Р Е
Ш Е Н
И Е № 139
гр.Враца, 18.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 04.12.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА
разгледа докладваното от съдия И. т.д.№86 по описа за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "Пи Ем Консулт
България"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Оборище, ул.***, представляван по пълномощие от адв.И.М.
от САК, твърди, че е сключил с първия ответник "Винарна
Селановци Ахинора"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.***
Договор №004/18.08.2008г., по силата на който, в качеството на изпълнител, е
поел задължение да извърши консултантски услуги и изготви бизнес-план с
приложение - Финансов план и Заявление за подпомагане с цел предоставяне на
проектно предложение от възложителя в рамките на Програма за развитие на
селските райони за периода 2007г.- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, мярка 123 "Добавяне на
стойност към земеделските и горски продукти" пред финансиращата институция
по мярката - Разплащателна агенция към Министерство на земеделието и храните.
В исковата молба са описани детайлно
клаузите на договора - права и задължения на страните, срок за изпълнение,
възнаграждение и начин на плащане.
Твърдението на ищеца е, че е изпълнил
задължението си по договора на 03.12.2008г., за което е съставен приемо-предавателен протокол от същата дата, когато на
хартиен и на електронен носител е предал на възложителя бизнес-план и заявление за подпомагане, изготвени като
част от проектна документация за кандидатстване.
Нататък в исковата молба се сочат клаузите
на договора относно договореното възнаграждение
в размер на 5% от стойността на инвестицията, предмет на проектното
предложение, но не повече от левовата равностойност на 48 000 евро без ДДС,
както и начина на плащане. Твърди се, че с изработения бизнес-план първият
ответник е участвал в проекта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и с
Уведомителна писмо за одобрение от
15.09.2010г. на ДФ"Земеделие" е получил одобрение при посочени
условия. На 15.09.2010г между ДФ"Земеделие" и първия ответник е
подписан Договор №06/123/00097, а на 03.11.2010г. е отправено писмо с разяснения
относно одобрените за финансиране разходи по договора. В исковата молба се
описват събитията относно кореспонденцията между договарящите, анексирането на
договора и други обстоятелства, свързани с взаимоотношенията с
ДФ"Земеделие". Сочи се, че с Анекс №2 одобрените за финансиране
разходи за бизнес-план, изготвен от ищеца, размерът е коригиран на сумата 58
647лв. без ДДС и въз основа на сключения между ищеца и първия ответник договор
последният е получил валидно авансово плащане. От страна на възложителя било
извършено частично плащане в размер на 18 000лв.
Нататък в исковата молба се сочат факти
във връзка с плащанията и останалите незаплатени суми по договора, настъпили до
завеждането на т.д.№74/2015г. по описа на Окръжен съд, по което ищецът е претендирал
присъждане на дължимото по договора възнаграждение в размер на 43 647лв. без
ДДС. Изложени са съображения, свързани с дължимостта
на сумата, претендирана по посоченото дело, и факти,
свързани с развитието на производството по него.
Релевантно за настоящия спор е
твърдението на ищеца, че с нот.акт №74, том ІІІ,
рег.№1799, д.№234 от 29.03.2016г. на нотариус Г.И.,*** действие Районен
съд-Оряхово първият ответник е продал на ответника "Винарска изба Ахинора"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с.Селановци, обл.Враца, ул.***свой
недвижим имот, представляващ производствен терен с площ 4.531 дка в м."Ст.
село", представляващ имот №370010, ЕКАТТЕ 70723 в землището на
с.Селановци, обл.Враца, ведно с построената в него
сграда с друго предназначение със застроена площ 1 159кв.м., а с нот.акт №17, том ІІІ, рег.№1606, д.№200 от 22.03.2016г. на
същия нотариус е продал на същото дружество нива с площ 4.270дка в м."Ст.
село", представляваща имот №370011, ЕКАТТЕ 70723 в землището на
с.Селановци, обл.Враца.
Твърдението на ищеца е, че са налице
кумулативните предпоставки за уважаване на иска, тъй като: "Пи Ем Консулт
България"ЕООД има качеството на кредитор на първия ответник за сумата 52
408.80лв.; вземането му произтича от договор, сключен преди датата на
извършване на разпоредителните сделки; извършването на действия по отчуждаване
на длъжниково имущество след изпадането в забава
представлява правно действие за умишлено намаляване на имуществото на длъжника,
намалява възможността и затруднява удовлетворяването на кредитора; действията
по сделките са възмездни и е налице знание за увреждането у ответните
дружества, тъй като към момента на отчуждителните
сделки едноличен собственик на капитала и управител е едно и също лице - Г.К.Г.,
ЕГН **********, което е подписало нотариалните актове, и към датите на сделките
осъдителното решение по т.д.№ 74/2015г. е било постановено.
Според ищеца длъжникът не разполага с
възражение, че притежава друго имущество, тъй като няма възможност да избира
срещу коя част от него кредиторът може да насочи принудителното изпълнение.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на иск за обявяване на цитираните по-горе
разпоредителни сделки за недействителни спрямо ищеца.
Ответникът "Винарска изба Ахинора"ЕООД е подал отговор на исковата молба, в
който на първо място е изложил съображения в подкрепа на искането за спиране на
настоящото производство до приключване на това по т.д.№74/2015г.
Искът е оспорен като неоснователен и в
тази връзка се поддържа, че атакуваните сделки не са насочени към увреждане на
ищеца и договарящите не са действали със знание за увреждането.
Ответникът твърди, че двете сделки са свързани с осъществяването на
редовната търговска дейност на дружествата, в подкрепа на което са сочат
фактури, по които първият ответник е доставчик, а вторият - получател на стоки
и услуги и обратното, като на 09.01.2017г. е съставен протокол за взаимно
прихващане на задължения.
Според ответника в контекста на
защитата на правото на собственост, дължима според практиката на Съда на
Европейския съюз, от оправданото правно очакване за придобито благо,
ограничаването му е допустимо само при предписани в правна норма условия.
Същият счита, че съществуването на задължение само по себе си нито лишава
длъжника от възможността да се разпорежда със свободно от ограничение свое
имущество, нито оправдава ограничаване в правната сфера на третото лице-приобретател. Подчертано е изискването за знание за
увреждането по чл.135, ал.1 от ЗЗД и се поддържа, че в двете атакувани сделки
такова не е налице и се обръща внимание на това, че сделките са възмездни и
срещу отчуждените имоти длъжникът е получил насрещна престация.
Отговор на исковата молба е подал и
ответникът "Винарна Селановци Ахинора"ЕООД. В него се съдържат твърдения и се
излагат съображения за недължимост на сумата по
договора между ищеца и първия ответник, които съдът не следва да обсъжда,
предвид влязлото в сила на съдебното решение по т.д.№74/2015г. Същото се отнася
и за възражението за погасяване на вземането по договора поради изтекла
давност.
В отговора на втория ответник са
изложени съображения, аналогични с тези на първия и свързани с редовната
търговска дейност и договаряне между двете дружества, както и във връзка с
липсата на знание за увреждането.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която на първо място се развиват съображения във връзка с искането на ответниците за спиране на настоящото производство до
приключването на това по т.д.№74/2015г. Излагат се съображения във връзка с
направеното от ответниците оспорване на подписа на З.Л.
върху Договор №004/18.08.2008г. и
възражението за изтекла погасителна давност, чието обсъждане се явява също
безпредметно, предвид приключването на т.д.№74/2015г. с влязло в сила решение.
По повод твърдението на ответниците за липса на знание за увреждането ищецът
поддържа, че увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД има винаги, когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество и
когато възможността на кредитора да се удовлетвори се намалява. Развиват се
съображения във връзка с въведената в чл.135 от ЗЗД оборима
презумпция за знание, като се излага правна аргументация и се цитира съдебна
практика и разпоредбата на §1, ал.2 от ДР на ТЗ, съдържаща дефиниция на понятието
"свързани лица", предвид
факта, че дейността на ответните дружества се контролира пряко от едно и
също лице - Г.К.Г..
Ищецът възразява срещу твърдението на ответниците, че атакуваните продажби представляват обичайни
сделки, тъй като не биха били сключени при същите условия /разсрочено плащане и
в пъти по-ниска продажна цена/, ако третото лице не е собственост и управлявано
от собственика и управителя на длъжниковото дружество.
Ответниците
са подали допълнителни отговори, в които се излагат съображения в подкрепа на
искането им за спиране на производство и за недължимост
на сумата, вземането за която легитимира ищеца като кредитор.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
По делото е установено, че на
18.08.2008г. между ищеца и ответника "Винарна
Селановци Ахинора"ООД е сключен договор №004, с
който на ищеца е възложено да извърши консултантски услуги и изготвяне на бизнес-план
и заявление за подпомагане с цел представяне на проектно предложение от
възложителя в рамките на Програма за развитие на селските райони през периода
2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/, мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделските и горски
продукти". Финансираща институция по мярката е Разплащателната агенция към
Министерство на земеделието и храните. Постигнато е съгласие за извършените
консултантски услуги и подготовката на проектната документация възложителят да
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 5% от стойността на
инвестицията, предмет на проектното предложение, но не повече от равностойността
на 48 000 евро без ДДС.
С исковата молба са представени писмени
доказателства във връзка с изпълнението от страна на ищеца на задълженията по
сключения договор и отношенията между страните, а именно бизнес-план с приложен
финансов такъв, заявление за подпомагане, приемо-предавателен
протокол от 03.12.2008г., уведомително писмо за одобрение от 15.09.2010г. на ДФ
"Земеделие"-Разплащателна агенция, договор от 15.09.2010г. и таблица
за одобрените инвестиционни разходи към договора, писма, анекси, таблици,
декларации, фактури и др.
Представено е и заверено копие от невлязло
в законна сила Решение №13/11.02.2016г., постановено от Окръжен съд-Враца по
т.д.№74/2015г., с което "Винарна Селановци Ахинора"ООД е осъдено да заплати на "Пи Ем
Консулт България"ЕООД сумата 52 408.80, представляваща неплатено и дължимо
възнаграждение по Договор №004 от 18.08.2008г., ведно със законната лихва от
15.09.2015г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 6
796.36лв. В мотивите на решението е прието, че вземането на ищеца е изискуемо,
тъй като по силата на уговореното в чл.8, ал.3 от договора между страните след
подписването на договор с финансиращата институция и получаването на авансово
плащане в срок от 3 дни възложителят дължи плащане на остатъка от договореното
възнаграждение. Този договор "Винарна Селановци Ахинора"ООД е сключило с Държавен фонд
"Земеделие" на 13.09.2010г.
Представено е невлязло в сила Решение
№1217/30.05.2017г., постановено от Софийски апелативен съд по т.д.№1611/2016г.,
с което първоинстанционното решение е потвърдено и в
полза на ищеца е издаден изпълнител лист. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.д.№492/2017г. по описа на ЧСИ И.К.,
рег.№839 но КЧСИ.
Като е приел, че между производствата
по предявения от ищеца в качеството но кредитор иск за присъждане на вземането
му по процесния договор и иска по чл.135 от ЗЗД е
налице връзка на преюдициалност, с Определение
№74/02.02.2018г. настоящият съдебен състав е спрял
производството по делото.
След като на 26.02.2018г. решението по
предявения от ищеца осъдителен иск е влязло в законна сила, настоящото
производство е възобновено.
На 22.03.2016г. с нот.акт
№17, том ІІІ, рег.№1606, д.№200/2016г. на нотариус Г.И. *** действие Районен
съд-Оряхово "Винарна Селановци Ахинора"ЕООД, представлявано от едноличния собственик
на капитала и управител Г.К.Г., е продало на "Винарска изба Ахинора"ЕООД, представлявано от същото лице като
едноличен собственик на капитала и управител, свой имот, представляващ нива с
площ 4.270 дка, трета категория, находяща се в
м."Ст. село", представляваща имот №370011, ЕКАТТЕ 70723 в землището
на с.Селановци, общ.Оряхово, за сумата 1 000лв., получена в брой от продавача.
