Присъда по дело №648/2021 на Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр. № 16/10.02.2022 г. по НОХД № 648/2021 г.:

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия АЛ. СТ. ИВ. от гр. Я.
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Сьдьт откри производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция при приключване на
разпоредителното заседание по делото, т.к. прокурорът, защитникът и
подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК поискаха в разпоредителното
заседание делото да приключи по реда на Гл.27 от НПК.
Сьдьт на основание чл.372, ал.1 от НПК разясни на подсъдимия, че
няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде
провеждан разпит на свидетелите и вещото лице/в.л./, а всички гласни и
писмени доказателствени средства, както и заключението на в.л. ще бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
При предварителното изслушване на страните по чл.371, т.2 от НПК
подсъдимият и защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите
изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за
тези факти.
Пострадалият А.А. не взе участие при разглеждане на делото, т.к. не бе
намерен на посочения по делото адрес.
Прокурорът изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия
изцяло се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.
Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят изцяло от събраните в досьдебното производство доказателства, с
определение на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира нови
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението
в обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа
обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано
от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото
доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат
за виновен като му бъде наложено наказание от 4 год. ЛС при условията на
чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият участва лично в с.з. със служебно назначен от
досъдебното производство/ДП/ адвокат. Признава се за виновен по
предявеното обвинение и не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт.
При последната си дума заявява, че е извършил инкриминираното деяние,
1

защото е бил гладен и не е имал пари, за да си закупи храна, изразява
съжаление за извършеното от него деяние. Чрез защитника си пледира за
налагане на минимално наказание ЛС на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК,
защото отнетите вещи са на ниска стойност, деецът е оказал съдействие за
разкриване на обективната истина в ДП, същият е в млада възраст и в тежко
материално състояние, което го е довело до извършване на престъплението.

Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната
фактическа обстановка:

За времето от 19.00 часа на 05.12.2020 год. до 07.30 часа на 06.12.2020
год. подс. А.И. отишъл до бл.№..... На паркинга пред блока видял паркиран
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“с рег.№ У....собственост на свид.
А.А. и решил да извърши кражба от него. Със себе си носел отвертка, с
помощта на която се опитал да отвори малкото прозорче на задна лява врата
на автомобила, като при натиска стъклото се счупило. Бръкнал с ръка през
счупения прозорец, повдигнал чопчето на ключалката, след което отворил
вратата. Влязъл в автомобила на задна дясна седалка, като оттам бръкнал в
багажника, откъдето откраднал ъглошлайф марка „Макита“ на стойност
144.00 лева, електрическа дрелка марка „....на стойност 90.00 лева и вакуумна
помпа тройка на стойност 32.00 лева, всички вещи на обща стойност 266.00
лева. В разпита си като обвиняем от 26.04.2021 год. подс. Ал.И. посочва, че е
продал вещите на чичо си с прякор „....“ от гр. С.... за 10- 15 лева. Установено
е, че се касае за лицето М.. В разпит от 04.03.2021 год. същият посочва,че не
закупувал от племенника си, подс. Ал.И., никакви вещи.
Видно от заключението на назначената по делото оценъчна експертиза
се установява, че стойността на вещите, предмет на кражбата е както следва:
ъглошлайф марка „Макита“ на стойност 144.00 лева, електрическа дрелка
марка „Райдер“ на стойност 90.00 лева и вакуумна помпа тройка на стойност
32.00 лева, всички вещи на обща стойност 266.00 лева, собственост на АМЗ.
В. АМЗ. от гр.Ямбол.
Деянието е извършено от подсъдимия в условията на опасен рецидив,
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като с Присъда № ..... г. по НОХД № .....л, на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 год., което следва
да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият не е реабилитиран или амнистиран за горепосоченото
осъждане.
От събраните по ДП материали и разпоредбите на чл.29 и чл.30 от НК,
безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от
2

НК.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията и
самопризнанията на подсъдимия от ДП и от с.з. и от показанията на
свидетелите А.А., С. М., П.П., М. А.и М. Д. дадени по ДП, които гласни
доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви,
събрани на основание чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Фактическата обстановка се установява и от всички писмени
доказателства приети и прочетени от съда на основание чл.283 от НПК в с.з.-
справки за съдимост на подсъдимия от ДП и от с.з., справка за образувани ДП
срещу подсъдимия, както й заключение на в.л. по оценителната експертиза,
които кореспондират както помежду си, така и с приетите от съда
доказателства.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните
правни изводи:

Подсъдимият АЛ. СТ. ИВ. от гр. Я., с деянието си от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,
т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, т.к. за времето от около
19.00 часа на 05.12.2020 год. до 07.30 часа на 06.12.2020 год., в гр.Я., от лек
автомобил марка „О...., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на лица и имот - счупване стъклото на малкото прозорче на задна лява
врата на автомобила и чрез използване на техническо средство - отвертка, е
отнел чужди движими вещи - ъглошлайф марка „Макита“ на стойност 144.00
лева, електрическа дрелка марка „Райдер“ на стойност 90.00 лева и вакуумна
помпа тройка на стойност 32.00 лева, всички вещи на обща стойност 266.00
лева от владението на собственика им АМЗ. В. АМЗ. от гр.Я.без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
От обективна страна предмет на престъпно посегателство са движи
непотребими вещи, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по
предназначението си. Подсъдимият е извършил престъплението по чл.196, т.2
от НК – квалифицирана "кражба" в условията на „опасен рецидив”, в състава
посочен по-горе. Деянието е осъществено в условията „опасен рецидив”, чрез
използване на визираното техническо средство, с което е извършено
взломяване на стъклото на малкото прозорче на задна лява врата на
автомобила, като с отнемането на всички индивидуализирани по-горе вещи,
собственост на пострадалия деянието е напълно довършено. Подсъдимият в
качеството на извьршител е участвал в осъществяването на деянието, като
правилно ЯРП е предявила окончателно обвинение на подсъдимия за
извършена кражба в условията на „опасен рецидив”- чл.29, ал.1, б.”а” от НК,
т.к. се установи, че деянието е извършено в 5-годишния срок от
3

изтърпяването на посоченото по-горе наказание от подсъдимия, имайки
предвид разпоредбата на чл.30 от НК и данните за съдимостта на дееца, като
не се установи процесното деяние да е извършено и при условията на чл.29,
ал.1, б.“б“ от НК, поради което деецът бе признат за невиновен и оправдан на
основание чл.304 от НПК по това обвинение.
При осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият е взел
участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал
владението на собственика на вещите, взимайки тези вещи, а по-късно с
напускане на местопрестъплението е успял да установи трайна фактическа
власт върху отнетото. В случая не се касае за „маловажен случай” на кражба,
имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на
престъплението, високата степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
По делото се установи също, че подсъдимият не е имал правно
основание да владее процесните вещи, или основание, което го прави или е
годно да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от
собственика на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на съдебното
следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при
осъществяване на престъплението - сьизвьршители, подбудители, помагачи.
От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк
умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания резултат, воден от
користна цел, а решението да се извърши деянието е взето непосредствено
преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния и
общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от
състава на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните
последици. Той е съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява
престъпната си цел - прекъсва владението на собственика на вещите и
установява свое владение незаконно, дори престъпно. Подсъдимият е
действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи предмет
на кражбата - след извършване на деянието се е разпоредил с вещите.
Желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен
начин, тежкото му социално положение и изградените у него престъпни
навици са го подтикнали към извършване на престъплението.
Съобразно гореизложеното, сьдьт прие, че подсьдимият е извършил
кражбата и го призна за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1,
т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

Сьдьт взе предвид следното при определяне на вида и размера на
наложеното наказание:

Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на
обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените
4

отношения свързани с упражняване правото на собственост и този вид
престъпления бележат изключително висок ръст през последните години в
нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност,
имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и
факта, че същият е осъждан многократно за кражби.
Сьдьт, след като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на
извършване на престъплението общата стойност на процесните вещи предмет
на кражбата е невисока, това, че вещите не са върнати на собственика им,
тежкото социалното положение на дееца, младата му възраст, направените
самопризнания и оказано съдействие за установяване на обективната истина
по делото, както и изградените престъпни навици и проявената упорита
престъпна воля от дееца при извършване на престъплението, наложи на подс.
Ал.И. на основание чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от
1/една/год. и 6/шест/ ЛС.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, сьдьт постанови
наложеното наказание ЛС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим, т.к. не може да се приложи института на условното осъждане.
Съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след като
установи многобройни смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства/визирани по-горе/, както и това, че й най-лекото предвидено в
закона наказание би било несъразмерно тежко. Бе отчетено и това, че към
момента на извършване на деянието деецът е бил в тежко социално
положение и е оказал съдействие за разкриване на инкриминираното деяние
още в ДП.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.196, ал.2 от НК и не постанови
конфискация на имущество на подсъдимия, т.к. се касае за диспозитивна по
своя характер разпоредба, а и изходи от недоброто социално положение на
дееца.
Сьдьт счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите
на наказанието визирани в чл.36 от НК и върху личността на подсьдимия ще
се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, като
му се отнеме възможността да извършва нови престъпления.

Граждански иск по делото не бе предявен.

Причини за извършване на престъплението са изградените у подсъдимия
престъпни навици, лошото му материално положение, както и желанието му
да се облагодетелства по престъпен начин.

5

На основание чл.189, ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в р-р на 117 лв. в полза на РБ по сметката на
ОД на МВР-Я. Разноските за служебната защита ще бъдат присъдени от съда
след определянето им от НБПП-гр.С.

По тези сьображения сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия:
6

Номер на акта:	16
Дата:	10 февруари 2022 г. (в сила от 26 февруари 2022 г.)
Съдия:	Георги Димитров Василев

Дело:	20212330200648
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юни 2021 г.

Присъда по дело №648/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите