РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Пловдив , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 545944 –
F570393/04.11.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-
Пловдив, с което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Хан Кубрат“ № 1, ет.6, офис 608,
представлявано от Д. Н. С., на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 500,00
/петстотин лева/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1
от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва в наказателното постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие в текста
на НП, доколкото се сочи нарушение, изразяващо се в неначисляване на ДДС
за периода от 01.01.2020г. до 31.01.202020г., а същевременно е посочено
данъчно събитие на дата 18.11.2019г.. Още посочва, че неправилно в
наказателното постановление е определен периода, в който е следвало да се
1
отразят доставките в СД по ЗДДС, доколкото съгласно чл.117, ал.3 от ЗДДС
протоколите се издават не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка
изискуем, като за плащането на 22.01.2020г. срока за издаване на протокола
приключва на 06.02.2020г., следва да се включи в СД за месец 02.2020г.,
срокът за подаване на която е до 14.03.2020г.. Още посочва, че в
наказателното постановление няма твърдение, че дружеството няма право на
данъчен кредит за начисляването на ДДС по получените услуги, не е
съобразено, че се касае за неначисляване на ДДС, която е изисуемо по реда на
Глава Осма и дружеството има право на данъчен кредит, наказанието е
следвало да бъде определено по реда на чл.180а от ЗДДС. Алтернативно сочи,
че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като от
неначисляването на ДДС за бюджета не е настъпила щета, с оглед ползване на
данъчен кредит ефектът би бил „неутрален“., размерът на неначисления данък
от 193,64 лева е твърде малък в сравнение с наложената санкция. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено, като бъдат присъдени и
направените разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат А. поддържа жалбата на изложените основания, допълва, че в случая
наказващия орган не е провел ревизионна процедура по чл.102 от ЗДДС, като
единствен механизъм за определяне размера на неначисления данък, поради
което недоказан се явява размерът на санкцията. Още посочва, че в
наказателното постановление са описани две отделни плащания поради което
са налице две самостоятелни нарушения, а е наложена една обща санкция.
Още посочва, че в наказателното постановление не е посочено по силата на
коя правна норма посочените плащания се определят като плащания за
доставка с място на изпълнение на територията на страната, т.е. има
задължение за издаване на протоколи. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата, сочи, че нарушението е
безспорно установено, подкрепя се от събраните по делото доказателства,
както и че не са налице визираните от жалбоподателя нарушения, както и че
ако такова са допуснати, то не са от категорията на съществените. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
2
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 14.12.2020 г. видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив
чрез ТД НАП-Пловдив на 18.12.2021г. съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка в ТД НАП – Пловдив, за която бил съставен
Протокол № **********/24.06.2020г. било установено, че „СИЛЕНТИ“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Хан Кубрат“ № 1, ет.6, офис 608 било дружество установено на територията
на страната, което получавало услуги с място на изпълнение територията на
страната, които били облагаеми и за които данъкът бил изискуем от
получателя по чл.82, ал.2 от ЗДДС. При това, същото дружество не подало
заявление за регистрация по ЗДДС в ТД НАП – Пловдив в 7 – дневен срок
преди датата, на която данъкът за доставката станал изискуем /датата на
авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, а именно – за данъчно
събитие на 18.11.2019г. Дружеството следвало да подаде Заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС не по късно от
11.11.2019г. /включително/, а подало същото на 15.06.2020г. с вх.№
163912002048718/15.06.2020г..
При това, за данъчния период 01.03.2020г. - 31.03.2020г. Дружество
„СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:********* установено на територията на страната,
получавало услуги с място на изпълнение територията на страната, които
били облагаеми и за които данъкът бил изискуем от получателя по чл.82, ал.2,
т.3 от ЗДДС, а именно – популяризиране на публикация чрез социалната
мрежа FACEBOOK Irland Limited, Ирландия с валиден VAT номер ***, като
3
били извършени плащания на 02.01.2020г. и 22.01.2020г. от банкова сметка с
***. С оглед на горното, ако дружеството е било регистрирано по ДДС през
на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 193,64 лева, за него е щяло да
възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл.86, ал.1 от
ЗДДС в размер на 193,64 лева, като същото е следвало да издаде протоколи на
основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която
данъкът е станал изискуем и да впише в него вида на услугата, датата на
възникване данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на
данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, да отрази
в дневника за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа
и начисления данък в справката – декларация за данък върху добавената
стойност, която е следвало да подаде в ТД НАП – Пловдив в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно – до
14.02.2020г. включително.
С оглед на горното, на 16.09.2020г. свидетелят С. А. К. – в качеството
му на *** в ТД НАП – Пловдив, съставил АУАН № F570393/16.09.2020г.
срещу „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.180, ал.2, във
връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.117,
ал.1, т.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
упълномощено лице – Н. В. Ц., с приложено по преписката пълномощно. Въз
основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. А. К., който помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля К. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства – цялата преписка по Акт за регистрация по ЗДДС №
4
160422002129993/24.06.2019г. от който се установяват реализираните от
дружеството обороти в посочените периоди.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по
същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което„СИЛЕНТИ“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Хан Кубрат“ № 1, ет.6, офис 608 е нарушило разпоредбата на чл.180, ал.2,
във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС - за това, че като не е било регистрирано по ЗДДС за
съответния период, не е начислило ДДС за на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в
размер на 193,64 лева, за данъчния период 01.03.2020г. - 31.03.2020г., като
получател на услуга – популяризиране на публикация чрез социалната мрежа
FACEBOOK Irland Limited, Ирландия с валиден VAT номер ***, като били
извършени плащания на 02.01.2020г. и 22.01.2020г. от банкова сметка с ***,
5
като същото дружество е следвало да издаде протоколи на основание чл.117,
ал.1, т.1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем и да впише в него вида на услугата, датата на възникване данъчното
събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за
начисляване на данъка и размера на данъка, да отрази в дневника за продажби
получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по
чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в
справката – декларация за данък върху добавената стойност, която е следвало
да подаде в ТД НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно – до 14.02.2020г. включително.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
наказателното постановление е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в противоречие в текста на НП, доколкото се сочи
нарушение, изразяващо се в неначисляване на ДДС за периода от 01.01.2020г.
до 31.01.202020г., а същевременно е посочено данъчно събитие на дата
18.11.2019г.. В наказателното постановление ясно е посочено, че данъчното
събитие на дата 18.11.2019г. касае единствено основанията за регистрация по
ЗДДС, а от значение за начисляване ДДС за периода от 01.01.2020г. до
31.01.202020г. са плащанията на дати 02.01.2020г. и 22.01.2020г.
На следващо място неоснователно е и възражението, че неправилно в
наказателното постановление е определен периода, в който е следвало да се
отразят доставките в СД по ЗДДС, доколкото съгласно чл.117, ал.3 от ЗДДС
протоколите се издават не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка
изискуем, като за плащането на 22.01.2020г. срока за издаване на протокола
приключва на 06.02.2020г., следва да се включи в СД за месец 02.2020г.,
срокът за подаване на която е до 14.03.2020г.. Следва да се посочи, че от
значение за определяне данъчния период е датата на данъчното събитие, а не
срока за съставянето на протокол. В случая са установяват плащания на дати
02.01.2020г. и 22.01.2020г., които очевидно попадат в периода от 01.01.2020г.
до 31.01.202020г. и подлежат на отчитане до 14.02.2020г. Включително, към
която дата - както само сочи и жалбоподател - е изтекъл с срокът за съставяне
на визирания протокол, а именно – 06.02.2020г..
Като неоснователно следва да се приеме и възражението. Още посочва,
6
че в наказателното постановление няма твърдение, че дружеството няма
право на данъчен кредит за начисляването на ДДС по получените услуги, не е
съобразено, че се касае за неначисляване на ДДС, която е изискуемо по реда
на Глава Осма и дружеството има право на данъчен кредит, наказанието е
следвало да бъде определено по реда на чл.180а от ЗДДС. В този смисъл
непонятна остава логиката на довода, че след като в наказателното
постановление няма твърдение, че дружеството няма право на данъчен кредит
за начисляването на ДДС, то от това следва, че дружеството има право на
такъв кредит. Също така неясно е как единствено от факта, че се касае за
ДДС, изискуемо по реда на Глава Осма от ЗДДС, то следва заключение, че
дружеството жалбоподател има право на данъчен кредит.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че в случая наказващия
орган не е провел ревизионна процедура по чл.102 от ЗДДС, като единствен
механизъм за определяне размера на неначисления данък, поради което
недоказан се явява размерът на санкцията. Следва да се посочи, че ЗАНН не
въвежда ограничение относно вида на писмените доказателства в
производството по установяване на факти от значение за преценка
административнонаказателната отговорност на определен субект, още повече
наказателното постановление не е акт, с който се установява данъчно
задължение по смисъла на ЗДДС.
Неоснователно е и възражението, че наказателното постановление са
описани две отделни плащания поради което са налице две самостоятелни
нарушения, а е наложена една обща санкция. В случая нарушението се
изразява в това, че дружеството не е начислило ДДС за на основание чл.86,
ал.1 от ЗДДС в размер на 193,64 лева, за данъчния период 01.03.2020г. -
31.03.2020г., което е едно нарушение, доколкото е един данъчния период, без
значение броя на плащанията в последния, формиращи конкретното данъчно
задължение.
Още като неоснователно следва бъде преценено и възражението, че в
наказателното постановление не е посочено по силата на коя правна норма
посочените плащания се определят като плащания за доставка с място на
изпълнение на територията на страната, т.е. има задължение за издаване на
протоколи. Въпросът дали се касае за доставка с място на изпълнение на
7
територията на страната е чисто фактически такъв, а не следствие на
приложение правна норма. В случая в наказателното постановление ясно е
посочено в какво се състои доставената услуга – популяризиране на
публикация чрез социалната мрежа FACEBOOK Irland Limited, поради
характера на която е очевидно, че мястото на изпълнение на същата не би
могло да бъда друго освен това на получателя на услугата.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр.с
чл.102, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1, ал.2 от ЗДДС отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай. С оглед на последното,
в случая не подлежи на изследване въпроса дали и доколко фиска е бил
ощетен, още повече изцяло недоказано оставя твърдението за право на
данъчен креди, ефект на „неутрален“. Още не може да бъде споделено и
становището, че размерът на неначисления данък от 193,64 лева е „твърде
малък“, а санкцията е наложена в законовия минимум.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност, за същото нарушение, за
юридическите лица е предвидена имуществена санкция в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.. Ето защо в случая санкцията е
наложена в минимален размер – такъв от 500 лева, като няма данни и не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
8
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, доколкото фактическата обстановка
не е спорна между страните, делото е разгледано в рамките на две съдебни
заседания, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, поради което
съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 545944 –
F570393/04.11.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-
Пловдив, с което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Хан Кубрат“ № 1, ет.6, офис 608,
представлявано от Д. Н. С., на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 500,00
/петстотин лева/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1
от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет)
9
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10