Р
Е Ш Е
Н И Е
№260013
гр. Севлиево, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично заседание
на
двадесет и втори февруари
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Г.
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова АНД
№ 450 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел
V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на Г.Г.
***, против наказателно постановление /НП/ № ********** от 02.10.2020 година на
Директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1
от Закона за горите във връзка с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011
година за сечите в горите /Наредбата/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева.
В жалбата се развиват доводи за
неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се,
че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсвало описание на нарушението, по начин, по който жалбоподателят
да разбере какво нарушение е извършил, което нарушавало правото му на защита.
Твърди се още, че при издаване на наказателното постановление не е спазен срока
по чл. 34 от ЗАНН, както и че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление не са издадени от компетентни органи.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и
поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган
/АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
На 12.03.2020 година свидетелите П.А., Я.И. и Г.М.
извършили проверка по документи за законосъобразното провеждане на сечта в имот
№ 432001, отдел 113, подотдел „ю“, находящ се в землището на с. Стоките, община
Севлиево – частна горска територия. При проверката се констатирало, че за имота
има издадено Позволително за сеч № 0083042 от 23.11.2012 година от инж. П. М.на
Д.Д., в качеството му на представител на фирма „Айрумлес“ ЕООД гр. Плачковци за
краткосрочна постепенна сеч с очакван добив в имота от 212 плътни куб.м. лежаща
дървесина от дървесен вид бял бор, бук и зимен дъб. По позволителното за сеч
дърветата били маркирани с контролна горска марка със синя боя от Д.Д., като
сечта следвало да се проведе на цялата площ от 1,850ха. С Протокол № 0081183 от
14.01.2013 година сечището било освидетелствано, като от протокола е видно, че
сечта е проведена не на цялата площ, а само на 1,050 ха и са добити 118,49
пл.куб.м. дървесина от вида бял бор и бук.
По време на проверката се констатирало и че за имота
имало издадено и второ Позволително за сеч № 0092050 от 14.01.2013 година от
инж. П. М.на Д.Д. в качеството му на представител на фирма „Айрумлес“ ЕООД за
краткосрочна постепенна сеч с очакван добив в имота от 93 плътни куб.м. лежаща
дървесина от дървесен вид бял бор, бук и зимен дъб. По позволителното за сеч
дърветата били маркирани с контролна горска марка със синя боя от Д.Д., като
сечта следвало да се проведе на част от площта на имота, а именно 0,800 ха. С
Протокол № 0095816 от 30.07.2013 година сечището било освидетелствано, като от
протокола е видно, че сечта е проведена на площ от 0,800 ха и са добити96,26
пл.куб.м. дървесина от вида бял бор и бук.
По време на проверката се констатирало и че за имота
имало издадено и Позволително за сеч № 0535285 от 05.01.2020 година от
жалбоподателя инж. Г. Г.на Д.П.в качеството му на представител на фирма „Фагус“
ЕООД за групово постепенна сеч с очакван добив в имота от 138 плътни куб.м.
лежаща дървесина от дървесен вид бял бор и черен бор. По позволителното за сеч
дърветата били маркирани с контролна горска марка № А4434 с жълта боя от Г.Г.,
като сечта следвало да се проведе на цялата площ от 1,850ха. С Протокол №
0531664 от 27.01.202 година сечището било освидетелствано, като от протокола е
видно, че сечта е проведена на цялата площ от 1,850 ха и са добити 142,63
пл.куб.м. дървесина от вида бял бор и черен бор.
По време на проверката се констатирало и че за имота
имало издадено и Позволително за сеч № 0545131 от 31.01.2020 година от жалбоподателя
инж. Г. Г.на Д.П.в качеството му на представител на фирма „Фагус“ ЕООД за
групово постепенна сеч с очакван добив в имота от 106 плътни куб.м. лежаща
дървесина от дървесен вид бял бор и черен бор. По позволителното за сеч дърветата
били маркирани с контролна горска марка № А4434 с жълта боя от Г.Г., като сечта
следвало да се проведе на цялата площ от 1,850ха. С Протокол № 0533529 от
01.03.2020 година сечището било освидетелствано, като от протокола е видно, че
сечта е проведена на цялата площ от 1,850 ха и са добити 112,08 пл.куб.м.
дървесина от вида бял бор и черен бор.
При проверката на документите проверяващите
констатирали, че за имота с площ от 18,500 дка има изготвена горскостопанска
програма, утвърдена със Заповед № 1633 – ПУ/21.08.2012 година от Директора на
РДГ – Велико Търново. Според тази програма в имота е предвидена вид на сечта
краткосрочно постепенна сеч осеменителна фаза и осветителна фаза 30% като част
от комплекса от сечи за трансформация на гори с изкуствен произход. В
таксационното описание на имота е записано, че ползването ще е 185 плътни
куб.м. дървесина.
Описаните по – горе констатации били отразени в
съставения за проверката Констативен протокол Серия В № 006780, 006781, 006782,
006783, 006784 и 006785. В констативния протокол е посочено, че съгласно чл.
13, ал. 4 от Закона за горите горскостопанските планове и програми определят
допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за потигане
целите на управлението на горските територии за срок от десет години.
Съобразявайки изложените по – горе фактически констатации проверяващите са
стигнали дод извода, че в конкретния случай, за да се спазят изискванията на
чл. 13, ал. 4 от Закона за горите и предвижданията на горскостопанската
програма, в имота следва да се маркират и от него да се добият не повече от 185
плътнин куб.м. дървесина, като още през 2012 и 2013 година Д.Д. маркирал в
имота 212 плътни куб.м. дървесина, с което са изчерпани предвижданията в
горскостопанката програма.
На 05.01.2020 година обаче инж. Г. извършва маркиране
в имота, но този път на групово постепенна сеч за 138 плътни куб.м. дървесина.
На 31.01.2020 година отново извършва маркиране в имота за групово постепенна
сеч за 106 плътни куб.м. дървесина. Според отразеното в протокола тези
маркирания са били извършени в нарушение на предвижданията на горскостопанската
програма, съгласно която ползването на имота за десет годишен период на
действие на програмата е 185 плътни куб.м. дървесина.
Препис от констативния протокол е бил връчен лично на
жалбоподателя на 13.04.2020 година /стр. 15 от делото/.
На 14.04.2020 година свид. инж. Г.М., в присъствието
на свидетелите П.А. и Я.И., съставил против жалбоподателя Г.Г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № ********** за това, че на 05.01.2020
година извършва маркиране в имот № 432001, попадащ в отдел 113, подотдел „ю“ в
землището на с.. Стоките, община Севлиево – ЧГТ за групово постепенна сеч в
нарушение на предвижданията на горскостопанската програма за имота, утвърдена
със Заповед № 1633-ПУ от 21.08.2012 година на Директора на РДГ – Велико
Търново, съгласно която ползването на имота следва да е 185 плътни куб.м.
дървесина, като маркира в имота 138 плътни куб. метра дървесина, при условие че
през 2012 и 2013 година предвиденото ползване в имота е изчерпано – маркирани
са 212 плътни куб.м. дървесина и добити 214,75 плътни куб.м. дървесина.
Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 49, ал. 2 от Наредбата.
След съставянето на акта същият бил предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържаниетот му и да впише своите възражения,
ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН Г. не е направил възражения.
Такива не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП № ********** от 02.10.2020
година на Директора на РДГ – Велико Търново против Г.Г.Г.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че
описаното деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ във връзка с
чл. 49, ал. 2 от Наредбата, за което и на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложил на жалбоподателя глоба в размер
на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от
писмените доказателства – АУАН, НП, КП от 12.03.2020 година Серия В с номера от
006779 до 006785; ГСП за имот с № 432001, утвърдена със Заповед №
1633-ПУ/21.08.2012 година на Директора на РДГ – Велико Търново; Позволителнон
за сеч № 0083042 от 23.11.2012 година; Протокол за освидетелстване на сечището
№ 0081183 от 14.01.2013 година; Позволително за сеч № 0092050 от 14.01.2013
година; Протокол за освидетелстване на сечище № 0095816 от 30.07.2013 година;
Позволително за сеч № 0535285 от 05.01.2020 година; Карнет – опис за
извършеното маркиране в отдел 113, подотдел „ю“, землище с. Стоките, имот № 432001
от 05.01.2020 година; Протокол за освидетелстване на сечище № 0531664 от
27.01.2020 година; Позволително за сеч № 0545131 от 31.01.2020 година; Карнет -
опис за извършеното маркиране в отдел 113, подотдел „ю“, землище с. Стоките,
имот № 432001 от 31.01.2020 година; Протокол за освидетелстване на сечище №
0533529 от 01.03.2020 година; Покана до жалбоподателя от 20.03.2020 година;
Заявление от инж. Г. от 02.01.2020 година; Приемно – предавателен протокол от
02.01.2020 година; Писмо до жалбоподателя от 19.08.2015 година; Уведомително
писмо до съда от Директора на РДГ – Велико Търново от 17.02.2021 година и Писмо
на Директора на РДГ – Велико Търново до лесовъдите на частна практика от
09.03.2020 година.
При посочените фактически констатации, изградени въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до следните правни
изводи:
Препис от обжалваното НП е получен от Г.Г. на
23.10.2020 година. Жалбата е депозирана в деловодството на РДГ – Велико Търново
на 29.10.2020 година, т.е. в законоустановения срок и като процесуално
допустима следва да се разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, което е
видно от представените Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 година на Министъра на
земеделието и храните, определяща компетентността на наказващия орган да издава
наказателнин постановления за нарушения по ЗГ, и Заповед № 46 от 23.03.2020
година за определяне на работната заплата на актосъставителя Я.И., заемащ
длъжността „Главен експерт – стопанисване и ползване“ в Дирекция „Горско
стопанство“, длъжностна характеристика
за заеманата от него длъжност и копие от Диплома за висше образование, от която
е видно, че същият е придобил висше образование по специалността „Горско
стопанство“ и има професионална квалификация „Инженер по горско стопанство“.
Преценката на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т 1
от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Жалбоподателят твърди чрез процесуалния си
представител, че едва през 2015 година са въведени правилата за съблюдаване на
допустим размер на ползване от дървесината в даден имот и едва през месец март
2020 година, когато вече процесното сечище е било освидетелствано, до лесничеите
е било изпратено писмо, с което се уведомяват, че следва да искат изменение на
горскостопанската програма, в случаите, когато се налага нова маркирация в
имота.
В съдебно заседание свидетелите А., И. и М.
обясниха подробно начина на протичане на проверката и потвърдиха с показанията
си описаните от тях фактически обстоятелства.
Въз основа на така описаните фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Актосъставителят, а в последствие
и административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб. Г. е нарушил
разпоредбите на чл.157, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 49,
ал. 2 от Наредбата. Съгласно последната разпоредба: «Маркирането
на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията,
предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда,
определени в тази наредба.“. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Закона за горите: „Горскостопанските
планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските
ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за
срок 10 години“.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя се състои в това, че е
извършил маркиране в процесния имот на 138 плътни куб. метра дървесина, при
условие, че през 2012 и 2013 година предвиденото ползване в имота е изчерпано,
като са маркирани 212 плътни куб. метра дървесина и са добити 214,75 плътни
куб. метра дървесина. По делото са представени писмени доказателства –
позволителни за сеч от 2012 и 2013 година, протоколи за освидетелстване на
сечището от същите години и ГСП за имота, утвърдена със заповед на Директора на
РДГ – Велико Търново от 21.08.2012 година, от които документи е видно, че в
периода от края на 2012 година до средата на 2013 година от имота е добита
реално 214,75 плътни куб. метра дървесина, с което е изчерпано предвиденото и
допустимо по ГСП за имота ползване в размер на 185 плътни куб. метра дървесина.
Следователно следва да се приеме, че за да бъде извършено ново маркиране в
имота и добив на дървесина от него, следва да бъде извършено изменение на
горскостопанската програма, каквото в случая няма. Видно от представеното по
делото Заявление от инж. Г.Г. от 02.01.2020 година и Приемно – предавателен
протокол от същата дата, на жалбоподателя са били предадени копия от ГСП за
имота, заповедта за утвърждаването ѝ, таксационното
описание/характеристики, скица и карта на имота, което безспорно означава, че
той е бил запознат с ГСП за имота преди да издаде новите позволителни за сеч,
извърши маркирането в имота и изготви карнет – описа и таксационните
характеристики. Още тогава същият е следвало да знае, че добивът в процесния
имот по утвърдената ГСП от 2012 година, която има действие за десет години, е
бил изчерпан и че не е следвало да извършва ново маркиране в имота и издава
позволително за сеч, без да се направи изменение на ГСП. Обстоятелството, че от
2015 година в сайта на ИАГ се публикуват издадените позволителни за сеч, не
води до отпадане на задължението на лесовъда да се запознае с документите,
издадени за проведената в даден имот сеч преди тази година, още повече, че в
случая ГСП е от 2012 година. Безспорно е обстоятелството, че копие на тази
програма е бил връчен на жалбоподателя на 02.01.2020 година и същият е имал възможността
да провери какво количество дървесина е било добито и съответно да направи
искане за изменение на ГСП за имота, в случай, че ще се добива дървесина над
разрешеното количество. В тази връзка процесуалният представител на
жалбоподателя представи отговор от РДГ – Велико Търново до жалбоподателя по
идентичен случай, в който същият е поискал изменение на ГСП. С този отговор Г.
