Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,19 03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 5/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***, против
решение № 220/29.10.2018г. по гр.д. № 1805/2017г. на РС-Ботевград,с което са
отхвърлени исковете на дружеството срещу В.Н.П. с, правно основание чл.422 ГПК,
а при условие на евентуалност-осъдителни искове за изплащане на суми поради
договорно неизпълнение.Въззивникът твърди,че въззиваемият има качество на поръчител по заповед за
незабавно изпълнение № 4065/09.09.2011г.,издадена по
ч.г.д. № 1440/2011г. на БРС.Тъй като главният длъжник не изпълнил задълженията
си по договор за кредит от 14.08.2007г.,сключен с“ Б.ДСК“ЕАД ,кредитът станал предсрочно
изискуем.За обезпечение на договора на
14.08.2007г.бил сключен договор за поръчителство,по който ответникът бил
поръчител, и следвало да се счита,че е уведомен за обявяването на договора за
предсрочно изискуем, с получаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист ведно с призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 391/2016г. на ЧСИ С. Л. рег.№ 927 с район на действие
СОС;при условие на евентуалност се поддържа,че поръчителят е уведомен за
предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба/същата е депозирана в СРС
на 27.01.2017г. и връчена на 02.08.2017г., видно от приложената разписка/.Вземането
на банката било цедирано на ищеца с договор за цесия
от 17.09.2012г.Районният съд необосновано приел,че липсва надлежно изявление на
кредитора,че обявява кредита за предсрочно изискуем,което да е достигнало до
кредитополучателя.Тъй като последният не депозирал възражение срещу заповедта
за изпълнение,последната влязла в сила по отношение на него и настъпила преклузия на възражението за необявена предсрочна
изискуемост съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК.Поръчителят отговарял пред кредитора в същия обем като главния
длъжник и , доколкото последният пропуснал да противопостави своевременно на
кредитора възражения, то отношенията между главния длъжник и поръчителя се
уреждали по чл.127, ал.3 ЗЗД,което било ирелевантно
за процесния спор.Предсрочната изискуемост била
обявена на главния длъжник на 27.10.2016г.,когато получил покана за доброволно
изпълнение по изп.дело № 391/2016г. на ЧСИ С. Л.Заявлението по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 1440/2011г. на БРС било депозирано на 03.09.2011г., поради което били
запазени правата по чл.147 ЗЗД/искът против главния длъжник бил предявен преди
изтичане на 6 –месечния срок от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост -27.10.2016г./Всички вноски по главница с договорени падежи от
13.11.2016г. до 14.08.2017г. в размер общо на 3 445.56 лв., а също и 6
броя вноски от 13.05.2016г. до 13.10.2016г. на обща стойност 2 224.94лв.
били падежирали и изискуеми на общо основание .В хода
на съдебното дирене падежирали и други вноски.След
предявяване на иска против поръчителя на 27.01.2017г. били настъпили падежите
на вноските от 13.02.2017г. до 14.08.2017г. ,възлизащи на 2 554.41 лв.Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да признае за установено,че въззиваемата
страна дължи сумата 23 531.20лв. главница, 6 096.98 лв. лихва за
периода от 03.03.2011г. до 02.09.2011г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 03.09.2011г. до изплащане на
вземането,ведно с разноските по заповедното производство.При евентуалност иска въззивния съд да уважи осъдителния иск срещу ответника за
горепосочените суми.При евентуалност се претендира частично уважаване на осъдителен иск за падежирали вноски в общ размер на 5 670 лв.,за
периодите от 13.05.2016г. до 13.10.2016г.,както и от 13.11.2016г. до
14.08.2017г.При евентуалност, в случай,че не е настъпила предсрочна
изискуемост,се претендира частично уважаване на осъдителния иск за сумата
4 779.35 лв.представляващи сбор от вноските за периода от 13.08.2016г. до
14.08.2017г.Претендират се съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 746.29 лв., от които 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 296.29 лв. държавна такса.
Въззиваемата страна В.Н.П. с ЕГН ********** ***,
оспорва жалбата.Същата била недопустима поради липса на активна процесуална легитимация-въззивникът нямал качество на банкова
институция, а вземането произтичало от банкова сделка.Ето защо не можел да
предяви иск по чл.422,ал.1 ГПК.Ищецът бил частен правоприемник на
кредитора,който нямал качеството, изисквано от чл.417,ал.1 ГПК.Това изискване
важало както за заповедното производство, така и за исковото. Поръчителят не бил уведомен за цесията
съгласно чл.99,ал.4 ЗЗД.На второ място, съгласно задължителната съдебна
практика,обявяването на предсрочната изискуемост следва да достигне до знанието
на длъжника преди иницииране на заповедното производство.Претендират се разноски
за въззивното производство в размер на 1500 лв.
адвокатско възнаграждение,платено в брой.
След преценка на данните по делото с
оглед доводите на страните,въззивният съд намира
жалбата процесуално допустима, но неоснователна.
Дружеството-въззивник има процесуална легитимация да
предяви установителен иск за вземането по заповедното
производство, независимо,че не е банкова институция, тъй като е придобило
вземанията по договора чрез цесия, а самото заповедно производство е инициирано
от банката и заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени
в полза на банката.В качеството си на цесионер за вземанията,произтичащи
от договора за банков кредит, ищецът е легитимиран да предяви осъдителен иск за
вземанията по договора, поради което районният съд законосъобразно е разгледал
предявените при условие на евентаулност осъдителни
искове,след като е отхвърлил установителните искове.
В исковата молба се претендира сумата
23 531.20 лв. като предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва върху сумата,считано от предявяване на иска до окончателното плащане на
сумата, както и сумата 6096.98 лв.,представляваща договорна лихва за периода от
03.03.2011г. до 02.09.2011г.Като правно основание на
претенциите се посочва само настъпила предсрочна изискуемост на цялата сума по
кредите.В петитума липсва искане за присъждане на
суми,падежирали към момента на депозиране на исковата
молба.Такива претенции липсват и в уточнителната
молба вх.№ 62388/20.09.2017г., поради което не са били предмет на
доклада;впрочем липсват и в писмените бележки.Ето защо районният съд правилно
не е обсъдил въпроса за падежиралите вноски,повдигнат
едва във въззивната жалба.
По делото е установено,че на
14.08.2007г. е сключен договор за кредит на сумата 25 000лв.,който следва
да се погасява на 120 месечни вноски ,на 13-то число от съответния месец, с
кредитополучател П. Г.П. и кредитодател „Б. ДСК“ ЕАД.В Общите условия,приподписани към договора за кредита пише,че при забавяне
на плащане над 90 дни целият остатък става автоматично предсрочно изискуем.На
14.08.2007г. за обезпечаване на кредита е сключен договор за поръчителство с
ответника.Съдебно-счетоводната експертиза установява,че сумата е усвоена на
114.08.2007г., последното плащане по кредита е на 03.09.2011г.,непогасеният
остатък от главницата възлиза на 23 531.20 лв. изтеклата към датата на
иницииране на заповедното производство просрочена договорна лихва възлиза на
4 197 лв. и изтеклата лихва за забава възлиза на 1898.20 лв.На
03.09.2011г. банката е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за остатъка от главницата и съответните
лихви,считайки остатъка от кредита за предсрочно изискуем, и се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за исковите суми.На 17.09.2011г.
банката е сключила с ищцовото дружество договор за
цесия на вземанията по договора за кредит.Уведомителното писмо за цесията е
връчено на ответника на 31.10.2012г. и в него се дава двуседмичен срок за
доброволно погасяване на сума,посочена ан блок, без да
се съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Препис от
исковата молба с приложенията е връчен
на ответника на 16.08.2017г.Тази дата следва да се приеме за обявяване на
предсрочна изискуемост на сумите по кредита, но тя не следва да взема предвид от съда като релевантно
обстоятелство по делото на осн.чл.235, ал.3 ГПК,както
е посочил районният съд,цитирайки решение № 77/10.05.2016г. по д.№ 3247/2014 г.
на ВКС,ТК,Второ т.о.Липсват данни предсрочната изискуемост да е била обявена на
кредитополучателя ,което впрочем се признава от въззивника.Съгласно
решение № 149/19.12.2016г. по д.№ 2142/2015г. на ВКС,ТК,първо т.о.,от момента,в
който волеизявлението на банката достигне до кредитополучателя,кредитът става
предсрочно изискуем както за последния,така и за поръчителя.С аргумент за
обратното,при необявяване на кредита за предсрочно изискуем по отношение на
кредитополучателя, не настъпва предсрочна изискуемост и за
поръчителя.Разсъжденията на въззивника в обратния
смисъл са неправилни.При съвкупната преценка на данните по делото районният съд
обосновано и в съответствие с т.18 на ТР№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е приел,че установителните и евентуално предявените осъдителни искове
за суми,дължими по кредит като предсрочно изискуеми,както и за съответните
лихви, са неоснователни.Ето защо решението следва да бъде потвърдено и предвид
изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 1500 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
220/29.10.2018г. по гр.д. № 1805/2017г. на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на В.Н.П. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски за въззивно производство в размер на 1500/хиляда и
петстотин/лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.