№ 505
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503252 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. А. К., чрез адв.Д.П.- ВАК
срещу решение № 260140/24.08.2020г., постановено по гр.д. № 15767/187г. на ВРС, в частта, с
която е прието за установено между страните по делото, че въззивницата дължи на Б. Н. Н. сумата
от 1017,85лв., като част от сумата от 1654,74лв., представляваща дължима и заплатена от Б.Н.
сума за ползвана електрическа енергия за периода от 27.12.2016г. – 26.03.2017г., както и дължима
сума за извършена корекционна процедура за периода 09.12.2015г. – 08.12.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК – 24.04.2017г. до
окончателното плащане на сумата. Счита се, че решението в посочената част е е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необосновано и се претендира неговата отмяна.
Въззивницата не оспорва обстоятелствата, че Б.Н., като собственик на процесния апартамент е
клиент на „Енерго-Про Мрежи“АД, както и, че в периода, в който въззивницата е ползвала имота
под наем е извършена проверка електромера и корекция на сметката за потребена електроенергия.
Твърди, че начислената по корекционната процедура сума следва да се възложи в тежест на
наемодателя, тъй като той е платил същата на доставчика на електроенергия без възражения и не е
уведомил наемателя за извършената корекция и начислената сума. Оспорва като неправилни
изводите на съда, че сумата се дължи от наемателя, след като корекционната процедура съвпада по
време с действието на договора за наем. Навежда доводи, че след като наемодателят не е оспорил
по надлежния законов ред действителността и основателността на корекционнната процедура, то
той като абонат е бил съгласен със същата, въпреки, че не е пряк потребител на електроенергията.
Въззивницата като реален потребител на електроенергията не е уведомявана за извършената
корекция и не е правно легитимирана да оспорва по съдебен ред корекцията, като по този начин е
били лишена от възможност да се защити срещу претенцията на доставчика на електроенергия.
Излага също съображения, че като задължено спрямо доставчика лице, наемодателят има правен
интерес да оспори с отрицателен установителен иск начислената по корекцията сума и да
претендира връщане на заплатената сума, като по този начин при заплащане на процесната сума от
страна на въззивницата, Б.Н. би се обогатил неоснователно за нейна сметка.
По изложените съображения, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част
и постанови ново, с което иска да се отхвърли като неоснователен.
1
В предвидения срок Б.Н. е депозиран отговор на въззивната жалба, с последната е оспорена
като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение. Претендира да се
присъдят разноските за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение
като неизгодно за него. Правото на жалба е упражнено в срок. Жалбата отговаря на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че ищците Б.Н. и Н. К. Н. са собственици на апартамент, находящ
се в гр.Варна, кв. Виница, ул.“Св.Екатерина“ №8. На 14.01.2013г. сключил договор за отдаване
под наем на имота с М. А. К.. Имотът се ползвал от ответницата и съпругът й К.И. Константинов.
С отделно приложение към договора, срокът на същия бил продължен до 14.01.2017г. На
14.01.2017г. бил подписан нов договор за наем между същите страни със срок до 15.01.2018г.
Съгласно уговореното наемателката М.К. е следвало да заплаща наемна цена за имота, до пето
число на месеца, за който същата е дължима, както и ежемесечно да заплаща сметките за ток, вода
и други консумативи. Към момента на подаване на исковата молба ответницата не е заплатила:
наемната цена за м. март 2017г. в размер на 350лв., сметки за ползвана вода към ВиК Варна ООД в
размер на 256,50лв.; за консумирана електроенергия в размер на 751,29лв. Договорът за наем бил
прекратен на 01.04.2017г. Ищецът твърди, че по време на ползването на имота от наемателите били
натрупани и незаплатени задължения към „Енерго-про Мрежи“АД в размер на 1075,85лв.,
представляващи корекция на сметката за електроенергия, в резултат на извършена проверка на
СТИ и констатирано неточно измерване на преминалата електроенергия. Заради забавено плащане
от страна на наемателя на задълженията към ВиК Варна ООД, срещу наемодателя е образувано
заповедно производство, по което същите са били принудени да направят разходи в размер на
300лв.
За заплащане на посочените суми, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК, по
което е било образувано производство по ч.гр.д. № 5426/2017г. на ВРС, като е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Ответниците подали възражение срещу издадената заповед. По
изложените съображения, ищецът предявява претенция да бъде прието за установено между
страните, че ответниците дължат посочените суми, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.04.2017г. до окончателното им изплащане.
Моли се искът да бъде уважен. Претендира заплащане на законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска, като твърди, че поканата за заплащане на сумите е била връчена
и по друго дело от другия собственик и е била известна на ответника. Твърди, че на ответника е
била известна и банковата сметка на наемодателя; моли за присъждане на направените по делото
разноски.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете като неоснователни, а тези, предявени от Н. като недопустими.
Не оспорват сключените договори за наем, сключени с Б.Н.. Твърдят, че не дължат наемна цена за
м.март 2017г., тъй като са напуснали имота на 15.03.2017г. Отправят изявление за прихващане на
дължимата сума за наем и консумативи от предаден при сключване на договора депозит. В
условие на евентуалност е направено възражение за прихващане с депозитната сума. Оспорват
също, че дължат сума в размер на 256,50лв., представляваща неизплатени сметки към ВиК, като
твърдят че същата е заплатила задълженията за ползваните услуги. Посочват, че не дължат и
сумата от 300лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по образуваното
заповедно производство. Твърдят също, че са заплатили сумата от 751,29лв., представляваща цена
на електроенергия, като по отношение на допълнително начислената в резултат на корекция сума
считат, че не е дължима от ответниците, доколкото същата е в резултат на неадекватна реакция и
непредприемане на защита от страна на наемодателя.
Решението се обжалва само в частта, с която е прието за установено, че М. А. К. дължи на Б.Н.
2
сумата от 1017,85лв., като част от сумата от 1654,74лв., представляваща заплатена сума за
ползвана електроенергия за периода 27.12.2016г.-26.03.2017г. и сума за извършена корекционна
процедура за периода 09.12.2015г. – 08.12.2016г. В останалата част, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Няма спор между страните и е видно от представения по делото договор за наем от
23.12.2013г.г., че Б.Н., в качеството му на наемодател е предоставил на въззивницата, в качеството
й на наемател, за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.Варна, кв.“Виница“, ул.“Света Екатерина“ № 8, вх.Б, ет.1, със
застроена площ от 83,50 кв.м., при месечен наем 350лв. /триста и петдесет/ лева, платим до 5-то
/пето/ число на същия месец, за който се дължи; При подписване на договора наемателят е
заплатил на наемодателя сумата от 350лв., представляваща депозит, гаранция за изпълнение на
задълженията на наемателя. Уговорено е, че наемодателят има право да прихване от депозита
дължимите от наемателя суми за незаплатени консумативни разходи. На 14.01.2017г. между
същите страни е сключен нов договор за отдаване под наем на същия имот, с който са били
договорени идентични условия със срок до 15.01.2018г.
По делото е представено преводно нареждане от което се установява, че на 03.04.2017г.
Б.Н. е превел по сметка на „ВиК Варан“ООД сумата от 238,74лв., представляваща сбор от
дължими суми за консумирана и незаплатена вода. На 18.04.2017г. наемодателят е превел по
сметка на дружеството и сумата от 17,81лв. От представената по делото справка по партидата на
процесния имот се установява, че сумата от 256,55лв. е дължима за период на потребление от
15.04.2016г. – 07.04.2017г.
Видно от писмо от „Енепрго-про мрежи“АД, изпратено до Б.Н., на 08.12.2016г., на основание
ПИКЕЕ, служители на дружеството са извършили проверка на СТИ в имота, при която е
констатирано неточно измерване на консумираната електроенергия. Извършено е преизчисляване
на сметката за електроенергия, като е начислена допълнително сумата от 1017,85лв. за периода
09.12.2015г.-08.12.2016г.
Видно от представените по делото фактури: за периода 27.12.2016г.-26.01.2017г.,
дължимата сума за потребената в обекта електроенергия при реален отчет е в размер на 341,77лв. ,
за периода 2701.2017г.-25.02.2017г.- 249,74лв.; за периода 26.02.2017г.-26.03.2017г.-156,65лв.
Приложена е покана за плащане, отправена от Б.Н. до М.К., с която наемодателят е дал на
наемателя едноседмичен срок да заплати дължимите суми за ползването на отдадения под наем
имот, като в противен случай ще счита договора за прекратен
От представените по делото вносни бележки се установява, че на 07.03.2017г. М.К. е
превела сума в размер на 200лв. на Б.Н., с посочено основание „остатък от наем м. 02.“; на
28.02.2017г. костадин К. е превел на ищеца 150лв. с основание „наем“.
От представените преводни нареждания, се установява, че Б.Н. е превел по сметка на
„Енерго Про Продажби“ АД сумата от 1766,14лв.
Съгласно приетото по делото заключение на проведената ССче общо заплатената сума за
електроенергия е в размер на 1766,01лв.,. за периода 15.04.2016г. – 07.04.2017г.
Предявените претенции са с правно основание чл. 232 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба
наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В
тежест на въззивника е да докаже, че е заплащал в уговорените срокове наемната цена и
съответните разходи за консумативи. Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение
по силата на договор за наем от 23.12.2013г. и 14.01.2017г. , както и, че наемателят М.К., е
ползвала имота за процесния период. Въззивницата не е представила доказателства, от които да се
установява заплащане на дължимите наемни вноски за м. Март 2017г. Предвид установеното по
делото, че договорат е бил прекратен фактически от 01.03.2017г., но наемателят е ползвал имота
до 15.03.2017г., то той следва да заплати и разходите за ползване на имота до този момент.
Претенцията на ищеца е доказана по основание. По отношение на размера за който същата
3
е основателна, съдът взе предвид следното:
Ответницата като наемател е имала задължението да заплаща всички консумативи за
ползването на имота, вкл.ючително и за потребената електроенергия. Същата не е представила
доказателства, от които да се установява изпълнение на това задължение за процесния период.
Видно от приложените по делото писмени доказателства дължимите и незаплатени суми, свързани
с ползването на имота – за електроенергия за периода през който наемното правоотношение е било
валидно и имота е ползван от наемателя са в размер на 1766,01лв. Доколкото тези разходи са
заплатени от наемодателя и същите са сторени за ползвани електроенергия в период, съвпадащ с
действието на наемното правоотношение, наемателят дължи заплащането на същите. От
представените доказателства не се установява изпълнение на задължението за заплащане на
посочените разходи от страна на наемателя, а от представените преводни нареждания се
установява, че вместо него е изпълнил наемодателя, то тези суми на основание чл.232, ал.2 ЗЗД
подлежат на връщане от страна на наемателя. Платената сума за електроенергия представлява сбор
от суми от реален отчет за периода м. 12.2016г.-26.03.2017г., както и допълнително начислена сума
поради корекционна процедура за периода 09.12.2015г. – 08.12.2016г. В случая е без значение дали
за провеждането на корекционната процедура е било налице правно основание, доколкото този
въпрос се решава от съдилищата по повод повдигнат спор, а не е ноторно известен факт, на който
абонатът може да се позове. Допълнително начислената в резултат на корекцията сума е била
заплатена от наемодателя, същата е за периода на действие на договора за наем, поради което и
въззивницата дължи връщане на сумата. След извършване на предявеното от ответницата
прихващане с остатъка от внесения депозит по договора за наем, дължимата от ответницата сума е
в размер на 1654,74лв.
С оглед на идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, с тези на
първоинстанционния такъв, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане и с оглед изхода на спора,
въззивницата следва да бъде осъден да й заплати направените пред настоящата инстанция
разноски, които са в размер на 350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260140/24.08.2020г., постановено по гр.д. № 15767/187г. на ВРС, в
частта, с която е прието за установено между страните по делото, че М. А. К., ЕГН **********
дължи на Б. Н. Н. сумата от 1017,85лв., като част от сумата от 1654,74лв., представляваща
дължима и заплатена от Б.Н. сума за ползвана електрическа енергия за периода от 27.12.2016г. –
26.03.2017г., както и дължима сума за извършена корекционна процедура за периода 09.12.2015г. –
08.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410
ГПК – 24.04.2017г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН **********, гр.Варна, м-ст“Свети Никола“ 787 да заплати на Б. Н.
Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.”Симеоново“, ул.197 сумата от 350 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за производствито по делото пред въззивната инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда и условията на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5