се уведомява, че не се налага изменение на ГСП, а се допуска добив на дървесина
от същия имот съобразно спазване на изискванията на ЗГ от 2015 година и на
основание старите ГСП, издадени за имота. По повод на този отговор съдът следва
да отбележи, че той касае случай, различен от настоящия, поради което не може
да се приеме, че ситуацията е идентична. Освен това съдът намира, че
представеното по делото уведомително писмо до лесовъдите на частна практика
изх. № РДГ05/09.03.2020 година, с което същите се уведомяват, че след усвояване
на утвърдения допустим размер на ползване за десетгодишния период на действие
на програмата всяка последваща лесовъдска намеса в имота от тази програма, ще
става с изменение на горскостопанската програма, план – извлечение или
предписание, няма характер на ново нормативно изискване към лесовъдите, тъй
като задължението им в тази насока е регламентирано с разпоредбите на Наредба №
8 за сечите в горите и Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските
територии. Т.е. не следва да се приема, че от датата на писмото – 09.03.2020
година има изменение на реда за маркиране в даден имот съобразно допустимия
размер на ползване в имота, и че до този момент не е било необходимо да се
прави искане за промяна на ГС програми и планове при изчерпване на допустимия
размер на ползване на горските ресурси.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до
5000 лева, ако не е предвидено по – тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В
случая бланкетния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е попълнен от
разпоредбите на съответния подзаконов нормативен акт – чл. 49, ал. 2 от Наредба
№ 8 за сечите в горите, въвеждащ изискването маркирането на насажденията, предвидени
за сеч, да се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в
горскостопански план или програма и при условията и реда, определен в тази
наредба. В случая има изготвена и утвърдена горскостопанска програма от 2012
година, при която е изчерпан допустимия размер на ползване в имота от 185
плътни куб.метра дървесина още през 2012 и 2013 година. С извършването на ново маркиране в имота за
сеч на допълнително количество дървесина жалбоподателят на практика не е
изпълнил задълженията си, възложени му по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му, респективно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с чл. 49, ал.
2 от Наредбата и е нарушил горскостопанската програма за имота, тъй като не се
е съобразил с предвижданията ѝ. В тази връзка следва да се отбележи, че
съдът намира, че както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление
деянието е описано в пълнота и ясно, като за жалбоподателя не се създават
пречки да разбере какво нарушение му се вменява във вина. Нарушението на чл. 49,
ал. 2 от ЗГ е формално, на просто извършване, и със самото маркиране, което не
отговаря на ГСП, се приема, че деянието е довършено.
Правилно е определена и датата на извършване на
нарушението – 05.01.2020 година, когато е извършено маркирането и е изготвен и
подписан лично от жалбоподателя карнет – описа, в който е посочена и
контролната горска марка, с която жалбоподателят е извършил маркирането. Датата
е посочена и в издаденото от жалбоподателя позволително за сеч.
Актът за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Нарушението е констатирано на 12.03.2020 година, АУАН е издаден
на 14.04.2020 година, а наказателното постановление на 02.10.2020 година
година, т.е. в шестмесечния срок от съставянето на АУАН.
Предвид изложеното до тук, съдът счита, че
жалбоподателят, в качеството си на лице по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е
извършил административното нарушение по смисъла на посочената норма, което е
основание за реализиране на административно-наказателната му отговорност,
установена в същата разпоредба. Наказващият орган правилно е квалифицирал
деянието, налагайки предвиденото от закона наказание в минимален размер.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да заплати
юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на наказващия орган
в размер на 120,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 02.10.2020 година на Директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с
което на Г.Г.Г., ЕГН: **********,***«***» № 8, ет. 3, ап. 7, за нарушение по
чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 46, ал. 2 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите е наложена глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН: **********,***«***»
№ 8, ет. 3, ап. 7, да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, представлявана от Директора инж. Н.Й.Н., юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00лв. /сто и
двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: