Р Е
Ш Е Н И Е № 2714
гр. Пловдив, 28.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на пети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 18772 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Г.Р.Т., ЕГН: **********,*** и Н.Р.М.,
ЕГН: **********,*** против „Водоснабдяване
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правна
квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено,
че Г.Р.М. и Н.Р.М. не дължат на „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, като погасени по давност
сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10831/2015 г. по
описа на ПРС и е образувано *** *** по описа на ***, както следва: за ищцата Г.Р. М. сумата от 203,60 лв.- главница, както и
сумата от 231,12 лв. - законна лихва за забава върху ½ от първоначалния
размер на главницата, а за ищцата Н.Р.М. сумата от 456,97 лв.- главница, както и сумата от
231,12 лв.- законна лихва за забава върху ½ от първоначалния размер на
главницата.
Ищците са наследници по закон
(деца) на Ю.Р.М.- починала на ***. Твърдят, че покойната е била осъдена с
решение на ПРС по ЧГД № 1083 по описа за 2015 г./ заповедно производство/ да
заплати на ответното дружество сумата от 913,94 лв.- задължение за консумирана
питейна вода и отведена канална вода, сумата от 167,62 лв.- обезщетение за
забава за периода от 31.01.2011 г. до 31.07.2015 г., законната лихва вурху
главницата от 31.08.2015 г. до изплащането й, както и 325 лв. –разноски по
делото.За посочените суми е издаден ИЛ на 02.11.2015 г.
Въз основа на изпълнителния лист
с молба от 31.05.2017 г. е образувано *** по описа на ***. Ищците като
единствени наследници по закон са конституирани като длъжници по *** за по 1/2
от посочените суми. Твърди се, че досега ищцата Г. М. е внесла по сметката на ***
общо сумата от 360 лв., като с част от тази сума- 71,10 лв. са погасени
½ от разноските на взискателя по ***. С друга част от нея – 36 лв. е
погасена дължимата пропорционална такса за ***, а с остатъкът до 360 лв. или
сумата от 252,90 лв. е погасена частично главницата. Твърди се, че в резултат
на това непогасеният остатък от главницата дължима от ищцата Г. М. е 203,60 лв.
Г.М. счита този остатък за недължим, тъй като вземането на взискателя за него е
погасено по давност с изтичането на три години от неговата изискуемост съгл.
чл.111в от ЗЗД, която е започнала да тече най- късно на 02.11.2015 г., когато е
бил издаден ИЛ и е изтекла на 02.11.2018 г.
Твърди се, че с погасяването на главницата е погасено и задължението за
присъдената законна лихва за забава върху нея-1/2 от 167,62 лв. до 31.07.2015
г. и ½ от 294,62 лв. от
31.08.2015 г. до предявяване на този иск- 23.11.2018 г. Твърди се, че втората
ищца- Н. М.- поради липса на доходи не е погасявала своята ½ част от наследения дълг, като счита, че
нейното задължение, сумата от 456,97 лв.- главница и 231,12 лв. – лихва за
забава, е недължимо, тъй като е погасено по давност с изтичането на три години
от неговата изискуемост съгл. чл. 111 в от ЗЗД, която е започнала да тече най-
късно на 02.11.2015 г., когато е бил издаден ИЛ и е изтекла на 02.11.2018 г.
Твърди, че липсват валидни принудителни изпълнителни действия, които да са
прекъснали погасителната давност. Моли се исковете да бъдат уважени.
В първото по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца Г.Т. твърди, че част от сумите, не се
дължат поради погасяването им чрез плащане.
В съдебно заседание от
08.05.2019 г. е допуснато изменение на предявените от Г.Т. искове, като същите
се считат предявени за признаване на установено, че не се дължат сумите, както
следва: 456,97 лв.- главница, 151 лв.- законна лихва за периода 31.07.2015 г.
до 26.11.2018 г., 83,81 лв.- законна лихва за периода до 31.07.2015 г. и 162,50
лв.- разноски по частно гр.д. № 10831/2015 г. по описа на ПРС.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер.Счита същите за изцяло неоснователни и недоказани.
Твърди, че за периода от 03.11.2010 г. до 05.08.2015 г. Ю. Р. М. има задължения
към „Водоснабдяване канализация“ ЕООД –
гр. Пловдив за предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода. Задълженията са натрупани във връзка с предоставени от
ВиК оператора услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес:***, като за
задълженията дружеството е образувало ЧГД № 10831/2015 г. и се е снабдило с ИЛ,
тъй като задълженията на абоната не са заплатени в сроковете, установени от
Общите условия на ВиК оператор- гр. Пловдив. Ответникът счита, че отношенията
между потребителите и експлоатационното дружество се уреждат от публично
известни общи условия, приети и влезли в сила, като Ю. Р. М. за процесния
период е имала качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като
е фигурирала в база данни на ВиК оператора като потребител с абонатен № ***.
Счита, че с оглед липсата на възражения относно качеството потребител на
ответника, размера на дължимите суми, както и основанието, на което същите са
начислени, следва да се приеме за безспорно между страните, че Ю. Р. М.-
наследодател на ищците- е имал качеството на потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в ***. Счита още, че съгласно разпоредбите на ГПК в настоящото
производство не подлежат на установяване обстоятелствата, за които длъжникът е
могъл да възрази в заповедното производство по издаването на ИЛ и че предмет на
насточщия спор съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК са само факти и
обстоятелства, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълнителното основание- в конкретния
случай след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение.
Ответникът счита, че оспорването от ищците на посочените по-горе суми като
недължими като погасени по давност, е неправилно обосновано и
неоснователно.Счита, че *** не е прекратено по силата на разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона, ако не се поискат изпълнителни действия от
страна на взискателя в продължение на 2 години. Счита още, че по *** № *** ( а
не както е записано в исковата молба ***) са искани от страна на ВиК – гр.
Пловдив изпълнителни действия и делото не е прекратено по силата на закона.
Твърди, че е видно от всички документи по ***, че са искани редица изпълнителни
действия. *** е образувано на 31.05.2017 г. с изрична молба от дружеството,
съдържаща искане за извършване на опис на движими вещи, както е и поискано
извършване на справки и налагане на запори върху откритото имущество на
длъжника. На 09.08.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на
наследодателя на ищците в банка ДСК ЕАД
и е прекъсната давността и двугодишният срок. На 18.08.2017 г. е
постъпил изричен отговор от третото задължено лице, банка ДСК, че запорът е
наложен. На 08.01.2018 г. е депозирана изрична молба, съдържаща в себи си
искане за извършване на опис на движими
вещи на адреса на длъжника и е прекъсната давността и двугодишният срок.
Твърди, че няма данни да има отказ на *** за извършване на изпълнителни
действия. Сочи съдебна практика в подкрепа на твърдението, че със самото искане
за извършване на описи на движими вещи се прекъсва давността. Счита, че са
налице активни действия от страна на дружеството като кредитор. Ответникът
счита, че вземанията на дружеството не са погасени по давност. Търди, че действия,
водещи до прекъсване на давността са предприети по ***, като се позовава на ТР
2/2013 г. на ОСГК на ВКС, където е записано, че налагането на запор върху
имуществото на длъжника прекъсва давността. Твърди, че запор върху банковите
сметки на наследодателя на ищците е наложен на 09.08.2017 г., което е годно
изпълнително действие, прекъсващо давността. Счита, че не отговаря на
действителната фактическа обстановка, че действия, водещи до прекъсване на
давността, не са предприети. Твърди, че следва да се установи дали е изтекла
давност за вземанията на дружеството след издаване на ИЛ. Счита, че исковата
молба, с която се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на ВиК-
Пловдив посочените по-горе суми, е изцяло неоснователна и моли да бъде
отхвърлена, като претендира и разноските по производството.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, както и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва, че за претендираните суми е
издаден изпълнителен лист в полза на ответника, образувано е ***, както и по
отношение качеството на наследодателя на ищците на потребител на ВиК услуги за
процесния обект и период.
От приетото по делото
удостоверение за наследници се
установява, ча ищците са наследници по закон на починалия на *** Ю.Р.М., като
всеки от тях наследява по ½ идеална част от наследственото имущество,
както правата, така и поетите задължения.
Не се оспорва и от приетия по
делото като доказателство изпълнителен лист от 02.11.2015 г. се установява, че
против наследодателя на ищците е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като след влизане в сила на заповедта е
разпоредено наследодателят Ю. М. да заплати на ответното дружество сумата от
913,94 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в *** за периода от
03.11.2010 г. до 05.08.2015 г. ; сумата от 167,62 лв.- обезщетение за забава за
периода от 31.01.2011 г. до 31.07.2015 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 31.08.2015 г. до окончателното й изплащане, както и
сумите от 25 лв.- държавна такса и 300 лв.- адвокатско възнаграждение.
На 31.05.2017 г. ответникът е
депозирал молба за образуване на ***, въз основа на горния изпълнителен лист,
като с молбата е поискано пристъпване към принудително събиране на вземането на
взискателя, като се извърши опис и продажба на движими вещи, които ще се
намерят в жилището на длъжника по настоящ адрес.
Представени са справка за
дължими суми, опис на фактури и общи условия на ответното дружество, но тези
писмени доказателства не следва да се обсъждат, доколкото предмет на настоящото
производство са само факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно в този
смисъл е претенцията на ищците, доколкото
в исковата молба се сочи, че давността е започнала да тече от датата на
издаване на изпълнителния лист и е изтекла на 02.11.2018 г.
След образуване на
изпълнителното производство са правени справки, като на 09.08.2017 г. *** е
наложил запор на вземанията на длъжника в банка ДСК ЕАД, а на 21.08.2017 г. на
длъжника е връчена при отказ призовка за доброволно изпълнение и уведомление за
наложения запор и насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома му за
18.09.2017 г. Не е наложен запор на пенсията,
тъй като *** е установил, че размерът на получаваната от длъжника пенсия е под
секвестируемия минимум.
На 15.08.2017 г. Банка ДСК ЕАД е
изпратила до *** съобщение по чл. 508 ГПК, с което го уведомява, че длъжникът
има открити банкови сметки в банката, като запорът е наложен по наличните
сметки, както следва: разплащателна сметка № *** в лева, разплащателна сметка №
*** в лева, служебно открита за
погасяване на кредитни задължения и, разплащателна сметка № *** в лева и
разплащателна сметка № *** в лева.
От представеното по *** извлечение
от банковата сметка на длъжника е видно, че
по банковата сметка № *** в лева, по която е наложен запор са постъпвали
суми от НОИ в размер на 153 лв.- пенсия. Липсват данни за останалите две банкови сметки, на които е
наложен запор, но доколкото по делото са постъпвали суми още преди депозиране
на молба от 16.
На 18.09.2017 г. в протокол за опис на движимо имущество е
отразено, че на адреса *** длъжникът, редовно уведомен не се явява за
описа. ***, извършил описа е отразила,
че от съседи разбрала, че длъжникът е ***. Потропала няколко пъти, като
длъжникът отворила и заявила, че няма да плаща
вода, защото са 8 семейства на едно място и един източник, като ползват
всички, а сметките са на нейно име. Посочва, че е с инвалидна пенсия в размер
от 130 лв. и едвам преживява. Отразено е в изготвения протокол, че в дома на
длъжника не се открити секвестируеми вещи, поради и което описът не се е
състоял.
На 17.10.2017 г. по *** е
постъпило писмо от Банка ДСК ЕАД, с което уведомяват ***, че една от сметките,
а именно: разплащателна сметка № *** в лева, служебно открита за погасяване на
кредитни задължения, по които е наложен запор е закрита, считано от 21.09.2017
г. поради преустановено ползване повече
от 12 месеца.
На 16.10.2017 г. по *** е
постъпила молба от ищеца Ю. Р. М., с която моли да й бъде разрешено да погасява
разсрочено по 30 лв. на месец, тъй като получава 150 лв. пенсия. Моли да й се
вдигне запора на банковата сметка в ДСК ЕАД, откъдето получава пенсията.
От наложения запор на банковата
сметка на длъжника са постъпвали периодично суми, които са разпределени от *** с
Разпореждане от 15.12.2017 г. , с което сумата от 60 лв. общо е разпределена за
погасяване на 5,96 лв. – такси за *** и 54,04 лв. в полза на взискателя.
На 08.12.2017 г. по *** е
постъпила молба от адв. В. за запознаване с делото.
На 08.01.2018 г. ответникът е
депозирал молба до *** по образуваното ***, като е уведомил за направени
извънсъдебни плащания в размер от 78,38 лв. Поискано е отново да се направи
справка в регистъра на БНБ за банкови сметки, регистрирани на името на
длъжника, като в случай, че се установят такива да се наложи запор на банковите
сметки, както и да се насрочи опис на движими вещи.
След справка в регистъра на БНБ
е установено, че длъжникът има открити банкови сметки само в Банка ДСК ЕАД,
като с Разпореждане от 09.01.2018 г.е насрочен описа на движими вещи, находящи
се в дома на длъжника за 07.03.2018 г.
При връчване на съобщение за носрочения опис и след справка НБД
Население се установява, че длъжникът е починала.
На 08.02.2018 г. *** производство
е спряно на основание чл. 432, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 229, ал.1т.2 ГПК с
оглед установяване на наследниците на починалото лице и конституирането им по
образуваното ***. Поради тази причина не се е състоял и насрочения опис.
