Р      Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                       град София, 28.10.2021 година

 

        В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                          

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                      мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №4615 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          С решение №54551 от 28.02.2020г., постановено по гр.дело №32813/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, е отхвърлен предявеният от Р.П.Ф. срещу ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в град София, ул.„************, представлявани от управителя на етажната собственост „Г.-Професионален домоуправител“ ЕООД, иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.1, т.2, т.3, т.6 и т.8 от протокол от 09.05.2019г. от проведено Общо събрание на същата дата. С решението е осъдена Р.П.Ф. да заплати на ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в град София, ул.„*************, представлявани от управителя на етажната собственост „Г.-Професионален домоуправител“ ЕООД, сумата от 500 лв., направени разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Р.П.Ф.,  с която се обжалва изцяло решение №54551 от 28.02.2020г., постановено по гр.дело №32813/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че атакуваните решения на Общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/, обективирани в протокол от 09.05.2019г. са законосъобразни, взети са при спазване на изискванията на ЗУЕС. Относно взетото решение по т.1, обективирано в протокол от 09.05.2019г. на ОСЕС, се поддържа, че не са спазени изискванията на чл.19, ал.8 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС, тъй като за да бъдат възложени правомощия на управител – несобственик, същите следва да бъдат конкретно посочени в решението на ОСЕС, както и да се вземе решение относно възнаграждение на управителя, което в случая не е направено. Твърди се още, че с взетото решение не са спазени правилата за упълномощаване на Л..М.да сключи договора за управление и поддържане на общите части на сградата, тъй като не е взето решение относно конкретното съдържание на договора, който се упълномощава да подпише от името на етажните собственици. Поддържа се още, че с решение по т.3, обективирано в протокол от 09.05.2019г. на ОСЕС,  не са определени видовете разходи за управление  и поддръжка на жилищната сграда, които се включват в определения размер на месечната вноска. Твърди се още, че взетото решение относно механизма, по който се разпределят общите разходи, досежно етажни собственици - дружествата – „С.“ ООД и „К.К.“ ООД, като собственици на 9 броя апартаменти да заплащат 50 % от определената месечна вноска, е незаконосъобразно и противоречи на нормите на чл.51, ал.3 и ал.5 от ЗУЕС, тъй като тези дружества извършват търговска дейност по продажба и отдаване под наем на собствените си имоти. Сочи се още, че взетото решение в частта, в която е прието, че месечна такса се дължи и за деца на 7 годишна възраст“ е в противоречие на нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, в която е посочено, че не се заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за деца, ненавършили 6-годишна възраст. Излага се още, че решението по т.6, обективирано в протокол от 09.05.2019г. на ОСЕС, относно гласуван бюджет от 3600 лв. за наемане на 4-ма портиери, е в противоречие на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, тъй като не е уточнено как се формира определения бюджет и не са индивидуализирани разходите, които се включват в него, поради което не може да се извърши разпределение на вноските между собствениците, ползвателите и обитателите в етажната собственост, съобразно нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС. Поддържа се, че решение по т.8, обективирано в протокол от 09.05.2019г. на ОСЕС, не се съдържа в дневния ред и е взето в нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУЕС. Допълнителни подробни аргументи са изложени и в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.1, т.2, т.3, т.6 и т.8 от протокол от 09.05.2019г. на ОСЕС. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в град София, ул.„**** ********, чрез адв.В.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен извод, че оспорените от ищцата решения на ОСЕС по протокол от 09.05.2019г., са законосъобразни като взети при спазване на изискванията на ЗУЕС, поради което е отхвърлен предявения иск. Подробни аргументи са изложени в писмения отговор и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на СРС. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

            Предявен е от Р.П.Ф. против ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в град София, ул.„**** ********, иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.1, т.2, т.3, т.6 и т.8 от протокол от 09.05.2019г. на ОСЕС.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

      В случая по делото не е спорно и от събраните доказателства се установява факта, че ищцата с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №052, т.ІІІ, рег.№2579, дело №413/2008г., е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, находяща се в град София, ул.„**** ********. Не се спори между страните и относно факта, че на 09.05.2019г. е било проведено ОСЕС, на което са взети решения, обективирани в протокол от същата дата, както следва: т.1 Да се възложат правомощията да управлява двата входа в ЕС на „Г.-Професионален домоуправител“ ЕООД и да се овласти Л..М.да подпише договора от името и за сметка на ЕС; т.2 Да се актуализира книгата на етажната собственост съгласно чл.7 ЗУЕС; т.3 Следните апартаменти  - ап.1, ап.2, ап.7, ап.********, да заплащат 50 на сто от разходите за управление и поддържане на сградата. Г. М., като управител на дружеството, избрано за професионален управител на ЕС, се ангажира да преизчисли вноските и да изпрати нов бюджет съгласно определеното предложение. Въвежда се месечна вноска за поддръжка и управление на сградата в размер на 52.58 лв. с ДДС за един обитател, както и че такса се дължи и за деца на 7-годишна възраст; т.6 Да се назначат поетапно 4-ма портиери. Гласуван е бюджет от 3600 лв., която сумата да се разпредели според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Необитаемите апартаменти - ап.1, ап.2, ап.7, ап.********, да заплащат 50 на сто от разходите за портиер; т.8 В рамките на срок от 2 седмици да се предоставят 3 оферти за подмяна на меката мебел във фоайето на сградата, както и 3 оферти за озеленяване на двете малки градинки пред сградата. Фирма „С.“ ООД да има възможността да финансира бъдещи проекти на база одобрена оферта от живущите в ЕС, с цел по-бързо осъществяване на проектите. Натрупаните задължения ще бъдат изплатени на „С.“ ООД след окончателното събиране на дължимите вноски от ЕС.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

  Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявеният от Р.П.Ф. против ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в град София, ул.„***** ********, иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.1, т.2, т.3, т.6 и т.8 от протокол от 09.05.2019г. на ОСЕС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и следното:

Доводите, релевирани във въззивната жалба, досежно незаконосъобразност на решение по т.1 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., като взето в нарушение на чл.19, ал.8 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС, настоящият състав намира за неоснователни. Общото събрание въз основа на правомощието си по чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. В чл.19, ал.8 от ЗУЕС е предвидено, че договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. В практиката на ВКС е прието, че правомощията, които следва да се възложат на избраното от ОС на ЕС лице за сключване на договора, съобразно законовото изискване следва да са: 1.конкретни; 2.да са свързани с осъществяване на дейности по поддържане на общите части на сградата; 3.да са в кръга на правомощията на управителя. В рамките на така очертаните от решението на ОС предели овластеното лице от името на етажните собственици следва да сключи с избраното лице съответния договор за възлагане по аргумент и от чл.19, ал.8 от ЗУЕС - решение №48 от 23.05.2017г. по т.д. №2541/2016г. по описа на I Т.О., Т.К, ВКС.

В случая ОСЕС е взело решение да се избере конкретно юридическо лице – несобственик - „Г.-Професионален домоуправител“ ЕООД, за управител на ЕС, както и е упълномощило Л..М.да подпише от името и за сметка на ЕС договора за поддръжка и управление с избраното юридическо лице – несобственик. Противно на твърденията във въззивната жалба, съдът счита, че след като на проведеното ОСЕС е бил представен проекта за договор за поддръжка и управление, който е овластен Л..М.да подпише от името и за сметка на ЕС, е налице ясно заявена воля на ОСЕС, че се одобрява /приема/ конкретно представения проект за договор за поддръжка и управление, в който са посочени поотделно както правомощията на управителя, които се възлагат за изпълнение /чл.1 от договора/, така и неговото възнаграждение /чл.2.1 от договора/. В случая съдът приема, че не е необходимо ОСЕС да гласува поотделно всяко от правомощията, които ще бъдат възложени на юридическо лице – несобственик - „Г.-Професионален домоуправител“ ЕООД, с договора за поддръжка и управление, тъй като с взетото решение е заявена ясна воля да се подпише конкретно представения на ОСЕС проект за договор за поддръжка и управление, в който изчерпателно са изброени конкретно възложените правомощия, които са в съответствие с посочените в чл.23 от ЗУЕС правомощия на управителя. На следващо място съдът счита, че избраното от ОС лице Л..М.да подпише от името и за сметка на ЕС конкретния договор за поддръжка и управление е законосъобразно упълномощено от ОСЕС, тъй като във взетото решение пределите на предоставената му власт са точно и изчерпателно посочени – упълномощен е да сключи точно определен приет от ОСЕС проект на договор за поддръжка и управление. Оспореното решението по т.1 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., е взето с мнозинство от 81.42 % ид.ч. общите части на етажната собственост, т.е. спазено е изискването на нормата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС, съгласно която се предвижда мнозинство от 67 % ид.ч. от общите части на етажната собственост при вземане на решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице – несобственик. По изложените аргументи въззивният съд счита, че с оспореното решение по т.1 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., е налице редовно възлагане на правомощията по поддръжка и управление на ЕС на юридическо лице – несобственик - „Г.-Професионален домоуправител“ ЕООД, като няма допуснато нарушение на чл.19, ал.8 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС.

Относно решение по т.2 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., Да се актуализира книгата на етажната собственост съгласно чл.7 ЗУЕС, във въззивната жалба няма релевирани конкретни оплаквания за незаконосъобразност. В тази връзка и доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба по аргумент на чл.269 от ГПК, препраща към мотивите на СРС, който е приел, че това решение на ОСЕС е в съответствие с предвиденото задължение по чл.7 ЗУЕС за създаване и поддържане на книга на етажната собственост и същото е законосъобразно.

Относно решение по т.3 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., в частта собствениците на апартаменти  - ап.1, ап.2, ап.7, ап.********, да заплащат 50 на сто от разходите за управление и поддържане на сградата, определяне на месечна вноска за поддръжка и управление на сградата в размер на 52.58 лв. с ДДС за един обитател, както и че такса се дължи и за деца на 7-годишна възраст, съдът намира следното:

В случая не е спорно между страните, че апартаменти  - ап**** *******, собственост на две дружества  „С.“ ООД и „К.К.“ ООД, не са обитаеми. От друга страна по делото действително са ангажирани доказателства, че в два от посочените апартаменти са регистрирани адресите на управление на двете търговски дружество, този факт обаче според настоящият състав не е достатъчен да се приеме, че собствениците на посочените имоти упражняват професия или извършват дейност, свързана с достъп на външни лица, в който именно случай следва да заплащат разходи за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер. Относно факта, че в посочените имоти собствениците упражняват професия или извършват дейност, свързана с достъп на външни лица, следва да бъдат ангажирани допустими от закона доказателства, което в случая при доказателствена тежест за ищцата по делото няма представени. В случая се касае за твърдения на ищцата, които не са подкрепени с убедителни доказателства, поради което съдът приема за недоказани. При това положение настоящият състав намира, че в случая не се установява да е налице хипотезата на чл.51, ал.5 от ЗУЕС, която нормата е диспозитивна, а не императивна и етажната собственост на своето общо събрание може да реши кой собственик, ползвател или обитател следва да заплаща увеличен размер (от трикратен до петкратен) на определената такса за поддържане и управление на общите части. В настоящия случай съдът намира, че доколкото между страните няма спор, че посочените апартаменти не се ползват от собствениците и са обявени за продажба е налице условието, предвидено в чл.51, ал.2 ЗУЕС, съгласно който собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година изобщо не дължи разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Независимо от така установената законова възможност собствениците на посочените самостоятелни обекти в процесната етажна собственост да не дължат разходи за управление и поддържане на общите части, в случая ОСЕС е взело решение, с което собствениците на тези имоти са се съгласили, да заплащат половината от разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като, ако тези апартаменти се изключат от разпределението на разходите, финансовото бреме за останалите ще е прекалено голямо. Касае се за взето решение по целесъобразност, в интерес на цялата етажна собственост, като не е налице законова пречка за вземането на решение в този смисъл при наличие на съгласие от страна на собствениците на тези обекти в етажната собственост. Поради изложеното съдът намира, че в тази част решението не е незаконосъобразно и не противоречи на императивните норми на ЗУЕС в каквато насока са изложени доводи във въззивната жалба.

На следващо място съдът приема, че не противоречи на нормите на ЗУЕС решението по т.3 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., в частта, в която се определя размера на месечна вноска за поддръжка и управление на сградата за един обитател. Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗЕУС ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл.48, ал.8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. От анализа на горните разпоредби на ЗУЕС следват няколко извода: Първо: че вноските за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, които собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти са длъжни да правят, се дължат ежемесечно; Второ: размерът на всяка от тези вноски трябва да е определен предварително - с решение на ОС на ЕС, като е възможно да е конкретно определен. В случая с оспореното решение по т.3 на ОСЕС е конкретно определен размера на месечната вноска за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, който размер не подлежи на съдебен контрол доколкото в закона няма въведени изисквания за минимален или максимален размер, съответно начин на изчисляване. В случая не може да бъде споделен доводът на въззивника, че в решението по т.3 на ОСЕС не са посочени конкретните разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, които се включват в определения размер на месечната вноска. Видно е от мотивната част при обсъждане на процесното решение, че ОСЕС при определяне на конкретните разходи препраща към бюджета на предходната година, в който са индивидуализирани поотделно разходите за управление и поддържане, които се включват в тези, примерно изброени в нормата на §1, т.11 ДР на ЗУЕС, т.е. следва да се приеме, че решението на ОСЕС имплицитно включва тези разходи, каквито са били за предходната година. При това положение съдът приема, че е налице информираност на етажните собственици за разходите, по отношение на които се определя размера на паричната вноска. На следващо място по делото не са ангажирани доказателства взетото решение по т.3 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., в частта, в която се определяне размера на месечна вноска за поддръжка и управление на сградата за един обитател да е в нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС /в редакция ДВ, бр.26 от 01.04.2016г./, която предвижда разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, дефинирани в §1, т.11 от ДР на ЗУЕС, като "разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждение на членовете на управителните и контролни органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, портиер, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата", се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства от етажа, на който живеят. По тези аргументи въззивният съд приема, че оспореното решение по т.3 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., в частта, в която се определяне размера на месечна вноска за поддръжка и управление на сградата за един обитател, е в съответствие с изискванията на чл.48, ал.8 и чл.51, ал.1 ЗУЕС, и като такова не е незаконосъобразно.

Относно решение по т.3 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., в частта, че такса се дължи и за деца на 7-годишна възраст, съдът намира, че по делото не се установява да е в противоречие с нормите на ЗУЕС и по конкретно на чл.51, ал.2 ЗУЕС, съгласно който не се заплащат разходите по ал.1 за  деца, ненавършили 6-годишна възраст. Сочената разпоредба не е с императивен характер и е изцяло компетентността на ОСЕС да реши дали децата, навършили 7 години, дължат такса и в какъв размер. В този смисъл решението не противоречи на закона и иска в посочената част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  

Относно решение по т.6 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., Да се назначат поетапно 4-ма портиери. Гласуван е бюджет от 3600 лв., която сумата да се разпредели според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Необитаемите апартаменти - ап.1, ап.2, ап.7, ап.********, да заплащат 50 на сто от разходите за портиер, съдът намира, че по делото не се установява да е в противоречие с нормите на ЗУЕС. Противно на поддържаното във въззивната жалба в ЗУЕС няма императивна норма, която да вменява в задължение на ОСЕС при вземане на решение да представя поотделно всички разходи, които се включват в определения месечен бюджет. Несъмнено в случая в така гласуваната от ОСЕС сума за бюджет от 3600 лв. за 4-ма портиери, които да се назначат за сградата, се включват всички разходи, в т.ч. и тяхното възнаграждение. На следващо място няма съмнение, че вноските, които ще се дължат от етажните собственици са по равно, тъй като изрично в оспореното решение по т.6 е посочено, че сумата за гласувания бюджет от 3600 лв. е да се разпредели според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Необитаемите апартаменти - ап.1, ап.2, ап.7, ап.********, да заплащат 50 на сто от разходите за портиер. В този смисъл решението не противоречи на закона и иска в посочената част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  

Относно решение по т.8 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., В рамките на срок от 2 седмици да се предоставят 3 оферти за подмяна на меката мебел във фоайето на сградата, както и 3 оферти за озеленяване на двете малки градинки пред сградата. Фирма „С.“ ООД да има възможността да финансира бъдещи проекти на база одобрена оферта от живущите в ЕС, с цел по-бързо осъществяване на проектите. Натрупаните задължения ще бъдат изплатени на „С.“ ООД след окончателното събиране на дължимите вноски от ЕС, съдът намира, че по делото не се установява да е в противоречие с нормите на ЗУЕС. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че така взетото решение не е включено в дневния ред на ОС, поради което е налице допуснато нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУЕС. В случая правилно е приел СРС, че от представената покана е видно, че в дневния ред е включена т.8 „Приоритизиране на проекти и подобрения. Разглеждане на оферти и гласуване“, като в случая оспореното решение по т.8 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., касае предприемане на посочени действия по изпълнението на конкретизирани проекти и подобрения. Следователно взетото решение по т.8 на ОСЕС, обективирано в протокол от 09.05.2019г., не е извън предварително обявения дневен ред и не е в налице нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУЕС. На следващо място според настоящият състав решението в частта фирма „С.“ ООД да има възможността да финансира бъдещи проекти на база одобрена оферта от живущите в ЕС, с цел по-бързо осъществяване на проектите, като след окончателното събиране на дължимите вноски от ЕС задължения ще бъдат изплатени на „С.“ ООД не представлява договор за заем, т.е. не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗУЕС.

При така изложените съображения въззивната инстанция приема, че обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.1, т.2, т.3, т.6 и т.8 от протокол от 09.05.2019г. на ОСЕС, не страда от пороци, които налагат неговата отмяна, а като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено  на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. Съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК претендираните разноски от въззиваемия-ответник са в размер на 375 лв., реално платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Въззивникът, чрез процесуален представител в хода на устните състезания е направил възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, което настоящият състав следва да разгледа. Наведеното възражение за прекомерност относно договореното и заплатено от въззиваемия-ответник адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв. за процесуално представителство във въззивното производство, съдът счита за основателно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и при съобразяване с размера на материалния интерес. Съдът счита, че въззивникът-ищец на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ответник разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв., минимален размер, регламентиран в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №54551 от 28.02.2020г., постановено по гр.дело №32813/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 32-ри състав.    

ОСЪЖДА Р.П.Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в град София, ул.„************, чрез адв.В.К., със съдебен адрес:***; на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лв./триста лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1./                           2./