РЕШЕНИЕ
№
612/27.07.2018г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова ....…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 1301 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.215 от Закон за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба
от В.Г.И., А.Х.И., И.Д.С., К.В.Я., Т.С.Т., В.И.Т., П.Г.П., Н.Н.К., Г.Н.К. и П.В.И.,
всички с посочен съдебен адрес:***, адв. Н.Я. и адв. А.Г., против Заповед №1635
от 10.11.2017г. на Кмет на Община Хасково, за
учредяване на възмездно право на преминаване през поземлен имот с идентификатор
77195.714.95 по Кадастралната карта (КК) на гр. Хасково.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК, поради съществени процесуални нарушения в производството по издаването й и
поради противоречието й с материалноправните разпоредби на чл.192 от ЗУТ.
Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.192, ал.2 от ЗУТ била неприложима към
настоящата фактическа обстановка и нейните основания не били налице, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Обжалваната заповед била
незаконосъобразна и поради обстоятелството, че правото, което било учредено,
въпреки, че в заповедта било наречено „на преминаване“, по същността си не
представлявало право на преминаване по смисъла на чл.192 от ЗУТ, а
представлявало друг тип сервитут. Твърди се, че в конкретния случай било налице
недопустимо смесване на две самостоятелни и независими едно от друго
административни производства, касаещи учредяване на два различни сервитута, тъй
като била издадена заповед на основание чл.192 от ЗУТ по повод обсъжданото
искане, а с това искане на практика се искало прокарване на път през поземлен
имот №77195.714.95 до западната част на поземлен имот №77195.714.96. Навеждат
се доводи, че били налице и други обстоятелства, водещи до незаконосъобразност
на обжалваната заповед. В заповедта се посочвало, че в настоящия случай
молителите нямали автомобилен достъп до западната част на поземлен имот
№77195.714.96 и до техни обекти в сградата, построена в имота, които били
посочени с предназначение: гаражи, и чийто вход бил само от западната част на
имота. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че за
молителите не било налице нито правно, нито фактическо основание да искат да им
се осигури автомобилен достъп до западната част на поземления имот чрез
преминаването на автомобилите им през част от чужд поземлен имот, в случая
притежавания от оспорващите поземлен имот №77195.714.95. Обстоятелството, че
при проектирането и изграждането на сградата не била предвидена възможност за
автомобилен достъп до помещенията в сградата с вход от западната (вътрешна)
част на имота, не било законово основание за осигуряването на такъв автомобилен
достъп чрез „преминаване“ с автомобили през чужд съседен поземлен имот. Такова
учредяване на „право на преминаване“ със заповед на кмета създавало неоправдани
ограничения на правото на собственост на този съседен имот, като се задължавали
собствениците му да търпят неблагоприятните последици от това „преминаване“ и
превръщането на част от имота им в „постоянен път“ до имот №77195.714.96. Сочи
се също, че всички доводи относно незаконосъобразността на учредяването на
исканото от молителите „право на преминаване“ били подробно изложени във
възражение, подадено от собственици на поземлен имот с идентификатор
№77195.714.95 през месец май 2014 г. по повод решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ в Община Хасково съгласно Протокол №12/11.04.2014г., с което била приета
пазарна оценка на правото на преминаване по искане с вх.
№94Д-978-2/06.08.2013г. Административният орган не обсъдил изложените в това
възражение доводи и доказателства, като по този начин не изпълнил задължението
си по чл.35 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за
отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът - Кмет на Община Хасково, в писмо рег. индекс 94 В-1926-1#4/26.01.2018г.
моли за потвърждаване на оспорената заповед. Счита, че същата е издадена от
компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на
материално-правните и процесуално-правните норми.
Заинтересованата страна – Д.Д.Д., чрез процесуален представител моли
жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Моли да бъде
потвърдена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски по
делото. Няма възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованите
страни – Д.П.М., Г.М.Г. и И.Д.Д., чрез процесуален представител молят жалбата
да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Молят да бъде потвърдена
оспорената заповед. Претендират присъждане на направените разноски по делото.
