Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Карлово, 18.03.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
Р. С., трети наказателен състав в публично съдебно заседание на втори март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 48 по описа на
К. р. с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 257
от 10.12.2019г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Я.Н.К., ЕГН:**********,***,
на осн. чл.416, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
Наказателното постановление се атакува
като незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Алтернативно се прави искане за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и приемане на случая за маловажен. В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, а се
представлява от процесуален представител – адв. В. Ш., който поддържа и развива
исканията в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Б., която моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не се претендират разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
физическо лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 10.09.2019 г. в ОДБХ П. постъпил
сигнал от НП „Ц. Б.“, че на 25.07.2019г. на територията на парка е
установено животно - говедо с номер БГ 34041410, което по документи не следва
да се намира в парка. Свидетелките В. и А. извършили документалната проверка в офиса
на ОДБХ П. в гр.К. и установили, че въпросното животно, по документи и по данни
на Информационната и Интегрална система на БАБХ на тази дата /25.07.2019г./ следвало
да се намира в постоянния животновъден обект на жалбоподателя Я.Н.К. ***,
тъй като не е напускало този животновъден обект.
За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен АУАН №0002003 от 01.10.2019г. в който било вписано,
че при извършена
физическа проверка на 01.10.2019г. и по данни на собственика се установило, че
животно с идентификатор /ушна марка/ с № BG 34041410 е напуснало постоянния
животновъден обект с ветеринарен регистрационен №****-****, без да бъде
подадено уведомление до обслужващия ветеринарен лекар в законовия 24 часов срок
преди транспортирането му.
Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който вписал становище в него.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при
идентично описани с акта обстоятелства по нарушението, на Я.Н.К., ЕГН:**********,***,
на осн. чл.416, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение на
чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите
В. и А..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
При извършената служебна проверка
настоящата инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при
съставяне на акта и при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на
последното.
Не са спазени императивните изисквания
на нормата на чл.42, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които
в АУАН и в НП следва да се посочи датата на извършване на нарушението. И в
двата акта на администрацията въобще липсва дата на извършване на нарушението.
Посочена е единствено датата на извършената проверка от служители на ОДБХ гр. П.
– 01.10.2019г., но не и датата, на която се твърди, че животното е напуснало
постоянния животновъден обект с ветеринарен регистрационен №****-****, без да
бъде подадено уведомление от К. до обслужващия ветеринарен лекар в законовия 24
часов срок преди транспортирането му, като това не е станало нито на 01.10.2019г.,
нито на 10.09.2019 г., нито на 25.07.2019г. В тежест на актосъставителя и на
наказващия орган е било да установят датата на извършване на нарушението и да
посочат същата в издадените от тях административни актове. В нарушение на
посочените по – горе разпоредби на ЗАНН същите не са я отразили в съставения
АУАН и в издаденото НП. Спазването на изискването за посочване на датата на
извършване на нарушението в конкретния случай изисква отбелязване в АУАН и в
НП, кога жалбоподателят е осъществил състава на възведеното спрямо него
административно нарушение. Не посочване на датата на извършване на нарушението
води до незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото въз основа на
него НП поради неспазване на изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН, съотв. чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Отбелязване на датата на извършване на нарушението е
задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, от една страна, с оглед
преценката дали са спазени преклузивните срокове, предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН за реализиране на административно наказателната отговорност, а от друга страна,
допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на правото
на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира защитата
си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва кога същото е сторено.
На следващо място в АУАН и НП не е
описано къде е извършено нарушението. Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН административно-наказателно производство
се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, а съгласно чл.52, ал.1 от същия закон наказващия орган е длъжен да
се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че
наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата
на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение
- с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се
защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като
абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно
връчен на нарушителя. В конкретния случай в АУАН и НП не е описано къде е
извършено нарушението. Това нарушение е допуснато и в НП и е нямало никаква
възможност да бъде преодоляно от АНО. Това нарушение на процесуалните правила е
от категорията на съществените и е свързано с правото на защита на
жалбоподателя. Така, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
респективно за акта и за наказателното постановление, същите следва да съдържат
дата и място на извършване на нарушението. В акта и в НП не се сочи изрично
изброения задължителен реквизит по смисъла на ЗАНН /място на извършване на
нарушението/. Посочено е единствено, че при извършена физическа проверка на
01.10.2019г. и по данни на собственика се установило, че животно с
идентификатор /ушна марка/ с № BG 34041410 е напуснало постоянния животновъден
обект с ветеринарен регистрационен №4362- 0017, без да бъде подадено
уведомление до обслужващия ветеринарен лекар в законовия 24 часов срок преди
транспортирането му.
Непосочването на мястото на извършване
на административното нарушение води до незаконосъобразност на съставения акт и
на издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради неспазване
на законовите формалности по смисъла на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на
правото на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира
защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва къде същото е
извършено.
Посочените нарушения на процесуалните
правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване
правото на защита на наказаното лице и също са основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 257 от 10.12.2019г. на Директор н.О.д.п.б.н.х.
***, с което на Я.Н.К., ЕГН:**********,***, на осн. чл.416, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
Решението подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред
А. с.- П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.