Присъда по дело №157/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 15
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20213130200157
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Провадия, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
СъдебниТеодора Венелинова Вичева

заседатели:Надя Любомирова М.
при участието на секретаря М. Янч. М.
и прокурора Т. М. Т.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Наказателно дело от
общ характер № 20213130200157 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимият СТ. Н. Р., с ЕГН: **********, роден на 10.02.1977 г. в гр.
Нови пазар, обл. Шумен, живущ в с. Т.И., общ. Каолиново, обл. Шумен,ул. „В.Л.“ № 2,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, безработен, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 06.06.2020 г., в с. Б., общ. Ветрино, обл. Варна, от лек
автомобил марка „Мерцедес“, с peг. № ***, в условията на опасен рецидив като
извършител, в съучастие с К. АХМ. ИС. - извършител, отнел чужда движима вещ,
която не е била под постоянен надзор - мобилен телефонен апарат, марка „Huawei”,
модел „Y6“, със сериен № 5WH6R19316027119, с ***, на стойност 147.50 лева, от
владението на СТ. ЯНК. АТ., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК поради което
и

ПРИСЪДИ

на основание чл. 304 от НПК го оправдава по така възведеното обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимата К. АХМ. ИС., с ЕГН: **********, родена на 09.01.1973 г. в
с. Г., общ. Кайнарджа, обл. Силистра живуща в с. Т.И., общ. Каолиново, обл.
Шумен,ул. „В.Л.“ № 2, българка, български гражданин, средно образование,
неомъжена, неосъждана, безработна за НЕВИНОВНА в това, че на 06.06.2020 г., в с.
1
Б., общ. Ветрино, обл. Варна, от лек автомобил марка „Мерцедес“, с peг. № ***, като
извършител в съучастие със СТ. Н. Р. - извършител, отнела чужда движима вещ, която
не е била под постоянен надзор - мобилен телефонен апарат, марка „Huawei”, модел
„Y6“, със сериен № 5WH6R19316027119, с ***, на стойност 147.50 лева, от владението
на СТ. ЯНК. АТ., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
поради което и
ПРИСЪДИ:
на основание чл. 304 от НПК я оправдава по така възведеното обвинение.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК разноските по делото в размер на 49.00 лева
сторени в хода на досъдебното производство и в размер на 104.46 лева в хода на
съдебното производство остават за сметка на Държавата.


ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС, в петнадесетдневен срок
от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 157 по описа за 2021 год. на Провадийски районен съд.


На 05.05.2021 год. ВРП-ТО-Провадия е внесла обвинителен акт по вх. Пр.
№10767/2020г. по описа на РП-Варна, ведно с материалите по досъдебно производство №
1027/2020г. по описа на РУ-Провадия, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимите С. Н. Р. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195,
ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и
К. А. И. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от
НК.
В съдебно заседание представител на ПРП поддържа обвинението изцяло, като моли
подсъдимите да бъдат признати за виновни и по отношение на подс. С. Н. Р. да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, а за подс. К.И. да бъде
определено наказание„Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимите не се признават за виновни и молят за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимите пледират за оправдателни присъди, като излагат
обширни доводи затова.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. Н. Р., живеел в с. т.и., общ. Каолиново, обл. Шумен, на ул. „Васил
Левски“ № 2 заедно с К. А. И..
С Присъда №119/04.1.2013г. по НОХД №1586/2013г. на РС-Шумен, влязла сила на
20.11.2013г., подс.Р. бил осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК на лишаване
от свобода за срок от две години и четири месеца, без отлагане на изпълнението по реда на
чл.66 от НК. Наказанието изтърпял на 27.09.2015г.
С Присъда № 7/31.03.2016 г. по НОХД № 383/2015 г. на PC Провадия, влязла в сила
на 28.06.2016 г. подс. Р. бил осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК на
лишаване от свобода за срок от 2 (две) години, без отлагане на изпълнението по реда на чл.
66 НК. Наказанието изтърпял на 02.08.2017 г..
Подсъдимите С. Н. Р. и К. А. И. съжителствали на съпружески начала. През лятото на
2020 г. подс. Р. работел като говедар в кравефермата на Е. А. в с. Б., общ. Ветрино, обл.
Варна. Тогава двамата живеели заедно на квартира в същото село.
На 06.06.2020 г. пострадалият С. Я. А., заедно със съпругата си свидетелката Е. В. А.а
отшили да посетят майка му, която живеела в с. Б., общ. Ветрино. Около 16.00 часа св. А.
паркирал личния си лек автомобил марка „Мерцедес“, с per. № ***, пред дома на майка си
на ул. „И.“ № 4 в селото. Двамата със съпругата си слезли от автомобила. Св. А. твърди, че
оставил на таблото пред шофьорското място в автомобила своя мобилен телефонен апарат
марка „Huawei”, модел „Y6“, със сериен № 5WH6R19316027119, с IMEI *** и ***, на
стойност 147.50 лева. Не заключил колата понеже се отбили при майка му съвсем за кратко.
Когато двамата влезли в дома по улицата преминали подсъдимите С.Р. и К.И.. Подс.Р.
твърди, че забелязал мобилният апарат на св. А. на земята до автомобила и решил да го
вземе. Двамата продължили по улицата, като подс. Р. държал отнетия мобилен апарат в
ръцете си. Махнал му СИМ картата и продължили по пътя си. Преминаването на двамата
1
покрай автомобила на пострадалия било забелязано от възрастен мъж, жител на селото, с
неустановена по делото самоличност, който според св.А. бил видял, как подсъдимите вземат
нещо от колата.
Свидетелите А.и около пет минути, след като били влезли в дома излезли от него и се
върнали до автомобила си. Св. А. забелязал, че мобилният му апарат липсва и го потърсил
из колата. След като не го намерил двамата се качили в автомобила и потеглили с него
бавно по улицата, като се оглеждали дали няма да срещнат лицето, което е взело апарата. На
известно разС.ие от дома на майка му видели на улицата възрастният мъж, жител на селото.
Св. А. го попитал дали не е виждал някой да минава покрай имота на майка му. Мъжът
отговорил, че ги е видял със съпругата му когато влизат в имота, като след тях по улицата
преминали подсъдимите. Обяснени им било, че двете лица работят като говедари при Е. А.
в селото, като дал описание на двамата. Свидетелите А.и продължили с автомобила из
уличите на селото в търсене на двете лица. Като стигнали в източната част на селото, на
черен път видели двете лица.
Подс.Р. заявява, че след намирането на телефона продължили по улицата и на края на
селото казал на подс. И., какво е намерил и така заедно се отдалечили. Тогава забелязали да
се приближава към тях лек автомобил, уплашил се и хвърлил телефона, като мислел, че
идват собствениците му за да го търсят. След като А.и ги приближили, бил проведен
разговор за да се установи те ли са лицата, които работят при Е. А.. Като се разбрало, че са
те се завързал спор. В близост до тях бил намерен телефона. Според подс.И., пострадалия
ударил подс.Р..
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото
съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетата вещ е 147,50 лева.
Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
доказателства, а именно-обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите по
делото, протокол за доброволно предаване, разписка за върнати вещи, съдебно-оценителна
експертиза, справки за съдимост на подсъдимите, както и справки съдържащи
характеристични данни за същите.
Съдът приема изцяло обясненията на подсъдимите С. Н. Р. и К. А. И., които изцяло
се припокриват и изцяло кореспондират с установената в хода на съдебното следствие и
досъдебното производство фактическа обстановка.
Според техните обяснения, и двамата са минавали по това време покрай автомобила
на пострадалия, като Р. е видял процесния телефон на земята и го е взел, като не е казал на
И., тъй като се е притеснявал, че ще му се развика, че прави нещо нередно и го скрил. През
това време тя си късала плодове от дърветата и вървяла зад него и това негово действие
останало незабелязано от нея.
Подс.Р. обяснява, че е изкарал сим-картата на мобилния телефон и я изхвърлил,
което свое действие не може да си обясни. Категорично отрича да е извършвал кражба, като
твърди, че телефона е намерил на земята и е имал намерение да го предаде на работодателя
си.
Обясненията и на двамата подсъдими съдът намира за логични и счита, че следва да
им даде вяра, тъй като не се оборват с никакви други доказателства.
Разпитан в хода на делото, св.С. Я. А. излага фактическа обстановка според която на
въпросната дата отишъл до дома на майка си в с.Б. заедно със съпругата си. Тъй като се
отбили за малко, оставил телефона си в автомобила, като последния не заключил. След 5
минути се върнали при автомобила и тогава установил, че телефона му липсва. Твърди, че
го е оставил на таблото. Тръгнал да го търси. Дъщеря му имала начин да проследи телефона
в интернет и така установили,че е в селото на около 600-700 метра. Неустановен по делото
2
човек от селото му казал, че е видял мъж с жена, които минали покрай автомобила му и
бръкнал в него и взел нещо. Тръгнал да търси двете лица и ги намерил в края на селото. Там
бил намерен и телефона, без карта. Св. А. заявява, че и пред него подс.Р. отричал да го е
откраднал и казвал, че го е намерил.
В същия дух са и показанията на св.Е. В. А.а, която през цялото време е била със
св.С. Я. А.. Същата допълва единствено, че след като телефона е бил намерен, съпругът й
повишил тон на подс.Р., който вероятно се уплашил и хукнал да бяга и така се спънал на
един камък и се ударил, което наложило да звънне на 112 за да му окажат медицинска
помощ.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите С. и Е. А.и, тъй като същите
напълно кореспондират с установената фактическа обстановка. Свидетелите не са станали
очевидци на начина на придобиване на инкриминираната вещ от Р. и И. и техните показания
дават яснота единствено по отношение на намирането на лицата и въпросния телефон.
По делото е разпитан и св.С. К. С.ов-служител в У-Ветрино при РУ-Провадия, който
е отработил постъпилия сигнал. Същият не е бил свидетел на инцидента, а е посетил
единствено мястото където пострадалия е установил двамата подсъдими и където е бил
намерен телефона. За случилото се, същият е добил представа единствено от разказаното му
от пострадалия и подсъдимите.
По отношение на лицето, за които се твърди, че е видяло как подс.Р. взима телефона
от автомобила заявява, че е направил всичко възможно да го установи, но не е успял.
Съдът изцяло кредитира показанията и на този свидетел.
Съдът приема заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, което
приобщи към доказателствата по делото.
Съдът приема всички събрани и приложени по делото доказателства, както и
доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с
обясненията на подсъдимите дадени на досъдебното производство и в съдебната фаза са
взаимно обвързани, непротиворечиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счита, че не се установи
по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са извършили описаното в обвинителния
акт престъпление.
Съдът изцяло кредитира дадените от подсъдимите обяснения.
Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както
и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с
обясненията на подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
Авторството на деянието, съдът не намери за доказано по безспорен и категоричен
начин.
Действително подсъдимите са се намирали на въпросното място и в тяхно владение е
бил въпросния мобилен телефон, като с оглед на времето когато е бил намерен и момента на
тяхното установяване съдът счита, че не е осъществен дори и състава на чл.207, ал.1 от НК с
оглед неизтичането на законоустановения 7-дневен срок за уведомяване на собственика,
властта или на този който я е загубил евентуално.
Предвид събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано
предположение, че от субективна и обективна страна двамата подсъдими са отнели
посочената в обвинителния акт вещ. Липсват безспорни и категорични доказателства, че
двамата подсъдими са отнели порцесния телефон, поради което съдът счита, че следва да
даде вяра на техните обяснения.
Изхождайки от гореизложеното, Провадийският районен съд намери, че подсъдимитe
3
С. Н. Р. и К. А. И. не са извършили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, във вр. с чл.20, ал.2 от НК/ за Р./ и по чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК/ за И./, поради което и на основание чл.304 от НПК
същите бяха оправдани поради това, че не са извършили деянието в което са обвинени.
На осн. чл.190 от НПК съдът присъди, направените по делото разноски в размер на
49,00 лева, сторени в хода на досъдебното производство и в размер на 104,46 лева ,сторени в
хода на съдебното производство да останат в тежест на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4