На 08.03.2018 г. е разпределена
постъпила по делото сума в размер от 4,20 лв., а на 19.03.2018 г. е
разпределена постъпила сума в размер от 90 лв., като 46,83 лв. са разпределени
в полза на взискателя, а останалата част в полза на *** за такси.
С Разпореждане от 02.04.2018 г.
са конституирани като длъжници по *** дело наследниците на починалия длъжник –
ищци в настоящото производство, като на 18.04. 2018 г. са им връчени съобщения
за дължимите по делото суми.
На 22.05.2018 г. е разпределена
сумата от 60 лв., постъпила по делото, като цялата е постъпила по сметка на
взискателя за частично погасяване на дълга.
На 21.12.2018 г. е извършено
разпределение на постъпила сума в общ размер от 210 лв., разпределена по 105
лв. за всеки от длъжниците, като сумата от 22,48 лв. е разпределена в полза на ***
за погасяване на такси, а остатъкът е в полза на взискателя за частично
погасяване на дълга.
На 04.01.2019 г. по *** е
постъпила молба от взискателя – ответник по делото за извършване на справки в
регистъра на БНБ за регистрирани на името на ищците банкови сметки с искане за
налагане на запор на установените банкови сметки, както и и е поискано да се
насрочат описи на адресите на ищците. След справка в Регистъра на БНБ се
установява, че и двете ищци по делото имат регистрирани банкови сметки.
По делото са приети като
доказателства операционни бележки за извършвани плащания с отразяване на името
на длъжника Ю. Р. М. по *** ***, както следва: суми от по 30 лв., платени на
07.11.2017 г., 11.12.2017г., , 19.01.2018 г., 16.02.2018 г., 16.03.2018 г.,
17.04.2018 г., 17.05.2018 г., 19.06.2018
г., 19.07.2018 г., 16.08.2018 г.,20.09.2018 г.,
16.11.2018 г., 17.12.2018 г. , 07.03.2019 г. В последното по делото
съдебно заседание се представят бележки за платени от ищеца Г.Р.Т. суми от по
30 лв. на 17.04.2019 и на 16.05.2019 г.
От приетото по делото заключение
на съдебно счетоводната експертиза се установява, че с така извършените
плащания са погасени главница в размер от
15,41 лв., лихва за забава в размер от 8,93 лв. и такси и разноски в
размер от 401, 96 лв., като не са взети предвид последните две плащания в
размер от 60 лв. Установява се, че размерът на дълга по изпълнителния лист до
датата на проверката от експертизата /24.04.2019 г. вкл. / 1 455,08 лв. –
главница в размер на 898,53 лв. , сумата от 158,69 лв.- част от присъдената
лихва за забава, такси и разноски – 123,20 лв. и законна лихва за забава,
изчислена до 25.04.2019 г. /датата на
проверката от експертизата/ в размер на 274,66 лв., а до датата на завеждане на
исковата молба сумата от общо 1670,32 лв., включваща сумата от 898,53 лв. –
главница, сумата от 158,69 лв. – част от присъдена лихва, сумата от 364,29 лв.-
такси и разноски и сумата от 248,81 лв.- законна лихва за забава, изчислена до
26.11.2018 г. (датата на исковата молба).
Общата платена сума, съгласно изготвеното заключение е в размер на
426,30 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439
от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства / след
осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че
искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството,
може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се
установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения,
които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по
чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като
както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване изпълнението по чл.439 ГПК.
В случая с оглед диспозитивното
начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по
чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали три години, в които вследствие бездействие на ответника,
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Съгласно Тълкувателно
решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС плащанията за доставена топлинна
енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз основа на несъдебно изпълнително
основание, то не се прилага разпоредбата на 117, ал. 2 ЗЗД и давността остава
тригодишна по отношение на главницата /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.
IV г. о./ .
Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен период от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Предявеният
иск е допустим, защото наличието на изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК , с който се оспорва
изпълнението.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на *** по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на ***,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на ***, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане
на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото *** е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското
действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение
№ 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което
молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не
прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ.
От
приложеното в заверен препис *** производство се установява, че на 09.08.2017
г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в Банка ДСК ЕАД,
като същите са четири на брой, като по една от тях постъпва пенсията на
длъжника, която е несеквестируема, а другата е закрита поради липса на ползване
от страна на клиента в продължение на 12 месеца. Наложения запор обаче на
останалите две банкови сметки, представлява валидно изпълнително действие, с
което е прекъсната течащата в полза на ищците погасителна давност. Считано от
датата на налагане на запора е започнала да тече нова тригодишна давност по
отношение на процесните вземания, която към датата на депозиране на исковата
молба на 26.11.2018 г. не изтекла, нито е изтекъл и двугодишен срок, считано от
последното изпълнително действие, в който взискателят и/или *** да е
бездействал, за да се приеме, че е налице перемпция. Още повече, че в т.13 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСТК на ВКС се приема, че налагането
на запор върху банкова сметка, ***,
както и пенсия, не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е
наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
"плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а
несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението
по т. 3 от тълкувателно решение. Тази част не може да бъде определена, без
банката да съобщи на ***, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или
пенсия, както и техният размер и без *** да осъществи връзка с касиера на
работодателя (платеца на възнаграждението за труд), който да подаде
необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или без
касиерът на работодателя (платецът на възнаграждението за труд) да поеме
ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко
възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него. Ако
*** не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на
средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта.
От
събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на процесуалния
представител на ответника Т., че в отговор на изпратеното запорно съобщение банка
ДСК ЕАД е уведомила ***, че длъжникът има три открити банкови сметки, като само
по една от тях постъпват суми,
представляващи пенсия на длъжника в размер на 137 лв. В писмото, изпратено от
банка ДСК ЕАД са посочени 4 банкови сметки, открити на името на длъжника –
наследодател на ищците, като *** е уведомен, че запорът е наложен. Банката е
отправила молба за указания следва ли запорът да се изпълнява с несеквестируеми
средства с произход пенсия, оставени на разпореждане на длъжника, но придобили
характер на спестявания, но без да посочва, че в действителност по някоя от
сметките се превежда получаваната от длъжника пенсия. Отразено е в писмото, че
върху вземането на длъжника по посочените сметки няма други претенции.
По
отношение на останалите две сметки, по които няма данни дали има налични суми
следва да се посочи, че съгласно съдебната практика запорът върху вземанията по
разплащателна банкова сметка ***, в който е връчено изпратеното от *** запорно
съобщение на банката, до датата на погасяване на задълженията на длъжника,
реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя,
респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка
с друга, вдигане на запора или прекратяване на *** производство. Запорът върху
вземанията по разплащателна банкова сметка ***ъжника до размера, посочен в
запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в
банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. В
цитираното по – горе тълкувателно дело се приема, че погасителната давност се
прекъсва с налагането на запора, като не се изисква същият да произведе
действие и да доведе до удовлетворяване пълно или частично на взискателя, за да
се счита прекъсната.
Предвид гореизложеното съдът счита, че не се
установи при условията на пълно и главно доказване, че вземанията на ответника
срещу ищците са погасени по давност.
Относно твърденията, че част от дължимите
суми са погасени чрез плащане, то следва
да се посочи, че не се установява, че с плащанията извършени на името на
наследодателя се погасява единствено и само задължението на ищеца Г.Т. с
изключение на последните две плащания, в които това изрично е посочено. С
платената сума в размер на 60 лв., съдът счита, че са погасени с оглед
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД част от задълженията за разноски, които не са предмет на настоящото
производство, доколкото не са въведени като основание в първоначално предявения
иск, а последващото изменение на основание и петитум на предявените искове е
недопустимо и постановеното в тази част Определение от 08.05.2019 г. следва да
се отмени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 250 лв., от
които сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК и сумата от 150 лв.- депозит за изготвяне на ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
08.05.2019 г., с което е прието, че е налице изменение на претенцията, като се
признае за установено, че не дължи сумата от 162,50 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Р.Т.,
ЕГН: **********,*** и Н.Р.М., ЕГН: **********,*** против „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250 искове с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че Г.Р. М. и Н.Р.М. не дължат на „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, като погасени по давност и погасени чрез плащане сумите, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10831/2015 г. по описа на ПРС и е
образувано *** № *** по описа на *** с № ***, както следва: за ищцата Г.Р.Т. сумата от 456,97 лв.-
главница, както и сумата от 151 лв. - законна лихва за забава върху ½ от
първоначалния размер на главницата за периода от 31.07.2015 г. до 26.11.2018
г. и за сумата от 83,81 лв.- законна
лихва за периода до 31.07.2015 г., като погасени по давност и чрез плащане , а
за ищцата Н.Р.М. сумата от 456,97 лв.-
главница, както и сумата от 231,12 лв.- законна лихва за забава върху ½
от първоначалния размер на главницата, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Г.Р.Т., ЕГН: **********,***
и Н.Р.М., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250
сумата от 250 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!ВГ