от 20 лв. за двата частично уважени иска, както и заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 05.12.2019 г. възнаграждение за един адвокат (400 лв.), което съобразно уважената част от общата искова претенция възлиза на 50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.С.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., кв.Б., бул.„Г..Н.С.“ №**, иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева, за претърпени неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора – гр.Стара Загора за периода от 02.06.2017 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., кв.Б., бул.„Г..Н.С.“ №21, да заплати на П.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Арест – гр.Свиленград за периода от 05.10.2016 г. до 06.04.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 04.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., кв.Б., бул.„Г..Н.С.“ №**, да заплати на П.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Арест – гр.Хасково за периода от 14.10.2016 г. до 01.06.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 04.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., кв.Б., бул.„Г..Н.С.“ №**, да заплати на П.С.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 70 (седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: