Мотиви по НОХД № 157/2018 г.
по описа на Хасковския Окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия С.П.С., роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение от Хасковска окръжна
прокуратура за това, че в нощта на 8 срещу 9 май 2015 год., на път II-55, в землището на с.Дрипчево Хасковска област, при
управление на лек автомобил „Рено Лагуна с рег.№ СТ 7454 ВН, нарушил правилото по чл.20 ал.1 от ЗДвП „да контролира непрекъснато моторното превозно
средство, което управлява“ и по непредпазливост
причинил смъртта на С.Т.П. *** и средни телесни повреди на И.Т.И. ***,
изразяващи се в: счупване на лъчевата кост на лявата ръка, счупване на костите
на подбедрицата на десния крак и изкълчване на тазобедрената става на левия
крак, довели до трайно затруднение на движението на всеки от тия крайници –
престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК/ДВ бр.60 от 2012 г./
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Хасково поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия, но намира, че от доказателствата може да се
извлече, че
подсъдимият е направил всичко
възможно за оказване помощ на пострадалите, търсейки такава на тел.112, поради което следвало
деянието да се преквалифицра по чл. 343а ал. 1 б. „ г“ НК . намира , че наказанието
следва да бъде при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода“, което да се редуцира с една трета с оглед разпоредбата на чл. 58а
ал.1 НК, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК да се
отложи с изпитателен срок, като се наложи и кумулатино предвиденото
наказание „лишаване от право
да управлява МПС“.
В наказателното производство не са предявени
и приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите и техния процесуален
представител.
Конституираните частни обвинители поддържат
обвинението наред с прокурора.
Повереникът им адв. М. моли да не се уважава
предложението на прокурора за преквалифициране на деянието в по- лекия състав,
тъй като счита, че подсъдимият е направил всичко възможно за оказване помощ на
себе си, не на пострадалите. Моли за налагане наказание „лишаване от свобода „ в
максималния срок без прилагане института на чл. 66 НК. Иска налагане и на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС.
От своя страна, частните обвинители изразяват
становище, различно от това на повереника им адв. М.. Предлагат да се наложи
по- лекото, предвидено в закона наказание, което подсъдимият да не търпи в
затвора.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
фактическата обстановка, приета в обвинителния акт, но намира, че е налице
хипотезата на чл. 343а, ал.1 б. „г“ НК и следва деянието да бъде
преквалифицирано по този текст, тъй като подсъдимият, въпреки, че също е бил с
травми, веднага щом се е свестил, се
е обадил на тел. 112, за да търси помощ за пострадалите. Предлага наказанието му
да се индивидуализира при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли
наказанието „лишаване от свобода“ да е в размер, който да позволи отлагане
изпълнението му с приложението на чл. 66 от НК. Сочи,
че няма претенции за срока на санкцията „лишаване от правоуправление“, като
моли да бъде съобразено с практиката на съдилищата.
Подсъдимият С. се възползва от процедурата по
глава 27 от НПК -
съкратено съдебно следствие. Признава вината си, както и изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се присъединява
към казаното от защитника си.
В последната си дума моли за справедливо решение.
Съдът, като взе предвид събраните и
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият С. е правоспособен водач на лек автомобил от 2001год.
Междувременно до 2015 год. бил многократно
санкциониран за извършени нарушения на
правилата за движение по чл.174 ал.1 б.“б“, чл.100 т.2, чл.183 ал.2 т.4, чл.20
ал.1 б.“б“, чл.5 ал.2 т.3, чл.6 ал.1чл. чл.137 ал.1 от ЗДвП. През 2004год. бил
осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а през 2007 год. за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК, за
които е бил реабилитиран на основание чл.88а ал.4
от НК./ /справки л.
133-л.136 том I ДП/
През 2015год. живеел в гр.Гълъбово на семейни начала с Роза Пенчева, на чието име бил регистриран
лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№ СТ 7454 ВН, който подсъдимият често управлявал / л.151-152 том I ДП/.
С. работел като охранител
към „Мултифорс АС“ ЕООД на обект подстанция „Марица Изток“. На 08.05.2015 год. привечер, след приключване на работното време, подсъдимият
отишъл с този автомобил в гр.Гълъбово, в магазин, наименован „Студиото“, за да търси свой познат, когото не намерил.
Там се видял с братята С.П. и И.И., които го помолили да
ги откара с колата си до с.Дрипчево,
Хасковска област. Св.И.И. се качил на предната дясна седалка, а брат му С.П. седнал отзад, след което потеглили.
Около
полунощ колата се движела по път II-55 между село Главан, Старозагорска област и
село Дрипчево, Хасковска област. Асфалтовото платно било
сухо, с ширина 7.20 м., разделено на две ленти с непрекъсната линия, без
нарушения на покритието/ Протокол за оглед и албум
л.146-150 том I ДП/. Видимостта била нормална за тая част от
денонощието.
Когато
се намирал на около 3 км от началото на с.Дрипчево, управляваният от подс. С. лек автомобил с
включени къси светлини се разминал с три камиона. Малко след това, на прав участък от пътя с наклон около 3,5 %, скоростта на колата достигнала около 113,5 км/ч. В този момент срещу него се задал друг товарен автомобил. От
светлините му С. изгубил за момент очертанията на
пътното платно и веднага след това, в началото на преодоляване на ляв завой, не
успял да насочи колата правилно, за да
продължи да се движи върху пътното платно, а тя се отклонила в дясно, излезнала извън асфалта, преминала през банкета и навлезнала в крайпътна затревена площ, след което се блъснала с предницата си в крайпътно дърво, като
отсекла стеблото му.
Веднага след това се ударила в
крайпътен камък, продължила движението
си до овраг край черен път, който излизал на асфалта, където преустановила
движението си в храстите.
От
инерционните сили всеки от намиращите се в купето пътници претърпял удари в
различни области на тялото си и бил притиснат от деформациите на части и
агрегати, получени от ударите на
автомобила в твърдите предмети и терена. Тримата
останали в колата продължително време зашеметени. Когато подсъдимият преодолял това си състояние, попитал
другите двама дали могат да излязат от колата, но те му отвърнали, че не са в
състояние да направят това, понеже изпитват силни болки. По- късно С. видял на
пода на колата да светва мобилен телефон
и около 02.13 ч позвънил на тел.112, като съобщил за станалото произшествие и
поискал да им бъде оказана спешна помощ. По- късно на няколко пъти провел
разговори от своя мобилен телефон с дежурния оператор на тел.112, за да уточни месторазположението си./ справкипротокол за оглед на
аудиодиск, албум-л.153-л.162 том първи ДП/.
Около
03.00 часа на местопроизшествието пристигнали две линейки и специализиран
противопожарен автомобил. Участниците в медицинските и в противопожарния екип
успели да обезопасят катастрофиралата кола и да извадят тримата мъже от нея.
Натоварили ги в линейките и ги откарали в МБАЛ-Хасково, където били приети в
отделението по ортопедия и травматология.
При
първоначалните прегледи било установено, че на И.И. е причинена политравма, включваща
изкълчване на лява тазобедрена става, левият крак
бил скъсен и извит навътре с невъзможност да бъде завъртян навън, оток на
дясната подбедрица и счупване на кост в
горната трета, счупване на лявата лъчева кост и счупване на дясна подбедрица в
горната трета. Било извършено наместване и репозиция на фрактурите и била извършена гипсова имобилизация на лявата предмишница и китка и на дясната
подбедрица, а левият крак бил поставен в Браунова шина. Било
му предложено оперативно лечение на счупванията, но той отказал и на 12.05.2015
г. бил изписан в стабилно състояние с препоръка за постелен режим минимум в 30- дневен срок.
За С.П.
било установено, че му е причинена съчетана травма, съдържаща разкъсно- контузни рани и охлузвания по лицето, кръвонасядания
на меките обвивки на черепа, счупване на дясната тазобедрена става и изкълчване
на същата, счупване на дясната ябълчна кост, охлузвания и кръвоизливи по двата
крака, счупване на ребра двустранно,
преобладаващо в ляво. Предприето е било закрито наместване на дислокацията на
тазобедрената става. След стабилизиране на състоянието му, е бил изписан на 12.05.2015 г. с препоръка за
спазване на постелен режим в 30- дневен срок. / медицинска документация
л.1-л.117 и диск том втори от ДП/.
В същия ден П. се прибрал
в дома си в гр.Гълъбово в късния следобед и останал на легло. Оплаквал се от
болки в главата и стомаха и на наранените места. Изпитвал болезненост и
затруднения при дишане. Към 06.00 часа поискал от майка си да му даде бельо.
Св.Д.П. му донесла дрехи и го оставила да се преоблече. След десетина минути, когто влезнала в стаята му, видяла,
че синът й е починал.
При
извършената аутопсия е било установено, че С.П. е претърпял съчетана травма, изразяваща се в разкъсно- контузни рани и охлузвания по лицето, кръвонасядане
на меките обвивки на черепа, счупване на ребра двустранно, преобладаващо в
ляво, счупване на дясната тазобедрена ямка и изкълчване на същата става,
счупване на дясната ябълчена кост, хематоми и охлузвания по двата крака,
кръвонасядания на дясната мишница. Установена е била двустранна
плевропневмония, тромби в яремните вени и
септична слезка, тотален иктер.
Съдебномедцинската
експертиза е дала заключение, че смъртта му се дължи на гнойно възпаление на
белите дробове и плеврите, прераснало в септичен процес, довели до полиорганна
недостатъчност. Белодробното възпаление било в резултат на травмата на гръдния
кош, като част от съчетаната травма, причинена при автомобилна злополука.
Възпалителният процес в белите дробове се бил развил
мълниеносно и за няколко часа довел до развитието на септичен процес и смърт.
При
допълнителното заключение на съдебномедицинска експертиза е било уточнено, че
претърпяната от С.П. механична травма най-вероятно е провокирала инфекциозен
процес чрез болестно активиране на бактериални микроорганизми, които обичайно
пребивават в организма и предизвикват болестен процес, когато са налице
екстремни условия, които потискат съпротивителните му сили и в частност
имунната защита. Прието е също така, че травмата се е развила на неблагоприятен
фон на предшестващо здравословно състояние на починалия, предвид установени
болестни изменения в черния дроб от застоен тип и разпространена мастна
инфилтрация, което нарушава способността на тоя орган да произвежда имунни тела
и намалява способността на организма да се защити от инфекциозни инциденти.
В
заключението е направен извод, че се касае за рядко срещано в медицинската
практика усложнение, което е инцидентно и не може да бъде предвидено, протекло
е скрито на фона на общите оплаквания и не може да бъде определено дали изобщо
е била налице възможност за овладяването му и предотвратяването на смъртния
изход.
Назначената
съдебномедицинска експертиза за установяване характера и степента на
причинените при катастрофата увреждания на И.И. е дала заключение, че той е претърпял счупване на дисталната
част на лявата лъчева кост, счупване на проксималния край на дясната подбедрица
и травматично изкълчване на лявата тазобедрена става. Всяка от увредите е
довела до трайно затруднение на движението на засегнатия крайник – съответно
лява ръка, десния крак и левия крак и представлява само по себе си средна телесна повреда / л.94-114 том първи от ДП/.
Назначената
при разследването автотехническа експертиза / л.115-132 том първи от ДП/ е дала заключение, че непосредствено преди да напусне
пътното платно, управляваният
от подс.С. лек автомобили се е движел със скорост
113,5 км/ч. При преодоляването на левия завой е имал техническа възможност
устойчиво да продължи да се движи в собствената си лента и да предотврати
настъпилото произшествие, като запази параметрите
си на движение: скорост и траектория, тъй като критичната
скорост за преодоляване на завоя била 133,6 км/ч. Експертизата не е установила
каквито и да са признаци за поява на техническа неизправност в някоя от
системите и агрегатите, имащи пряка връзка с безопасността на движението.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица,
тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и
опит в съответните области.
Описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от самопризнанията и обясненията на подсъдимия
С., от показанията на свидетелите Миктко Станков, И.И.,Роза пенчева,Красимир
Димитров, Петър Грозев, Димо Карабонов, Елена Василева, Ангел Добрев, Васко
Тодоров, И. Димов И., Динко Димов, Никола Ганашев, Владимир Стамболов, Живко Атанасов, Т.П., Г.П., Д.С.П., Д.Г.П.,
Минка И.- Христова, от заключенията на съдебномедицинските и автотехническата
експертизи, от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства - протокол за оглед на местопроизшествие и албум/л.146-150 от том първи
на ДП/, справка за съдимост ,характеристична справка ,Декларация за семейно и
материално положение/л.216-226 от том втори на ДП/, справки от сектор
"ПП"-л.133-137 том първи ДП/ , медицински документи /л.1-117 том
втори на ДП/.талон за медицинско изследване протокол за мед. Изследване /
л.137-140 том Първи наДП/,/ акт за смърт , удостоверение за наследници
–л.141-145 том първи от ДП/.
Съдът възприема показанията на свидетелите,
тъй като са обективни, логични и последователни. Словесните доказателства са в
пълен унисон със самопризнанието на подс.С. и с писмените доказателства по
делото.
От друга страна, съдът изцяло кредитира
самопризнанията и обясненията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от гласните
и писмените доказателства, както и от заключенията на вещите лица. Кредитира и обясненията
в частта, в която посочва какво е направил за близките си след произшествието. Те
намират опора в справките от тел.112 и показанията на св. И.И. /л.52, том първи
на ДП/, Красимир Димитров, Петър Грозев, Димо Карабонов./ Освен това, поведението
му е израз на адекватна човешка реакция, още повече, че самият той също е
пострадал при произшествието.
При така установената по делото безспорна
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият С. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.
343а, ал.1, б."г",
пр.1 вр. ал.3, б."б",
пр.1 вр. ал.1, б."б",
пр. 2, и б."в" вр.
чл. 342, ал 1 от НК за това, че в нощта на 8 срещу 9 май
2015 година на път II-55 в землището на
с.Дрипчево Хасковска област, при управление на лек автомобил „Рено Лагуна с
рег.№ СТ 7454 ВН е нарушил правилото на чл.20 ал.1 от ЗДвП „да контролира
непрекъснато моторното превозно средство, което управлява“ и по непредпазливост
е причинил смъртта на С.Т.П. *** и средни телесни повреди на И.Т.И. ***,
изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, счупване на костите
на подбедрицата на десния крак и изкълчване на тазобедрената става на левия
крак, довели до трайно затруднение на движението на всеки от тия крайници, като
след деянието е направил всичко зависещо
от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.
343а, ал. 1, б."г",
пр. 1 вр. ал. 3, б."б",
пр. 1 вр. ал.1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК
вр. чл. 58а, ал. 1 вр.чл.54 от НК съдът го осъди на наказание „лишаване от свобода „ за срок от 2 / две /
години, като го призна за невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б."б",
пр.1 вр. ал.1
вр.чл.343 ал.1 НК / ДВ бр. 60/2012год./
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 година по тълк.дело № 1/2008 година на ОСНК на ВКС с направеното от
подсъдимия волеизявление по чл. 371, т.2 от НПК,
същият доброволно и съзнателно сам се лишава от процесуалната възможност да
релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение.
Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на вече признатите
фактически положения по обвинителния акт. Съдът също не
би могъл да реши делото въз основа на фактическа обстановка, различна от
изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласно това ТР
изявлението на подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК
не може да се оттегли след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал.4 от НПК,
каквото оттегляне не е и сторено в този срок в настоящото производство от
подсъдимия.
От възприетата фактология по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият С. е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП – "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват", като при преодоляването на
левия завой е имал възможност устойчиво да продължи да се движи в собствената
си лента и да предотврати настъпилото произшествие, като запази параметрите си
на движение: скорост и траектория, тъй като критичната скорост за преодоляване
на завоя била 133,6 км/ч., но не го е сторил, поради което автомобилът е
излезнал извън пътната лента, при което е
настъпил и вредоносният резултат.
Именно това нарушение е част от причинно
следствения процес, довел до смъртта на С.П. и до причиняване на средна телесна
повреда на И.И., т.к. основната причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е именно липсата на постоянен контрол над превозното
средство от страна на водача– подсъдимия С.. За да направи този извод от правна
страна, съдът взе предвид константната практика, съгласно която нарушение по чл. 20, ал.
1 ЗДП - отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила,
е налице при случаите на изгубване контрола върху управлението поради
отклоняване на вниманието на водача, разсейване и др. Действията на водача се
изразяват в едно недопустимо бездействие, поради различни външни или вътрешни
фактори. Именно такъв е и настоящия казус, поради което и съдът призна С. за
виновен по тази правна квалификация. Посоченото нарушение на правилата за
движение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, както вече
се посочи. Той не би настъпил, ако подсъдимият бе проявил особено внимание и бе продължил да се движи устойчиво в
собствената си лента и да предотврати настъпилото произшествие, като запази
параметрите си на движение: скорост и траектория, тъй като критичната скорост
за преодоляване на завоя била 133,6 км/ч. В резултат на това управлявания от
него лек автомобил е напуснал платното за движение, при което са последвали
удари на колата в крайпътно разположена растителност и камък, а в резултат на
това са били причинени увреждания на двамата му спътници от които за единия е
последвала смърт, а за другия трайно затруднение на движението на лявата ръка и
двата му крака.
Управлението на автомобила с превишена
скорост в случая не е в непосредствена причинна връзка с настъпилото
произшествие, тъй като въпреки това си нарушение деецът е могъл да продължи да
управлява автомобила в очертанията на пътя и да не причини общественоопасния
резултат.
Съдът счита, че подсъдимият С. трябва да се
ползва от привилегирования текст на чл. 343а от НК, тъй
като е налице оказана помощ на пострадалите И.И. и С.П..
За да е налице намалена отговорност според
практиката на ВКС е необходимо помощта да е необходима, да е оказана на жив
човек и да е насочена обективно и субективно към спасяване живота и запазване
здравето на пострадалите.
От обясненията на подсъдимия, подкрепени и от
показанията на св. И. и справките от тел. 112, е видно ,че той веднага след като
се е свестил, е запитал пострадалите как са, могат ли да излезнат от автомобила
и след като е видял мобилния си телефон веднага е потърсил помощ на тел. 112, на
който е звънил няколкократно.
Това са действия на подсъдимия С., които са
били насочени към спасяване на пострадалите. Направил е всичко зависещо от него
за оказването им на помощ.
В
отговор на възражението на адв. М. за липса на оказана от подсъдимия помощ на
пострадалите следва да се посочи отново, че в правната доктрина и съдебната
практика е прието, че когато от ПТП са пострадали повече от едно лице и деецът
е оказал помощ на един или на няколко, намалената отговорност по чл.343а НК има
приложение. Обратното разбиране, застъпено в Постановление № 6/69 г. на Пленума
на ВС е изоставено. С действията си за съобщаване и неколкократно търсене на помощ на телефон за
спешни случаи 112, подсъдимият е направил зависещото от него за оказване на
помощ на пострадалите. Тези съображения налагат изводът, че деянието на
подсъдимия С. се обхваща от хипотезата на чл.343а, б.”г”, пр.1, вр. чл.343,
ал.3, б.”б”пр.1 вр.ал.1 , вр. чл.342, ал.1 НК.
Следва да се посочи , че изискванията за
приложението на чл. 343, ал. 4,
във връзка с чл. 343, ал. 3,
б. "б" НК са кумулативно причинена смърт на едно или повече лица и
телесна повреда на едно или повече лица, които в случая са налице, т.е. съставомерният резултат
обхваща кумулативно дадени различни по характер увреждания, причинени на
различни лица, както в рамките на едно и също увреждане, така и по отношение на
съвкупността от възможните съставомерни увреждания. В случая законодателят е
предвидил при намалената отговорност по чл. 343а ал.1 б. „ г“, съдът да се
съобрази с разпоредбата, която включва по-тежкия съставомерен признак по ал.3
б. „ б“ на чл. 343 НК, защото фактическите състави на непредпазливите
престъпления по транспорта са посочени в чл.343, ал.1 и ал.3 НК.
Поради оказаната помощ и предвидената
законодателна норма в чл.343а ал.1 б. „г НК
следва подс. С. да се признае за невиновен и оправдае по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б."б",
пр.1 вр. ал.1, б."б",
пр.2 и б."в" вр.
чл. 342, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено по непредпазливост /несъзнателна/. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Причини за извършване на престъплението от
дееца са нарушаване правилата за движение.
При определяне на наказанието съдът намира,
че следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК,
тъй като подсъдимият С. се ползва от процедурата на съкратено съдебно
следствие. Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
При така установената правна квалификация на
извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и тази на
дееца, съдът намира, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“, определено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема предвид
изразеното съжаление за стореното, трудовата заетост, семейното и социално положение,
чистото съдебно минало, невисоката степен на тежест на нарушението по ЗДвП,
което е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие санкционираните по
административен ред извършени нарушения на ЗДвП и недобрите личностни данни.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
счита, че най-справедливо е на подсъдимия С. да се определи наказание при
превес на първите, а именно „лишаване от свобода“ в размер на три години.
Съгласно чл. 58а, ал.1 от НК
така индивидуализирано, то трябва да се намали с една трета, т.е. с една
година. Или наказанието, което се налага на подсъдимия е в размер на две години
„лишаване от свобода“.
По направеното от адв. Мутафчиева
възражение, съдът отчита следното : За да бъде грубо едно
нарушение, така ,че да налага определяне на по- тежко наказание, то следва да
съставлява драстична проява на несъобразяване с установените в ЗДвП правила. Доказателства за такова поведение на
подсъдимия С. по делото не са събрани. Нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, обусловило търсенето на наказателна
отговорност на подсъдимия не може да бъде характеризирано като грубо. С. е управлявал автомобила със съобразена скорост,
която му е позволила да преодолее завоя, но поради заслепяването му за момент,
не е успял да задържи контрола върху управлявания от него лек автомобил,
съобразно правилата за движение по пътищата и единствено липсата на адекватна
реакция, е довела до излизането на автомобила от пътя и настъпването на ПТП. Това
сочи на инцидентност на допуснатото нарушение, а не като устойчивост в
поведението му като водач на пътя и не
позволява то да бъде квалифицирано като грубо. Поради това съдът не възприема
доводите на защитника на частните обвинители
като отегчаващо вината обстоятелство, което да доведе до прилагане на
по- тежко наказание, респективно без
приложението на чл. 66ал.1 НК.
Справедливостта на наказанието е безусловно свързана и с начина на
изтърпяване му. При решаване на въпроса за условно
осъждане трябва да се вземат предвид и двете цели на наказанието - както
индивидуалната, така и общата превенция. Затова в чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК законодателят изрично е посочил, че
наказанието е явно несправедливо, когато
неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
Тъй като С. е с чисто съдебно минало и за
постигане целите на наказанието, и за поправянето му не е необходимо санкцията „лишаване
от свобода“ да се изтърпи реално, следва да се приложи институтът на условното
осъждане. Тъй като са налице условията на чл. 66, ал.1 от НК
и съдът е длъжен да се съобрази с материалните предпоставки на Закона,
изпълнението на горното наказание съдът отложи с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
За постигане целите на специалната и
генералната превенции на наказанието, на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК
на подсъдимия се налага и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/
две /години. Касае се за кумулативна санкция, която задължително трябва да се
приложи, тъй като наказанието на дееца се индивидуализира съобразно
разпоредбата на чл. 54 от НК.
Съдът намира, че така определени
наказанията са справедливи. С тях ще се постигнат целите на чл. 36 от НК. Съгласно
посочената разпоредба основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване на законите. Посредством
тях ще се осигури
общопревантивното въздействие на наказанието. Този принцип законодателят е
разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на
обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
По въпроса с вещественото доказателство „ диск
с аудио запис „ съдът постанови да остане по делото, а лек автомобил „ Рено
Лагуна „ с рег. Номер СТ 7454 ВН да се
върне на подсъдимия С.П.С..
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
направените разноски по делото съдът възложи в тежест на подсъдимия С., който
беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Хасково сумата 922,16лв. /деветстотин
двадесет и два лева и шестнайсет стотинки/ , направени в хода на досъдебното
производство разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: