№ 166
гр. Ихтиман, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20251840100282 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „ВИВА КРЕДИТ“
АД ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*“ № 28, ет. 2, офис 73Г против
П. Х. Г. ЕГН ********** от * за заплащане на сумата от 200,00 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем, 28,72 лева договорна лихва за периода от 30.12.2021 до
30.12.2022 г., 50,26 лева такса ангажимент за периода от 30.12.2021 г. до 30.12.2022 г., 10,65
лева неустойка за изпълнение на задължение за представяне на удостоверение за настоящ
адрес, 46,15 лева неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит, сумата от 165,00
лева, представляваща начислени такси за ограничаване на негативни последици при
просрочие, 7,16 лева законна лихва за забава върху просрочени текущи задължения за
периода от 30.12.2021 г. до 30.12.2022 г., 57,64 лева законна лихва за забава върху
остатъчната непогасена главница за периода от 30.12.2022 г. до 04.03.2025 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване, изчислена върху всяка една от дължимите думи. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит „Violeta“ от 30.12.2021 г. на
ответника била предоставена кредитна линия за сумата от 200,00 лева. На ответника бил
предоставен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по кредита.
Кредитополучателят е заявил ползването на допълнителен пакет от услуги „Vip
обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие.
Сочи се, че срокът на договора е изтекъл на 30.12.2022 г. Сумата била усвоена, като след
изтичане на срока на договора същата подлежи на връщане. Твърди се, че съгласно чл. 15,
ал. 1-3 от Договора е уговорена неустойка при непредставяне на съгласие за директен дебит
в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница. Освен това кредитополучателят е
поел ангажимент в срок от 5 дни от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане
на всеки следващ 30-дневен период на заплащане на текущото задължение, да представя
удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение на задължението се начислява
неустойка в размер на 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница. Според
ищеца страните са уговорили в чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2,3 от договора такса ангажимент за
1
фиксирана лихва, която се начислява само ако е усвоена сума от кредитния лимит и е
включена в ГПР. В договора е уговорено и в срок от 5 дни след подписването му
кредитополучателят да предостави удостоверение за липса на задължения по мл 87 ДОПК,
като поради неизпълнение на това задължение е начислена неустойка в размер на 0,5 % от
общия размер на усвоената главница.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не взема становище по иска.
В съдебно заседание ответницата не оспорва обстоятелството, че е получила сумата
от 200 лева, като твърди че не го е плащала, защото се претендират суми, за които не се е
съгласявала.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за кредит „Violeta“ от
30.12.2021 г. се установява, че помежду им е имало сключен договор за заем, по силата на
който ищецът е предоставил на ответницата в заем сумата от 200 лева, която се е задължила
да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата. Срокът на
договора е изтекъл на 30.12.2022 г. Съгласно договора годишният лихвен процент възлиза на
15 %, а годишния процент на разходите е 49,32 % и включва главница, договорна лихва и
таксата ангажимент за фиксирана лихва.
Освен това съгласно в чл. 15, ал. 1-4 от договора за кредит е предвидена неустойка
при непредставяне на съгласие за директен дебит в размер на 2 % от усвоената, но
непогасена главница, както неустойка в размер на 0,5 % при непредоставяне на
удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес в
срок от 5 дни от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ 30-
дневен период на заплащане на текущото задължение. В чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2,3 от
договора е предвидена такса ангажимент за фиксирана лихва, която се начислява само ако е
усвоена сума от кредитния лимит и е включена в ГПР.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи
Предявени са обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
От представените по делото доказателства съдът приема, че е установено, че страните
са били обвързани от договор за заем (потребителски кредит) от 30.12.2021г. При сключване
на договора ответникът е действал в качеството на физическо лице, а ищецът - в рамките на
своята търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския
кредит (в сила от 12.05.2010 г.). Не се спори между страните, че целият кредитен лимит е
бил усвоен от ответника, който не е погасил задължението си.
Спорен е въпросът за дължимостта на начислените такси и неустойки във връзка със
сключения между страните договор за кредит.
Както е известно съгласно чл. 7, а. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на
обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
2
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно
чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
В случая сключеният между страните договор за кредит съдържа минимално
изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на
издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и годишен процент на
разходите.
Освен тези клаузи обаче договорът съдържа и допълнителна уговорка за заплащане
на такса за ангажимент фиксирана лихва, неустойки при непредставяне на удостоверение за
настоящ адрес и за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, неустойка при недаване на
съгласие за директен дебит, както и такса за забава.
Като се вземат предвид тези клаузи настоящият състав приема, че процесният
договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният лихвен процент изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите се изчислява по определена в закона формула, чрез
която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо
дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на
кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.
Видно от приложения договор в ГПР не са включени задълженията за неустойки,
както и таксата за забава. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на
фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на
разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
В крайна сметка общият размер на задължението от 518,59 лева според погасителния
план надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет, поради което и влече
нищожност тази уговорка като сключена в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Според т. 55 от Решение от 21.03.2024 г., дело С-714/22 на СЕС неточното посочване
на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват,
се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя
от възможността да определи обхвата на задължението. Следователно и липсата на посочен
ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК води до
недействителност на целия договор за кредит.
Съдът намира за уместно да отбележи, че клаузите за неустойка сама по себе си са
нищожни, тъй като противоречат на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. В случая от представения договор е видно, че страните са уговорили
3
задължение на заемополучателя да даде съгласие за директен дебит, както и ежемесечно да
предоставя удостоверение за настоящ адрес и за липса на задължения, като при
неизпълнението на тези задължения страните са уговорили неустойка съответно 2 % и по 0,5
% от усвоената главница. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Затова и според настоящия състав по съществото си така уговорената неустойка
представлява добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, поради
което е и нищожна.
Освен това според настоящия състав клаузата за неустойка по договора противоречи
и на добрите нрави. Съгласно задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката е нищожна противоречие с добрите нрави,
която е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемополучателя за
виновното неспазване на договорно задължение, чието неизпълнение му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на задължението в съответствие с
договора и общите условия.
Същото се отнася и до претендираната такса за забава, доколкото така както е
уговорена заобикаля закона. В чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК е предвидено, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с
въведената и с договора клауза за начисляване на такса за забава по Тарифата за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо
задължение или общото задължение по кредита, по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобни клаузи противоречат на чл. 33
ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за кредит е нищожен като
противоречащ на закона, поради което следва да се счита за освободен от лихви и разноски
и обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на
потребителя на предоставената в заем главница в съответствие с чл. 23 ЗПК и Решение от
21.03.2024 г. на СЕС по дело C‑714/22. Затова и искът следва да бъде уважен единствено за
сумата от 200 лева, представляваща главница по Договор за кредит „Violeta“ от 30.12.2021 г.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение пропорционално на уважената част от иска, а именно сумата от 156,25 лева.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Х. Г. ЕГН ********** от * ДА ЗАПЛАТИ на “ВИВА КРЕДИТ“ АД
ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „*“ № 28, ет. 2, офис
73Г сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща главница по Договор за кредит
„Violeta“ от 30.12.2021 г., както и сумата от 156,25 лв. (сто петдесет и шест лева и двадесет и
пет стотинки) разноски в производството.
4
ОТХВЪРЛЯ иска на “ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК *, седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „*“ № 28, ет. 2, офис 73Г против П. Х. Г. ЕГН ********** от
* за заплащане на сумата от 28,72 лв. (двадесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) -
договорна лихва за периода от 30.12.2021 до 30.12.2022 г., 50,26 лв. (петдесет лева и
двадесет и шест стотинки) - такса ангажимент за периода от 30.12.2021 г. до 30.12.2022 г.,
10,65 лв. (десет лева и шестдесет и пет стотинки) - лева неустойка за изпълнение на
задължение за представяне на удостоверение за настоящ адрес, 46,15 лв. (четиридесет и шест
лева и петнадесет стотинки) - неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит,
165,00 лв. (сто шестдесет и пет лева) - начислени такси за ограничаване на негативни
последици при просрочие, 7,16 лв. (седем лева и шестнадесет стотинки) - законна лихва за
забава върху просрочени текущи задължения за периода от 30.12.2021 г. до 30.12.2022 г.,
57,64 лв. (петдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) - законна лихва за забава
върху остатъчната непогасена главница за периода от 30.12.2022 г. до 04.03.2025 г., както и
за законната лихва за забава от предявяването на иска - 05.03.2025 г., до изплащане на
задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5