Нямат възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд -
Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало с подадена от Д.Д.Д., Г.М.Г.,
И.Д.Д. и Д.П.М. молба №94 Д-978-2/06.08.2013г. (л.163-164) до Кмет на Община
Хасково, в която същите посочили, че са съсобственици на УПИ ХХVI в кв.273 по
плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед №330/1994г., отреден за имоти №5504,
№5505 и №5512, при граници ул. ул.ул. „Ч“, УПИ ХХV и УПИ ХХVII, като били
собственици на гаражи с посочени идентификатори в сграда с идентификатор
77195.714.96.1, но достъпът до гаражите откъм ул. бил невъзможен, с оглед
застрояването на сградите. Поради денивелацията било невъзможно да се осигури
достъп откъм ул. „Чернозем“, като единствения възможен вариант за достъп бил
през имот №5504, откъм ул.С нотариална покана поканили съсобствениците на УПИ
ХХVI в кв.273 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед №330/1994г., отреден
за имоти №5504, №5505 и №5512, за да уредят доброволно въпроса, но те заявили,
че не са съгласни и не разрешават да се преминава през имот №5504, откъм ул.С
молбата, подадена до Кмет на Община Хасково, са поискали на основание чл.192,
ал.2 от ЗУТ, поради липса на друго техническо решение, да бъде учредено право
на преминаване през поземлен имот с пл. №5505, в квартал 273, по плана на гр.
Хасково, одобрен със Заповед №330/1994г., за който имот, заедно с имот №5504 и
№5512 бил отреден УПИ ХХVI.
Към молбата са
приложени документи за собственост, скица, нотариална покана и др.
С писмо изх. № 94Д-978-2/10.10.2013г. (л.161) Кметът на Община Хасково
е уведомил заявителите, че във връзка с издаване на заповед за учредяване на
право на преминаване по чл.192, ал.2 от ЗУТ е необходимо да се представи скица
– проект с нанесено предложение за правото на преминаване и пазарна оценка,
изготвена от лицензиран оценител в съответствие със Заповед №240/17.02.2011г.
на Кмета на Община Хасково за определяне на размера на обезщетенията.
Със заявление вх. № 94Д-978-2/04.02.2014г.
в Община Хасково (л.105) Д.Д.Д. е представил скица – проект и пазарна оценка.
Видно от Констативен
протокол от 05.02.2014г. (л.104), съставен от н-к отдел „Градоустройство“ и от
гл. експерт в отдел „Градоустройство“ в Община Хасково, направена е проверка на
приложените документи, действащия ПУП – план за регулация на гр. Хасково, както
и оглед на място, като във връзка с констатираното е прието, че друго
техническо решение, различно от предложеното в скицата – предложение за
учредяване на право на преминаване през поземлен имот 77195.714.95 към поземлен
имот 77195.714.96 няма и не е икономически целесъобразно.
С Решение по протокол
№ 12/11.04.2014г. (л.91-93) на Комисия за определяне на размера на еднократните
обезщетения относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през
поземлени имоти към Община Хасково, се приема представената пазарна оценка, изготвена
от лицензиран оценител – Лидия Пенчева Господинова (Лиценз №3412/19.12.1994г. и
Сертификат №********* от 14.12.2009г., в която е определено дължимото на
собствениците на ПИ 77195.714.95 обезщетение за право на преминаване с площ
78,73 м2 и определяне на пазарна цена, в размер на 4 120.00 лв.
На 10.11.2017г. е издадена оспорената в настоящото производство
заповед, с която на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ е учредено на Д.Д.Д., Г.М.Г.,
Д.П.М. и И.Д.Д., собственици на гаражи с идентификатори 77195.714.1.6;
77195.714.1.5; 77195.714.1.4; 77195.714.1.3 по КК на гр. Хасково, съгласно
посочени в заповедта нотариални актове, възмездно право на преминаване през ПИ 77195.714.95
по КК на гр. Хасково, като е посочено, че правото на преминаване се учредява
върху следния участък: през ивица с ширина 3.52 м. и дължина – от изток 22.76
м., а от запад 21.22 м. с площ 78.73 кв.м. в ПИ 77195.714.95 по КК на гр.
Хасково и са посочени собствениците на ПИ 77195.714.95. Към Заповедта е
приложена скица-предложение към експертна пазарна оценка.
Заповедта е съобщена
на К.В.Я. и И.Д.С. с писмо рег. индекс 94 Д-978-2#29/13.11.2017г. на Община
Хасково, получено на 14.11.2017г. (л.35-36) и на В.И.Т. и Т.С.Т. с писмо рег.
индекс 94 Д-978-2#27/13.11.2017г. на Община Хасково, получено на 17.11.2017г.
(л.38-39).
Жалбата е подадена на
27.11.2017г. чрез Община Хасково.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – техническа експертиза. В заключението вещото лице сочи,
че подробен отговор на зададените въпроси е дал в констативната част на
заключението обобщено, както следва: 1. Парцел III-986;987, кв.273, по плана на
гр. Хасково, утвърден със Заповед № 1631/1967г. съответства на ПИ-77195.714.95
по КК на гр. Хасково с посочените в констативната част разлики в границите. ;
2. Със Заповед №2/23.03.1977г. парцел III, кв. 273 по плана от 1967г. се
обединява с площта на парцели IХ и VII, като площ от 31 кв.м. от парцел III,
кв.273 в западната му част се придава към парцел II – видно от плана от 1977г.
на гр. Хасково. Със следващия план, одобрен със Заповед №330/24.03.1994г.,
западната граница на парцел III, кв.273 остава непроменена, като е предвидена
улица-тупик с ширина 3,50 м. ; 3. На място в момента на огледа съществуват
огради по границите между ПИ-77195.714.95; ПИ – 77195.714.93 и ПИ –
77195.714.96, нанесени по плановете, подробно описани в констативната част. ; 4.
Съществува на място материализирана ивица по протежение на източната граница на
поземлен имот с идентификатор №77195.714.93 с ширина 3,00 м., но достъпът до ПИ
77195.714.96 е прекъснат с подпорна стена, подробно описана в констативната
част.; 5. Подпорната стена между ПИ 77195.714.93 и ПИ 77195.714.96
възпрепятства преминаването на леки МПС. За да се осъществи достъп от ПИ
77195.714.93 до ПИ 77195.714.96 е необходимо да се приложи уличната регулация
между двата имота по плана от 1994г., където е предвидена улица – тупик с
ширина от 3,50 м. ; 6. Премахване на подпорна стена с ширина от 4,00 м. и
височина от 80 см. и изграждане на рампа, а също така да се приложи регулацията
по плана от 1994г., за да се осигури ширина от 3,50 м. за преминаване на МПС. ;
7. Материализираната на място ивица, установена по т.4, съвпада частично с
ивицата по т.2, придадена от парцел III, кв.273, по плана на гр. Хасково,
утвърден със Заповед №1631/1967г., към парцел II с площ от 31 кв. м.
Съществуващата ивица включва както ивицата по т.2, така и част от парцел II.
В съдебно заседание
вещото лице прави допълнителни пояснения във връзка с представеното заключение.
По делото е разпитан
свидетел – Г. А.П . Свидетелят заяви, че живее в гр. Х.Познати му били
сградите, намиращи се в съседство на ул. с №№ 25 и 27, защото живеел точно
срещу тях. Задните им входове били точно срещу сградата на свидетеля. Сградата
на № 25 имала заден двор, но там не можело да се влезе с кола, защото нямало от
къде, те си имали вход от ул. и си влизали от там. Някога през времето
собствениците на тази сграда влизали с коли в този заден двор. Когато калекото
на свидетеля строил 1988 г. за три месеца влизали два или три пъти от там. Те
нещо се скарали, но това си било тяхна работа. Калекото на свидетеля бил
вътрешната къща, която била от западната страна, вътрешния имот. След предявяване
на свидетеля на скицата, приложена към заключението на вещото лице, находяща се
на л. 288 от делото, свидетелят заяви, че къщата на калеко му е в УПИ XXV,
сграда № 1 в дъното на парцела, построен в имот 5506. През 1988 г., когато там
се строяло, всичко било разградено и те влизали отзад, тоест влизали през улица
. След това се скарали, свидетелят не знаел за какво. Имот с идентификационен №
95 по кадастралната карта на град Хасково бил ограден с ограда и в момента си
имало налична ограда с имот № 96, имало ограда с УПИ XXV, имало ограда и по
улична регулация. Тези огради си били
стари, те си били откакто са направени кооперациите. Между жилищните сгради имало
път, по който можело точно една кола да мине. Никога не се минавало през имот с идентификационен № 95. И
през първия, и през вторият гараж се минавало, можело да се вкарат и две коли,
като се отворят вратите се виждал двора чак отзад.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лица с правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.192, ал.1 от ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен
имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а съгласно
чл.192, ал.2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на
поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически
нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява
със заповед на кмета на общината.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган, в писмена форма и съдържа
фактически и правни основания за издаването й.
Съдът намира, че при
издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, същата е издадена в противоречие с
материалноправната разпоредба и целта на закона, по следните съображения:
Производството по
издаване на оспорената заповед е започнало по молба №94 Д-978-2/06.08.2013г. от
Д.Д.Д., Г.М.Г., И.Д.Д. и Д.П.М. ***, в която същите твърдели, че нямат достъп
до имота си с МПС, т.е. нямат транспортен достъп до собствения си поземлен
имот. Съдържанието на молбата сочи, че искането е следвало да бъде преценено на
плоскостта на разпоредбата на чл.190 ЗУТ, а не по реда на чл.192 от ЗУТ.
Прокарването на временни пътища в неурегулирани части на населени места и
селищни образувания е допустимо по чл.190, ал.2 от ЗУТ. Разпоредбите на чл.190
от ЗУТ и чл.192 от ЗУТ уреждат два различни сервитута, които са с различно
съдържание и предпоставки. Сервитутът за временен път е за достъп до определен
имот с транспортни средства, от неограничен брой лица и е с по-широко
съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява
транспортен достъп и е в полза единствено на ползвателя му по отношение на
имота, за достъп до който се учредява. С оглед на това, изискването на закона
за прокарване на временен път е господстващият парцел да няма лице на открита
улица – чл.190, ал.1, 2 и 3 от ЗУТ, докато за установяването на право на
преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до
него. Следователно материалноправна предпоставка за учредяване на сервитут -
правото на преминаване по чл.192 от ЗУТ е наличието на отрицателен факт -
несъществуването на друга техническа възможност за достъп до имота.
В тази насока е и
практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в
Решение №788 от 24.01.2007г. по адм. д. №10140/2006г., II о.; Решение №802 от
19.01.2009г. по адм. д. №7928/2008г., II о.; Решение №3651 от 28.03.2008г. по
адм. д. №256/2008г., II о.; Решение №7272 от 09.07.2007г. по адм. д.
№4439/2007г., II о. и др.
В настоящия случай е
безспорно, че до поземлен имот № 77195.714.96 по КК на гр.Хасково, намиращ се в
ж.р. „К., в който се намират гаражите, собственост на Д.Д.Д., Г.М.Г., И.Д.Д. и Д.П.М.,
има пешеходен достъп. Този факт се потвърждава и от вещото лице, което в
съдебно заседание на 31.05.2018г. по делото изрично сочи, че имот №96 има
достъп от улица ., има си цяло лице от към улицата, която е от източната част
на имота. Обстоятелството, че е налице вход от ул.който се ползва, е видно и от
показанията на разпитания по делото свидетел Г. А.П.. Следователно, не е налице
материалноправната предпоставка за учредяване на сервитут - правото на
преминаване през чужд поземлен имот по чл.192, ал.1 от ЗУТ, тъй като е налице
достъп до имота чрез ул. улица .
В случая е безспорно
установено, че до поземлен имот 77195.714.96, в който се намират гаражите, собственост
на Д.Д.Д., Г.М.Г., И.Д.Д. и Д.П.М., няма транспортен достъп, в този смисъл
същите са поискали от Кмета на Община Хасково да предприеме нужните действия с
цел да им се осигури транспортен достъп до имота. В нарушение на
административнопроизводствените правила, административният орган не е изяснил
естеството на искането, като съгласно чл.30, ал.2 от АПК е следвало да уведоми
заявителите да отстранят недостатъците на искането, като посочат конкретно в
какво се състои същото. Наред с това, в нарушение на
административнопроизводствените правила провел процедура за учредяване на право
на преминаване през чужд имот, вместо процедура за прокарване на временен път,
при безспорно установен факт, че заявителите имат достъп до имота си чрез ул. и
нямат транспортен достъп до гаражите си. В нарушение на материалноправната
разпоредба на чл.192, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗУТ, Кметът на Община Хасково
учредил право на преминаване през чужд имот, при липса на материалноправна
предпоставка за учредяване на това право, а именно наличието на достъп до имота
чрез ул. улица . Очевидна е и преследваната със заповедта цел, чрез учредяване
на право на преминаване през чужд имот да се учреди друг вид сервитут –
прокарване на временен път, без да се спазят предпоставките и условията, при
които е възможно учредяването на този вид сервитут, а също така и при
съществена вреда за собственика на имота, през който се прокарва временния път,
тъй като размера на обезщетението при учредяване право на преминаване се
определя като еднократно платена сума, а обезщетението за частите от поземлени
имоти, използвани за временни пътища, се определя за съответната година и се
изплаща на равни месечни вноски.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата против Заповед № 1635/10.11.2017г.
на Кмета на Община Хасково е основателна. Оспорената заповед е
незаконосъобразен административен акт на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателите за присъждане на
разноски е своевременно направено и основателно. Ответната страна - Община
Хасково следва да бъде осъдена на основание чл.143, ал.1 от АПК да заплати на В.Г.И.,
А.Х.И., И.Д.С., К.В.Я., Т.С.Т., В.И.Т., П.Г.П., Н.Н.К., Г.Н.К. и П.В.И.
разноски в общ размер от 1000лв., от които 100лв.ДТ, 600лв. адвокатско
възнаграждение и 300лв. депозит за вещо лице, съгласно представен списък за
разноски, неоспорен от ответника.
Воден от изложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед
№1635 от 10.11.2017г. на Кмет на Община Хасково, за учредяване на възмездно
право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 77195.714.95 по
Кадастралната карта (КК) на гр. Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на В.Г.И., А.Х.И., И.Д.С., К.В.Я., Т.С.Т.,
В.И.Т., П.Г.П., Н.Н.К., Г.Н.К. и П.В.И., сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия: