Решение по дело №346/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на писмена молба от „. БЪЛГАРИЯ” , с ЕИК № *********, представлявано от Изпълнителният директор Т. Д. К., депозирана пред съда чрез пълномощник – адвокат А. Т., САК, с адрес на призоваване: град С., бул. „. Е. № 22, . 2, ап. 3, тел. 02 93701 срещу „. С. О., регистрирано по ЕИК № *********, по описа на Търговския регистър към Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: град Р., Б.област, ул. „. Б. № 1., представлявано от Управителят А. В. Г., която е наименувана молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Доводите си молителят основава на фактическите твърдения, че ответното дружество не е в състояние да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по сключен между страните договор за продажба на цимент от 04.02.2008г., като Спецификацията на вида цимент и цената са посочени в Спецификация към договора за продажба, а уговорената между страните цена е 168лв. на тон без начислен ДДС. Твърди се в исковата молба от процесуалният пълномощник на дружеството молител, че продавача по така сключения договор за продажба е изпълнил задълженията си, като е извършил многократни доставки на договореното вид и количество цимент, за което са издадени 41бр. данъчни фактури, експедиционни бележки и товарителници към тях за периода от месец 10.2008г. до месец ІІ.2009г. Твърди се, че ответното дружество като купувач по договора за продажба, не е изпълнило задължението си да заплати продажната цена за доставения цимент, общо на стойност 600 460.04лв. Съгласно чл. 8.2 от Договора за продажба, купувачът се задължава да заплати цимента на продавача по банков път, в срок от 25 дни от датата на експедицията на база издадените от продавача фактури, а освен това в договора съгласно чл.10.1 е предвидено че купувача дължи заплащане на обезщетение за забава, ако плащането бъде просрочено за повече от 10 дни от датата на падежа, както и обезщетение за законна лихва/чл. 10.2 от договора/, увеличена с 10 %, като се сочи в писмената молба въз основа на която е образувано настоящото дело, че обезщетението за забава което длъжника дължи поради просрочване на плащанията по договора е в общ размер на 18 632.88лв.

В писмената молба е посочено, че въз основа на влязло в сила Решение от 20.05.2009г. по в.а.д. № 2782009г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация град С., който е бил сезиран от ищцовото дружество, било установено че посочените в исковата молба суми се дължат от „. С. О. на „. БЪЛГАРИЯ” , за което е било образувано изпълнително дело и издаден изпълнителен лист.

Навеждат се твърдения от дружеството молител с депозираната пред настоящия състав на съда писмена молба, че от страна на дружеството ответник и длъжник по сключения договор за търговска продажба на цимент, е последвало частично изпълнение, но не е била издължена цялата сума по вземането, но при предприетото принудителни изпълнение от частния съдия изпълнител, не било открито никакво имущество на длъжника, за което с писмената молба е приложено и удостоверение от частния съдебен изпълнител.

Писмената молба завършва с твърдение на молителят, изразено чрез неговия пълномощник по делото – адвокат Т., че от наведените доводи от фактическа страна следва да се изведе извода за неплатежоспособност на търговеца ответник по молбата, на основание чл. 608 ал.1 от ТЗ, което е предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност.

В писмената молба са направени редица доказателствени искания – за назначаване на икономическа експертиза от съда, задължения на дружеството длъжник да представи данни за икономическото си положение, както и да бъдат задължени трети неучастващи по делото агенции и служби да представят данни за имуществото на длъжника, за налични в негова собственост недвижими имоти, МПС и други активи за установяване на действителното икономическо положение на дружеството ответник.

При извършване на задължителна проверка на редовността на исковата молба в закрито съдебно заседание по делото, настоящият състав на съда констатира следното:

Писмената молба е депозирана пред компетентния за нейното разглеждане окръжен съд, с оглед на местонахождението на седалището на дружеството посочено като длъжник.

С оглед на озаглавяването на писмената молба – молба за откриване на производство по несъстоятелност и посочването на основанието на чл. 625 от ТЗ, за съда е ясно че е сезиран по реда на част четвърта от ТЗ. Съдебното производство по искане за откриване на производство по несъстоятелност е особено исково производство и същевременно производство за принудително изпълнение срещу търговеца длъжник, като съобразно разпоредбата на чл. 621 от ТЗ субсидиарно се прилагат общите правила на съдебното производство съобразно чл. 124 от ГПК и следващите, а писмената молба на дружеството кредитор трябва да бъде съобразена с общите изисквания на ГПК относно съдържанието на исковата молба в обикновения граждански процес/ чл.127 и чл. 128 от ГПК/.

Проверката за редовност на исковата молба от съда дава основания за изводи че същата страда от редица нередовности, които следва да бъдат отстранени преди да бъде даден ход на особеното исково производство по делото. Доводите на настоящия състав на съда в тази посока са следните:

Искането за откриване на производство по несъстоятелност е свързано със сериозни правни последици за дружеството длъжник посочено като ответник в производството. Поради тази причина в разпоредбата на чл. 626 ал.4 от ТЗ изрично е предвидено, че когато молбата за откриване на такова производство се подава чрез пълномощник, се изисква изрично пълномощно за това. Настоящата писмена молба е подписана от адвокат Т., а в представеното по делото пълномощно от Изпълнителният директор на „. БЪЛГАРИЯ” , липсва изрично упълномощаване за започване и водене на такова производство от името и за сметка на дружеството упълномощител. Съобразно субсидиарното прилагане на нормите на ГПК в настоящото производство/чл. 621 от ТЗ/, се препраща към нормата на чл. 32 т. 1 от ГПК и изричното пълномощно е задължително за всички лица по чл. 32 от ГПК, които осъществяват процесулно представителство, включително и адвокатите упълномощени от дружеството кредитор при подаване на исковата молба. Така на практика депозираната писмена молба е подписана от процесуален представител без изрични пълномощия за сезиране на съда за откриване и водене на такова особено производство.

С подаването на писмената молба до окръжния съд компетентен да я разглежда, на практика се извършва конституирането на страните по делото в производството по несъстоятелността, като длъжника се превръща в ответник, на когото съдът съобразно общите правила на ГПК е длъжен да изпрати исковата молба за отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Доколкото съдът е длъжен да изследва процесуалните предпоставки за допустимост на искането още към момента когато е сезиран с писмена молба, следва молителят да е изпълнил задължението си съобразно чл. 127 ал. 2 от ГПК да представи с исковата си молба всички доказателства във връзка с твърденията си. Съдът по несъстоятелността задължително ще изследва въпроса дали искането се основава на неизпълнено от длъжника изискуемо, безусловно парично задължение, произтичащо от търговска сделка, между субекти на правоотношението имащи качеството на търговци. Към настоящия момент към писмената молба не е приложено убедително писмено доказателство, включително извадка от търговския регистър, че дружеството посочено като ответник има безспорното качество на търговец по смисъла на ТЗ към момента на депозирането на писмената молба пред съда, както и че същото е надлежно вписано в търговския регистър. В тази връзка съдът ще бъде затруднен да изследва и наличието на задължителната положителна процесаулна предпоставка – наличието на търговска сделка между страните по сключения договор. Представените по делото косвени доказателства в тази посока не са достатъчни за пълното доказване на факта че ответника е надлежно вписан в търговския регистър търговски субект към момента на депозирането на писмената молба пред съда.

Депозираната писмена молба е с не докрай конкретизирана обстоятелствена част, което съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК. Твърди се от дружеството длъжник, че между двете дружества е бил сключен договор за търговска продажба и доставка на стока/цимент/, като се цитират отделни клаузи от писмен договор, който обаче не е представен по делото с исковата молба и така не е изпълнено задължението на ищеца съобразно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от ГПК да представи още с исковата молба по делото всички писмени доказателства с които разполага, в подкрепа на твърденията наведени със самата молба. Не са представени данъчните фактури и останалите съпътстващи доставката писмени документи – експедиционни бележки и товарителници. Не е уточнено точно и ясно паричното вземане на неизпълнението на което се основава искането, като същото не е конкретизирано докрай по размер, след последвалото частично плащане от длъжника. Не се посочени конкретно и точно редица обстоятелства от изключителна важност във връзка с депозираното искане – какво е неизпълнението на паричното задължение, неговия точен размер и основанието на което се дължи, от коя дата дружеството длъжник е изпаднало в невъзможност за изпълнение и е преустановило плащането по сключения договор, какъв е размера на вноските, които е следвало да бъдат престирани, датата на изпадане в забава и редица други обстоятелства важни по делото, включително и свързани със служебното задължение на съда по несъстоятелността да определи точно и ясно началната дата на несъстоятелността. В тази насока следва да се има в предвид разпоредбата на чл. 628 ал.2 от ТЗ, която задължава кредитора при депозирането на молбата си за откриване на производство по несъстоятелност, да посочи всичките писмени доказателства с които разполага в тази насока.

Искането на молителят кредитор не може да бъде извеждано единствено и само от твърденията в обстоятелствената част на писмената молба, още повече че за значителна част от тях не са представени убедителни писмени доказателства. Искането следва да бъде точно и ясно формулирано в петитума към исковата молба. В настоящата писмена молба изобщо липсва петитум, като това съставлява нередовност на исковата молба съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.1 т. 5 от ГПК. От една страна се твърди че ответника дължи парично задължение по сключен между страните търговски договор за продажба, което не е изпълнил в срок, а от друга страна във връзка със започнало изпълнително производство се твърди че дружеството длъжник няма никакво имущество. Така от една страна не е ясно дали ищците молят съда просто да признае и присъди вземането им към дружеството ответник или се иска откриване на производство по несъстоятелност. Във връзка с фактическите твърдения в обстоятелствената част от исковата молба не става ясно дали искането е само за откриване на производство по несъстоятелност или е направено искане и за обявяване на несъстоятелност на длъжника.

Поради изложените правни съображения и във връзка с разпоредбите на чл. 127 от ГПК и на основание чл. 129 от ГПК, съдът счита че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на молителят бъде даден едноседмичен срок от съобщението на настоящото определение за да отстрани допуснатите нередовности, като в случай че не стори това в законно установения срок, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.

Водимо от горното и на основание чл. 129 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по търговско дело № 158/2010г. по описа на ОС Б., поради това че същата не е подписана от редовно и изрично упълномощен пълномощник, поради не докрай конкретизирана обстоятелствена част и липса на петитум на исковата молба.

ДАВА възможност на дружеството молител да отстрани нередовностите на исковата молба съгласно подборните указания на съда, като в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

Окръженсъдия: