Р Е Ш Е Н И Е
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, в публично заседание на шести април
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
при секретаря Г. Г.
и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Ганчева административно дело № 536 по
описа за 2021 г. на Варненският
административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Делото е за втори път
пред настоящия съд, след като с Решение №2966/05.03.2021г. по адм. д.
№11503/2020г. на ВАС, е обезсилено решение № 1127/06.08.2020 г., постановено от
Административния съд – Варна по адм. д. № 352/2020 и делото е върнато на същия
съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Производството е образувано по искова молба депозирана от
"**************" ЕАД, с ЕИК ********, представлявано от П. Д. П.,
чрез адв. С.Ж.-ВАК, против Агенция «Митници»-София,
с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди общо в размер на 720 лв. – представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №
2679/2019 г. по описа на Районен съд-Варна и по КАНД № 2246/2019г. на
Административен съд-Варна, ведно със законната лихва. При предходното
разглеждане на делото ищецът е направил уточнение в съдебно заседание, че
претендира законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че срещу
дружеството е издадено НП № 394/2018/2019г. от директора на ТД «Северна морска»
в Агенция «Митници», отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно
решение на Районен съд - Варна. Твърди, че разноските за платени адвокатски
възнаграждения по делата пред ВРС и АС-Варна са реално извършени, като доказателствата
за това са приложени към въззивната жалба, както и приложените в съдебно
заседание - договори за правна защита и съдействие, фактури, опис и платежни
нареждания за всяко от водените дела. Ищеца моли да се уважи иска и да се
присъдят сторените по делото разноски. В с.з. ищецът редовно призован не се
явява и не се представлява.
Ответникът,
чрез процесуален представител
юриск. Ш. моли за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан. Счита, че от приложените документи по
делото не може да се направи безспорен извод за направено реално плащане на
договореното възнаграждение. Твърди, че не са представени и не са събрани
категорични доказателства относно осъщественото реално плащане от „**************“
ЕАД към адвоката за процесуално представителство. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в настоящото производство.
Представителят на прокуратурата дава заключение за
основателност на претенцията. Сочи, че доказателствата за извършено плащане се съдържат в кориците на делото на
РС, в договора за правна помощ, както и в представените банкови извлечения.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление № 394/2018/2019 г., издадено от
заместник-директор на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция Митници,
на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 83 от ЗАНН, вр.
чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1от ЗАНН на „**************“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 742,17 лв., представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от
ЗМ, вр. чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент
и Съвета, вр. чл. 128, пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията.
"**************"
ЕАД е обжалвало издаденото НП, като е депозирало жалбата, по която е образувано НАХД № 2679/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна. По делото е приложено адвокатско пълномощно, съгласно
което адв. Ж. е упълномощена да представлява дружеството при обжалване на НП
№394/2018/2019г. /л. 6 от НАХД № 2679/2019 г./
Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019г.,
според който дружеството заплаща адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
с ДДС, след издаване на фактура от адв. Ж.. Уговореният хонорар е дължим на
съдебна инстанция. /л. 7 от НАХД № 2679/2019 г./ Представена е фактура №556/03.06.2019г. /л. 8
от НАХД № 2679/2019 г./, както и опис за плащане по фактури, където в т.42 е
описано възнаграждението по фактурата /л. 79-80 от НАХД № 2679/2019 г./.
Представено е и банково бордеро от 04.06.2019г. от Алианц Банк България за
заплащане на цялата сума по описа /л. 81 от НАХД № 2679/2019 г./. В хода на
въззивното производство дружеството е представлявано от адв. Ж., която е
депозирала жалбата, участвала е в заседание на 25.06.2019г. и е изразила
становище по съществото на спора.
С решение № 1421/15.07.2019г. РС- Варна е отменил
подложеното на съдебен контрол НП. Решението на въззивния съд е обжалвано от ТД
«Северна морска» при Агенция «Митници», като е образувано КНАХД № 2246/2019 г.
по описа на Административен съд - Варна. С решение № 2220/19.11.2019 г.
касационната инстанция е потвърдила въззивното решение. По касационното дело е
приложен договор за правна защита и съдействие от 01.08.2019г., в който е
уговорен адвокатски хонорар в размер на 360лв. с ДДС. Представена е и фактура
№590/01.08.2019г. и банково бордеро за заплатен хонорар от 02.08.2019г. на
Банка ДСК. В хода на касационното производство ищцовото дружество е
представлявано от адвокат Ж., която е изготвила и депозирала отговор на
касационна жалба, участвала е в проведено заседание на 31.10.2019г., в което е
изразила становище по жалбата и по съществото на спора. С молба от 28.11.2019г.
адв. Ж. е отправила искане за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива
на Решението.
Изложените дотук фактически обстоятелства се установяват
и от приложените НАХД
№ 2679/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КНАХД № 2246/2019 г. по описа на
Административен съд - Варна.
След
преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна, следното:
Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове
за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия
по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на
разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните
съдилища. От мотивите на горното е видно, че „законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1 ал.1
от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
С
оглед горното, предявеният иск е с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, според
който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната
дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск
съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила
на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и
местно компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича
от природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява.
Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва да се извършва при
съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърденията на
ищеца са, че е претърпял вреди от незаконосъобразно наказателно постановление и
следва да се разгледат по същество на спора. Преценката следва да обхване
въпросите дали е налице незаконосъобразно наказателно постановление, претърпени
ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между
актовете и действията на ответника, и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния
случай, искът е предявен от юридическо лице, претендиращо присъждането на обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди породени от незаконосъобразността на
отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура
се намира органът издал незаконосъобразните наказателни постановления. От
изложеното следва, че ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в
производството по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за
разглеждане.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата. С разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му
/чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни
действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение. Искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 от АПК.
За
успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон - ЗОДОВ,
е необходимо установяване на следните предпоставки: 1. Наличие на
незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на орган или
длъжностно лице при осъществяване на административна дейност, 2. наличие на
вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните
действия и бездействия. Доказателствената тежест за установяване на всички тези
три предпоставки носи ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Анализът
на събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства дава
основание на съда да направи обоснован извод, че е налице първата от
изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск за обезщетение на
претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен
административен акт и конкретно това е наказателно постановление, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 742.17 лв., което е
отменено с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган,
в рамките на неговата компетентност, който административен акт, макар да поражда
наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Следователно е налице първата предпоставка за
уважаване на ищцовата претенция.
Изпълнено е второто кумулативно изискуемо
условие, за да бъде основателен и доказан предявения от ищеца иск за
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен
административен акт - наказателно постановление, а именно причиняване на
имуществена вреда. Видно от представените и приобщени като доказателство по делото
договори за правна защита и съдействие в рамките на проведеното съдебно
производства по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил
представляван от адв. Ж. пред въззивната и касационната инстанции.
Доказано е по безспорен начин, че ищецът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение на ангажирания да осъществи
процесуално представителство и правна защита адвокат Ж. в размер на 720 лв. Ето
защо съдът намира, че е доказано наличието на претърпяна имуществена вреда,
изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна
защита и съдействие.
Претендираните от ищеца имуществени вреди са
в пряка причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, защото заплатените от дружеството адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство и правна защита по делото е
обичайна, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на това
наказателно постановление, като правната защита, съответно направените разходи
за такава са в резултат именно на издаването на този наказателен административен акт. Наличието на
облигационно отношение по сключения договор за правна защита и съдействие между
ищеца и адвоката, предоставил правната защита не влияе върху наличието на
основание за претендиране на претърпените вреди, които вреди са резултат от
незаконосъобразни административни актове, отменени по надлежен ред от съда.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г., по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на
наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е
нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от
него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз
основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение
между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка,
тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска
услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на
защитник - адвокат е издаденото наказателно постановление. Ако не съществуваше
незаконосъобразното наказателно постановление нямаше да възникне и
необходимостта от реализиране на правото на защита посредством ангажиране на
адвокат за оказване на правна защита и процесуално представителство,
респективно нямаше да е необходимо да бъдат правени разходи за адвокатска
защита. Както изрично се посочва в цитираното по-горе тълкувателно решение
"неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар, е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че
неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган". Иначе казано, самото наказателно постановление е необходимото
условие за сключването на договора за правна защита и съдействие, за извършване
на процесуално представителство, съответно за плащането на адвокатския хонорар
и причиняването на вреди на ищеца.
Изплатеното адвокатско възнаграждение
представлява вреда, тъй като е налице отрицателно изменение в имущественото
състояние на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателното
постановление дори и когато това намаляване на имуществото на ищеца представлява
правомерното извършване на разходи за адвокатски хонорар за процесуално
представителство и правна защита срещу незаконосъобразното наказателно
постановление.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че са налице
изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди, като Агенция
„Митници“ следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди.
Предвид основателността на главния иск, основателен е и
акцесорния такъв за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 03.02.2020 г. до окончателното плащане, предвид
следното: Тъй като направените от ищеца разходи за
възнаграждение на адвокат се претендират на основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, върху
присъденото обезщетение се дължи законна лихва - по арг. от чл.
86, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с §
1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗОДОВ, препращащ за неуредените в този
закон въпроси към разпоредбите на гражданските и
трудовите закони. Съгласно чл.
84 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба
играе роля на покана. В този смисъл е и трайната практика на ВАС - Трето
отделение: решения № 2173/14.02.2019 г. по адм. д. № 6376/2018 г.; №
1320/31.01.2019 г. по адм. д. № 14782/2018; № 1636/06.02.2019 г. по адм. д. №
10814/2017 г., № 13065 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 8399/2017 г., № 12894 от
24.10.2018 г. по адм. д. № 8483/2017 г., 12372 от 15.10.2018 г. по адм. д. №
********* г., № 11712 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 6831/2017 г., № 7771 от
11.06.2018 г. по адм. д. № 1847/2017 г. и др.
По отношение на претендираните разноски съдът прецени
следното:
Съгласно чл. 10
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
При новото разглеждане на делото, пред настоящата
инстанция, не са направени искания за присъждане на разноски, нито са
представени доказателства за сторени такива. При първоначалното разглеждане на
делото в АС-Варна е било направено искане за присъждане на направените разноски
от страна на ищеца, което с оглед изхода на делото е основателно. От
представения договор за правна защита и съдействие от 05.02.2020г. /л. 10 от
адм.дело № 352/2020г. по описа на АС-Варна/
се установява, че „**************“ ЕАД е заплатило на адв. Ж. сумата от
360лв. с ДДС за оказване на правна защита и съдействие – процесуално
представителство по адм. д. №352/2020г. пред АС-Варна, като уговорения хонорар
е дължим на съдебна инстанция. Приложените фактура №694/05.02.2020г. и преводно
нареждане от 05.02.2020г. от Банка ДСК, удостоверяват заплащането на сумата от
360лв. /л. 11 и 12 от адм.дело № 352/2020г. по описа на АС-Варна/ Дружеството е
заплатило и държавна такса в размер на 25лв. /л. 9 от адм.дело № 352/2020г. по
описа на АС-Варна/. Следователно претенцията на ищеца за заплащане на 385лв.
съдебно деловодни разноски по адм.дело №
352/2020г. по описа на АС-Варна, е основателна. С оглед разпоредбата на чл.
226, ал. 3 от АПК, съгласно която при ново разглеждане на делото съдът
следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховен
административен съд, с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати
на ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част на иска и
възлизащо на 360лв. с ДДС. Като доказателства за уговореното и заплатено
възнаграждение се представени договор за правна защита и съдействие от
18.01.2021, фактура №921/18.01.2021г. и преводно нареждане от 19.01.21г. на
Банка ДСК /л. 21-23 от адм. д. №11503/20г. на ВАС/. С оглед на изложеното, на
присъждане подлежат разноски в общ размер от 745 лв.
Процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство. При предявен иск с размер на материалния интерес от 720 лв.,
размера на адвокатското възнаграждение, което се явява съразмерно на уважената
част от иска е 300 лева без ДДС и е в минимален размер съобразно разпоредбата
на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника се явява
неоснователно .
По направеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
намира следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ, която се явява специална по отношение на чл. 78
ал.3 от ГПК, ответникът по иска има право на разноски само в случай, че искът
бъде отхвърлен изцяло. По изложените съображения и с оглед изхода на делото,
съдът намира, че искането на процесуалния представител на ответника по иска за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява без основание и същото
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 ал.1
от ЗОДОВ, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция
«Митници», да заплати на "**************" ЕАД, с ЕИК ********,
представлявано от П. Д. П., обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ – представляващи сторени
разноски по НАХД № 2679/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна и
КНАХД № 2246/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, ведно със
законната лихва, считано от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция
«Митници» да заплати на "**************" ЕАД, с ЕИК ********,
представлявано от П. Д. П., сумата от 745 лв. /седемстотин четиридесет и пет
лева/ съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.