№ 180
гр. Плевен , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20214400500521 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 251 от 13.04.2021г., постановено по гр.д. № 487/2021г.
Плевенския районен съд е изменил, на основание чл.150 от СК определената
със съдебна спогодба, утвърдена по гр.д. №5837/2019год. по описа на
Плевенски районен съд, влязла в сила на 13.11.2019год. издръжка, като е
осъдил СВ. СТ. ИЛ., да заплаща месечна издръжка на децата си, както следва
: на М. СВ. ИЛ., със съгласието на майката СН. В. ЦВ., вместо по 140лв. – по
210лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2021год., до
настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, на Н.С.
И.а, чрез майката и законен представител СН. В. ЦВ., вместо по 140лв. – по
190лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2021год., до
настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за
1
разликата до претендираните 250лв. за детето М. СВ. ИЛ. и за разликата до
претендираните 200лв. за детето Н.С. И.а, исковете са отхвърлени.
Осъдил е ответника, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
Плевенски РС сумата от 158.40лева, представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ответника да заплати на ищцата сумата 194.12лева за направените от него
деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част за
сумите над 180лв. издръжка за всяко дете, е подадена въззивна жалба от
ответника, чрез пълномощникът му адв.П.Д.. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано
на доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени в жалбата,
като най-същественото е, че неправилно са преценени от районния съд
възможността на бащата да осигурява издръжка за децата си в пресъдения
размер. Въззивника моли съда да отмени решението на Плевенски РС в
обжалваната му част и да постанови друго по съществото на спора, с което да
бъде отхвърлен иска за издръжка над 180лв. за всяко дете.
Въззиваемата страна е взела становище, че жалбата е
неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.150
СК за увеличение на издръжката на непълнолетния син на ответника М. СВ.
ИЛ., род. на 06.03.2006г. и на малолетната му дъщеря Н.С. И.а, определена по
гр.д. № 5837/19г. на Плевенски РС от 140лв. на 250лв. за М. и от 140лв. на
200лв. за Н. първия иск предявен със съгласието на майката, а втория чрез
майката на децата С.В. Ц.-упражняваща родителските права, против баща им
С.С. И.. Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред настоящата
инстанция също, че със спогодба по гр.д. № 5837/2019г. на Плевенски РС е
2
била определена настоящата издръжка в размер по 140лв. на всяко дете,
считано от 13.11.2019г., както и че са настъпили изменения в
обстоятелствата, при които тя е била определена.
Спорно е налице ли са предпоставките на чл.150 от СК за
увеличаване на издръжката на децата и ако са налице-в какъв размер следва
да бъде увеличението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Пред
районния съд са събрани доказателства, от които се утановява се, че
малолетното дете Н. е на 10год., а брат й М. – на 15год., че са ученици
съответно в IV-ти и в VIII-ми клас и учат в учебни заведения в гр.Плевен.
Децата ежедневно пътуват от с.О., където живеят, до гр.Плевен, като детето
М. ползва и тролейбусен транспорт. Установява се, че децата живеят в едно
домакинство с майка си и баба си по майчина линия, която е пенсионерка, с
ниска пенсия. Майката работи в **** България, като видно от справката от
НАП осигурителния и доход е около 1100лв. месечно за периода м.юни-
м.ноември 2020г. Бащата на децата получава месечно брутно трудово
възнаграждение около 1000лв., видно от удостоверението на л.32 от делото,
издадено от „*****“ООД. Същият не дължи издръжка на други лица.Не са
доказани твърденията му, че живее под наем, нито за размер на заплащания
наем
Безспорно е, а се установява от показанията на св. М.М. и от
социалния доклад по делото, че бащата не поддържа никакъв контакт с децата
и няма допълнителни разходи за тях извън издръжката им, не им купува
подаръци и не се интересува от тях.Посещава ги само дядо им по бащина
линия и то само за рождените им дни.Цялостната грижа и издръжка на
децата е поета от дъщеря . Установява още, че при дистанционното
обучението, доскоро децата не са имали възможност да участват в учебния
процес, тъй като имат счупен компютър и един телефон, с които да могат да
се включат в дистанционната форма на занятия.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 143, ал.1 и 2 от СК,
регламентираща че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
3
развитието на детето и че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си и на разпоредбата на чл.142, ал.1 от
СК предвиждаща, че размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи, съдът е стигнал до
извода, че издръжката следва да бъде определена в размер на 210лв. за М. и
на 190лв. на Н. че общата сума надхвърля сама с 40лв. признатия размер на
издръжката. В мотивите си съдът е взел предвид обстоятелството, че майката
е родителят, при когото децата живеят и който ежедневно следва да покрива
всички техни нужди от издръжка - както обичайните, така и
извънредните.Отчетено е обстоятелството, че бащата напълно се е
дезинтересирал от децата си, както и че ищцата може да разчита на помощ
само от своята майка, която е пенсионер и помага за грижите за децата, но
не и финансово, тъй като получава твърде ниска пенсия. При определяне
размера на издръжката съдът е съобразил обстоятелството, че ответникът не
се възползва от режима на лични отношения, какъвто му е предоставен от
съда, като грижата за децата целогодишно е поета от тяхната майка.
Преценено е, че ответника е в трудоспособна възраст, поради което ще съумее
да осигури още 40лв., която сума надвишава издръжката от признатите от
него възможно платими по 180лв. за всяко дете. Останалите средства за
издръжка на децата ще следва да осигурява ищцата.
Въззивният съд, като взе предвид обичайните съобразно
възрастта на децата нужди от здравословна храна, облекло според сезона,
учебни помагала, развлечения, заедно със специфичните такива, свързани с
дистанционното им обучение, намира че необходимата месечна издръжка на
непълнолетното дете М. е в размер на 390лева., от които ответника следва да
заплаща по 210лв., а необходимата месечна издръжка за Н. е 360лв., от които
ответникът следва да заплаща по 190лв., като останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата. За разликата до претендираните
250лева месечно за М. и до 200лв. месечна за Н. искът следва да се отхвърли
като неоснователен. При разпределение на сумите за издръжка между
родителите, съдът взе предвид, че те имат приблизително еднакви доходи, но
4
майката се грижи за децата лично и при всеки допълнително възникнал
извънреден разход за тяхната издръжка, следва да реагира своевременно за да
им я осигури, а ответникът, освен че няма този ангажимент, не упражнява и
правото си на лични отношения с децата и няма свързаните с това
допълнителни разходи за почивка и културни занимания. Спестявайки си
такива разходи, ответникът следва да поеме по-големия товар от издръжката.
Поради изложеното, решението на Плевенски районен съд следва
да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща при условията на чл.272
ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 251 на
Плевенски районен съд, постановено на 13.04.2021г. по гр.д. №
20214430100487/2021г. по описа на ПРС, в обжалваната му част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5