Определение по дело №513/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 363/05.09.2024г. по ЧНД № 513/2024г. по описа на С.ски
окръжен съд

Производството се разгледа по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на Окръжна прокуратура гр.С., въз основа на
получена Заповед за арест на чешки език и в превод на български език,
издадена на 15.08.2024г. от Районен съд в гр.Пржеров, Чехия, на основание
наказателна заповед на Районен съд гр.Пржеров от 22.01.2021г., № на дело 1 Т
1/2021-46, влязла в сила на 24.02.2021г., в съчетание с постановление на
Районен съд в Пржеров от 16.11.2022г., № на дело 1 Т 1/2021-68, с цел арест и
екстрадиция спрямо българския гражданин Б. Н. Б., роден на ..............г. в гр.С.,
ЕГН **********, живущ с.Т., ул.“Васил Коларов“ 33, общ.С., обл.С., за
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.
Прокурорът пледира за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража спрямо исканото лице Б. Н. Б. по издадена ЕЗА от компетентните
власти на Чехия. Посочва, че ЕЗА е издадена с цел арест и екстрадиция на
исканото лице Б. за изтърпяване на наказание, което е лишаване от свобода в
размер на 120 дни, на основание наказателна заповед на Районен съд
гр.Пржеров от 22.01.2021г., № на дело 1 Т 1/2021-46, влязла в сила на
24.02.2021г., в съчетание с постановление на Районен съд в Пржеров от
16.11.2022г., № на дело 1 Т 1/2021-68 по отношение на Б.. Прокурорът
посочва, че са изпълнени и другите условия, тъй като деянието, за което е
осъден Б. съставлява престъпление, както по чешкия наказателен закон, така и
по българския НК. Пледира за уважаване на искането на ОП С. и вземане на
мярка за неотклонение задържане под стража.
Защитникът на исканото лице Б. счита, че не са налице процесуалните
предпоставки за вземане на най-тежка мярка за неотклонение задържане под
стража спрямо исканото лице. Посочва, че Б. от една година живее на адреса
си в с.Т. и не се е укривал, както и че последното извършено от него
престъпление е от 2019г. Защитникът на исканото лице заявява, че няма данни
да съществува опасност да извърши друго престъпление. Счита, че най-
тежката мярка за неотклонение задържане под стража ще се яви необосновано
тежка за исканото лице. Пледира за вземане на мярка за неотклонение
домашен арест по отношение на исканото лице.
В личната си защита исканото лице заявява, че доброволно се е
отзовавал, когато са го търсили от полицията, като са го намерили на обекта,
където работи. Посочва, че живее на постоянния си адрес в с.Т., ул.“Васил
Коларов“ № 33 с майка си и малолетния си син, за които се грижи. В
последната си дума иска да му бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
С.ският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
1

В Окръжен съд гр.С. на 05.09.2024г. е постъпило искане от ОП С. за
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на българския
гражданин Б. Н. Б., роден на ..............г. в гр.С., ЕГН **********, живущ в с.Т.,
общ.С., ул.“Васил Коларов“ № 33, във връзка със Заповед за арест, издадена на
15.08.2024г. от Районен съд в гр.Пржеров, Чехия, на основание наказателна
заповед на Районен съд гр.Пржеров от 22.01.2021г., № на дело 1 Т 1/2021-46,
влязла в сила на 24.02.2021г., в съчетание с постановление на Районен съд в
Пржеров от 16.11.2022г., № на дело 1 Т 1/2021-68.
Разглеждането на получената Заповед за арест протича при прилагане на
разпоредбите на българския Закон за екстрадицията и Европейската заповед за
арест (ЗЕЕЗА). В заповедта за арест, издадена от съответния орган с цел
изтърпяване на наказание по влязла в сила присъда – наказателна заповед на
Районен съд гр.Пржеров от 22.01.2021г., № на дело 1 Т 1/2021-46, влязла в
сила на 24.02.2021г., в съчетание с постановление на Районен съд в Пржеров
от 16.11.2022г., № на дело 1 Т 1/2021-68, е описано наложеното наказание, а
именно 120 дни лишаване от свобода, за извършено престъпление, управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по
надлежния ред. Заповедта за арест отговаря на изискванията на чл.36 от
ЗЕЕЗА, предвид обстоятелството, че е издадена срещу българския гражданин
Б. Н. Б. с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода не по-малко от
четири месеца и по-точно 120 дни. В заповедта е описано извършеното
деяние, правната квалификация и наложеното наказание на исканото лице,
както и приложимите членове от чешкия НК. В случая, е изпълнена
хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, тъй като деянието, за което е издадена
заповедта съставлява престъпление и по законодателството на Република
България.
Предвид това съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен
орган - Районен съд в гр.Пржеров, Чехия, представена е на чешки език и в
превод на български език и отговаря по форма и съдържание на изискванията
на чл.36 от ЗЕЕЗА. Не са налице основанията за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА,
както е налице и двойна наказуемост на деянието, за което е осъдено исканото
лице.
ЕЗА отговоря на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА – издадена е в писмена
форма, съдържа данни за исканото лице, както и на издаващия орган,
посочена е влязлата в сила присъда, за която се иска изпълнението на
наложеното наказание, характера и правната квалификация на
престъплението, както и обстоятелствата, при които е извършено деянието и
наложено наказанието, съгласно влязлата в сила присъда в Чехия. ЕЗА е
придружена с превод на български език.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на ОП С. за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража по отношение на Б. Н. Б. във връзка с гореописаната Заповед за арест,
2

издадена на 15.08.2024г. от Районен съд в гр.Пржеров, Чехия, с цел
изтърпяване на наказание по влязла в сила присъда, е частично основателно.
При преценка на основателността на искането на прокуратурата за
вземане на мярка за неотклонение по отношение на дадено лице, спрямо което
е получена заповед за арест, съдът е необходимо да прецени и да вземе такава
мярка за неотклонение, която да обезпечи участието на лицето в
производството по изпълнение на заповедта, респективно да обезпечи
предаването на лицето на искащата държава, в случай че бъде уважено
искането за предаване.
В конкретния случай съдът при вземане на мярка за неотклонение на
исканото лице Б. се съобрази с разпоредбата на чл.43 от ЗЕЕЗА, която налага
вземане на мярка за неотклонение спрямо исканото лице за осигуряването му
в това производство, а също и с приложените по делото и приети
доказателства. Същите касаят личността на исканото лице, свързани с факта,
че Б., независимо, че е осъждан, живее на настоящия си адрес със семейството
си, включващ и малолетния му син, за които се грижи, включително осигурява
финансови средства за отглеждането му. В семейството на исканото лице е и
неговата майка, за която също полага грижи, включително и осигуряване на
финансови средства и подкрепа. Не е без значение и процесуалното поведение
на исканото лице, тъй като същият е задържан от органите на полицията на
работното му място в с.Т., не е оказвал съпротива и доброволно е отишъл с
тях, като не се е отклонил от наказателно преследване. Исканото лице
доброволно е отишъл в РУ С. при установяването му от полицейските
служители, където е бил задържан за 24 часа, а след това и за 72 часа от ОП С.
до явяването му в съда. Всички действия на исканото лице Б. водят до факта,
че същият не се е укривал и няма да се укрива от правораздавателните органи.
Исканото лице не отрича постановената и влязла в сила присъда от чешкия
съд, както и извършеното деяние.
Изложеното аргументира настоящия съд, че не е необходимо вземане на
най-тежката мярка за неотклонение спрямо исканото лице Б., а именно
задържане под стража, както иска представителят на държавното обвинение,
поради което искането в тази част е неоснователно.
Съдът намира, че е законосъобразно вземането на мярка за неотклонение
домашен арест по отношение на Б. Б., така както беше пледирано от
защитника на исканото лице и самия Б.. Съдът счита, че с вземането на тази
мярка за неотклонение ще се осигури участието на исканото лице в
производството по изпълнение на заповедта за арест и не е необходимо
вземането на по-тежка мярка за неотклонение, а именно задържане под
стража. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че след
получаване на заповедта за арест в ОП С. и след уведомяване на исканото
лице, същият се е явил и последвал органите на реда, не се е укривал и не е
правил опити да осуети изпълнението на заповедта за арест, както и че
заявява, че ще се подготви за изтърпяване на наложеното му наказание.
3

Съобразявайки изложеното, съдът взе спрямо исканото лице Б. Н. Б.
мярка за неотклонение домашен арест, който да се изпълнява на адрес в с.Т.,
ул.“Васил Коларов“ 33, общ.С., обл.С., чрез средства за електронно
наблюдение по реда, предвиден в ЗИНЗС. След влизането в сила на
определението следва да се уведомят структурите на МВР, които да
контролират изпълнението на мярката, предвид разпоредбата на чл.62 от
НПК, както и РС ИН С. при ОС ИН Бургас и Окръжна прокуратура С., за
сведение и изпълнение.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	363
Дата:	5 септември 2024 г. (в сила от 10 септември 2024 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200513
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	5 септември 2024 г.

Определение по дело №513/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите