Решение по дело №143/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260006
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20203610200143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

11.01.2021 г.

 

Номер  260006                                           Година 2021                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           първи състав

На 29 (двадесет и девети) септември                                          Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

         Председател  Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 143 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Я.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес *** и адрес за кореспонденция и призоваване *****  срещу Наказателно постановление №ЗЖ-5/06.03.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ гр.Шумен.

            В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушенията. В съдебно заседание и в представените писмени бележки се доразвива изложеното в жалбата, излагат се доводи и, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при наличието на маловажност, което било отделно основание за неговата отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник. Поддържат жалбата и искането си за отмяна на наказателното постановление.

            Процесуалният представител на въззиваемата изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 21.02.2020 г. св.Х.Х. – ветеринарен лекар – главен инспектор в ОДБХ – Шумен, извършил проверка в животновъден обект рег.№9828-0247 в с.***, собственост на Я.Б.. В обекта на жалбоподателя се отглеждали свине от породата източно балканска свиня. При проверката св.Х. установил, че стадото се намирало в стопанска постройка, находяща се в с.***, общ.***, обл.*** на административен адрес ул.“***“№** и били „налични“ 44 бр. свине, 29 бр. – „големи“ и 15 бр. „сукалчета“ над 30 дневна възраст. При проверката присъствал К.К. – пълномощник на жалбоподателя, който информирал св.Х., че три от свинете отказвали да се хранят и се „залежават“, като при посещение в обекта на датата на проверката К. ги намерил мъртви, за което незабавно уведомил обслужващия обекта ветеринарен лекар - д-р А.А., който от своя страна уведомил св.Х. в 11.00 ч. на 21.02.2020 г. и на същата дата около 14.00 ч.  е извършил аутопсия с пробовземане на 2 бр. свине. Тези обстоятелства изрично били посочени в изготвения от св.Х. Констативен протокол за извършена проверка на осн.чл.129 и чл.130 от ЗВМД от 21.02.2020 г. След приключване на проверката в хода на извършена документална проверка на 24.02.2020 г.  на посочения и стопанисван от жалбоподателя животновъден обект, от св.Х. и д-р Д.В. – гл.инспектор ЗЖ при ОДБХ-Шумен, проверяващите приели, че установените на 21.02.2020 г. 15 бр. малки прасета не били идентифицирани, като собственика не е уведомил писмено регистрирания обслужващ обекта ветеринарен лекар в 30-дневен срок от раждането на прасетата, да извърши официална идентификация и да въведе данните в ИИС на БАБХ, както и че собственика не е уведомил писмено в законоустановения срок регистрирания ветеринарен лекар за 2 бр. умрели животни, които е загробил и 1 бр. прасе, за което няма данни къде се намира, освен това според проверяващите, животните на жалбоподателя от породата източно балканска свиня се отглеждали в населено място в с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“№**, който обект не бил регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД. С оглед направените изводи на 24.02.2020 г. на жалбоподателя на 25.02.2020 г. бил съставен АУАН №********** за административни нарушения по чл.132, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като същият бил поканен по телефона чрез пълномощника К. и не се явил. Въз снова на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.132, ал.1, т.5 от ЗВМД и на осн.чл.417, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв., за нарушение по чл.132, ал.1, т.7 от ЗВМД и на осн.чл.416, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение по чл.51, ал.1, предл.първо от ЗВМД и на осн.чл.471а, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лв. и за нарушение по чл.51, ал.1, предл.второ от ЗВМД и на осн.чл.449а, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв.

Горната фактическа обстановка, съдът установи от показанията на свидетеля Х., които кредитира изцяло, от приложените по делото писмени доказатества-част от административнонаказателната преписка и от представените писмени доказателства от жалбоподателя.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 472, ал.1 и ал.2 от ЗВМД.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Нарушена е на първо място разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото от административнонаказващия орган не са представени доказателства, че нарушителя, който е известен е търсен и не може да се намери. В Протокол от 24.02.2020 г. служителите на ОДБХ – Х.Х. и Д.В. са отразили, че ще бъде съставен АУАН на жалбоподателя за нарушения по чл.132, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 от ЗВМД и че по телефона пълномощника на жалбоподателя К. К. е поканен да се яви в 10.00 часа в отдел ЗЖ при ОДБХ-Шумен на адрес гр.***, ул.“***“№**, ет.**. Видно от изложеното в протокола не се установява на коя дата е поканен да се яви пълномощника за съставяне на АУАН и от там не може да се направи извод, че след поканата нарушителя или негов представител не се е явил за съставяне на акта. Поради което не е изпълнена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Съставянето АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице законовите предпоставки затова е съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя, съответно съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН  АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, в случай че нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта, арг.ал.2.  В АУАН е посочено че нарушителя, който не е присъствал е отказал да го подпише, което е удостоверено и с подписа на един свидетел. Това са две взаимноизключващи се твърдения на актосъставителя. Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за връчване. В настоящият случай макар и при опорочена процедура АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но не е изпратен за връчване на препис на нарушителя, което е съществено процесуално нарушение и нарушава правото му на защита.

В АУАН и в НП не е посочена датата на извършване на нито едно от нарушенията, за които е повдигнато обвинение от административнонаказващия орган, посочена е датата на извършване на проверката, актът е съставен след това, но както от него, така и от  издаденото в последствие наказателно постановление не може да се установи по безспорен начин кога е извършено всяко едно от нарушенията, съответно период от време на извършване. А това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и във връзка с броенето и изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от приложените към делото доказателства, нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление е посочена датата на извършване на всяко едно от нарушенията. Това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

               По отношение на административното нарушение по чл.132, ал.1, т.7 от ЗВМД, в случая, както актосъставителя, така и наказващият орган са приели, че е извършено нарушение на чл.132, ал.1, т.7 от ЗВМД. Настоящият състав, счита възражението на жалбоподателя, че като не е посочена конкретната нарушена разпоредба на т.7, а именно точната буква на закона, административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до невъзможността на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, за основателно. Според настоящият състав допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като разпоредбата на чл.132, ал.1, т.7, б.А и б.Б в редакцията им към датата на извършване на нарушението, съдържа два различни състава на нарушение, като адресата на задължението за писмено уведомяване на ветеринарния лекар обслужващ обекта, следва в същото да посочи дали  да извърши официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от идентификацията в Интегрираната информационна система на БАБХ /б.“А“/ или  за вече извършената официална идентификация на новородените животни като му предоставя данните от идентификацията за въвеждането им в Интегрираната информационна система на БАБХ /б.“Б“/. Освен, че нарушението следва да бъде описано и  индивидуализирано в обстоятелствената част на АУАН и на НП по начин, който да позволи на жалбоподателя да разбере за какво деяние е обвинен и е ангажирана административно-наказателната му отговорност, както и да е идентично с посочената за нарушена правна норма. В конкретният случая не е ясно, кой норма приема за нарушена административнонаказващия орган. Неясното и неправилно обвинение и неточната и неясна правна квалификация на същото, представляват съществени нарушения на процесуалните правила за издаване на НП. Начинът на неговото формулиране, освен че нарушава правото на защита на наказаното лице не позволява на съда да извърши дължимата проверка за спазване на материалния закон.  

Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика. Нещо повече. В НП така, както е записано, не става ясно кога точно и откъде административнонаказващият орган приема, че е извършено нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 7, б.“а“ от ЗВМД: "Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: в тридневен срок от раждането на животни от видове, които подлежат на иден тификация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, в б.“а“: да извърши официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от идентификацията в Интегрираната информационна система на БАБХ", т. е. за да е ясно, че този срок не е спазен следва да е налице яснота кога точно са родени посочени 15 броя прасета, за да е категорично ясно кога точно тридневният законов срок е изтекъл. Същото се отнася С оглед характера на нарушението е логично, че проверяващите няма как да посочат точна дата на раждането на всяко от прасетата, но все пак следва да се посочи въз основа на какви обстоятелства те са приели, че животните са родени и то в посочен от тях период. Какъвто не се и сочи в АУАН и НП, а само е изписано, че същите са над 30-дневна възраст. Тук само може да се гадае защо те смятат, че животните са над 30-дневна възраст. Ето защо така посочената възраст, без посочване поне на период не индивидуализира нарушението в достатъчна степен. Нарушението се изразява в неизпълнение на законово задължение, за което изпълнение е даден краен срок – три дни от раждането на животното. С изтичането на този срок жалбоподателят е извършил соченото нарушение чрез бездействие, но следва да е ясен моментът, от който той е започнал да тече или поне да се изложат обстоятелства защо контролните органи са приели, че животните са родени преди повече от 30-дни и да посочат период, в който са били родени. При това положение съдът счита, че отново е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия състав на нарушението. Тези пропуски водят до съществено нарушаване на правото на защита на наказания, тъй като в случая съдът действа само като въззивна инстанция и не може да променя фактическата обстановка, приета от административнонаказващия орган в постановлението. Непосочването, респ. некоректното посочване на АУАН и НП на конкретни факти, очертаващи обективната или субективна съставомерност на вмененото административно нарушение, всякога накърнява драстично правото на защита на санкционираното лице, т. к. го лишава от възможността да оспорва извършването на същото. И на последно място по отношение на съществените процесуални нарушения – налице е нарушение и на чл. 18 ЗАНН. В НП се сочи, че жалбоподателят е отглеждал десет кози, като за нито една от тях не е изпълнил законовото изискване на чл. 132, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗВМД, следователно той е извършил десет отделни нарушения, а е наказан само за едно, което означава, че НП е било издадено в нарушение и на императивните изисквания на чл. 18 ЗАНН. Това отново води до неяснота по отношение на приетата фактическа обстановка от АНО, спрямо която съдът да осъществи контрол за законосъобразност.

Аналогичен е случаят с нарушението по чл.51, ал.1 от ЗВМД, за което жалбоподателят е наказан на осн.чл.471а, ал.1 от ЗВМД. Нормата на чл.51, ал.1 от ЗВМД е бланкетна и в частта на предл.първо, в която се посочва, че животните подлежат на официална идентификация. В обвинението освен, че следва да описано нарушението, следва да бъде посочена и точната нарушена разпоредба. В случая чл.51, ал.1, предл. първо от ЗВМД, препраща към чл.4 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 21/2004 НА СЪВЕТА от 17 декември 2003 година за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО и към съответните норма на вътрешното законодателство, включително и НАРЕДБА № 6 от 20.03.2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски вр. и със Заповед РД11-317/30.01.2020 г. на Изп.директор на БАБХ. Както се посочи по – горе не е посочена датата на извършване на това нарушение – датата на раждане на свинете, за да е ясно, че този срок не е спазен следва да е налице яснота кога точно са родени посочени 15 броя свине, за да е категорично ясно кога точно законовия срок е изтекъл. С оглед характера на нарушението и предвид неизпълнението от страна на жалбоподателя да уведоми за раждането им обслужващия обекта ветеринарен лекар е логично, че проверяващите няма как да посочат точна дата на раждането на всяко от животните, но все пак следва да се посочи въз основа на какви обстоятелства те са приели, че са родени и то в посочен  период от време. Тук само може да се гадае защо те смятат, че животните са над 30-дневна възраст, като дори не е посочен и периода, в който се приема че се е случило събитието. Логически и законова следва и посочването, както в обстоятелствената част на АУАН и НП, какъв е законовия срок, в който е следвало да бъде извършена идентификацията и кога същият е изтекъл, както с какво деяние нарушителя е осъществил състава на посоченото нарушение, в случая чрез бездействие в законовия срок, за което вече му е повдигнато обвинение за нарушение по чл.132, ал1, т.7 от ЗВМД. В АУАН и НП не е посочено да са установени други нерегистрирани животни, освен 15 бр. марки прасета над 30 дневна възраст, за което вече жалбоподателя е наказан със същото НП.

            Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл.449а, ал.1 от ЗВМД освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият орган, като  е посочил че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.1, предл.второ от ЗВМД, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл.449а, ал.1 от ЗВМД е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Всички посочени по-горе пороци, както на АУАН, така и на обжалваното НП, водят до извода, че административно наказващият орган не е положил усилия да ги отстрани или поне преодолее чрез проучване на специалните нормативни актове, съдържащи и специални правни норми изключващи прилагането на общите правни норми, освен това не е направил всичко зависещо от за точното и  ясно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, което е съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Установените пороци на АУАН, възпроизведени и в обжалваното НП, лишават нарушителя от възможност да организира защитата си  и съда да извърши преценка за законосъобразност на действията му. Допуснатите нарушения на процесуалните правила при съставянето и на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното НП са съществени и налагат отмяната на последното само на това основание.

Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи следното:

Съгласно чл.473 от ЗВМД, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

По отношение на  нарушение на чл. 132,ал. 1,т. 5 от ЗВМД: видно от съдържанието на Констативен протокол за извършена проверка на осн.чл.129 и чл.130 от ЗВМД от 21.02.2020г. удостоверено от длъжностното лице д-р Х., че на тази дата пълномощникът на жалбоподателя е "намерил 3 бр. умрели свине от породата ИБС" и "веднага е сигнализирал на д-р А. А. –РВЛ, който обслужва обекта " за това. В следствие на уведомяване на адиминистративнонаказващия орган от обслужващия обекта ветеринарен лекар, д-р Х. *** е посетил обекта на жалбоподателя. Около 14.00 часа на същия ден обслужващият обекта ветеринарен е извърши аутопсия на 2 бр. свине и пробовземане. Не е установено от АНО дали свинете са умрели на датата на уведомлението 21.02.2020 г., което предвид изложеното в констативния протокол се предполага да е извършено устно по телефон от пълномощника на жалбоподателя, т.к не са приложени и документи от аутопсията и изследвания на взетите проби. Поради което съдът, счита че дори да се приеме, че не е изпълнено задължението за писмено уведомяване, което според настоящия състав не е така, т.к и с устното уведомяване е постигнат изискуемия от закона резултат, не е изтекъл тридневния срок за извършване на уведомяване, т.к събитието  е установено на 21.02.2020 г., съответно тогава е извършена и проверката от д-р Х. и то именно въз основа на уведомяването на обслужващия обекта ветеринарен лекар от страна на пълномощника на жалбоподателя. Неизяснена остава фактическата обстановка за посоченото 1 бр. прасе. Поради което съдът, счита освен че не е осъществен от обективна страна състава на посоченото нарушение, не се доказа по несъмнен начин и наличието на умисъл от страна на жалбоподателя за извършване на нарушението.

            По отношение на нарушението по чл.132, ал.1, т.7 от ЗВМД, съдът взе предвид следното: в случая неяснотата във волята на АНО и липсата на минимален обем от факти прави напълно невъзможно и произнасянето на съда по съществото на правния спор. Няма как обаче да не бъде посочено, че обвинението е свързано с неизпълнение на задължението жалбоподателя за идентифициране в тридневен срок от раждането на 15 броя малки прасета. Отглеждането на свине от породата «Източнобалканска свиня» е нормативно урегулирано с Наредба№ 6 от 20.03.2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски, разпоредбата на чл.4 от която, препраща към уредбата за идентификацията съгласно Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз. Чрез нормата на чл. 27 ,ал. 4 от Наредба № 61 от 2006 г. законодателя определя крайният срок за извършване на идентификацията на свине,включително и от източнобалканската порода и нейните кръстоски, поради което в конретният случай при идентификацията на свине от породата «Източнобалканска свиня» не се прилага общата норма на чл.132, ал.1, т.7 от ЗВМД.  Горното е абсолютно достатъчно да обуслови извод за обективна и субективна несъставомерност на това нарушение.

По отношение на нарушението по чл.51, ал.1, предл.второ от ЗВМД, съдът установи следното: от Удостоверение № 116/21.07.2015г.от ОДБХ–Шумен, се установява че жалбоподателят е регистрирал животновъден обект с регистрационен № 9828-0247 намиращ се в с.***,ул."***",№ ***, общ.***, обл. *** и видно от Удостоверение № 55/12.06.2018г.от ОДБХ -Шумен животновъдният обект с регистрационен № 9828-0247 е регистриран и по реда на чл. 137 от ЗВМД.  Видно от Ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационна система № BG 2017-050414; № BG 2017­049761; № BG 2017-005169; BG 2016-012619 , издадени от компетентните ветеринарни органи, карантинното помещение на животновъден обект с регистрационен № 9828­0247 ,се намира в с.***,ул."***",№ ***, общ.***,обл. ***.  На жалбоподателтя е връчено Предписание № 75/18.10.2019г. издадено от ОДБХ-Шумен, адресирано персонално до него ис което се задължава същия оглежданите от него свине от породата «Източнобалканска свиня» «незабавно да бъдат затворени и да се отглеждат затворено,по начин недопускащ контакт с диви свине».Видно от съдържанието на това предписание,то е свързано с костатациите на положителни резултати от болестта « Африканска чума» при източнобалкански свине в региона и необходимостта от изпълнение на мерки за биосигурност. Безспорно свинете от породата «Източнобалканска свиня» могат да се отглеждат само пасищно, съгласно чл.139,ал.1,т. 9 и ал. 2 от ЗВМД. Действията на жалбоподателя  са продиктувани  единствено  от  задължение за изпълнение на предписанието. Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства още през 2017 г.Министърът на земеделието със своя Заповед създава специална комисия за определяне на места за евакуация и съхранение на свине от породата «Източнобалканска свиня» и на места за запазване на популацията и генетичният резерв. В изпълнение на тази Заповед комисия е изготвила Доклад до Министъра на земеделието .като е посочила,че с цел евакуация и запазване на популацията ,при наличието на заболяването « Африканска чума», свинете от породата «Източнобалканска свиня», при констатиране на наличието на заболяването «Африканска чума»,трябва да се евакуират на шест места в Република България,като едно от тези места е животновъден обект ,собственост на К. К. в с.-***,Обл. ***. Установи по делото, че към датата на проверката свинете от породата «Източнобалканска свиня», отглеждани от жалбоподателя са «намерени» в с.***,ул."***",№***, общ.***, обл.***,който имот е собственост на К. К..  Поради което не е осъществено нарушението от обективна страна, не е налице и деянието „отглеждане“ посочено в нарушената правна норма. Тъй като нито административнонаказващият орган е посочил такова деяние в АУАН и НП, не са и посочени и представени доказателства за извършването му. Тук следва да се отбележи, че именно ОДБХ следва да дава консултации на собствениците на регистрирани по ЗВМД обекти, как точно, правилно и законосъобразно да изпълняват предписанията на БАБХ с оглед опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях и опазване здравето на хората. В тази връзка съгласно чл.131, ал.1, т.1 от ЗВМД, контролните органи, след като установят нарушения по този закон, имат възможност да дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията.

  

 

 

 

От друга страна, в случая е санкционирано физическо лице, поради което е необходимо да бъде установен и субективния елемент от съставомерността на административното нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не може да се установи виновно поведение на жалбоподателя по повод на вмененото му нарушение, доколкото, видно от приложената по документация. 

 

 

 

 

 

 

 

В административнонаказателното производство следва да се установи: има ли извършено деяние осъществяващо административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административнонаказващия орган.  

 

 

 

Това е така, защото в съдебното производство по ЗАНН намират съответното приложение правилата на НПК, а по силата на обвиняемият (в административнонаказателното производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Което от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващия орган (по аргумент от, във връзка с ), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (в тази насока са и указанията, дадени в задължителното за съдилищата .).

Основателно е и възражението на жалбоподателя, че наказващият орган, не е направил правилна преценка за конкретните нарушения, които представляват маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид. В настоящият случай поради стремежа за изпълнение на дадените указания със Заповеди на БАБХ и писма, както и липсата на предходни нарушения по ЗВМД от страна на жалбоподателя, според настоящия състав, конкретните нарушения се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че административните наказания не са самоцел, те се налагат за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Съдът като съобрази изхода на спора счита че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН в ред. на ДВ бр. 94 от 2019 г. вр. с чл.143, ал.1 от АПК.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №ЗЖ-5/06.03.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ гр.Шумен, с което на Я.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес *** и адрес за кореспонденция и призоваване ***, , за нарушение по чл.132, ал.1, т.5 от ЗВМД и на осн.чл.417, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв., за нарушение по чл.132, ал.1, т.7 от ЗВМД и на осн.чл.416, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение по чл.51, ал.1, предл.първо от ЗВМД и на осн.чл.471а, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лв. и за нарушение по чл.51, ал.1, предл.второ от ЗВМД и на осн.чл.449а, ал.1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв.

ОСЪЖДА О.Д.П.Б.Н.Х. *** при БАБХ, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на Я.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес *** и адрес за кореспонденция и призоваване *** направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв./триста и петдесет лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

                                                                                                     Районен съдия: