РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501800 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №1803/10.08.22г. постановено по гр.д.№4323/2021 г. по описа
на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове, за
признаване за установено по отношение на Община Бургас, че същата дължи сумата 431.74
лв., представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от
16.08.2017г. до 25.02.2020 г. – за обект, находящ се на адрес: ***, с абонатен номер 954210,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.04.2021г. до окончателното й изплащане,
и сумата 73.03 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 27.09.2018г. - 07.04.2021г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2536/2021г. на
РС Бургас и въззивникът е осъден да заплати на Община Бургас сумата 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът оспорва извода на съда, че доставката на вода касае постройката,
изградена в общински терен, за която е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, поради което
потребител на ВиК услуги са собствениците на постройката, а не този на терена. При анализ
на нормите на §1, ал.1, т.2 ДРЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г., въззивникът
обосновава тезата си, че потребител на ВиК услуги е собственикът на съответния
водоснабден поземлен имот, към който се намира водопроводното отклонение. Според
въззивника, собственикът на този имот следва да уведоми оператора за извършено
отчуждаване на постройката или за изграждане на такава в имота от трето лице, за да е
наясно оператора кой ще потребява услугите, след като не е налице вписване в имотния
регистър че е налице различие между собственика на терена и този на постройката. В тази
връзка излага аргументи, че липсата на вписване относно правото на собственост върху
постройката и наличието на незаконен строеж върху общински имот не могат да се вменят в
тежест на оператора. Оспорва извода на БРС, че водоснабдяването е разходено за сградата и
това освобождава собственика на терена от отговорност, доколкото незаконното
строителство създава собственост на сградата по приращение на собственика на терена.
1
Поради горното обосновава извод, че създаването на партида при оператора на собственика
на сградата е без значение, т.к. това лице е държател на имота, но не е потребител на ВиК
услуги, т.к. в негова полза не е отстъпено право на строеж – в тази връзка посочва и цитира
съдебна практика.
Като краен извод, въззивникът намира, че собственикът на терена – Община Бургас
има качеството на потребител на водоснабден имот. Счита, че е без значение на името на
кое лице са издадени фактурите за претендираните суми, т.к. последните са счетоводни
документи, съставляващи индиция за облигационна връзка.
Въззиваемият - ответник Община Бургас представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба. В него въззиваемата страна излага съображения за
потвърждаване на решението. Излага съображения, че няма качеството на потребител на
Вик услуги за процесния имот и абонатен номер, т.к. не е налице облигационна връзка – не
е представен договор, не е отправена покана за плащане, не е издавана фактура по
отношение на Общината, не става ясно как е открита партида на трето лице, без документ за
собственост. Според въззиваемия, от представените справки от Дирекция МПДТР и от
КАИС – АГКК се установява, че сградата е декларирана от Н. Ш. М. и партидата при
оператора е открита на негово име. Партидата следва да бъде открита съобр. чл.59 и чл.60 от
Общите условия на ВиК Бургас, а на Общината не е открита служебна такава – излага
съображения в тази връзка.
Въззиваемата страна излага съображения, основани на нормите и конкр. чл.8, ал.5 от
Наредба №4/14.09.2004г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, изискващ сключване на писмен
договор, какъвто между страните по делото няма. Аргументира тезата си, че съгласно чл.5
от ЗОС не е съставила АОС спрямо сградата, но е налице декларация по чл.14 ЗМДТ от Н.
М., поради което е неприложима презумпцията на чл.92 ЗС, че Общината като собственик
на терена е собственик на сградата.
Въззиваемата страна цитира нормите на чл.20 от закона за публичните финанси,
чл.3, ал.1 и чл.8 от Наредба №4/14.09.04г., за да обоснове извод, че откриването на партида
е кумулативно изискуема предпоставка за да се претендира, че между страните е налице
облигационно правоотношение и ответникът е потребител на ВиК услуги за конкретния
имот. Цитира и съдебна практика в подкрепа на тезата си.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно титулярство на право на собственост на Община Бургас по
отношение на дворно място с идентификатор 07079.661.314, находящо се в***; установил е,
че в терена има изградена сграда, с идентификатор 07079.661.314.1, за която е подадена
декларация за собственост от Н. Ш. М.; установил е, че при ищеца е налице партида с
абонатен №954210, на името на Н. Ш. М.; установил е, че водоподаването на обекта се
осъществява от едно водопроводно отклонение, без монтирано измервателно устройство,
потреблението от което се отчита по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. . за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Поради това и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира, че същото е правилно и законосъобразно. Изложените от първоинстанционния съд
съображения и направените изводи въззивната инстанция споделя изцяло на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение следва да се каже: §1, ал.1, т.2. от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги дава легалната дефиниция на понятието
„потребители“ по смисъла на този закон – според б.а), това са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
2
услуги. Понятието е доразвито от чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В настоящия случай видно от представеното удостоверение,
издадено на основание декларация по чл.14 ЗМДТ, собствеността върху изградената в
имота – частна общинска собственост сграда е декларирана от 2014г. от физическо лице Н.
Ш. М. и съпруга С. М. М.. От твърденията на ищеца и от представените от него фактури,
издадени за удостоверяване на потреблението на ВиК услуги за имота е видно, че титуляр на
партидата за този имот с абонатен номер 954210, е физическо лице Н. Ш. М.. Въпреки че по
делото не е представено заявление за откриване на партидата, съобр. чл.59, ал.2 и чл.60 от
ОУ, за оператора е налице възможност служебно да открие партида, ако са налице данни за
право на собственост върху водоснабден обект, което видно от представените фактури е
направено. Това означава, че титулярът на партидата и собственик на сградата е потребител
на ВиК услуги и дължи да заплаща тяхната стойност.
Законодателството (чл.66 ЗС) предвижда възможността правото на собственост на
терена и сградите, изградени върху него да принадлежат на различни лица. Ето защо
предвид съществуващата и в случая разделност по отношение на правото на собственост на
терена и сградите, собственикът на терена не следва да отговаря за задълженията на
собственика на сградата. За целите на настоящия казус е без значение дали собственикът на
сградата разполага с титул за собственост, дали постройката е изградена законно или не,
още повече, че по отношение на него ищецът е признал качеството на потребител на ВиК
услуги, като е регистрирал партида и абонатен номер.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че събраните по
делото доказателства сочат, че ответникът не е потребител на ВиК услуги по см. на чл.3
Наредба №4/14.09.04г., поради което предявеният спрямо него иск е неоснователен.
В полза на въззиваемата Община Бургас следва да се присъдят съдебно – деловодни
разноски, в размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение за юрисконсулт по чл.78, ал.8
ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1803/10.08.22г. постановено по гр.д.№4323/2021 г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и Канализация“ – ЕАД – гр.Бургас ЕИК812115210 –
гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“, №3, ДА ЗАПЛАТИ на Община Бургас
ЕИК *********, ул. „Александровска“, №26, съдебно – деловодни разноски, в размер на
100.00 лева – възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3