На 29.03.2016г. с нот.акт
№74, том ІІІ, рег.№1799, д.№234/2016г. на нотариус Г.И. между същите страни, представлявани
от същото лице, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ производствен терен с площ 4.531 дка, находящ
се в м."Ст. село", представляващ имот №370010, ведно с построена в
него сграда с друго предназначение със застроена площ от 1 159кв.м., за сумата
30 000лв. Продавачът е заявил, че е съгласен да получи продажната цена в срок
от 6 месеца след сключване на договора.
С отговора на втория ответник по делото
са представени копия от фактури и протокол от 09.01.2017г., с който ответните
дружества са уточнили разплащанията и са уредили взаимоотношенията си чрез
прихващане на сумата 37 680лв., в резултат от което "Винарна
Селановци Ахинора"ЕООД има вземане за сумата 4
475.18лв. Същите доказателства са представени и с отговора на първия
ответникът. Представен е протокол за установяване на техническа грешка при
осчетоводяването на фактура в счетоводствата на ответните дружества.
В хода на делото ответниците
са представили копия от 3бр. разходни касови ордери без номера с дати 25.08.2008г.,
03.12.2008г. и 04.12.2008г. за заплатени от "Винарна
Селановци Ахинора"ООД на "Пи Ем Консулт
България"ООД общо 15 000лв. От името на ищеца като получател е записано
лицето В.Л.Г., а като основание за плащанията ордерите съдържат запис
"аванс пл.док. - б.план". Тези доказателства са оспорени от ищеца. Ответниците не са изпълнили вмененото им от съда задължение
да представят ордерите в оригинал, поради което тези доказателства са изключени
с нарочно определение от 16.10.2018г.
За изясняване на обстоятелствата във
връзка с договарянето между ищеца и първия ответник и отношенията между тези
страни в периода преди и след сключването на договора по делото е разпитана
като свидетел Г.Г., съпруга на едноличния собственик на
капитала и управител на ответните дружества Г.Г..
Св. Г. съобщава факти във връзка с
водени разговори с лицето Ц.В.К., който съдействал за установяване на връзка с ищцовото дружество като консултантска фирма за осъществяване
на намерението на първия ответник да кандидатства за финансиране пред
ДФ"Земеделие". Г. сочи като лица, с които е осъществен контакта, Д.Г.
/тогава управител на ищцовото дружество/ и съпругата
му В.Г., която било упълномощена да представлява ответника пред
ДФ"Земеделие". Св.Г. твърди, че лично е предавала сумите по
посочените по-горе ордери на Г. по указание на Ц.К.. Съобщава, че полученото от
ДФ"Земеделие" финансиране било само за част от сумата, за която е
кандидатствало дружеството, както и това, че не били финансирани разходите за
проекта поради липса на необходимите данъчни фактури.
По делото е представено удостоверение
изх.№9633/03.12.2018г. на ЧСИ К., от което е видно, че остатъкът от дължимата
от "Винарна Селановци Ахинора"ЕООД
сума по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила осъдително
решение на Окръжен съд-Враца, е в размер на 23 164.28лв. - главница ведно със
законната лихва върху нея, считано от 30.11.2018г. до окончателното й
изплащане.
При така изяснените по делото
обстоятелства от фактическа страна за разрешаване на повдигнатия спор съдът
изходи от следните правни съображения:
С иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД на
кредитора е предоставено потестативно право да поиска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда. Основателността на иска е предпоставено от
наличието на елементите от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД, а именно:
ищецът да има качеството на кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил
действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за
увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът
е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно. Искът
е конститутивен и при уважаването му атакуваното
действие се обявява за недействително, но тази недействителност е относителна -
тя ползва само кредитора, упражнил правото си по чл.135, ал.1 от ЗЗД, като
недействителността има обратно действие - от момента на извършване на
увреждащото действие, а не от момента на влизане на решението в сила.
В множество свои решения / Решение
№408/29.12.2014г. по гр.д.№2301/2014г., ІVг.о.,
Решение №639806.10.2010г.,ІVг.о., Решение
№639/06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г., ІVг.о. и др./
състави на ВКС са приели, че всяко отчуждаване на длъжниково
имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, като искът по
чл.135 от ЗЗД е основателен в случаите, при които длъжникът се лишава от свое
имущество или извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на
кредитора. Прието е още, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава
друго имущество извън разпореденото, тъй като не
разполага с правната възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение. Така при
недобросъвестност на длъжника кредиторът ще има правна възможност да търпи
принудителното изпълнение и срещу имота, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД. С
тези решения, а и с редица други, тъй като практиката на ВКС в тази насока е
еднозначна, е прието, че съобразно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за обезпечение на кредитора, поради което право на кредитора е да избере
начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в
негова полза или с друго такова.
В поредица свои решения ВКС е приел, че
знанието на длъжника за увреждането е установено винаги, когато същият знае, че
има кредитор, а увреждащо е всяко действие и всеки правен и фактически акт, с
който се засягат правата на кредитора. Отчуждаването на длъжниково
имущество винаги води да обективно намаляване на възможностите на кредитора да
се удовлетвори.
Доказателствата по делото дават
основание на съда да приеме, че обективните предпоставки за уважаване на
предявения конститутивен иск са налице.
Ищецът има качеството на кредитор
на първия ответник, срещу който има вземане на договорно основание, чиято
изискуемост е настъпила на 17.09.2010г. и което е присъдено с влязло в законна
сила съдебно решение. Това вземане не е удовлетворено към момента на
приключване на устните състезания по делото.
Първият ответник, имащ качеството на
длъжник на ищеца, е сключил отчуждителни сделки, с
които е намалил имуществото си и по този начин е намалил възможностите на своя
кредитор да се удовлетвори.
Що се отнася да субективния елемент от
фактическия състав на увреждащите сделки, свеждащ се до знание за увреждането,
предвид възмездния характер на разпореждането, съдът приема същия за доказан.
Договарящите по увреждащите сделки са
търговци - еднолични дружества с ограничена отговорност, чийто собственик на
капитала и управител е едно и също физическо лице. Последното формира волята на
юридическото лице и волеизявява от негово име в
качеството на законен представител и в конкретния случай е знаело за
съществуването на изискуемо вземане на ищеца. Наличието на свързаност между
договарящите по смисъла на §1, ал.2 от ДР на ТЗ е основание за приложимост на
разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, въвеждаща презумпция за знание за
увреждането, която в последователната практика на ВКС се приема за приложима и
по отношение на юридическите лица. Ответниците не са
ангажирали доказателства, с които да оборят презумпцията за знание.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен.
При този изход на делото в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски по представения списък по чл.80 от ГПК в размер
на 6 328лв. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
продължителността на неговото разглеждане и броя на проведените съдебни
заседание, съдът намира за неоснователно възражението на ответниците
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителни по отношение
на "ПИ ЕМ КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Оборище, ул.*** сключените между "ВИНАРНА
СЕЛАНОВЦИ АХИНОРА"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с.Селановци, област Враца, ул.*** и "ВИНАРСКА ИЗБА АХИНОРА"ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.Селановци, област Враца, ул.***договори за
покупко-продажба на следните недвижими имоти: нива с площ 4.270дка, трета
категория, находяща се в м."Ст.Село",
представляваща имот №370011, ЕКАТТЕ 70723 в землището на с.Селановци, обл.Враца /нотариален акт №17, том ІІІ, рег.№1606, дело
№200/2016г. на нотариус Г.И. *** действие Районен съд-Оряхово, рег.№671 на НК/
и производствен терен с площ 4.531дка, находящ се в
м."Ст.Село", представляващ имот №370010, ЕКАТТЕ 70723 в землището на
с.Селановци, обл.Враца, ведно с построената в него
сграда с друго предназначение със застроена площ 1 159кв.м. /нотариален акт
№74, том ІІІ, рег.№1799, дело №234/2016г. на нотариус Г.И. *** действие Районен
съд-Оряхово, рег.№671 на НК/.
ОСЪЖДА "ВИНАРНА СЕЛАНОВЦИ
АХИНОРА"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Селановци,
област Враца, ул.*** и "ВИНАРСКА ИЗБА АХИНОРА"ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с.Селановци, област Враца, ул.***да заплатят на
"ПИ ЕМ КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Оборище, ул.*** направените по делото разноски в
размер на 6 328лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: